Джон Лескроарт
Предателство (39)

38.

— Джак Олстронг, моля.

— Ще проверя дали е тук. Мога ли да му кажа кой го търси?

— Не знам. Как можете да му кажете кой го търси, ако не е там?

— Моля?

— Казахте, че ще проверите дали господин Олстронг е там. Но щом поискахте да му съобщите кой го търси, значи сте знаели, че е там. Нали така?

Харди не изпитваше особено удоволствие от тази логическа атака срещу бедната секретарка, но след нападението над Ивън смяташе, че времето му изтича.

— Моля ви, съобщете на господин Олстронг, че се казвам Дизмъс Харди и е изключително важно да разговарям с него възможно най-скоро. — Продиктува името си буква по буква, за да го запише тя. — Аз съм адвокат и се занимавам с обжалване по делото на Ивън Шолер, с което съм сигурен, че е запознат. Моля, предайте му, че продължавам работата на друг адвокат, Чарли Боуен, който се е занимавал с това миналото лято. Ако е зает, кажете му, че ще остана тук на линия, колкото е необходимо.

Както се оказа, бе необходимо по-малко от минута. В слушалката се чу глас с неопределим южняшки акцент, лишен от нервност, гняв или страх.

— Джак Олстронг на телефона.

— Господин Олстронг, аз съм Дизмъс Харди и…

Силен, бумтящ смях.

— Да, вече знам. Направили сте силно впечатление на Мерилу, трябва да призная. Обикновено е костелив орех. Разбрах, че работите за лейтенант Шолер?

— Ивън. Да, сър.

— Ивън, точно така. Винаги мисля за него като за лейтенант. Такъв беше, когато работеше за нас. — Направи пауза. — Божичко, онзи батак с него и Рон Нолан се превърна в същински ад, нали? В какви каши се забъркват понякога хората. А едва ли можете да си представите двама по-добри млади хора. Но предполагам, че никога не сте имали щастието да познавате Рон?

— Не.

— Наистина жалко. Беше добър човек, добър войник, лоялен служител. Това, което се случи с него, бе огромна трагедия, господин Харди. Говоря честно. Знам, че до голяма степен всичко е станало заради раната в главата на лейтенанта, затова не го обвинявам толкова силно, колкото бих при други обстоятелства. Войната може да направи ужасни неща с хората и тази не прави изключение. Всеки, който е бил на война знае, че това е факт. Вие ветеран ли сте, господин Харди?

— Да, сър. От Виетнам.

— Е, тогава знаете за какво говоря. Но поне в тази война самите войници, обикновените войници, се ползват с известно уважение. Беше крайно време това да се случи, не мислите ли?

— Да, но сега се обаждам, защото смятам да подам апел, да видя дали не мога да освободя господин Шолер от затвора и…

— Чакайте! — гласът на Олстронг загрубя. — Чакайте малко. Казвате, че се опитвате да извадите лейтенанта от затвора? Мислех, че не може да има съмнение, че той е убил Рон.

— Ами, журито е решило, че не може да има основателно съмнение, което…

— Чакайте малко. Няма нужда да търсим нюансите, господин Харди. Смятам, че достатъчно ясно дадох да се разбере, че преди да бъде ранен и дори след това лейтенант Шолер се ползваше с пълното ми уважение. Беше добър войник, водач по природа, добре се държеше с хората си. Но не мога да приема идеята, че някой, който е убил мой служител и добър приятел ще се разхожда свободен по улиците. Определено не съм склонен да ви помагам за това обжалване.

— Господине, аз не вярвам, че Ивън Шолер е убил Рон Нолан.

— И таз добра. Сигурно сте единствен. Не познавам друг, който да е на същото мнение.

— А Чарли Боуен?

Олстронг се поколеба за миг.

— И той.

— Значи сте говорили с него?

— Поне два пъти. Миналото лято или не беше тогава? Не знам. Какво стана с него? Един ден беше тук и ми задаваше куп въпроси, и аз мислех, че е придвижил апела си, а след това някъде потъна.

— Именно това стана с него — отговори Харди. — Изчезна.

— Просто така?

— Очевидно. — Харди усети, че гневът му почва да се надига и реши, че е време да притисне Олстронг. Да види дали няма да клъвне. — Познавахте ли съпругата на Боуен?

— Не мисля.

— Тя никога ли не ви се е обаждала по телефона?

