Мерил Сойър
Опасни лъжи (1)

Пролог

Човек може да получи вдъхновение отвсякъде. От случаен и напълно неочакван източник. Или пък от псалмите в Библията. Днес вдъхновението дойде от радиото.

Пътешествието на всеки един човек започва от мига на зачеването му. И крайната му цел изобщо не се променя през целия му живот. Тя винаги е една и съща. Смъртта.

Съвършено.

— Защо и сам не се досети да дефинираш смъртта по този простичък начин? — попита той отражението си, което го гледаше от огледалото в банята.

Казаното по радиото беше самата истина. Хората биваха зачевани, раждаха се, живееха и умираха. Някои умираха по-скоро и по-мъчително от останалите.

В крайна сметка обаче всички умираха. До един.

Смъртта привличаше хората. Очароваше ги. Особено смъртта, причинена по жесток и брутален начин. В това нямаше и капка съмнение. Достатъчно беше човек да чуе вечерните новини, за да се увери в това. Самолетни катастрофи. Пътно транспортни произшествия. Улични стрелби.

Брутални убийства.

Е, дори и той трябваше да признае, че убийствата наистина можеха да бъдат интересни.

Бяха далеч по-вълнуващи от естествената смърт, която си беше истинска скука. В телевизионните новини се споменаваха единствено имената на по-видните покойници. Смъртта на обикновените хорица биваше отразявана само с по няколко реда в някой скучен и незабележим некролог.

Не за пръв път си помисли, че много от убийствата изобщо не заслужават вниманието, което им се обръща. В повечето случаи човешкият живот биваше отнеман по необмислен и патетично бездарен начин.

Тези престъпления бяха продукт на страстта, а не на внимателно планиране и умело изпълнение.

Ченгетата без никакви проблеми залавяха идиотите, които ги извършваха. Едно изкусно извършено убийство обаче беше съвършено различна работа. Човешкият живот можеше да бъде отнет с финес. Убийството не беше задължително импулсивно, породено от глупост и невъздържаност, деяние, съпътствано от улики и доказателства, които полицаите можеха да следват и с вързани очи.

Не. Нищо подобно! Ако извършителят действаше с разум — и търпение — убийството би могло да бъде превърнато в изкуство.

— Почакай! — възкликна той, докато се взираше внимателно в отражението си, опитвайки се да открие някакъв недостатък. Нямаше такъв. — Думата изкуство е неподходяща в случая. Игра? Да, ето това е по-добрата дефиниция.

И тук не ставаше дума за най-обикновена игра, а за интелектуално предизвикателство, което — подобно на шахмата — изисква дълбока мисъл и внимателно подготвена стратегия. Убиецът трябва да планира действията си с една… две… три и дори четири стъпки напред, предугаждайки и предвиждайки реакциите на неизвестния си опонент.

Отмъщението отнемаше време и изискваше сериозна подготовка и внимателно обмислен план.

— Изобщо не се съмнявай! Аз мога да планирам съвършеното престъпление — заяви той, загаси осветлението и излезе от банята.

Внимателно планираното убийство изискваше изключителна проницателност и изкусна подготовка. Той не искаше името му да бъде прибавено към списъка на крадците, които убиваха необмислено и веднага се озоваваха зад решетките.

И в дни на просветление като днешния той изведнъж си даваше сметка, че няма нищо по-сладко и по-примамливо от внимателното оркестриране на последните мигове от приключението, наречено живот.

Сухият му, мъртвешки смях, отекнал в стаята, прозвуча като музика за ушите му.

— Смъртта наистина е крайната цел…