Джон Лескроарт
Предателство (23)

22.

— Дами и господа съдебни заседатели.

В този ден — сряда, две седмици след решението за ПТСР — Милс бе облякла убито син костюм върху бяла блуза. Ниски черни обувки и никакви бижута. Заседателите знаеха, че тя е на държавна заплата и се очакваше да се облича като юрист и дама. Външността й трябваше да е на професионалист. И най-малкият намек за нещо крещящо можеше да се вземе за неуважение, даже арогантност. Представлявайки народа на щата Калифорния пред това жури от седем мъже и пет жени, тя не искаше в нея да има нищо предизвикващо ненужно внимание. Нито агресивна, нито враждебна, тя щеше да е простият глас на истината и разума в излагането на позицията на обвинението.

Като тръгна от средата на залата, Милс измина късо разстояние към председателя на съдебното жури, тръгна покрай цялата редица съдебни заседатели, а после спря за малко до своята маса, за да обърне страница в папката и да погледне бележките си. След това се върна, откъдето беше тръгнала. Прибягваше до това средство, за да се овладее напълно. Също така вярваше в контакта с очите на всеки един член на съдебното жури. Посланието бе ясно — тя се изравняваше с всеки от тях, минаваше от човек на човек, поглеждаше ги право в очите и непоколебимо им казваше истината.

— Добро утро. Както знаете от въпросите, на които отговаряхте по време на избирането ви за заседатели в това жури, ние ще работим тук през по-голямата част на период от две седмици, изслушвайки показанията, които доказват, че този обвиняем — тук тя се обърна и посочи Ивън, — е убил човек на име Рон Нолан. В това няма никакво съмнение. Обвиняемият е мразел Рон Нолан. Той му бил откраднал приятелката. Мразел го заради успехите му в бизнеса там, в Ирак, където обвиняемият е бил ранен, докато служил в армията. Той обвинявал Рон Нолан за получените рани. Рани, които обвиняемият всъщност получил, защото след дълга пиянска нощ повел хората си към засада в Ирак. Ивън Шолер мразел Рон Нолан.

Той не го криел. Казал на родителите, на приятелката си. Намекнал за това пред няколко от полицейските офицери, с които работел. Шпионирал Рон Нолан, възползвайки се незаконно от полицейска информация, за да открие къде живее. Влязъл незаконно в дома на Рон Нолан и се опитал да го уличи в убийството на двама иракски граждани в нашата страна.

Накрая ще бъде доказано, че обвиняемият внимателно е обмислял и планирал това убийство. Няколко дни преди да нападне господин Нолан обвиняемият, по време на служба и с униформата си на полицай от Редууд Сити, влязъл във връзка с един ключар и с измама го накарал да отвори къщата на господин Нолан. Ключарят пуснал обвиняемия в къщата. При последвалия обиск ФБР открива подхвърлени в къщата доказателства, свързани с убийството на Ибрахим и Шата Халил. За лош късмет на обвиняемия планът се провалил, когато Рон Нолан открил подхвърлените доказателства и повикал ФБР, които открили отпечатъците на обвиняемия в дома на господин Нолан.

Обвиняемият мразел Рон Нолан, и след като не успял да го натопи за убийство, в пиянския си гняв отишъл в дома му и го убил. Истинската причина за смъртта е единичен пистолетен изстрел в главата. Не просто в главата, забележете, а от пистолет, насочен към черепа от няколко сантиметра разстояние.

Но обвиняемият не просто убил Рон Нолан. Преди това му нанесъл зверски побой. Счупил челюстта му и поне две ребра. Оставил натъртвания и рани по цялото тяло на Рон Нолан. Доказателствата ще покажат, че този обвиняем е мразил Рон Нолан и го е убил.

Но ако е станало това, откъде знаем, че той го е направил? Да започнем с факта, че казал на приятелката си, че ще го направи. Оставил отпечатъка си върху оръжието на убийството, открито край тялото. Часове след убийството полицията намира обвиняемия да се крие в апартамента си, с кръвта на Рон Нолан по ръцете и дрехите, с все още незаздравелите рани от побоя и с кръв от убития по месинговите боксове, които използвал при боя.

Този обвиняем мразел Рон Нолан и го убил. И го убил по начин, който законът определя като убийство от първа степен. След излагането на доказателствата по това, аз ще застана отново пред вас и ще поискам присъда именно за този вид престъпление.

