Агата Кристи
Проклятието на огледалото (32)

II.

Джузепе се върна в Госингтън Хол след полунощ. От Мъч Бенъм се прибра с такси, тъй като последният влак по разклонението до Сейнт Мери Мийд бе отпътувал. Бе в много добро настроение. Оправи си сметката с шофьора на портала и за по-пряко зацепи през храсталаците. Отвори задната врата с ключ. Къщата бе потънала в тишина и мрак. Джузепе затвори и заключи вратата. Когато се извърна в посока към стълбата, водеща към собствения му удобен апартамент, състоящ се от спалня и баня, усети течение. Някой навярно бе забравил някой прозорец отворен. Реши да не си сторва труда да проверява къде е. Усмихнат, изкачи се на горния етаж и пъхна ключ в бравата на вратата си — винаги заключваше своя апартамент. След като отключи и отвори вратата, почувства как в гърба му се опря кръгъл и твърд метален пръстен.

— Вдигни си ръцете и не издавай звук — рече му един глас.

Джузепе веднага вдигна ръце. Не желаеше да рискува. Всъщност, нямаше какво да рискува.

Спусъкът е натиснат. Веднъж. Дваж.

Джузепе се свлече напред.

Бианка повдигна глава от възглавницата.

Това изстрел ли беше? Бе почти сигурна, че е чула изстрел. Изчака да мине малко време. Сетне реши, че само й се е сторило, и отново си легна.