Мари Колинсен
Да обичаш и да бъдеш обичана (4)

IV

Пред къщата на Д’Арси Майкъл й помогна да слезе от колата.

— Благодаря за приятната вечер — каза той. — Съжалявам, че ви я развалиха. Но ще наваксаме.

— Благодаря, Майкъл. Вие сте истински приятел. Притежавате невероятната способност да ме накарате да забравя грижите.

— Такова сладко момиче като вас трябва да има някой закрилник. И ако ми дадете възможност, аз ще сторя това за вас и ще ви направя завинаги щастлива — увери я той.

— Моля ви, Майкъл, вие сте много мил, но…

— Но не ме обичате. Знам, Дженифър. Може би с времето нещата ще се променят, кой знае? Във всеки случай няма да губя надежда.

Той обхвана лицето й с две ръце и я целуна нежно по челото. После забърза към колата и след миг изчезна в тъмнината.

Дженифър остана дълго да гледа след светлините на стоповете. После въздъхна тежко.

Майкъл бе приятен човек и именно затова й беше трудно с него. Държеше се като малко момче и сигурно щеше да остане такъв завинаги. Но сега тя имаше нужда от мъж, който да я води и подкрепя. Някой, който да я направи щастлива и да й даде сигурност.

Нуждаеше се от мъж като Рой Д’Арси!

Изведнъж се сепна. „Нима наистина съм влюбена в него? Но как можа да се случи? Въпреки антипатията, която изпитва към мен, той е готов да се ожени, само за да достави удоволствие на майка си! Не може да бъде! Това ще е истинско мъчение и за двамата.“

Бавно тръгна по алеята, която с многобройни извивки водеше към къщата, заобиколена от високи дървета и гъсти храсти. Вслушваше се в звуците на нощта. Между клоните пърхаха птички, в далечината се чуваше ромоленето на малка рекичка. От блатото се издигаше пронизителното квакане на жабите. Дженифър бе омаяна от вълшебството на нощната природа. Скоро установи, че всички тези шумове, заедно с уханието на екзотични цветя, оказваха успокоително въздействие върху нея. За пръв път през тази вечер се чувстваше лека и безгрижна. Бе успяла да забрави тревогите и притесненията.

Небето беше ясно. Луната приличаше на сребърно кълбо. Хиляди малки звезди блещукаха като разпръснати късчета диаманти.

Дженифър унесено се загледа в необятния тъмен простор. Сърцето й изведнъж се изпълни с болка. „Колко хубаво би било, ако имаше някой, който да сподели с мен този миг!“ — помисли си горчиво.

Изведнъж като отговор на желанието й се чу глас.

— Да не сте влюбена, Дженифър? Някъде бях чел, че младите момичета, улучени от стрелата на Амур, замечтано гледат луната.

Тя се сепна и бързо претърси с поглед околността. Неусетно бе стигнала верандата пред входа, откъдето дойде гласът. В първия момент не можа да различи нищо, но постепенно в най-отдалечения ъгъл забеляза малка червена точица, която можеше да бъде само огънче на цигара.

— Вие ли сте, Рой? — извика приглушено.

— Да, че кой друг? — отговори мъжът и се надигна от креслото, в което бе седял. Приближи се бавно към Дженифър, която продължаваше да стои вцепенена на стъпалата.

— Какво правите тук в тъмнината? — попита тя. — Надявам се, че не ме шпионирате?

— Какво говорите — възпротиви се той. — Тъкмо излязох да си поема глътка чист въздух. Но трябва да си призная, че неволно станах свидетел на сърдечната ви раздяла с вашия млад обожател.

— Майкъл е мой приятел — отговори сухо Дженифър. — Просто един добър приятел.

— Но на мен ми се стори, че му се иска да бъде много повече от добър приятел — забеляза мрачно Рой. — Моите комплименти, Дженифър, наистина действате бързо!

Когато се обърна към него, лицето й издаваше решителност.

— Мисля, че е време да си изясним някои неща — заяви твърдо тя. — Досега не ми дадохте никаква възможност за това и сега с удоволствие бих се възползвала от случая.

— Щом е толкова важно за вас, говорете! — подкани я той.

— Дойдох тук наистина, за да напишем с майка ви тези статии — започна Дженифър. — Научих едва днес следобед за плановете й и защо в действителност ме е извикала на острова. Веднага й обясних колко смешни и нелепи са желанията й… Реших незабавно да си тръгна, но по нейно настояване ще остана още няколко дена. Най-късно след седмица обаче ще съм на път за Щатите.

Бе изрекла последните думи на един дъх, бързо си пое въздух и каза в заключение:

— Това е истината, Рой! Моля ви, повярвайте ми!

Веднага се запита защо толкова много държеше да й повярва. Какво значение имаше мнението на този мъж?

— Обиден съм, че намирате за толкова глупава и немислима идеята да се ожените за мен — каза Рой с лека ирония. — Мисля, че тя съвсем не е лоша.

