Агата Кристи
Проклятието на огледалото (5)

II.

— Обади се доктор Хейдък — посрещна я с укор в гласа мис Найт. — Обясних му, че си на чай у мисис Бантри. Каза, че утре ще се обади отново.

Помогна на мис Марпъл да се съблече.

— А сега, предполагам, се чувстваме уморени.

— Ти може и да се чувстваш уморена, но аз не — отвърна мис Марпъл.

— Ела по-добре да се настаниш на топличко до камината — каза мис Найт, без да обръща внимание на думите й, както обикновено. („Ох, не бива да се сърдим на клетите старчоци. Трябва да гледаме да ги ободряваме“.) — А сега ще изпием ли чашка „Овалтайн“? Или може би „Хорликс“ за разнообразие?

Мис Марпъл й благодари и заяви, че би предпочела малка чаша сухо шери. Мис Найт я изгледа неодобрително.

— Не знам какво ще каже докторът за това — поклати тя глава, когато й подаде чашата.

— Ще разберем това утре сутрин, когато дойде — отвърна мис Марпъл.

На следващата сутрин още от вратата мис Найт започна оживено да шепне нещо на доктор Хейдък.

Възрастният доктор влезе в стаята потривайки ръцете си, тъй като сутринта бе хладна.

— Ето и нашият доктор дойде да ни види — рече бодро мис Найт. — Мога ли да ви взема ръкавиците, докторе?

— А, няма защо, ще ги оставя тук — отклони я Хейдък и хвърли небрежно ръкавиците върху масата. — Доста хладна сутрин.

— Може би една малка чаша шери би ви дошла добре — покани го мис Марпъл.

— Чух, че сте започнала да пиете. Ще ви кажа, че никога не трябва да пиете сама.

Бутилката и чашките вече се намираха на една малка масичка до мис Марпъл. Мис Найт излезе от стаята.

Доктор Хейдък бе много стар приятел. Той почти изцяло се беше оттеглил от работа, но продължавате да наглежда някои от отдавнашните си пациенти.

— Чух, че сте паднала и сте се ударила — започна той, след като допи чашката си. — На вашата възраст не бива да допускате да ви се случват такива работи. Предупреждавам ви, че трябва да внимавате. Освен това, разбрах, че не искате да ви посещава Сендфърд.

Сендфърд бе партньорът на Хейдък.

— Тази ваша икономка, мис Найт, веднага му се обадила, и според мен е постъпила правилно.

— Аз само лекичко се натъртих и малко се поуплаших. И доктор Сендфърд се съгласи с това. Реших, че спокойно мога да ви изчакам.

— Ето какво, мила, това не може да продължава вечно. Позволете ми, освен това да ви кажа, че Сендфърд е по-добре подготвен от мен. Той е първокласен лекар.

— Всички млади доктори са все едни и същи — каза мис Марпъл. — Първо ти мерят кръвното, а след това ти предписват цяла планина от фабрично произведени хапчета — розови, оранжеви, кафяви. Днес и медицината вече заприлича на супермаркет — всичко в нея е конфекция.

— Заслужавате да ви предпиша пиявици и очистително и разтриване на гърдите с камфоров спирт.

— Аз точно с него се разтривам, когато съм настинала — отвърна бодро мис Марпъл — и ми действа много добре.

— Е, работата е там, че не ни е приятно да остаряваме. И на мен не ми е приятно. Това е то.

— В сравнение с мен вие сте младеж — отвърна мис Марпъл. — А и старостта сама по себе си не ме смущава. Тя е по-малката беда.

— Струва ми се, че ви разбирам.

— Никога не можеш да останеш сам! Трудно е да излезеш сам навън дори за няколко минути. Даже и плетенето вече не ми доставя същото удоволствие, а аз съм добра плетачна. Започвам да изпускам бримки, та и не забелязвам, кога съм го направила.

Хейдък я погледна замислено. Сетне в очите му се появи лукаво пламъче.

— Винаги може да се направи обратното.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че щом ви е трудно да плетете, можете да се опитате да разплитате. Пенелопа е правила това.

— Едва ли положението ми е съпоставимо с нейното.

— Разплитането обаче е във вашия стил, не е ли така?

Сетне докторът се изправи.

— Време е да си тръгвам. За повдигане на тонуса бих ви предписал едно хубаво свежо убийство.

— Как не ви е срам да говорите така!

— Да ме е срам ли? Е, можете да се задоволите и с някоя задача от типа на това с каква скорост потъва магданозът в маслото в летен ден. Добрият стар Холмс! Класическа работа, малко демоде сега, мисля. Но така или иначе, той няма да бъде забравен.

След като докторът излезе, в стаята нахълта мис Найт.

— Ха така! Ето, сега вече изглеждаме в много по-добро настроение. Докторът препоръча ли ти някакъв тоник?

— Препоръча ми да започна да разнищвам някое убийство.

— А, някой хубав детективски роман?

— Не, истинско убийство.

— Божичко! Та в такива тихи селца като нашето не стават убийства.

— Убийства могат да се извършват навсякъде — каза мис Марпъл. — Така е в живота.

— Да не би да имаш предвид Новия квартал? Много от тези младежи с хулигански вид имат ножове.

Убийството, което последва, обаче не бе извършено в Новия квартал.