Милс говореше като по учебник, безпристрастно излагайки елементите на обвинението. Като всички държавни обвинители, тя упорито наричаше убития „господин Нолан“, а по-късно даже само Рон, за да го очовечи в очите на журито — едно живо, дишащо човешко същество, чийто живот е бил преждевременно отнет. По същата причина Ивън Шолер завинаги щеше да си остане „обвиняемият“ или още по-безличното „ответник“ — клиничен термин, показващ положението му в обществото, в което сега бе изпаднал. Безименен, безличен извратител на обществения ред, който заслужаваше само най-беглото припознаване като човешко същество и никакво съчувствие.

Още веднъж застанала в средата на залата, тя замълча, забелязала, че Уошбърн я беше оставил толкова дълго да говори без да отправя възражения. Знаеше, че това е пресметната техника, която трябваше да е сигнал за съдебните заседатели, че въпреки тази очевидно заклеймяваща литания, отправена към обвиняемия, защитата оставаше уверена — не, дори незасегната от тези изявления.

С театрална въздишка Милс погледна към масата на защитата, но този поглед излъчваше тъга и смирение. На никого не би било приятно да произнесе думите, които тя Току-що бе изрекла. Положението, в което хората са поставени понякога, е тежко бреме. Милс бе свършила своята неприятна, но необходима работа, надявайки се справедливостта да възтържествува над злия обвиняем и да донесе спокойствие на паметта на жертвата и нейните близки.

* * *

Уошбърн можеше да избира дали да излезе сега на ход с началното изявление на защитата или да почака обвинението да изложи своя случай и да го направи след това. Когато Милс седна, Толсън го попита кое от двете би искал да направи и той отговори, че ще направи изявлението си сега. Не искаше да позволи съдебното жури да прекара твърде дълго с едната история, без да е наясно, че има и друга история или друга страна на същата. Намираше, че ако обвинението направи едно неоспорено начално изявление и продължи цяла седмица след това да призовава само свои свидетели, всичко което той щеше да е в състояние да направи, беше да играе в защита. А този пасивен стил не печелеше много дела.

Обаче като продължение на своята първоначална стратегия да избягва прекъсванията и възраженията, едва съобщил на съдията своето решение да направи изявление — какъв ентусиазъм да защитава невинния си клиент! — той накара публиката да се разкикоти, коментирайки с най-дружески маниер:

— Но след красноречивата предварителна пледоария на госпожица Уелан-Мийли, Ваша чест, мехурът на един стар провинциален адвокат би могъл да се възползва от една кратко прекъсване.

С това разбира се искаше да покаже, че началото на обвинението ни най-малко не беше застрашило клиента му, дори не беше поставило под въпрос невинността на Ивън Шолер. Само след минута Уошбърн щеше да се върне към това в своето първо изявление и да разясни онези малки неприятни несъответствия, които може би вменяваха вина на Ивън.

Но първо трябваше да си изпразни мехура.

Макар че всъщност не го направи.

Съдията даде петнайсет минути и Уошбърн и Ивън се възползваха от възможността да минат през задната врата на залата в малката арестантска килия, където седнаха един срещу друг върху студените бетонни блокчета, които изпълняваха ролята на пейки. Уошбърн се беше избръснал внимателно, но вече трети ден изпускаше по едно доста забележимо петно покрай челюстта. Освен това той, който никога не бе бил елегантен от гледна точка на шивашкото изкуство, сега в твърде големия си пшеничен костюм и нелепата оранжева връзка изглеждаше особено размъкнат. Така щеше да е всеки ден от процеса. Старите десет години обувки от перфорирана кожа имаха протрити връзки и дупки на двете подметки, така че можеше да кръстоса, който и да е крак и да предаде послание към обикновените хора. Съдебните заседатели, твърдо вярваше той, не обичаха изтупани адвокати на защитата. Те харесваха истински хора, които говореха открито, и уважаваха тяхната интелигентност. Пък и в края на краищата малко индивидуално излъчване нямаше да навреди.

Ала сега непосредствената му грижа беше неговият клиент. Ивън се беше облякъл много спретнато. За разлика от адвокатите на защитата, съдебните журита бяха склонни да харесват симпатичните и прилично облечени обвиняеми. Не прекалено елегантни, при жури със седем мъже, но порядъчни. Езикът на тялото у Ивън вече говореше с акцента на поражение и отпуснатост — което не бе неочаквано, като се има предвид ефектното бичуване от страна на Милс — но все пак будеше тревога.

И двамата седяха с лакти върху коленете, почти докоснали глави.

— Не ми изглеждаш добре — каза Уошбърн. — Разтърси ли те?

Ивън вдигна поглед.

— Не вярвах, че съм могъл да направя толкова глупости.

