Мерил Сойър
Опасни лъжи (18)

17.

— Нощна смяна. Звънчето на спасението. Камбанката на мъртвите. Кое от трите звучи най-добре? — попита Тейлър и погледна надолу към Оги.

Седеше пред компютъра в апартамента си и работеше върху компютърната си игра, опитвайки се да отклони мислите си от извършеното убийство. Шейн все още не се бе прибрал у дома, но й бе дал ключа от жилището си и я бе помолил да изведе Оги на разходка. Кучето беше страхотен компаньон и Тейлър отново си даде сметка колко много й се иска да си има собствено куче.

Прочете отново информацията и се опита да я сведе до едно-единствено изречение, което да включи в играта. В средновековието толкова много хора са били погребвани живи — по грешка, разбира се, че около китките на мъртъвците била завързвана специална жица, която минавала през ковчега и излизала на повърхността на земята, където завършвала със звънче.

Специален човек стоял в гробището нощна смяна със задачата да се ослушва внимателно за звънчето на спасението, която наричали още камбанка на мъртъвците. Очарователно, помисли си Тейлър, макар да съзнаваше, че не би могла да побере всичко това в един-единствен ред. Реши, че този интересен факт би могъл да й послужи за друга игра, която вече се оформяше в съзнанието й и която щеше да дава възможност за по-пространни и обширни отговори.

Тейлър премина към следващата любопитна информация, включена в списъка й, като продължаваше да чете на глас заради Оги.

— В Средните векове повечето хора се женели през юни, защото през май обикновено се подлагали на ежегодната си баня. През юни болшинството от тях все още излъчвали сравнително поносима миризма, но за да бъдат напълно сигурни, че присъстващите няма да побегнат от телесната им миризма, дамите задължително носели уханни букети.

Тейлър не се стърпя и се разсмя на глас, замислена върху развитието, което тази и други подобни традиции, бяха претърпели през вековете. В днешно време булчинският букет беше истинско произведение на изкуството, а преди сватбеното си тържество всяка жена прекарваше часове наред в банята и фризьорските салони, за да е сигурна, че всеки сантиметър от тялото й е парфюмиран и напудрен за случая.

Някой силно почука на вратата и Тейлър подскочи от изненада. Журналистите от местните медии бяха вървели по петите й през целия ден. Преди няколко часа най-после вдигнаха обсадата пред дома й, но Тейлър знаеше, че на следващия ден ще се върнат отново.

Докато не се появи нов заподозрян за убийството на Рената, тя щеше да си остане в светлината на прожекторите.

Погледна предпазливо през шпионката и видя Шейн. Веднага отвори вратата. Оги седеше точно до нея. Той весело завъртя опашка и се изправи на задните си крака, когато Шейн влезе в апартамента.

— Изведох Оги на разходка, а след това го доведох тук. Не исках да се чувства самотен — обясни Тейлър, макар че, в действителност, тя бе тази, която бягаше от самотата.

— Здрасти, момче — Шейн се наведе и с две ръце почеса Оги зад ушите. — Липсвах ли ти?

— Разбира се, че му липсваш. Взимай го със себе си в компанията. Никой няма да възрази.

Шейн се изправи и я погледна право в очите. Нещо като че ли прещрака в главата на Тейлър.

Лоши новини.

— Шейн, какво се е случило?

Той я поведе към канапето.

— Не се е случило нищо… лошо. — Двамата седнаха и той я прегърна през раменете. — Пристигна резултатът от ДНК теста.

— И какъв е той?

— Рената е — беше — дъщеря на майка ти. В това няма никакво съмнение. ДНК пробите съвпадат напълно.

Гърлото на Тейлър се сви болезнено и тя едва не се задуши. О, боже! Жената, към която изпитваше такова презрение, наистина е била нейна сестра. Половин сестра. Двете имаха кръвна връзка, а Тейлър изобщо не бе пожелала да опознае Рената.

— Отнесох се толкова зле с нея — прошепна Тейлър.

Шейн я придърпа към себе си.

— Не бъди толкова сурова със себе си. Това, че тя наистина се оказа изчезналото бебе, по никакъв начин не означава, че е била добър човек. Мисля, че е повече от очевидно, че намерението на Рената беше да отмъкне всичко, до което успее да се докопа.

В главата на Тейлър се завъртяха разпокъсани и неясни образи. Рената, която се съблича в бара. Рената, седнала близо до Кейлъб. Рената с майка й.

Майката на Тейлър.

Тяхната майка.

— Питам се какъв ли е бил животът й, преди да я срещнем. Едва ли е бил особено добър. Щом, в крайна сметка, се е наложило да си изкарва хляба като стриптийзьорка.

