Мари Колинсен
Да обичаш и да бъдеш обичана (8)

VIII

Дженифър седеше така вече няколко минути, когато изведнъж усети, че някой е застанал до нея и я наблюдава. Помисли, че е Майкъл, усмихна се и отвори очи.

Но усмивката замръзна върху устните й, когато видя не Майкъл, а Аура. Младата таитянка я гледаше, изпълнена с омраза. Дженифър изгуби за момент самообладание, но бързо се съвзе. Ето че сега и се удаваше случай най-после да си изясни нещата с Аура. Този път нямаше да се изплаши.

— Какво правите тук, Аура? Какво искате от мен?

— Трябва да говоря с вас — прозвуча злобният й отговор. — Видях, че влизате в магазина за картини, и изчаках на отсрещния тротоар, докато излезете.

— Всъщност не виждам какво имаме да обсъждаме заедно — забеляза равнодушно Дженифър.

— Напротив, госпожице Ивънс — отговори уверено Аура. — Когато ви срещнах онази вечер, ясно ви предупредих. Но вие изглежда не си взехте бележка.

— Не разбирам, Аура. — Дженифър се ядоса. — Не очаквате да ви приема сериозно, нали? След като на Рой му е приятно да прекарва свободното си време с мен, то това е наша работа… а не ваша.

— Предупреждението ми беше сериозно, госпожице Ивънс — отговори със заплашителен тон Аура. — И сега ви казвам за последен път, че Рой Д’Арси е мой! Във ваш интерес е да стоите далеч от него. Предупреждавам ви най-отговорно!

Дженифър се вбеси от дързостта й.

— Заплашвате ли ме?

— Разбирайте го, както желаете. Важното е да се вслушате в думите ми.

— Искам да ви кажа нещо. Брътвежите ви не ме интересуват, а освен това нямате право да ме заплашвате. Рой е достатъчно възрастен, за да взема сам решения. След като иска да бъде с мен, то това си е лично негова работа.

Аура се зачерви от яд. Красивото й лице толкова се разкриви, че човек не можеше да я познае.

— Рой е мой и ще се ожени за мен! Вие нямате право над него! — извика високо с креслив глас.

— Значи такава била работата — забеляза саркастично Дженифър. — И какво казва Рой за това? Или неговото мнение няма значение?

В този момент Майкъл излезе от магазина и заключи вратата.

Аура го погледна и се приготви да върви, но преди да се отдалечи, изсъска в лицето на Дженифър:

— Ще си спомняте за мен, госпожице Ивънс! Рой ще направи онова, което аз искам! И ако си въобразявате, че ще е другояче, дълбоко се лъжете.

Майкъл бе чул последните думи на Аура.

— Какво означава всичко това? — попита той.

— Отново ме предупреди да оставя Рой на мира. Какво да правя, Майк?

— Да правите ли? — повтори той. — Нищо не трябва да правите, Дженифър, най-много да се опитате да забравите тази жена.

— Майк — възпротиви се тя, — нали чухте какво каза накрая? Мислите ли, че може да упражнява някаква власт върху Рой?

Художникът се усмихна.

— Искате да кажете, че му е приложила „тапу“.

— „Тапу“ ли? — повтори Дженифър. — Какво означава това?

— Вид магия, предавана от поколение на поколение от древните полинезийци. Много от местните жители и до днес вярват в нейната сила.

— И вие ли? — полюбопитства тя.

— Не — засмя се той. — Очаквате ли подобно нещо от мен?

Дженифър се замисли за миг.

— Но все пак изглежда, че тя има някакво влияние над него. Толкова е сигурна в себе си.

— Не отдавайте голямо значение на приказките й, Дженифър. В края на краищата Рой иска да се ожени за вас, а не за нея.

Майкъл седна зад волана и бавно подкара колата.

— Трябва да ви припомня за нашата уговорка, Дженифър — започна след известно време. — Съгласна ли сте през този следобед просто да изключите, да се отпуснете и да се наслаждавате на разходката ни? И така, нито дума повече, на тази тема!

— Съгласна съм, Майк.

Но въпреки това не можеше да спре хода на обърканите си мисли. „Аура е толкова сигурна, че Рой й принадлежи. Докъде ли ще стигне в желанието си да го има окончателно? А как ли стоят нещата с Рой? Какво иска той всъщност? Какво място заемам аз в плановете му? Само заради майка си ли желае да се ожени за мен? Как ли ще реагира на това Аура?“

На всички тези въпроси не знаеше отговорите. Но твърдо реши да ги разгадае възможно по-скоро. Едва тогава щеше да се успокои.

Най-накрая прогони тревожните мисли, свързани с Рой и Аура, и насочи вниманието си единствено към местността, през която минаваха.

Пътуваха покрай малки кокосови и ванилиеви плантации, в които работеха местни жители. Както навсякъде по острова, и тук се забелязваха в изобилие пъстри цветя, докъдето се простираше погледа.