— Може да се е обаждала, макар че не виждам защо би го направила. Но ако го е направила, не е разговаряла лично с мен. Защо смятате, че трябва да знам нещо за нея?

Харди изложи хипотезата си като факт.

— Работила е по делата, с които се е занимавал Чарли точно преди да изчезне. След това, не знам дали сте чули, преди шест седмици се е самоубила.

За първи път Олстронг се поколеба, след което издаде лек звук като от целувка.

— Съжалявам да го чуя, разбира се. Да не би защото Чарли я е изоставил?

— Предполагам, че това е всеобщото предположение. Макар че има и други хипотези.

— Защо се е самоубила?

— Не защо, а дали се е самоубила. Има някакви улики, които сочат, че някой може да я е убил и нагласил всичко да изглежда като самоубийство.

— Но защо му е на някого да прави това? Защо ще иска някой да я убие?

— Може би защото е открила нещо свързано със смъртта на съпруга й. И в такъв случай, онова с Чарли Боуен не е било обикновено изчезване. Възможно е той също да е бил убит.

— Много „може би“.

— Да. Ето още едно. Може би работата на Чарли по този апел е накарало някой да реши, че е необходимо да го елиминира.

— Кой би могло да бъде?

— Онзи, който всъщност е убил Рон Нолан.

— А-ха — Олстронг успя да се изсмее тихо. — Ето какво ви кара да смятате, че убиецът не е бил Шолер.

— Точно така. Това са хипотезите ми за двамата Боуен. Смятам, че и двамата са били убити и смятам, че човекът зад тези убийства се е опитал също да убие Ивън Шолер тази сутрин в затвора „Коркоран“. Само че този път не успял.

Харди не знаеше, дали Олстронг вече е получил новини от своите източници в затвора и беше решил, че няма да навреди, ако го научи от него.

Вярно, не последва никакъв знак, че тази информация е била регистрирана като нещо повече от малка подробност около делото на Харди, но постепенно изкуствената топлота в гласовете на двамата мъже се оказа изчерпана. В следващите думи на Олстронг напълно липсваше южняшката сърдечност.

— Е, всичко това е интересно, но определено няма нищо общо с мен. Както вече казах, боя се че не съм склонен да съдействам за изваждането от затвора на убиеца на Рон Нолан. Ако има нещо друго, с което мога да помогна, нека да го чуя. Иначе си имам бизнес, който се опитвам да ръководя.

— Оценявам това — отговори Харди. — Смятах, че ще се интересувате от откриването на убиеца на Рон Нолан. Предположих, че бихте искали да знаете дали наистина е бил Ивън Шолер или не. Всичко, което ми кажете, би могло да помогне да стигнем до истината. В апела се позовавам на това, че според мен ФБР са открили неща, които не са съобщили на обвинителите на Ивън по време на процеса. Предполагам сте запознат с осколочните гранати?

— Разбира се.

— Тогава може би знаете, че Нолан, който е бил ваш служител, е имал такива в дома си.

— Разбрах, че Шолер ги е подхвърлил, за да натопи Нолан.

— Не, господине. — Харди вече изобщо не се затрудни да изрече следващата неистина. — От процеса насам това положение е сериозно разклатено. Федералните заключиха, че не е възможно Ивън да е внесъл тези гранати в страната, докато за Нолан е било достатъчно да ги пусне в сака си.

— Защо му е било да го прави?

— Защото е харесвал начина, по който те прикриват следите от убийствата.

Олстронг се изсмя силно, макар че този път през телефона Харди отчете еднакви дози смях и нервност. Когато спря, каза:

— Това обвинение е направо смешно, господин Харди. Рон набираше за мен персонал. Той не е убивал хора.

— Убивал е. Федералните агенти достатъчно ясно са разкрили това пред роднините на семейство Халил, които са били сред неговите жертви. Този път се опитвам да извадя пред съда именно този факт. Ако Нолан е убивал хора по поръчка, тогава отмъщението става мотив за собствената му смърт. Това може да извади Ивън на свобода.

Олстронг зададе въпроса, към който Харди го беше водил.

— Твърдите, че Нолан е убивал хора по поръчка? Това е абсурдно.

— ФБР не мисли така.

— Кой му е плащал в такъв случай?

— Ами, ФБР твърди пред клана Халил, че е бил един от бившите ви клиенти в Ирак, човек на име Куван Крекар.