— Бил си ранен — каза Уошбърн с очевидна искреност. — Още не си се бил възстановил. Сега вече си.

— Вярваш ли в това, което говориш?

— Убеден съм.

Пауза.

— Вярваш ли на мен?

— Нямаше да съм тук, ако не ти вярвах.

— Това истина ли е?

Уошбърн изчака една дълга секунда.

— Това е божията истина, синко. Може и да не знаеш какво си направил, но знаеш ли на какво прилича това?

— На какво?

— На невинност. Ако не си бил там, не би могъл да знаеш какво е станало, нали?

Ивън въздъхна.

— Арън, аз влязох с взлом в къщата му.

— Не си влязъл с взлом, просто си влязъл.

— Както и да е. Това бе просто глупаво.

— Съгласен съм. Тъкмо това е едно от нещата, които намирам за очарователни в това дело — цялата глупост. — Той вдигна ръка. — Не се шегувам. Ти призна голяма част глупави постъпки плюс факта, че пиеш прекалено много, което никога не помага, но никога не си признавал, че си подхвърлил онези неща в дома на Нолан, нали?

— Защото не съм.

— Ти го знаеш. Аз го знам. А това би било още едно глупаво нещо. Така че не глупостта те държи в това положение. Разбираш ли какво искам да кажа? Да си останеш пиян четири дни след като си се сбил с Нолан е било глупаво. Да не ходиш на работа през цялото това време е било глупаво. Но ти не може да си шофирал до дома на Нолан в алкохолен ступор, да влезеш вътре по някакъв начин, без това да го накара да скочи по тревога, да вземеш пистолета му и да го убиеш. Не би могъл да го направиш. Умът ти, извинявай, е бил в твърде глупаво състояние. Който го е планирал и изчислил момента, го е направил както трябва. Наречи ме мекосърдечен романтик, но не виждам как може да си бил ти.

Ивън едва не се засмя.

— Това ли смяташ да твърдиш?

— Ако успея да го завъртя, което може да се окаже трудно. Но слушай, най-важното е…

— Слушам.

— Искам да си малко по-наперен там вътре. Не е нужно да си пълен с негодувание, или ядосан или каквото и да е друго отрицателно излъчване. Трябва да стоиш изправен и да не позволяваш купчината кал, която тя ще стовари отгоре ти да те смаже. Ще изглеждаш виновен и жалък.

— Искаш да изглеждам щастлив?

— Не. За бога, не. Ти си несправедливо обвинен. Никой не е щастлив в такова положение. Но ти си войник. Биеш се за добрата кауза. Преживял си битки, предателство, рана в главата, алкохолизъм и сега тази оскърбителна история. Преборил си се с всичко дотук и сега си изправен срещу това. Ето посланието. Не го забравяй. Онези съдебни заседатели ще се опитат да бъдат обективни, но все пак те са дванайсет непредсказуеми човешки същества. Помни това. И ако са склонни да те харесват, това няма да е лошо. Всеки един от гласовете има еднаква стойност. Един повече на твоя страна и всичко ще приключи.

Ивън се опъна и изправи гръб до стената.

— Наистина ли мислиш, че все още можем да спечелим това нещо?

— Не сме тук, за да губим, Ивън. Така че, когато след малко изляза да правя панаирджийски маймунджилъци, няма да е лошо да имам един ентусиазиран фен на балкона с фъстъците. Смяташ ли, че можеш да го направиш?

— Ще опитам. Само да знаех какъв е този балкон с фъстъците.

— Не знаеш ли? Балкона с фъстъците. Хауди Дуди, Бъфало Боб, Клоунът Кларабел. Всички онези чешити. — Но очевидно Ивън не знаеше нищо за „Шоуто на Хауди Дуди“. Уошбърн го тупна по рамото. — Както и да е. Забрави галерията с фъстъците. Просто стой там и постоянно си напомняй, че съдебните заседатели те наблюдават. Ще се справим.

— Щом казваш, Арън.

В този момент съдебният пристав почука и отвори вратата на залата, съобщавайки, че почивката е свършила. Уошбърн остави Ивън да мине пред него, след което за миг спря на прага. Сърцето му прескочи. После пак. Преди пет години беше прекарал инфаркт, но сега усещането беше напълно различно. Нямаше болка. От аритмията дъхът му спря и това беше, моментът отмина. Ала изведнъж установи, че увереността, с която бе говорил на Ивън бе изчезнала. Суровата реалност беше, че остарява и тялото му използваше възможността да му напомни за това. Упорито се опитваше да изживява всеки ден с мита, че все още е на върха на силите си и ще живее вечно. Истината бе, че е доста по-възрастен от поколението на Хауди Дуди, може би по-стар даже от самия Бъфало Боб, който отдавна не бе сред живите. Бе изгубил битката за ПТСР срещу много по-млад опонент и сега каквото и да говореше на Ивън, го очакваше още по-тежка борба с Милс. Порази го мисълта, че този път може да не надвие, че старостта и лукавството може да не победят младостта и умението.