В душата й се надигна мъчително чувство на вина и едва не я задуши под тежестта си. Беше й нужда цяла минута, за да се овладее и нормализира дишането си.

— Аз израснах в охолство. Имах всичко. А тя не е имала нищо.

Голямата му ръка я погали по лицето.

— Не се измъчвай по този начин. Ти нямаш никаква вина в случая. Майка ти е тази, която се е отказала от детето си.

Неописуемата нежност, която прочете в очите му, я стресна. Отдавна знаеше, че го привлича, но в този момент погледът му изразяваше много повече. Гледаше я така, сякаш тя бе изключително важна за него и искрено се притесняваше, че трябва да й съобщи една толкова болезнена новина. Трогната и развълнувана, Тейлър отмести поглед надолу към Оги. Не знаеше какво да каже.

— Майка ти беше толкова сигурна, че Рената е нейната дъщеря — отбеляза Шейн. — Още при първия им разговор по телефона Кейлъб сигурно й е казал нещо, с което е успял да я убеди.

— Смяташ ли, че Кейлъб наистина е осиновил Рената и я е отгледал както твърди?

— От документите, които проучихме, става ясно, че наистина има дъщеря. Но дали Рената е тази дъщеря? — Шейн поклати глава. — Съмнявам се. Отношенията между тях двамата не бяха като между баща и дъщеря. Много по-вероятно е да са се срещнали случайно и Рената да му е разказала цялата история.

— Струва ми се, че имаш право. Един баща не би лентяйствал по цял ден докато дъщеря му работи като стриптийзьорка.

— Вярно е, но пък не е чак такава рядкост да попаднеш на мъж, който е стопроцентов използвач. Мъжете от този вид са готови да кажат какво ли не на една жена и да направят всичко, за да постигнат целта си.

Нещо в очите и в гласа му я накара да застане нащрек. Дали не се опитваше да й каже нещо? Замисли се за момент, но реши, че Шейн просто иска да я предупреди и да й напомни, че трябва много да внимава в отношенията си с Кейлъб.

— Това, че Рената е мъртва, не означава, че Кейлъб ще си тръгне от дома на майка ми, нали?

— Ще бъда много изненадан, ако го направи — изръмжа Шейн. — Той е станал изключително близък с майка ти. Сега му остава само да я убеди, че не би могла да се справи без него.

Тейлър положи глава на рамото на Шейн. Постоянно си представяше изпълнената с горчивина и омраза Рената и й се искаше да бе направила нещо, с което по някакъв начин да компенсира несгодите, с които сестра й се бе сблъскала през живота си. Въпреки успокоителните думи на Шейн, чувството за вина продължаваше да разяжда душата й.

Защо не бе дала шанс на Рената? Тейлър твърде прибързано я бе квалифицирала като изпечена мошеничка. Затвори очи, а сърцето й се сви от болка.

Ако бе проявила по-голямо разбиране, тя наистина можеше да помогне на Рената. Сестра й може би наистина се интересуваше от бизнеса. А Тейлър можеше да я научи на всичко, свързано с работата и управлението на Макс.

Вместо това тя я бе запратила право в ада на отдела по пласмент. Там Рената бе прекарала последния ден от живота си плувнала в пот и уплашена от заплахите, отправени й от кубинската работничка.

Защо? Защо? Защо?

— Изпратих кодираните съобщения от уебстраницата на компанията на един познат от Агенцията за разузнаване и отбрана — рече Шейн и прекъсна размишленията й.

Тейлър отвори очи и вдигна глава от рамото му. Спомни си, че бе зърнала за миг скрийнсейвъра на лаптопа му докато бяха в Ню Орлиънс. Инициалите, които бе видяла изписани върху монитора, бяха ДИА.

— Работил ли си някога в ДИА?

Тейлър седеше толкова близо до Шейн, че бе в състояние да различи малките тъмни петънца в сините му очи. Забеляза и нещо неопределено, което за миг проблесна в погледа му. То се задържа там само за част от секундата, но Тейлър остана с впечатлението, че Шейн се опитва да реши дали да й каже истината.

— Да, служих в частта с кодово име Кобра. Това е формирование за борба с тероризма, сформирано преди много години, когато никой от нас не можеше дори да предположи какъв огромен проблем ще се окажат терористичните атаки. Членовете на Кобра се обучават от военните, но работят под шапката на Агенцията за разузнаване и отбрана.

— И ти с какво точно се занимаваше?

Онова странно пламъче отново проблесна в очите му.

— През повечето време се занимавахме с наркокартелите. Наркобароните заделят невероятно големи суми от печалбите си за финансиране на терористични организации.

— Сериозно?

