Агата Кристи
Проклятието на огледалото (11)

I.

— Сейнт Мери Мийд ли казахте? — старши инспектор Крадък рязко вдигна поглед от писалището си.

Заместник-началникът на полицията бе леко изненадан от тази реакция.

— Да. Сейнт Мери Мийд. Защо питаш? Нима…

— А, нищо, нищо — отвърна Дърмът Крадък.

— Съвсем малко селце, доколкото разбрах — продължи заместник-началникът, — макар че там сега има голямо строителство. Доколкото разбрах, застроява се цялото пространство между Сейнт Мери Мийд и Мъч Бенъм. От другата страна на Сейнт Мери Мийд са студиите Хелингфърт, в посока на Маркет Бейзинг — заместник-началникът все още изглеждаше озадачен. Дърмът Крадък реши, че може би ще е добре да му даде някакво обяснение.

— Имам една позната там — поясни той. — В Сейнт Мери Мийд. Една възрастна дама. Една много възрастна дама. Може и вече да е починала, нямам представа. Обаче ако не е…

Заместник-началникът изрази разбиране към своя подчинен. Или поне реши, че прави това.

— Много добре — кимна той. — Това помага да се видят нещата отвътре. Малко клюки от местните жители винаги са добре дошли. Пък и цялата работа изглежда твърде странна.

— От местната полиция ли ни потърсиха? — попита Дърмът.

— Да. Нося ти писмо от тамошния началник на полицията. Там имат чувството, че историята май не е от местен мащаб. Най-голямото имение в района, Госингтън Хол, неотдавна е било продадено и сега там живеят Марина Грег, филмовата звезда, и съпругът й. В новото студио в Хелингфърт снимат филм, в който тя играе главната роля. Направили са благотворително парти в имението в полза на болницата Сейнт Джон. Мъртвата — името й е мисис Хедър Бедкок, била местна секретарка на болницата на доброволни начала и свършила повечето организаторска работа по партито. Изглежда е била оправна жена със здрав разум и се е радвала на авторитет сред местните жители.

— Да не е била някоя от тези жени с командаджийска нагласа? — предположи Крадък.

— Възможно е — отговори заместник-началникът. — Макар че опитът ми подсказва, че такива жени, не знам защо, рядко ги убиват. Може даже да се съжалява за това. Както и да е, на партито се стекъл огромен брой хора, времето било хубаво и всичко вървяло като по вода. Марина Грег и мъжът й организирали нещо като малък прием в Госингтън Хол, на който поканили тридесет или четиридесет души. Местните първенци, някои от активните доброволни помощници на болницата, приятели на Марина Грег и някои хора от киностудията. Всичко протичало много мирно, тихо и мило. Колкото и фантастично обаче да ти се стори, Хедър Бедкок е била отровена именно там.

— Много странно място са избрали, наистина — каза замислено Дърмът Крадък.

— Така мисли и началникът на местната полиция. Ако някой е искал да отрови Хедър Бедкок, защо му е трябвало да го прави точно в този следобед и точно при тези обстоятелства? Има стотици по-лесни начини да се свърши тази работа. А си е наистина рискована работа да сипеш доза смъртоносна отрова в нечия чаша, когато наоколо ти се мотаят двадесет-тридесет души. Може някой да те види.

— Отровата определено ли е била в чашата?

— Съвсем определено. Тук имаме данните за нея. Едно от тези трудни названия, които на докторите им доставя удоволствие да произнасят, но всъщност е едно много банално лекарство в щатите.

— В щатите, значи.

— А, и у нас. От другата страна на океана обаче тези неща се купуват много по-лесно. Когато се взима в малки дози е полезно.

— С рецепта ли се продава или може да се купи свободно?

— Само с рецепта.

— Да, странна работа, наистина — каза Дърмът. — Хедър Бедкок имала ли е някакво вземане-даване с кинаджиите?

— Никакво.

— Някой от близките й бил ли е с нея, когато това е станало?

— Съпругът й.

— Съпругът й — повтори Дърмът замислено.

— Да, да. Знам за какво си мислиш — съгласи се началникът му. Местният колега обаче — мисля, че се казваше Корниш, изглежда не е открил нищо обнадеждаващо по тази линия. Съобщи, разбира се, че Бедкок е бил нервен и се е чувствал неловко, но не пропусна да спомене, че това се случва много често и на порядъчни хора, когато разговарят с полицията. Изглежда, били са една много привързана един към друг съпружеска двойка.

— С други думи полицията смята, че Бедкок не е техният човек. Работата изглежда интересна. Ако ви разбирам добре, сър, трябва да заминавам за Сейнт Мери Мийд.

— Да. Тръгни колкото се може по-скоро, Дърмът. Кой искаш да те придружава?

Дърмът се замисли за миг.

— Най-добре ще е да дойде Тидлър — каза той. — Разбира си от работата и освен това си пада малко филмова звезда. Това би могло да се окаже полезно.

Заместник-началникът на полицията кимна с разбиране.

— Късмет — пожела той на раздяла.