Мерил Сойър
Опасни лъжи (11)

10.

Дойл се наслаждаваше на първата чаша кафе в слънчевата стая на къщата им на Коконът драйв, която беше купил, само защото Бриана бе изразила гласно възхищението си от нея. Тя все още се обличаше на горния етаж, но всеки момент трябваше да слезе при него.

Дойл се надяваше, че няма веднага да се притисне към него и да поиска да се любят.

За пореден път.

Беше изминала почти цяла седмица откакто Бриана се върна от Ню Орлиънс. От мига, в който влезе в дома им, го удари на секс и от тогава насам изобщо не бе спирала. Което, всъщност, не беше чак толкова необичайно. Тя открай време обичаше да се люби, но сега в ласките й имаше нещо… насилено.

Запита се дали съпругата му не се опитва по този начин да прикрие някоя нова любовна връзка. Би могъл да наеме частен детектив, който да даде отговор на този въпрос, но Дойл не беше сигурен дали наистина държи да узнае истината.

Последното нещо, което би могъл да си позволи точно в този момент, беше още един изключително скъп развод.

— Какво ще кажеш?

Бриана се появи в стаята, облечена в електриково синя лятна рокля и високи сандали в същия цвят. Както повечето кубинки в Маями, Бриана си падаше по ярките цветове и крещящите бижута. Но след дългите години, които бе прекарал край облечената в тъмни дрехи Софи, тази промяна му идваше добре дошла.

— Изглеждаш великолепно, любима.

Появи се прислужницата и сервира на Бриана нейното специално cafe con leche. Дойл предпочиташе обикновено американско кафе, но Бриана бе израснала с кубинската кухня и обичаше да пие еспресото си разредено с малко горещо мляко.

— Цяла сутрин си мисля за нещо — информира го Бриана и се отпусна до него.

Дойл изпусна въздишка на облекчение. По изражението й разбра, че този път не става дума за секс.

— И какво е то?

— Става дума за Рената и Кейлъб.

Миналата вечер Ванеса бе изнесла поредното си представление. Дойл и Бриана бяха поканени на вечеря в дома й, за да се запознаят с току-що намерената дъщеря и нейния баща. Подобно на Тейлър и Трент, които бяха изтърпели същото мъчение предишната вечер, Дойл веднага реши, че Рената е стопроцентова измамница.

Жалко, че бяха пропуснали възможността да подкупят стриптийзьорката и да я разкарат от града преди Ванеса да се срещне с нея. Само че уличницата бе излязла по-хитра от тях и сега знаеше със сигурност, че Ванеса е изключително богата. Което пък означаваше, че щеше да им се наложи да й платят огромна сума, за да се отърват от нея.

Дойл бе изумен от начина, по който Ванеса се умилкваше край нея. Беше я наблюдавал как действа през годините, как манипулира брат му, как с безмилостно постоянство се изкачва нагоре по социалната стълбичка и без капка милост изолира хората, които не могат да й бъдат от полза.

Родословието на бившата му съпруга можеше да бъде проследено чак до Флейглър и до първите богати семейства, заселили се в Маями. Дойл изпитваше единствено презрение към Софи, но не можеше да отрече, че тя веднага бе разбрала що за човек е Ванеса и бе отказала да я представи на своите изискани и надути приятелчета от светския елит.

Ванеса беше красива и коварна жена. При нормални обстоятелства тя дори не би и помислила да поддържа някакви взаимоотношения с тази вулгарна стриптийзьорка. Но за жалост обстоятелствата далеч не бяха нормални.

— Какво за тях? — попита Дойл.

— Разбрах кое точно ме притеснява у тях. Прозрението ме озари докато си слагах червилото. Тези двамата кроят нещо.

— Ама разбира се. Искат да отмъкнат парите на Ванеса докато се опитват да убедят всички нас, че не проявяват никакъв интерес към материалното й благосъстояние.

— Не, има и още нещо. Начинът, по който Кейлъб гледа Ванеса, ми подсказва, че са намислили и още нещо.

— Е, независимо от влошеното й здраве, тя все още е красива жена. Кейлъб едва ли е първият мъж, който си пада по нея.

— Може би имаш право, но аз чувствам, че има и още нещо.

Дойл допи кафето си и отпрати прислужницата, която се появи, за да напълни отново чашата му. Не беше разказал на Бриана за ареста на Трент, защото, от многото секс, така и не бе намерил подходящо време, за да подхване темата. Сега обаче моментът изглеждаше идеален.