Когато пристъпи в съдебната зала след клиента си, той осъзна, че е оставил раменете си да се отпуснат, а дясната му ръка е сложена върху гърдите. Наложи си да я свали, изпъна се, улови погледа на младата и самоуверена Мери Патриша Уелан-Мийлй, седнала до своята маса, и изпрати натам светнала от зъби усмивка, с която всеки кон би се гордял.

* * *

— Приятели, ще говоря само няколко минути, за да ви кажа за останалите доказателства по това дело — неща, които обвинението предпочете да не спомене, понеже не се вписват във версията на госпожица Мийли за случилото се; както и неща, които на края на този процес все още ще останат необяснени. Тези доказателства ще ви накарат да се питате дали Ивън Шолер е убил Рон Нолан, ще оставят у вас основателно съмнение и ще ви наложат — на вас, които желаете да изпълните клетвата си като съдебни заседатели — да обявите Ивън Шолер за невинен.

 

 

Уошбърн застана с ръце в джобовете, спокоен и мил. Всъщност беше печелил няколко рунда с Толсън в съдебна зала, макар че сега му липсваше това усещане. Но целият въпрос за Ирак, беше спорил той, трябва да е част от процеса. Имаше връзка със случилото се и бе от особено значение, дори само за да могат съдебните заседатели да разберат сложните отношения между обвиняемия и жертвата. И Толсън се беше съгласил с него. До известна степен.

Сега искаше да установи точно докъде стигаше тази степен.

— Този случай, както и всичко около него, е започнал в Ирак — подхвана той. — Важно е да се разбере значението на ролята, която Ирак играе в цялата история, защото толкова голяма част от доказателствата на обвинението рисува господин Шолер в отрицателна светлина, а всъщност картината става съвсем друга, когато се разгледа в контекста на случилото се там.

Ще чуете свидетелски разкази, че убитият е бил отлично обучен наемник с дълъг списък на участия в явни и тайни операции в някои от най-горещите точки в света. — Афганистан, Кувейт, Салвадор и Ирак. В момента, когато е убит, той е работил като държавен контрагент за „Олстронг Секюрити“, която има офиси както тук, в Калифорния, така и в Ирак. През целия си съзнателен живот този човек е бил заобиколен от смърт и насилие. Така си изкарвал прехраната и бил добър в това.

Ивън Шолер от друга страна работил като патрулиращ полицай в Редууд Сити, докато не бил повикан в армията и изпратен в Ирак през първите месеци след нахлуването там. Служил там три месеца, преди да бъде въвлечен в престрелка с ислямистки бунтовници в Багдад, при която бил ранен в главата и получил травма на мозъка. По време на комата, продължила единайсет дни, той бил пренесен със самолет първо до военнополева болница в Ирак, след това в Германия и накрая в болницата „Уолтър Рийд“. През март 2004-а той се е върнал на работа в полицейското управление на този град.

 

 

Направи пауза, за да срещне още няколко чифта очи в редицата на съдебните заседатели. Ето това е, помисли с известно облекчение и задоволство. Кратко и сладкодумно, и бяха негови. Беше се надявал, че изваждането на тази информация още на старта и на преден план можеше да улови Милс в затишието на началните удари и определено беше успял.

Бум! Обичаше драмата на процеса.

Пое си дъх и забравил за сърцебиенето мина на по-спорните въпроси на доказателствената част.

— Госпожица Мийли описа надълго и нашироко доказателствата, които според нея ще ви накарат да осъдите Ивън за убийство от първа степен. Тези доказателства не са нито толкова ясни, нито неопровержими, както може би ви е подвела да повярвате. Тя говори много за деня на убийството. Но само като начало искам да ви кажа, че ние не знаем кой е денят на убийството. Господин Нолан е видян за последно на трети юни, сряда. Бил е открит мъртъв на шести юни, събота.

