Майкъл Конъли
Деветте дракона (18)

17.

Бош влезе в стаята за разпити и остави вратата отворена. Чу млъкна насред изречението и го погледна.

— Не ще ли да отговаря?

— Не обелва нито дума.

— Я дай да опитам аз.

— Хм, добре, Хари.

Чу се изправи и Бош се отмести настрани, за да му позволи да излезе от стаята. Детективът от ЗБАБ му подаде клипборда.

— Успех, Хари.

— Благодаря.

Чу излезе и затвори вратата след себе си. Бош изчака малко, докато се увери, че младият му колега няма да се върне, после бързо заобиколи зад Чан, удари го с клипборда по главата и обви ръце около шията му. Гневът му излезе извън контрол. Той силно стисна ръце в душаща хватка, отдавна забранена в управлението, и усети, че Чан се напряга, осъзнал, че притокът му на въздух е прекъснат.

— Камерата е изключена, скапаняко, и сме в звукоизолирана стая. Къде е тя? Ще те убия на място, ако…

Чан се надигна от стола си и изтръгна винта на халката от масата. Той запрати Бош в стената зад тях и двамата се строполиха на пода. Хари не го изпускаше и още повече стегна хватката си. Китаецът се съпротивляваше като животно и опирайки се с ходила в завинтените за пода крака на масата, неколкократно успя да блъсне противника си в ъгъла на стаята.

— Къде е тя? — изкрещя Бош.

Чан сумтеше, но не даваше вид да губи сили. Въпреки белезниците, той замахваше назад с ръце през главата си като с тояга и се опитваше да улучи лицето на Хари, като в същото време го притискаше с тяло в ъгъла.

Бош разбра, че душащата хватка е безрезултатна. Трябваше да го пусне и да го атакува. При поредното замахване на Чан, той го хвана за китката, премести тежестта си и отклони удара. Раменете на китаеца се завъртяха надолу. Хари успя да се прехвърли отгоре му, замахна със сключени ръце и го удари като с чук по тила.

— Попитах къде е…

— Хари! — разнесе иззад тях гласът на Чу. — Ей! — извика по посока на отдела младият детектив. — Помощ!

Това отвлече вниманието на Бош и позволи на Чан да се надигне на колене. Той рязко изправи гръб и запрати Хари към стената. Чу се хвърли върху гърба на арестанта и се опита да го повали на земята. Разнесоха се тичащи стъпки и скоро в малката стая се появиха още неколцина мъже. Те се вкопчиха в Чан и грубо го приковаха на пода с лице, забито в ъгъла. Бош се претърколи настрани, мъчейки се да си поеме дъх.

За миг се възцари тишина, после стаята се изпълни с тежкото дишане на мъжете. След малко на прага се появи лейтенант Гандъл.

— Какво става, по дяволите?

Той се наведе напред да надзърне през дупката в средата на масата. Виждаше се, че гайката на халката явно не е била завинтена добре. Един от множеството дефекти, които несъмнено щяха да откриват в новата сграда.

— Не знам — отвърна Чу, — върнах се да си взема сакото и тук беше истински ад.

Всички погледи се насочиха към Бош.

— Отвлекли са дъщеря ми — каза той.