Мери Хигинс Кларк
Черни рози (76)

76.

Съдебните заседатели не знаеха за убийството на Барни Хаскъл и Марк Йънг, но медиите правеха всичко възможно останалите хора да научат. В почивните дни много вестници посвещаваха материали на разследването, а всяка телевизионна програма излъчваше в новините си безкрайни репортажи от мястото на инцидента.

Уплашен свидетел, чиято самоличност се пазеше в тайна, най-накрая бе позвънил в полицията. Отивал да изтегли пари от банков автомат, когато зърнал тъмносиня тойота да влиза в паркинга пред малката сграда, в която се помещаваше правната кантора на Марк Йънг. Било седем и десет. Усетил, че предната дясна гума на колата му е омекнала, и спрял до бордюра на улицата, за да я провери. Докато бил клекнал, забелязал, че вратата на сградата се отворила и някакъв мъж на около трийсет години притичал обратно до тойотата. Лицето му не се виждало. Носел голям пистолет.

Свидетелят запомнил част от регистрационния номер на тойотата. Полицията успяла да я открие. Оказало се, че колата била открадната в четвъртък вечер във Филаделфия. В петък през нощта намерили обгорялото й купе в Нюарк.

След този факт изчезна и най-малкото съмнение, че Хаскъл и Йънг са били жертва на кражба. Очевидно ставаше дума за мафиотски удар, и то поръчан от Джими Уийкс. Но полицията не знаеше как да го докаже. Свидетелят не беше в състояние да разпознае стрелеца. Колата бе унищожена. Куршумите, убили жертвите, бяха от нерегистрирано оръжие, което вече сигурно лежеше на дъното на някоя река или щеше да бъде разменено срещу някаква играчка на Коледа, без да се задават въпроси.

В понеделник Джеф Дорсо още веднъж прекара няколко часа в съдебната зала, където беше в ход процесът срещу Джими Уийкс. Правителството бавно трупаше солидни и неопровержими обвинения срещу него. Федералният прокурор Ройс, който изглеждаше решен да се кандидатира като конкурент на Франк Грийн за губернаторския пост, устояваше на порива да преследва ефекти. Беше интелигентен мъж с оредяваща коса и очила с метални рамки, чиято стратегия бе всичко да прозвучи правдоподобно и да не се допускат уклончиви обяснения на прекалено сложните търговски сделки и парични преводи на фирмата „Уийкс“.

Използваше таблици и си служеше с дълга показалка, от онези, които навремето имаха монахините в училището на Джеф. Дорсо си помисли, че прокурорът умее да представя делата на Уийкс достъпно за съдебните заседатели. Не беше нужно човек да е математик или счетоводител, за да разбира думите му.

Ройс изправи пилота на частния самолет на Уийкс на свидетелското място и го засипа с въпроси: „Попълвахте ли съответните документи за полети, обслужващи компанията? Често ли ползваше мистър Уийкс самолета за лични цели? Отстъпваше ли го на приятели, за да пътуват за развлечение? Не беше ли всяко запалване на двигателя за сметка на компанията? Всички тези тъй наречени «служебни разходи», които се освобождават от данъци, всъщност са били направени, за да се забавлява мистър Уийкс, нали?“

Когато дойде ред на Боб Кинълен да разпитва свидетеля, Джеф забеляза, че адвокатът прибягна до цялото си умение, за да накара пилота да греши, да се обърква по отношение на датите и на целта на пътуванията. Джеф отново си помисли, че Кинълен е добър, но професионализмът му не е достатъчен за случая. Не знаеше какво смятат съдебните заседатели, но се съмняваше, че са чак толкова доверчиви.

Взря се в безизразното лице на Джими Уийкс. Той винаги се появяваше в залата в строг официален костюм, с бяла риза и вратовръзка. Стараеше се видът му да бъде подходящ за ролята, която играеше — на петдесетгодишен предприемач, занимаващ се с разнообразни дейности, станал жертва на данъчните власти, преследващи честните бизнесмени.

Днес го наблюдаваше, мислейки си за връзката му със Сузан Риърдън. Каква е била тази жена, чудеше се той. Дали я е възприемал сериозно? От него ли е получавала бижутата? Джеф беше чул за бележката, открита в джоба на адвоката на Хаскъл. Явно, че съдържаше посланието, което е придружавало розите, изпратени на Сузан в деня на смъртта й. Но Хаскъл беше мъртъв, а оригиналната картичка липсваше и не бе възможно да се докаже, че е била от Уийкс.

Бижутата обаче можеха да доведат до сигурна следа, която си струваше да бъде проучена. Дали купува дрънкулки за приятелките си от едно и също място, питаше се Джеф. Преди години се срещаше с една жена, която му призна, че е ходила с Уийкс, но не си спомняше за името й. Щеше да прегледа бележниците си, защото беше убеден, че го е записал някъде.

След като съдията обяви почивка, Джеф се измъкна бързо от съдебната зала. Когато стигна до средата на коридора, чу, че някой го вика. Беше Боб Кинълен. Изчака го.

— Не проявяваш ли прекалено голям интерес към клиента ми? — тихо попита Кинълен.

— Засега само най-общ — отвърна Джеф.

— По тази причина ли се виждате с Кери?

— Боб, смятам, че нямаш никакво право да ми задаваш подобен въпрос. Въпреки всичко ще ти отговоря. Бях доволен, че мога да й помогна, след като й съобщи за заплахата, която представлява твоят виден клиент за детето ти. Никой ли още не те е избрал за Баща на годината? Ако е така, не се надявай да ти се обадят по телефона. Понеже според мен просто не влизаш в класацията.