Мери Хигинс Кларк
Черни рози (11)

11.

Памела Уърт беше грешка. Тази мисъл не позволи на д-р Чарлс Смит да заспи през цялата нощ. Красотата на изваяното й лице не бе в състояние да компенсира тромавата й фигура, силния й, груб глас.

Трябваше веднага да го разбера, помисли си той. Всъщност го беше разбрал, но не успя да се въздържи. Структурата на костите й позволяваше много лесно да бъде извършено подобно преобразяване. И това, което изпитваше, докато го правеше, му помогна да се освободи донякъде от вълнението, обзело го първия път.

Чудеше се какво ще стане с него, когато повече няма да може да оперира. Този момент скоро щеше да настъпи. Лекото треперене на ръцете, което сега само го дразнеше, щеше да се засили. Раздразнението щеше да доведе до неспособност да работи.

Запали лампата, не нощната, а онази, която осветяваше портрета на стената срещу него. Съзерцаваше я всяка нощ, преди да заспи. Беше толкова красива. Но сега, докато се взираше в нея без очила, лицето й му се стори изкривено, както в нощта на смъртта й.

— Сузан — прошепна той.

Болката от ужасното преживяване го връхлетя и Смит покри очи с ръка, за да изличи гледката. Не беше по силите му да понесе спомена за вида й от онази нощ — лишена от красотата си, с изпъкнали очи, а върхът на розовия й език се подаваше над отпуснатата долна устна и увисналата челюст…