— Докато ти беше в Ню Орлиънс Трент и Раул бяха арестувани за притежание на метадрин.

— Dios mio — извика Бриана. — Какъв ужас!

— Не казвай на никого. Ванеса все още не е разбрала. Здравето й е прекалено крехко и не бива да я тревожим.

— Ами Тейлър? Тя знае ли?

— Не съм й казвал.

— А би трябвало. Може би точно тя ще успее да помогне на брат си.

— Ще видя дали няма да мога да поговоря с нея насаме в офиса.

Бриана въздъхна.

— Това е краят на Трент. Зная го. Виждала съм достатъчно лед в Кале Очо.

— Лед?

— Крек, спийд, кристали… Този наркотик има много имена. В Кале Очо му викат hielo. Лед.

Дойл би предпочел да забрави напълно за предишния живот на Бриана в Кале Очо, сърцето на Литъл Хавана, но в моменти като този натрупаният там опит им беше от полза. Тя знаеше неща, виждала беше неща, за които той си нямаше и представа дори.

— Опитвала ли си го?

Тя махна с ръка и огромният камък на годежния й простен, уловил лъчите на утринното слънце, заблестя в палитра от цветове.

— Не. Още докато растях проумях какво причиняват наркотиците на хората. И реших, че никога няма да позволя това да се случи и с мен.

— Очевидно метадринът е предпочитаната дрога сред гей общността на Маями.

— Не съм изненадана. Крекът засилва сексуалния нагон. Тези, които го взимат редовно, се разгонват като диви животни и правят секс много по-често от обичайното.

Дойл не можа да прикрие неволната гримаса, появила се на лицето му. С последните си думи Бриана описваше самата себе си. Особено в последно време.

— Аз не взимам лед — заяви Бриана, която сякаш четеше мислите му. — Нали и сам виждаш, че съм твърде дебела за това. Пристрастените към метадрина почти не ядат, рядко заспиват дори. И сам знаеш на какво заприличват с времето.

— Разбира се — отвърна той, неспособен да прикрие облекчението, прокраднало се в гласа му.

— Аз те обичам. И това е единствената причина, поради която толкова често искам да се любя с теб. Искам да си постоянно щастлив.

— Но аз съм щастлив. И ти знаеш, че те обичам, нали, любима? — Дойл беше напълно искрен. През целия си живот не бе обичал друга жена така, както обичаше Бриана. — И не искам толкова много секс. Стига ми да прекарвам дните и нощите си заедно с теб.

Думите се изплъзнаха от устните му, преди да успее да ги спре. Не искаше Бриана да си помисли, че той е немощен старчок и не може да го вдига толкова често, колкото й се иска на нея.

В очите на Бриана заблестяха сълзи.

— Толкова съм щастлива, че го казваш. Защото аз те обичам толкова силно, че на моменти изпитвам чак физическа болка като си помисля за теб.

— Ти си истинско съкровище и наистина много ми помагаш — заяви Дойл, а мислено се поздрави, че бе успял да разреши проблема с прекаления секс по един толкова дипломатичен начин. — Затова бих искал да ми обясниш как да използвам този наркотик, така че да ни бъде от полза.

Беше му необходима само минута, за да й разкаже как бе платил гаранцията на Трент и Раул, без да спомене нито дума за случилото се пред Ванеса.

— А сега трябва да се възползвам от случилото се, за да принудя Трент да престане да ни налага идеите на Раул за управлението и бъдещето на Ту дъ Макс. Вече разполагам с двамата потенциални купувачи на компанията. И в момента не желая да разработваме нови продукти, или да обсъждаме някакви нови насоки за развитието на бизнеса.

— Ами онези проблеми с компютърната сигурност?

— Това, само по себе си, е изключително сериозен проблем. Ще се наложи да протакам продажбата, за да можем да го разрешим по задоволителен начин. Ако купувачите разберат за случващото се при нас, сделката веднага ще отиде на кино.

Бриана се замисли за момент, загледана към отсрещната стена.

— Боя се, че сме изправени пред още по-сериозен проблем, който няма нищо общо с Раул или компютрите.

— И какъв е той?

— Рената. Нали я чу снощи, когато заяви, че проявява го-о-олям интерес към компанията. Ами ако Ванеса изведнъж умре и завещае своя дял на Рената? Тя може и да не пожелае да продава.

