Мери Хигинс Кларк
Черни рози (35)

35.

Вече готова да излезе за ранното посещение при д-р Смит, Кери разтърси протестиращата Робин, за да я събуди.

— Хайде, Роб — подкани я тя. — Нали винаги се оплакваш, че се отнасям с теб като с бебе?

— Така е — измърмори Робин.

— Добре. Сега ти давам шанс да докажеш, че си самостоятелна. Искам да станеш и да се облечеш. Иначе отново ще заспиш. Мисис Уайсър ще ти се обади по телефона в седем, за да провери дали си будна. Оставих ти сандвич и сок на масата. И да не забравиш да заключиш вратата, когато тръгваш за училище.

Робин се прозя и затвори очи.

— Моля те, Роб.

— Добре.

Робин въздъхна и свали краката си от леглото. Косата падна върху лицето й, когато потърка очи. Кери я отметна назад.

— Мога ли да ти вярвам?

Робин я погледна и й се усмихна сънено.

— Да.

— Добре. — Кери я целуна по главата. — Същите правила важат и сега. Не отваряй вратата на никого. Ще настроя алармената инсталация. Когато тръгваш, я включи. Не се качвай в ничия кола, освен ако не си с родителите на Каси или на Кортни.

— Знам, знам — въздъхна отегчено Робин.

— Давам си сметка, че хиляда пъти съм ти повтаряла тези неща. Довиждане до довечера. Алисън ще дойде в три часа.

Алисън беше момичето, което оставаше при Робин след училище, докато тя се прибере от работа. Кери се колебаеше дали да не я повика и тази сутрин, за да изпрати Робин, но отстъпи пред силните протести на дъщеря си, която твърдеше, че не е бебе и може сама да отиде на училище.

— Довиждане, мамо.

Робин изчака стъпките на майка й да заглъхнат по стълбището, и застана до прозореца. Видя как колата й излезе от алеята и пое по улицата.

Стаята беше студена. В седем часа, когато обикновено ставаше, къщата бе приятно затоплена. Само за минутка, помисли си тя, докато се пъхаше в леглото. Ще полежа още съвсем малко.

В седем часа, след като телефонът иззвъня шест пъти, тя седна в леглото и вдигна слушалката.

— Благодаря ви, мисис Уайсър. Да, разбира се, станала съм.

Вече наистина съм станала, каза си Робин и бързо се измъкна от леглото.