Агата Кристи
Нула часът — развръзката (5)

3.

— Изглеждаш както на седемнайсет, Томас Ройд — отбеляза лейди Тресилиън. — Същото глупаво изражение. И не си станал по-разговорлив отпреди. Защо така?

— Не съм. Никога не съм се отличавал с някаква индивидуалност — каза Томас неопределено.

— За разлика от Ейдриън. Той беше толкова находчив и остроумен разказвач.

— Може би в това е причината. Винаги съм го оставял да говори.

— Бедният Ейдриън. Толкова многообещаващ беше.

Томас кимна. Лейди Тресилиън смени темата. Бе го поканила да я посети. Обикновено приемаше посетителите си по един. Така не се уморяваше и можеше да обърне на всеки нужното внимание.

— Тук си от двайсет и четири часа — каза тя. — Какво мислиш за ситуацията у нас?

— Ситуацията?

— Не се прави на глупак. Правиш го нарочно. Много добре разбираш какво имам предвид. Вечният триъгълник, който се настани под моя покрив.

Томас отбеляза предпазливо:

— Изглежда доста конфликтна.

Лейди Тресилиън се усмихна лукаво.

— Ще ти призная, Томас, че добре се забавлявам. Това стана не по мое желание, всъщност направих всичко възможно да го предотвратя. Невил бе упорит. Все настояваше да събере двете заедно, а сега сърба това, което надроби!

Томас Ройд се размърда на стола си.

— Звучи забавно — каза.

— Обясни се — отсече лейди Тресилиън.

— Не знаех, че Стрейндж е такъв.

— Любопитно е, че и ти го казваш. Защото и аз мисля така. Не е характерно за Невил. Подобно на повечето мъже той предпочита да избягва и неприятностите. Отначало подозирах, че идеята не е била негова, но ако е така, не виждам чия би могла да бъде. — Замълча и после каза, извисявайки глас: — Не е възможно да е на Одри, нали?

— Не, не е на Одри — побърза да отговори Томас.

— Не мога да допусна също, че е хрумнала на тази нещастница Кей. Освен ако не е забележителна актриса. Знаеш ли, почти започнах да я съжалявам.

— Не я обичаш твърде, нали?

— Не. Тя е празноглава и неуравновесена. Но както казах, започвам да я съжалявам. Блъска се като нощна пеперуда около запалена лампа. Няма представа какво оръжие трябва да използва. Лошо възпитание, лоши маниери, детска недодяланост — всичко това не влияе добре на мъже като Невил.

— Мисля, че Одри се намира в трудно положение — вметна тихо Томас.

Лейди Тресилиън го стрелна с поглед.

— Винаги си бил влюбен в Одри, нали, Томас?

Той отговори съвсем спокойно:

— Мисля, че да.

— Всъщност от дете.

Той кимна.

— Но се появи Невил и ти я измъкна изпод носа, нали?

Той се раздвижи неспокойно на стола.

— Е, винаги съм знаел, че нямам шанс.

— Пораженец — отсече лейди Тресилиън.

— Аз съм скучен.

— Глупак.

— Бедният добричък Томас! Така си мисли за мен Одри.

— Верният Томас — каза лейди Тресилиън. — Това бе прякорът ти, нали?

Той се усмихна при спомена за детството, изплувал при тези думи.

— Странно! От години не съм го чувал.

— Сега това може да се окаже на място. — Тя посрещна погледа му спокойно и замислено. — Предаността е качество, което човек може да оцени по достойнство, ако е преживял толкова много колкото Одри. Всеотдайната преданост за цял живот, Томас, понякога бива възнаградена.

Той сведе поглед, пръстите му стискаха лулата.

— С тази надежда се върнах у дома — каза.