— Разбира се, че ще иска да продава… — Дойл рязко замълча. Бриана беше твърде прозорлива и рядко грешеше. Не би следвало да подценява предупреждението й по никакъв начин.

— Тя е обикновена стриптийзьорка без образование, но използва толкова много грим, че със сигурност би могла да изпълни един цял щанд с многобройните си шишенца, бурканчета и флакони. Представяш ли си колко доволна би била, ако можеше да притежава собствена козметична компания?

 

 

Тейлър седеше в кабинета си и преглеждаше някои от последните реклами на продуктите на Ту дъ Макс. Тъй като продукцията им се продаваше само в козметични студиа, салони за красота и балнеологични курорти, рекламата им не беше нито толкова скъпа, нито толкова лъскава, колкото на продуктите, търгуващи се по козметичните щандове на големите вериги магазини.

Ту дъ Макс рекламираше предимно в каталози за козметични продукти и в специализирани вестници и списания. Въпреки това Тейлър искаше да е сигурна, че всяка реклама представя продуктите им в най-добрата им светлина.

Мислите й обаче непрекъснато се връщаха към онова, което бе научила от Шейн. Лиза се бе завърнала в Маями преди повече от месец.

Но така и не й бе позвънила.

Защо?

Двете бяха неразделни приятелки още от времето, когато учеха в Йейл. Как е могла Лиза да се върне у дома и да не се обади на Тейлър? Сигурно съществуваше някакво обяснение, обаче Тейлър просто не можеше да си наложи да й звънне и да я попита направо.

Но каквито и да бяха причините за необяснимото поведение на приятелката й, Тейлър беше повече от сигурна, че Лиза не би могла да стои зад нерегламентираното проникване в компютърната система на компанията. Вярно, че беше съсипана след развода с Трент, но тя не беше злобен и отмъстителен човек.

Лиза беше изключително почтено човешко същество. Освен това беше твърде горда и държеше на собственото си достойнство. Когато Трент се разведе с нея, тя отказа да вземе каквито и да било пари от него, заявявайки, че е в състояние да се издържа и сама.

— Добро утро. Да не прекъсвам нещо? — попита Трент, който влезе в кабинета й.

— Не. Просто преглеждах последните рекламни материали.

Трент се настани на един стол до бюрото й.

— Чу ли последната новина за нашата така наречена сестра? Майка й купила червен мерцедес. Кабриолет.

— Никак не съм изненадана — отвърна тя, макар в действителност да беше шокирана и дори наранена. Всичко това се случваше прекалено бързо. — Майка много иска да компенсира Рената за пропуснатото време.

— Струва ми се, че можем да очакваме, че тя ще промени завещанието си.

Тейлър се постара да овладее гнева, надигнал се в гърдите й, и отговори съвършено спокойно.

— Вероятно имаш право.

— Просто съм сигурен, че и това ще стане в съвсем скоро време.

— Може би бихме могли да направим нещо по въпроса.

Тя се изправи, прекоси кабинета и затвори вратата. Беше й нужна само минута, за да го запознае с плана си да се промъкне в стаята на Рената и да отмъкне няколко нейни косъма за извършване на ДНК тест.

— Добра идея — оживено възкликна Трент. — Ако успеем да докажем, че тя не е изчезналата й дъщеря, майка няма да й остави нито цент.

— Въпросът не е в парите — откровено заяви Тейлър. — Ако тази жена наистина беше нейна дъщеря, аз не бих имала нищо против нея. Само че нито за секунда не вярвам, че Рената е наша сестра.

— Така е. Трябва да се опитаме да защитим майка от тези мошеници.

Трент й се усмихна и за момент й се стори, че всичко е както в доброто старо време, когато той се отбиваше в кабинета й просто да си поговорят.

— Имам идея за нов продукт — изведнъж заяви Трент и се усмихна по нов начин.

— Чичо Дойл смята, че трябва да се откажем от разработването на нови продукти, при положение че обсъждаме въпроса за продажбата на компанията. И аз го подкрепям напълно. Както сигурно си спомняш, аз самата се отказах от разработването на продукт, сходен на Пърлейн, който е толкова популярен в Европа.

— Просто го пробвай — Трент извади малко шишенце от джоба си. — Това е шампоан. Пробвай го, а след това ми кажи, че не би трябвало да се опитаме да създадем сходен продукт.

— Ту дъ Макс вече разполага с отлична линия шампоани, които, ако съдим по продажбите им, се ползват с изключителна популярност. Нашите шампоани са може би най-добре продаващите се продукти, които компанията произвежда.

