Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Емилия Николова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Приказки от Англия и Шотландия
Българска. Първо издание
Редактор: Кирил Кадийски
ИК „Нов Златорог“, София, 1997
ISBN: 954-492-119-2
История
- —Добавяне
Кълвяла си зрънца един ден Пъстрата кокошчица, когато — туп! — един жълъд я ударил по главата.
— Боже Господи! — извикала Пъстрата кокошчица. — Небето ще падне. Трябва да отида да предупредя краля!
Тръгнала тя и вървяла, вървяла, докато срещнала Герест петльо.
— Накъде си се запътила, Пъстра кокошчице? — попитал Герест петльо.
— Ох, отивам да предупредя краля, че небето ще падне — отвърнала Пъстрата кокошчица.
— Може ли да дойда с теб? — попитал Герест петльо.
— Разбира се — съгласила се Пъстрата кокошчица.
И така Пъстрата кокошчица и Герест петльо се отправили на път, за да известят краля, че небето ще падне.
Вървели, вървели, срещнали Патаран.
— Накъде сте се запътили, Пъстра кокошчице и Герест петльо? — попитал Патаран.
— Ох, отиваме да предупредим краля, че небето ще падне — отвърнали Пъстрата кокошчица и Герест петльо.
— Може ли да дойда с вас? — попитал Патаран.
— Разбира се — приели Пъстрата кокошчица и Герест петльо.
И така Пъстрата кокошчица, Герест петльо и Патаран се отправили на път, за да предупредят краля, че небето ще падне.
Вървели, вървели, срещнали Белоснежната гъска.
— Къде отивате, Пъстра кокошчице, Герест петльо и ти, Патаране? — попитала Белоснежната гъска.
— Ох, отиваме при краля, за да му кажем, че небето ще падне — отвърнали Пъстрата кокошчица, Герест петльо и Патаран.
— Може ли да дойда с вас? — попитала Белоснежната гъска.
— Разбира се — съгласили се Пъстрата кокошчица, Герест петльо и Патаран.
И така Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран и Белоснежната гъска се запътили към краля, за да му кажат, че небето ще падне.
Вървели, вървели, срещнали Надутата пуйка.
— Накъде сте тръгнали, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране и ти, Белоснежна гъско? — попитала Надутата пуйка.
— Ох, отиваме да предупредим краля, че небето ще падне — отвърнали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран и Белоснежната гъска.
— Може ли да дойда с вас, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско? — попитала Надутата пуйка.
— Разбира се — отвърнали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран и Белоснежната гъска.
И така, Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка се отправили към краля, за да го предупредят, че небето ще падне.
Вървели, вървели, срещнали Кума Лиса. Подушила Кума Лиса Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка:
— Накъде така, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско и ти, Надута пуйко?
И Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка казали на Кума Лиса:
— Отиваме да предупредим краля, че небето ще падне.
— О, но това не е пътят към двореца на краля, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско, Надута пуйко — казала Кума Лиса. — Аз знам кой е правилния път. Искате ли да ви го покажа?
— Разбира се, Кума Лисо — казали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка. И така, Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска, Надутата пуйка и Кума Лиса тръгнали към краля, за да му кажат, че небето ще падне. Вървели, вървели, стигнали до една тясна и тъмна дупка. Това бил входът към бърлогата на Кума Лиса. Но Кума Лиса казала на Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка:
— Това е прекият път за двореца на краля и ако ме последвате, съвсем скоро ще стигнем там. Аз ще мина първа, а вие тръгнете след мен, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско и ти, Надута пуйко.
— Ами, разбира се, няма място за съмнение — казали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка.
И така Кума Лиса се шмугнала в бърлогата си и бързо се завъртяла, за да причака Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка. Първа в тъмната дупка влязла Надута пуйка. Едва направила две крачки и…
— Хрус!
Кума Лиса откъснала главата на Надутата пуйка, тялото й захвърлила през лявото си рамо. Влязла Белоснежната гъска и…
— Хрус!
Паднала главата, — а тялото й било захвърлено до това на Надутата пуйка. Патаран влязъл с клатушкане и…
— Хрус!
Кума Лиса откъснала главата на Патаран и хвърлила тялото му до Надутата пуйка и Белоснежната гъска. Тогава в бърлогата влязъл наперено Герест Петльо, но не изминал и две крачки, когато…
— Хрус!
Но Герест петльо винаги кукурига независимо дали искате или не, и тъкмо било време за „Кукуригу–у–у“, преди да отиде при Надутата пуйка, Белоснежната гъска и Патаран през рамото на Кума Лиса.
Когато Пъстрата кокошчица, която тъкмо била влязла в мрачната бърлога, чула Герест петльо да кукурига, тя си рекла на ума: „Божичко! Трябва да се е съмнало. Време е да си снеса яйцето“.
Врътнала се тя и се завтекла към гнездото си. Така тя избегнала смъртта, но не успяла да предупреди краля, че небето пада.