— Не исках да кажа — защити се Дженифър, — че е глупаво да се оженя за вас. Имах предвид изобщо женитбата…

— Значи намирате въобще подобно обвързване за глупаво, така ли да ви разбирам? Не смятах, че сте от еманципираните жени. Предпочитате свободната любов без ангажимент, така ли?

— Не, не и това! — възрази възбудено тя.

Защо винаги се правеше, че не я разбира?

— Това, което исках да ви кажа, преди да ме прекъснете, е следното — започна наново и мрачно го изгледа. — Намирам за глупаво хората да се женят без взаимна любов и уважение. Аз лично бих сключила някога брак единствено по любов и от никакви други съображения.

— А какво мислите за страстта, Дженифър? Не желаете ли мъжът на мечтите ви да ви жадува страстно? Доколкото си спомням, вие сте много пламенно момиче.

При думите, с които й напомня за целувката, тя силно се изчерви. Все още не искаше да си признае, че е влюбена в него. Още по-малко трябваше да научи той за това.

— Брак, основан само на страст, обикновено не трае дълго — възрази тя. — Когато угасне огънят, не остава нищо.

— Ако една жена е умна и находчива, винаги ще съумее да задържи мъжа за цял живот до себе си — забеляза невъзмутимо Рой.

Дженифър разбра по погледа му, че се забавлява, вземайки я отново на подбив. Реши този път да не му се дава.

Разговорът започна да става опасен и бе много по-разумно да се опита да промени посоката на мислите му. Искаше веднъж и тя да изпита задоволство, като постави натясно този самонадеян мъж.

— Защо искате да се ожените непременно за мен, Рой? — попита съвсем невинно. — Мислех, че сте силно привързан към Аура и желаете да създадете семейство с нея.

— Аура? Какво общо има тя с това? Какви си ги съчинявате?

— Е, дадоха ми да разбера, че вие с Аура се обичате и аз, естествено, се запитах защо досега не сте сключили брак.

— Всичко идва от глупавите клюки, които се носят по наш адрес — каза раздразнено той. — Аура ми е асистентка и нищо повече. Освен това личният ми живот никого не засяга. Мисля, че е време да приключим разговора, Дженифър.

Тонът му не търпеше възражения.

Искаше й се да добави още, че думите на майка му и заплахите на Аура не са празни клюки, но по изражението на лицето му разбра, че всеки опит да продължи разговора бе предварително обречен на неуспех. Каквото и да означаваше за него връзката с красивата асистентка, той никога не би й казал.

„Каква ли власт има тази жена над него? — помисли си Дженифър. — Възможно ли е Рой да не подозира, че Аура се опитва да го задържи с всички средства?“

Когато си спомни за погледа, който й отправи тя днес, стигна до извода, че е невъзможно той да не знае за желанията и намеренията на своята асистентка.

Усети, че е за предпочитане да се смени темата. Реши да остане любезна и заговори за времето.

— Каква прекрасна вечер — започна тихо. — Дори и небето над Таити е по-красиво отвсякъде другаде.

— Вярно е — съгласи се Рой. — Ние, които имаме щастието да живеем на този остров, смятаме Таити за нещо по-особено. Таити е истински рай, който всеки лично трябва да изживее, за да повярва в него. Въпреки че — добави с горчивина, — внезапният туристически бум доведе със себе си много спекуланти.

— А аз си мислех, че вие с вашата професия по-скоро сте доволен от разцвета на туризма — забеляза Дженифър и го погледна сериозно.

— Откъде ви хрумна?

— Майка ви ми разказа, че с въодушевление проектирате и строите нови хотели. Следователно колкото повече туристи посещават острова, толкова повече хотели ще се строят, нали?

— Не строя тези хотели, защото изпитвам необходимост от това или за да увелича печалбите си — започна разпалено, той, с което учуди Дженифър. — Напротив, нищо по-силно не желая от това да не получавам нови поръчки. Но понеже хотелите така и така ще бъдат построени, много по-добре е да ги проектирам аз, отколкото някой, който няма никакво романтично чувство към острова. А аз се старая да запазя красотата на нашия рай. Обичам Таити, защото добре го познавам, и се опитвам да вместя новите постройки в естествената красота на ландшафта, без да го загрозявам.

Дженифър с голяма изненада откри тази нова черта на Рой. „Не е толкова студен и безчувствен, за какъвто се представя — помисли си тя и отново усети нарастваща симпатия към него. — Ако можеше да разбие стените, зад които се е укрепил, сигурно би се превърнал в топлосърдечен човек.“

След една по-продължителна пауза отново поде:

— Възхищавам се на основанията ви, Рой, и с удоволствие бих разгледала някои скици на ваши хотели.

— Това лесно ще се уреди. Но само в случай, че останете още няколко дена на Таити. Утре ще пътувам до един от съседните острови и ще отсъствам може би до вдругиден. Но като се върна, ще се радвам да направим малка обиколка на хотелите ми. По-добре е да ги видите в действителност.