— Куван е мъртъв. От две години.

— Знам. Бил е убит от някой член на клана Халил в Ирак. Но аз все пак не смятам, че Куван е плащал на Нолан. В интерес на истината двама инспектори от отдел „Убийства“ в полицията на Сан Франциско са на същото мнение като мен. И въобще не смятат да се откажат от разследването си. Според тях онзи, който е платил за убийството на двамата Халил има пръст и в убийствата на Чарли и Хана Боуен. Имате ли някаква идея кой би могъл да бъде?

— Никаква.

— Странно, защото ние смятаме, че е някой във вашата компания, Джак. „Олстронг Секюрити“.

След малка пауза Олстронг каза:

— Господин Харди, ако това нелепо обвинение някога види бял свят, надявам се да сте готов цял живот да се защитавате в делото, което ще заведа срещу вас.

* * *

— Доволен съм, че го направих — каза Харди. — Трябваше да раздвижа нещо. Беше донякъде забавно.

Франи седеше до него край бара на „Малката детелина“. Брат й, Моузес Макгуайър, беше застанал срещу тях от другата страна на бара.

— Беше донякъде забавно — повтори Франи срещу Моузес, иронично имитирайки гласа на Харди. — Ужасно забавно да заплашваш човек, който вече е убил поне двама души и заподозрян за още три опита, за да не може тази информацията да излезе наяве. Ужасно е забавно, че може да ме сложи в списъка си за следващото убийство, за да може семейството ми да живее в страх всеки ден отсега нататък. Наистина го намирам за забавно.

Франи беше почервеняла, а очите й блестяха от гняв.

Харди сложи ръката си върху нейната.

— Това няма да се случи, Франи. И знаеш ли защо? Моузус знае, нали Моуз?

Макгуайър отпи от содата с лимон.

— Защото си казал на Олстронг, че участват и ченгетата. Няма нищо да спечели като те убие по същия начин, по който е убил семейство Боуен. Но — той вдигна показалец, — ето малката грешка, която сестра ми откри в стратегията ти, Диз. Ако този тип има достатъчно връзки, за да дърпа конците в самото ФБР, а очевидно ги има, кое по дяволите те кара да смяташ, че не може да заобиколи Ейб Глицки и Даръл Брако? — Той се обърна към Франи. — Достатъчно ясно ли се изразих?

Тя кимна веднъж с глава, все още бясна.

— Хора, почакайте малко — започна Харди. — Той няма да убие две ченгета, за бога. А кой знае кой още участва в разследването? Това просто няма да се случи.

— Не е необходимо да ги убива — отвърна Франи. — Какво ще кажеш, ако отгоре им наредят да прекратят разследването? Ти къде оставаш тогава?

— „При мен, Монти, ела при мен“ — пропя Моузес, но и той не се усмихваше. Наведе над лицето на зет си. — Това те оставя сам срещу вятъра, Диз.

— Добре, но ако се случи такова нещо, което се съмнявам…

— Тогава с теб ще се случи инцидент като с Чарли Боуен — каза Франи.

— Не, Ейб няма да миряса, докато…

Франи удари с длан по бара.

— Но ти вече ще си мъртъв, идиот такъв!

В падналата тишина Харди отново хвана нежно ръката й.

— Е, тогава не е ли по-добре да свърша тази работа набързо?

* * *

Харди можеше да се прави на хладнокръвен колкото си иска, но всъщност Франи и Моузес имаха известно право. Знаеше, че вероятно се е поставил под заплаха и можеше да го преживее, но също смяташе, че драматично е смекчил проблема, казвайки на Олстронг, че полицията вече се занимава със същото разследване.

Ала колкото повече мислеше за това, толкова повече усещаше, че се тревожи. Не бе преценил адекватно факта, че обаждането му до Олстронг можеше да постави Франи в опасност. Намерението му съвсем не беше такова, но именно това можеше да се получи.

Затова Вечерта за срещи свърши рано, въпреки че беше в техния стар любим ресторант „Йет Уа“. Франи бе все още разстроена от разговора на Харди с Олстронг и си легна рано. Харди седна на своя стол в дневната и набра номера на Брако на клетъчния си телефон. Инспекторът вдигна и Харди му разказа цялата история как бе притиснал Олстронг. Получи далеч по ентусиазиран отговор от този на Франи. Накрая Брако каза:

— Значи знаем, че и двамата Боуен са разговаряли с Олстронг. И аз го открих в справката за телефонните разговори. Сега какво?