— Този е френски. Производство на Леонор Грейл. Смята се за най-добрия шампоан в света. Според Раул той се използва в най-скъпите и реномирани салони за красота на Ню Йорк.

Отново Раул.

Трябваше и сама да се сети.

Преди време и тя изпитваше съмнения и не беше сигурна, че иска да продадат компанията, която означаваше толкова много за баща й. Сега обаче смяташе, че идеята е добра. Евентуалната продажба щеше да даде възможност на Трент да продължи козметичния бизнес, но заедно с Раул, спестявайки си по този начин всички триения и противоречия вътре в семейството.

Нейното сърце пък все я теглеше към компютърните игри. Семейният бизнес я ангажираше по цял ден и тя все не намираше достатъчно време, за да поработи задълбочено върху компютърната игра, която разработваше.

— Ако погледнеш съставките на този шампоан, ще видиш, че той не съдържа натриев сулфат. Нито капчица.

— Уха! — Тейлър разгледа по-внимателно шишенцето и видя, че брат й има право. — Но това означава, че този шампоан изобщо не се пени.

— И по никакъв начин не уврежда повърхностния слой на косъма. Нали?

Тя кимна. Утвърдена практика на козметичните компании бе добавянето на натриев сулфат, благодарение на който шампоаните образуваха богата пяна. Професионалистите знаеха, че сулфатът уврежда повърхностния слой на косъма — един от най-сериозните проблеми на жените с по-дълги коси. Тъй като те се подстригваха значително по-рядко от мъжете, косата им просто не се обновяваше достатъчно често.

— Прекрасно знаеш, че масовата публика свързва добрите шампоани с изобилната пяна. Никой не би си купил продукт, който не се пени. Всички ще си помислят, че не измива добре.

— Според Раул хората постепенно ще свикнат с него. Особено ако започнем да го продаваме в най-добрите и реномирани салони. Мълвата за чудесните му качества ще се разпространи веднага.

— Не зная. Нагласите и очакванията на хората се променят твърде бавно. Винопроизводителите знаят, че капачките на винт запазват виното по-добре от корковите тапи, но в голямата си част ги отбягват, защото широката публика свързва металните капачки с по-евтините вина.

Трент се изправи.

— Пробвай шампоана, а след това пак ще поговорим.

Напусна кабинета й преди Тейлър да успее да каже каквото и да било. Тя обаче нямаше никакво намерение да го насърчава в това начинание. Разработването и тестването на един нов продукт щеше да погълне огромна сума пари, а моментът изобщо не беше подходящ за това.

Вродената й находчивост и придобитият през годините опит й подсказваха, че този път трябва да се съюзи с чичо си Дойл, за да попречи на Трент да въвлече Раул в семейния им бизнес. Тази й позиция бе обтегнала допълнително отношенията й с брат й, но Тейлър бе достатъчно умна, за да предвиди до какви нежелателни последици би довело ежедневното присъствие на Раул в компанията.

Неспособна да се концентрира върху работата си, Тейлър излезе от кабинета си и тръгна по коридора към финансовия отдел. Сградата, в която се помещаваше Ту дъ Макс, беше със съвременни и изчистени форми, а стените на просторните й коридори бяха украсени с произведения на съвременното изкуство, които й придаваха неповторима атмосфера и колорит.

Различните отдели на компанията се помещаваха зад врати с големи матирани стъкла. Цялата сграда бе осветена от естествената светлина на слънцето, която струеше през високите и тесни прозорци на покрива. Тейлър за кой ли път си помисли, че това беше най-необичайната и красива сграда, която бе виждала през живота си.

Във финансовия отдел завари Шейн и Винс, които работеха върху проблема с компютърната сигурност на компанията. Двамата седяха, доближили глави, и се взираха напрегнато в един от мониторите. Тейлър застана неподвижно, замислена за случилото се предишната вечер.

Не можеше да не си признае, че започва да изпитва някакво привличане към Шейн. След разходката предишната вечер тя се прибра и извади всички снимки на Пол. Те събудиха в душата й спомени за щастливите дни, които бяха прекарали заедно, но, когато ги прибра и си легна, Тейлър отново се замисли за Шейн и за онова, което й беше казал.