— Абсолютно. Терористите често контролират териториите, в които се отглеждат мак или кока. Наркокартелите им плащат огромни суми, за да получат правото да прибират и обработват продукцията.

— Спомням си, че четох някъде, че забраната да се отглежда мак е единствената полезна стъпка, предприета от талибаните в Афганистан.

— Те са изключението, което само потвърждава правилото. Повечето терористични организации подкрепят и закрилят наркокартелите. Защото за тях те са основен източник на доходи.

От самото начало на познанството им Тейлър бе доловила някаква необяснима загадъчност и недоизказаност, която витаеше около Шейн. Сега реши, че той е добър човек и се радваше, че е на нейна страна. Беше приятел.

А също така и опасен човек, когото не би искала да настрои срещу себе си.

Мъж с минало и несподелени тайни.

— Част от задълженията ми в Кобра изискваха задълбочени познания в областта на съвременните полеви компютри и програмното им осигуряване. Затова в момента работя с Винс в областта на компютърната сигурност. Само че не съм експерт по разбиването на кодове и пароли. Ето защо ще оставя на моя приятел от ДИА да поработи върху кода, а аз през това време ще помагам на Винс в разследването на убийството.

— Полицията разполага ли с някакви нови версии?

— Не. Смятам, че те губят твърде много време, опитвайки се да припишат убийството на теб или на Трент, като разчитат единствено на намерените пръстови отпечатъци. Изобщо не се опитват да търсят други заподозрени. Рената може да е имала сериозни проблеми още в Ню Орлиънс, които да са я последвали през целия път до Маями.

— Кейлъб би могъл да помогне много в това отношение, ако се съгласи да сътрудничи на полицията — Тейлър се замисли за момент, притеснена от факта, че не разполага с алиби за нощта, в която е било извършено убийството. — А резултатът от ДНК теста няма ли да убеди полицаите, че наистина съм влязла в стаята на Рената, за да взема коси от четката й?

— Възможно е, но аз смятам, че те търсят мотива за престъплението. Като се изключат престъпленията от страст, парите са основната причина, поради която хората се избиват един друг.

Нещо сякаш се скъса в душата на Тейлър. Рената, която никога през живота си не бе притежавала каквото и да било, вероятно бе убита, защото майка й бе променила завещанието си в нейна полза.

— Рената умря, защото майка искаше тя да наследи голяма сума пари.

— Това не е единственият възможен мотив — възрази Шейн, който продължаваше да я прегръща през раменете.

Той се замисли за момент и я погали по ръката.

— Успяхме да получим копие от новото завещание на Ванеса. Майка ти не е оставила никакви пари на Рената. Завещала й е петдесет процента от Ту дъ Макс. Това е нейният дял от компанията, нали?

— Да. Баща ми й остави половината от компанията, а останалата част раздели по равно между чичо Дойл, Трент и мен.

— Получавайки половината от компанията, Рената би могла да попречи на продажбата й. Ето това може да се окаже причината за убийството й.

— Вярно е…

Тейлър едва не попита: А защо да го прави?

— Рената може би наистина се интересуваше от работата в компанията. Не трябваше да я съдя толкова прибързано. Не трябваше да се поддавам на обхваналата ме неприязън. Трябваше да й дам шанс.

— Престани!

Шейн я притисна към топлото си тяло и ласкаво докосна устни до нейните не толкова в целувка, колкото в неизразимо нежна милувка. Тя вдиша дълбоко сладкия му дъх и си призна безмълвно, че от известно време насам тайничко си бе мечтала Шейн да я целуне отново. Беше се опитала да стои далеч от него, наистина се бе опитала, но привличането помежду им бе прекалено силно.

Той я обсипа с нежни и ефирни целувки. Пулсът й се ускори, кръвта й кипна и потече като гореща лава по вените й. Пламналото й тяло изведнъж бе разтърсено от силно желание — първично и неустоимо.

— О, по дяволите! Никога няма да мога да ти се наситя — прошепна Шейн.

— Не спирай — чу се Тейлър да шепне в отговор.

Преплел език с нейния, Шейн докосна с ръка едната й гърда и зърната й мигновено се втвърдиха от обхваналата я възбуда. Накъсано стенание се надигна в гърлото й. Тейлър зарови ръце в гъстата му и изненадващо мека коса, която потече между пръстите й.

Този път той изстена — гърлен звук, зародил се дълбоко в гърдите му. Тейлър не можа да сдържи задоволството и гордостта, породени от властта й над един толкова физически едър и силен мъж.

След това времето спря.

След минути или след час, или след век то тръгна отново, оставяйки след себе си преживяното неописуемо удоволствие.

Кога за последен път бе изпитвала такава наслада в ръцете на мъж? Беше отдавна.

Твърде отдавна.