За краткия си престой на Таити Дженифър се бе превърнала в страстен почитател на местната флора и бе научила доста неща. Разпознаваше вече от пръв поглед бугенвилията и някои редки видове фуксии, както и гарденията и бялата ружа в многобройните й разновидности.

Откри се чудесен изглед към зелените полета, оградени от високи планини с вулканичен произход. Дженифър бе завладяна от гледката и не мислеше повече за срещата си с Аура. Майкъл не наруши настъпилото мълчание и така двамата пътуваха известно време, без да си разменят нито дума. Изглежда усещаше, че Дженифър се нуждае от време, за да подреди мислите си. И когато накрая тя проговори, лицето му се озари.

— Прекрасно е на този остров, Майк! Но къде отиваме всъщност?

— Радвам се, че отново сте в състояние да говорите. По едно време помислих, че сте изпаднала в стрес. Пътуваме към Арахураху. Това е свещено място за жертвоприношения и олтар на открито, построен според обичая на древна Полинезия.

— И какво са правили там?

— Жертвоприношението е било част от религиозен ритуал — обясни Майкъл. — Тогава са строили жертвениците от вулканични късове скали и върху тях са принасяли хора в жертва, за да умилостивят боговете.

— Не! — извика отвратена Дженифър. — Това е ужасно! Наистина ли са убивали живи хора?

Майкъл я успокои.

— Всичко това е било много, много отдавна. Човешките жертви са били неразделна част от полинезийската религия.

— Само при мисълта за това ми настръхват косите.

Остатъкът от пътя премина в мълчание. Намираха се на около тридесет километра южно от Папаете, когато Майкъл се отклони от главния път. Бяха стигнали до Арахураху. Изкачиха се нагоре по пътеката и достигнаха мястото за жертвоприношения.

Дженифър бе силно впечатлена от тази среща с миналото на острова и същевременно леко изплашена. Въпреки топлината на следобедното слънце започна да трепери.

— Не мога да се освободя от мисълта за бедните хора, принасяни тук в жертва на боговете. Имам чувството, че душите им все още витаят наоколо и оплакват съдбата си.

— Разбирам ви, Дженифър, но си помислих, че трябва да опознаете Таити и от тази страна. Засега стига толкова. В колата имам сирене и делва с домашно вино. Можем да се върнем няколко километра назад и да си починем на някое красиво местенце.

— Звучи много съблазнително — усмихна се Дженифър. — Да вървим тогава.

Спуснаха се към колата и не след дълго спряха на една крайпътна поляна. Майкъл извади от багажника одеяло и го постла върху тревата. И докато се угощаваха с вино и сирене, я развличаше с всевъзможни весели истории. Той притежаваше тънко чувство за хумор, на което просто не можеше да се устои, и винаги успяваше да разсмее Дженифър.

— Сбъркал сте професията си! Трябвало е да станете комик, Майк!

Майкъл изкриви лице в обидена гримаса.

— Така е било винаги. Аз съм клоунът, който разсмива всички и печели аплодисментите им, но нищо повече.

— Извинете, Майк — каза смутено. — Какво ви е? Нещо лошо ли казах?

— Но моля ви — успокои я той. — Напомнихте ми само за ролята, която често изпълнявам и която не обичам да ми припомнят — Майкъл-клоунът! Майкъл, на когото никой не гледа сериозно, който винаги е готов за шеги. Понякога е много уморително. Можете ли да ме разберете?

Сега бе ред на Дженифър да го успокоява. Тя усети, че зад повърхностната фасада се крие един много самотен човек. Сигурно някога е бил дълбоко разочарован и сега безгрижното му и лекомислено държание трябваше да го предпазва от по-нататъшни разочарования.

Тя се упрекна, че през цялото време се бе отнасяла към него егоистично. Дотолкова го занимаваше с проблемите си, че въобще не забелязваше неговите настроения и чувства. Отказът й на предложението му за женитба изглежда го бе засегнал повече, отколкото предполагаше.

— През цялото време мислех само за себе си, Майкъл. Вие сте толкова сърдечен и добродушен човек и аз ви обичам много като приятел. Чувствам ви като брат. Винаги съм мечтала да имам по-голям брат. Един ден сигурно ще намерите момиче, което истински ще ви обича, както впрочем заслужавате. Някъде то ви чака. Имайте търпение!

— Когато усетите нужда от по-голям брат, аз съм насреща.

Майкъл се изправи с подскок и подаде на Дженифър ръка, за да й помогне да стане.

— Време е да се прибираме.

Събраха всичко и потеглиха към града. И когато я остави в Папаете до паркирания джип, тя се чувстваше далеч по-спокойна и уверена, отколкото когато тръгваха. През време на обратния път нито веднъж не се бе сетила за Рой или за ревнивата Аура.

В къщата не завари никого, с изключение на Тиа и готвачката. Посрещна този факт с облекчение. Нямаше желание да среща нито Рой, нито майка му. Всъщност, решила бе да си изясни окончателно отношенията с Рой, но се нуждаеше от малко време, за да се подготви и добре да обмисли какво да му каже.