Тя продължи да стои на вратата и да наблюдава Шейн, а сърцето й, независимо от усилията й да запази спокойствие, леко ускори ритъма си. Никога не бе проявявала интерес към мъжкари като него, но колкото по-добре го опознаваше, толкова по-ясно си даваше сметка, че той притежава излъчване и дълбочина на характера, на които трудно можеше да устои.

Чувстваше, че Шейн я желае. Разбираше го с първичната си женска интуиция и трябваше да признае, че се ласкае и вълнува от проявения интерес.

— Тейлър, разполагаш ли с минутка?

Чичо й Дойл се бе приближил до нея, но тя, потънала в мислите си, изобщо не бе усетила присъствието му.

— Разбира се. Исках само да напомня на Шейн да провери Джим Уилсън, който, поне според мен, би могъл да се нареди сред заподозрените за пробива в компютърната ни сигурност. Те двамата с Винс обаче ми изглеждат твърде заети. И не бих искала да прекъсвам работата им.

— Хайде да влезем в моя кабинет — предложи Дойл и остави без коментар споменатото от нея име на бившия служител на компанията, който баща й бе уволнил на времето.

Чичо й се обърна и тръгна надолу по коридора към кабинета, който на времето принадлежеше на баща й. Тейлър го последва.

Влязоха вътре и Дойл затвори вратата — нещо, което беше твърде необичайно за него. Тейлър огледа кабинета. Дойл не бе променил абсолютно нищо след смъртта на брат си. Единственото нововъведение беше снимката на Бриана, поставена на бюрото му.

Стените на кабинета бяха украсени с всевъзможни дипломи и награди, присъдени на компанията, които висяха редом със снимките на Дънкан Максуел, фотографирал се с най-известните знаменитости, употребявали някога техните продукти. Задната стена бе почти изцяло заета от макета на неговата яхта. Атмосферата в стаята се допълваше от огромни палми и папрати, посадени в изящни саксии.

Пред бюрото от хром и стъкло имаше два стола за посетители. Вместо да се настани зад бюрото си, чичо й седна на единия от тях и й даде знак да седне до него.

— Трябва да ти кажа нещо — започна той без каквито и да било предисловия.

И Тейлър отново си спомни за баща си. Двамата бяха еднояйчни близнаци, които си приличаха не само по външен вид, но и по начин на поведение. Винаги изпитваше силна тъга, когато видеше чичо си да свива небрежно едното си рамо.

— Слушам те — рече Тейлър, забелязала, че чичо й като че ли изпитва известни колебания.

— Майка ти не бива да разбира за това. Ясно?

— Да — отвърна тя, очаквайки да чуе поредния план за отстраняването на Рената.

— Докато ти беше в Ню Орлиънс, Трент и Раул бяха арестувани за притежание на метадрин.

Тейлър бе толкова шокирана, че за миг сякаш загуби дар слово. Без да промълви нито дума, тя изслуша до край цялата история. Шейн май ще се окаже прав, помисли си тя, когато главата й най-после започна бавно да се прояснява.

Човек познава наистина добре единствено себе си.

Никога не би могла да си помисли дори, че брат й би посегнал към наркотиците. Та той дори не пушеше. И пиеше само от време на време.

Тейлър помълча известно време, опитвайки се да преглътне огромната буца, заседнала в гърлото й. Едва когато почувства, че вече е в състояние да говори, тя се обърна към чичо си.

— И какво ще правим сега?

— Като за начало смятам да извикам Трент и да му заявя по абсолютно категоричен начин, че няма да му позволя да продължава да ни занимава с идеите на Раул за развитието на собствения ни бизнес.

Тейлър се сети за шампоана, който брат й бе оставил върху бюрото й, но не каза нищо. Чичо й Дойл вече изпитваше достатъчно силна омраза към Раул. Щеше да изпадне в ярост, ако разбереше, че Трент отново се е заел да лансира поредната идея на Раул. Идея, която криеше огромен потенциален риск за компанията им.

— Трент има нужда от помощ. Сигурно има някой лекар или…

— Все още не знаем със сигурност дали е пристрастен. Може да се окаже, че никога преди не е посягал към крека. Тогава не го попитах, но ако съдя по външния му вид, смятам, че все още няма сериозни проблеми в това отношение.

Секретарката на Дойл почука на вратата, докато той разясняваше на Тейлър физическите промени, съпътстващи редовната злоупотреба с крек.

— Тейлър, майка ти е тук заедно с дъщеря си. Тя би искала да разведеш Рената наоколо и да й покажеш Ту дъ Макс.