Държавният обвинител каза, че той е бил убит на трети, в сряда. Ако е така, това би било удобно за обвинението, защото точно на този ден моят клиент е изрекъл остри думи за господин Нолан. Свидетелските показания ще докажат, и тук не може да има спор, че Ивън е пил прекалено много същата нощ, в един бар на няколко пресечки оттук, Стара Градска Травена. Там той научава, че убитият се е опитал да го уличи в убийството на двама иракски граждани. Тара Уитли, приятелката на Ивън, ще ви разкаже как пиян и разгневен, той й казал, че ще отиде в жилището на господин Нолан и ще го убие. И действително Ивън никога не е отричал, че отишъл онази нощ там и двамата се сбили.

Затова обвинението твърди и желае да ви накара да заключите, че именно в онази нощ той е бил убит. Но както казва пословицата, само желание не стига, за да го направи истина. Няма доказателства, че господин Нолан е бил убит в сряда, а не в четвъртък или петък.

Нека вземем двата мотива, които според обвинението са накарали Ивън Шолер да извърши убийство. Първо, ревността. Госпожица Уитли ще свидетелства, че вечерта на трети юни е открила Ивън в Стара Градска Травена. Тя го поканила да отиде с нея в дома й и там да прекара нощта. Казала му е, че е спряла да се вижда с господин Нолан и че обича него.

 

 

Сякаш стреснат от привидение, той спря да крачи и разпери длани срещу съдебните заседатели.

— Е, от някоя и друга година насам не съм изпитвал такива фини чувства като младежката любов, доколкото ми служи паметта, когато една жена ти каже, че е зарязала друго момче заради теб, по-вероятно е ревността ти да се стопи, отколкото да те накара да идеш да се разправяш със своя съперник.

 

 

Последната духовитост произведе приятен шум сред присъстващите. Неколцина съдебни заседатели също се позасмяха. Загърбвайки тези вибрации, Уошбърн продължи:

— След това гневът. Показанията наистина ще докажат, че Ивън е бил ядосан — достатъчно ядосан, за да отиде с колата до къщата на господин Нолан и да се сбие с него. Бил е ядосан, както ще чуете от показанията, защото смятал, че е уличен в убийство, което не е извършил. Това е основателна причина човек да се ядоса — добави Уошбърн. — Би накарала всеки един от нас да се ядоса.

— Ваша чест! Възразявам!

Уошбърн се завъртя и използва възможността да хвърли поглед към галерията — един добър лакмус за това как се справя. Все още нямаше заспали. Той произведе патентования си полупоклон, приемайки възражението, и отново се обърна към съдебните заседатели, без дори да изчака решението на съдията.

— Ще оттегля последния коментар, Ваша чест — каза той и продължи: — Защо, ще попитате, моят клиент е влязъл незаконно в дома на своя съперник. Той бил стигнал до убеждението, че всъщност господин Нолан е истинският убиец на Ибрахим и Шата Халил. Той ще свидетелства как е придружавал господин Нолан на смъртоносна и разрушителна мисия в Ирак, в която са били използвани същия вид осколочни гранати, каквато е използвана при убийството на семейство Халил. Това може да е било грешна преценка, но едва ли е било прелюдия към убийство. Ако е искал да убие господин Нолан, той е можел просто да чака в дома му и да го извърши, вместо да събира доказателства срещу него и да ги изпраща на службите.

Ето, всички тези неща обвинението изложи като факти, каквито те просто не са.

Мразил ли е моят клиент Рон Нолан? Да, мразил го е.

Борил ли се е Ивън Шолер да се възстанови от физическата травма и психическата агония, които претърпял в резултат на това, че е воювал за страната си в Ирак? Да, борил се е.

В резултат на болката, физическа и душевна, напивал ли се е той понякога през месеците на своето възстановяване? Да, напивал се е.

И в резултата на комбинацията от всичко това показал ли е неспособност за правилна преценка? Несъмнено.

Той наистина е злоупотребил с властта си на полицай, за да открие местоживеенето на Рон Нолан. Наистина е влязъл в дома на Рон Нолан с убеждението, че той има пръст в убийството на семейство Халил. Наистина се е поддал на отчаянието, алкохола и гнева, и е заплашил Рон Нолан. Наистина е отишъл в дома му и се е бил с него онази нощ, на трети юни. Направил е тези неща и призна, че ги е направил.

Но не заради тези неща той е изправен пред съда.

Дами и господа съдебни заседатели, когато приключи излагането на всички доказателства, вие ще разберете, че единственото нещо, което Ивън Шолер не е направил, е да убие Рон Нолан. Именно това няма да докажат уликите. И когато в заключение видите, че няма доказателство срещу клиента ми, вие ще бъдете задължени по съвест и съгласно законите на този щат да го обявите за невинен.