След като поблагодари на готвачката за чудесната храна за пикника, се качи в стаята си. Без да се съблича се стовари върху леглото. Мислите й се въртяха безредно около случилото се през деня.

Малко по-късно се унесе в сън.

Когато се събуди, навън се бе стъмнило. Погледна часовника и с учудване установи, че е станало време за вечеря. Бе спала почти три часа!

Взе си бързо душ и се преоблече. Сърцето й биеше развълнувано при мисълта, че след малко ще види Рой.

Но в трапезарията срещна само госпожа Д’Арси и когато седна, установи, че масата бе подредена за двама. Мястото на Рой беше празно.

— Дженифър, скъпа моя, радвам се, че си тук! — поздрави я старата дама. — Опасявах се, че ще ми се наложи да вечерям сама.

— Бях заспала — извини се Дженифър. — Рой няма ли да си дойде за вечеря?

— Не. Обади се преди малко, за да ми каже, че ще е зает до късно. Случило се е нещо спешно.

— О, така ли?

„Може би съм несправедлива към Аура — каза си девойката. — Сигурно е имала причина да го търси.“ Нямаше апетит. Госпожа Д’Арси както обикновено бе взела думата.

Дженифър я слушаше с половин ухо и си мислеше за Рой. Реши да го изчака да се прибере, дори ако се наложи да стои цяла нощ.

— Ти май не си тук, Дженифър. — Старата дама й се усмихваше съчувствено. — Притесняваш ли се за нещо?

— Не. Извинете ме, всичко е наред. За какво говорехте преди малко?

— Питах те как е преминал денят ти, скъпо дете — повтори госпожа Д’Арси.

— О… да, беше… беше много хубаво…

Помисли си, че всъщност наистина бе така. По-голямата част от деня наистина беше минала приятно.

— Хотелите на Рой са много впечатляващи.

— Знам, не му липсва талант — кимна госпожа Д’Арси, докато слагаше в устата си зрънце грозде.

— След това ми показа тайното си място в джунглата — продължи Дженифър. — Изглежда по-рано двамата с Питър често са ходели там.

— Права си. Рой много ми е разказвал за любимото си място. Двамата с Питър бяха истински авантюристи и откакто намериха тази поляна, тя им стана любимото място за срещи. След смъртта на Питър Рой се губеше с часове и макар никога да не ми е казвал къде ходи, аз се досещах.

Дженифър можеше да си представи, че Рой е прекарвал дълго време на мястото, където всичко му е напомняло за Питър.

След вечеря придружи старата дама в малката стая за четене и остана да й помага при намотаването на прежда. Когато госпожа Д’Арси се измори и се накани да се оттегли в спалнята си, Дженифър заяви, че ще остане още малко да почете.

— Лека нощ, дете мое! Не чети до късно! — посъветва я тя.

— Няма — обеща Дженифър. — Лека нощ!

Останала сама, установи, че въобще не може да се концентрира върху книгата. Стана и закрачи развълнувано из малкото помещение.

Беше почти полунощ, когато се стресна от звука на отваряща се врата. Изтича в коридора и видя Рой, който тъкмо влизаше.

— Още ли не си легнала? — попита учуден той.

— Чаках те, Рой. Трябва да говоря с теб.

Челото му леко се смръщи.

— Това е последното нещо, което искам в момента. Прекарах дълъг и уморителен ден, Дженифър. А имам и да довършвам някои работи. Моля те, иди си легни. Ще говорим за всичко, което те притеснява — но не точно сега!

И без да дочака отговор, се прибра в кабинета си.

Дженифър загуби ума и дума. Стоеше като парализирана. „Дали Рой е взел вече своето решение? Дали Аура е изпълнила заплахата си и е успяла да го привлече на своя страна?“ — мислеше в паника и не можа да сдържи сълзите си.

Хукна нагоре по стълбите и се втурна в стаята си.

Никога през живота си не се бе чувствала толкова нещастна. Сега вече не съществуваше и най-малката надежда Рой да я заобича.

Тя се хвърли върху леглото и избухна в безутешен плач.

За кратко време се бяха случили толкова много неща. И сега бе стигнала до положение, в което просто не знаеше какво да мисли. Отказът на Рой да говори с нея направо я хвърли в отчаяние.

Мина доста време, докато се успокои. Изправи се и пристъпи към огледалото, избърса очите и бузите си и изумена се вгледа в призрачно бледото лице, което я гледаше отсреща. Сега, след като се бе наплакала, се чувстваше по-добре, но не можеше да не се срамува малко от държанието си. Поначало умееше да се владее и да контролира чувствата си. Не бе плакала както тази вечер от смъртта на родителите си. И всичко заради Рой!

Трябваше най-после да осъзнае, и то веднъж завинаги, че Рой не е истинският мъж за нея.

Напълни ваната и се потопи в нея. Горещата баня й оказа благотворно въздействие. Не след дълго се почувства достатъчно успокоена, за да си легне.