— Сега да видим какво друго подсказва.

— Какво?

— Това е близо до него лично. Не е просто нещо свързано с корпорацията.

— Откъде знаеш?

— Най-вече защото дойде да разговаря по телефона с мен, макар че нямаше нужда да го прави. Има двеста души подчинени. Готов съм да се обзаложа, че има няколко нива на бюрокрация между него и рецепцията. Но аз му се обаждам изневиделица, споменавам Шолер и двамата Боуен и той веднага идва. Искаше да разбере колко знам, доколко е изложен на опасност. И съм убеден, че много добре му го разясних.

— Защо го направи? — попита Брако. — За да го предупредиш, че идваме?

— Жена ми ми зададе същия въпрос — отвърна Харди. — Но може би разтърсването на клетката ще го накара да направи някоя глупост.

— Някаква глупост, свързана с теб, може би.

— Може би, но е доста невероятно. Дадох на Олстронг да разбере, че сега срещу себе си има не просто един самотен адвокат или седем месеца по-късно жена му, която също е действала сама. Сега полицията също е замесена. Ако някой от нас изчезне или претърпи злополука, подозренията падат върху него. Затова ще трябва да измисли някакъв друг начин за измъкване, за спиране на разследването и аз смятам да го улесня.

— Той няма да признае, че е наредил извършване на домашно убийство. Или че има нещо общо с Боуен.

— Вярно е, но на мен това не ми е необходимо. Искам само да измъкна клиента си. Доколкото е засегнат той, аз искам само толкова.

— А аз искам тези убийства — каза Брако.

— Разбира се, че ги искаш — отвърна Харди, — така трябва. Но ще признаеш, че изграждането на доказан случай върху досега откритото и след като е минало толкова време е почти невъзможно. Междувременно Олстронг знае, че всичко се задвижва от Ивън Шолер. Именно това стои зад нападението тази сутрин в затвора. Той вече е убеден, че ако Ивън Шолер изчезне, изчезват и проблемите му.

— Аз няма да изчезна — каза Брако.

— Няма да имаш избор, щом не е оставил улики, с които да работиш. Имам чувството, че това приятелче си е изградило бизнеса чрез заобикаляне на местните власти навсякъде, където е стъпил кракът му. Сега си има политически чадър и блясъка на почтеността. Няма да го победим с фронтално нападение.

— Имаш ли по-добра идея? — попита Брако.

— Всъщност, имам една.

* * *

Когато влезе на пръсти в спалнята малко след единайсет часа, Франи светна нощната лампа до леглото.

— Хей — обади се Харди.

Тя потупа леглото до себе си.

— Хей, искам да се извиня. Бях разтревожена. Още се тревожа, но не искам да се караме заради това.

Той отиде до нея, приседна и я поглади с ръка по рамото.

— И аз не искам.

След минута тя издиша шумно.

— И как мина?

— Смятам, че успях да убедя Даръл. Той наистина иска да пипне този тип. Както и аз.

— Ами Ейб?

— Не ми се искаше да говоря с Ейб. Той може да има известни резерви, за които точно в този момент не ми се ще да мисля.

Франи затвори очи и отново въздъхна.

— Наистина ли е толкова важно?

— Чарли Бруен е казал на жена си, че това е най-голямото нещо, по което е работил. Било и най-големият му шанс да направи добро на света.

— На света, а?

— На големия стар свят. — Той продължи да разтрива гърба й. — Не съм я избирал аз тази битка, Франи. Тя просто дойде при мен и падна в скута ми. И сега се оказа, че този тип просто е ухиленото лице на злото на този свят. Най-лошото е, че облича в мантията на патриотизма и лоялността убиването на хора, за да прави пари. Направо ми се повръща като си помисля.

— И всичко зависи от теб? Точно от теб ли, Дизмъс Харди?

— Смятам, че картите са у мен — отговори Харди. — Мога да го победя, да го смачкам.

— А хората, които му осигуряват политическа защита?

— Е, с малко повече късмет — и тях. Но за моите цели Олстронг е достатъчен. Просто искам да направя най-доброто, Франи, най-вече заради моя клиент.

— Не съм сигурна, че ти вярвам, скъпи. Мисля, че искаш да спасиш света.

— Ако направя това, ще ми трябва специална музикална тема — като във филм.