— Би било чудесно.

Мислено се запита дали Аура ще го придружи на това пътуване. Техните отношения все още за нея бяха забулени в тайна.

Защо Рой не желаеше да говори за това? Може би защото майка му не одобряваше Аура.

Но когато отново си спомни собственическото държание на таитянката, за пореден път си напомни, че отношенията между тях не може да са само делови.

Той прекъсна мислите й.

— Струва ми се, че е вече много късно. Предстои ми тежък ден, а трябва да стана рано, за да хвана самолета.

— И за мен денят беше дълъг — смотолеви Дженифър.

— Е, милостива госпожице, да изпратим последен поздрав на нощта и да се прибираме вкъщи.

Блясъкът в очите му й даде да разбере, че отново се шегува с нея. Усмихна му се в отговор, но не каза нищо.

— Колко сте мъничка, Дженифър! Като дете.

Тя изпъна рамене и възнегодува:

— Никак не съм дребна! Висока съм метър петдесет и седем!

— Наистина внушителен ръст — похвали я Рой и критично я изгледа. — Да, ясно виждам, че последните седем сантиметра дават решителен превес. Наистина не сте ниска. Ще можете ли да ми простите?

При тези думи той звучно се разсмя и Дженифър не можа да не се присъедини към смеха му.

Той я погледна в очите и краката й се подкосиха. Не можеше да се помръдне, сякаш сините му очи я хипнотизираха. Когато Рой протегна ръка, за да я придърпа към себе си, тя се поддаде без колебание. Дори чакаше прегръдката му, а устните й се разтвориха с готовност.

Кръвта пулсираше във вените й, а сърцето й биеше до пръсване. Отговори на целувката му със страст, каквато никога преди това не бе изпитвала.

Точно така си бе представяла една целувка. Действителността се оказа много по-вълнуваща, отколкото въображението й. Искаше й се този миг да няма край.

Но Рой много скоро разхлаби прегръдката си, бавно и с нежност, каквато Дженифър не бе очаквала от него. Облегна глава на рамото му и се загледа в небето. Стори й се, че луната, заобиколена от хиляди блещукащи звезди, съучастнически й се усмихваше.

Той хвана брадичката й и обърна лицето й към себе си.

— Не мислиш ли, че е време да спрем да се държим толкова официално един към друг?

Тя кимна мълчаливо.

— Очите ти са прекрасни, знаеш ли? Липсва им само една страстна целувка, за да се разпалят. В началото си мислех, че зеленият им цвят е най-дълбок, когато си ядосана. Сам го видях. Но той не може да се сравни с оттенъка, който излъчват в момента.

— Тогава ти си първият мъж, който вижда тези нови очи — каза едва доловимо.

Когато забеляза учудения му поглед, си припомни твърде късно, че бе решила да прикрива своята неопитност. Искаше й се да може да върне последните си думи назад.

Но изненадата му бързо премина и той попита развеселен:

— Да не би да намекваш, че досега не си целувана?

— Нямах това предвид! — побърза да се защити. — Но както знаеш, има различни видове целувки.

— Е, може би предпочиташ братска по челото — като от твоя млад приятел художник тази вечер ли?

Дженифър се сепна.

— Моля те, Рой, нека разговорът ни да не завършва отново със спор. Денят беше дълъг и се чувствам уморена. Приятно пътуване!

— Благодаря. И не забравяй уговорката ни да обиколим хотелите, когато се върна!

— Бъди сигурен, че няма да забравя — увери го тя.

Докато влизаха в къщата, Дженифър се замисли дали не отговори с прекалена готовност на целувката му. Точно сега не желаеше при никакви обстоятелства той да се досети за чувствата й към него.

Качи се в стаята си, но преди да си легне, влезе в банята да вземе един душ. Изпитваше нужда да измие заедно с тялото си и неприятните изживявания от изтеклия ден. Освен това възбудата от неочакваната целувка на Рой беше толкова силна, че непременно трябваше да я охлади. Сърцето й продължаваше да бие учестено. Не, той в никакъв случай не биваше да се досети за въздействието, което упражняваше върху нея.

Застана пред огледалото и се усмихна щастлива на отражението си. За първи път през живота й някой я бе накарал да изпита вкуса на страстта и да познае истинското желание. Не, този път не се лъжеше. Рой Д’Арси успяваше да докосне най-дълбоките струни на душата й и да ги накара да зазвучат.

В негово присъствие губеше разум и свян. Чувстваше се като пълноправен партньор, който знае какво иска. Но дотам не се стигаше. Рой явно не бързаше. А Дженифър бе сигурна, че ще го последва веднага, щом той пожелае.

Едрите й гърди повдигаха блузата. Тя затвори очи и за миг се отдаде на въображението си.

… Рой стоеше зад нея и я пронизваше с изгарящ поглед. Тя бе приковали очи в огледалото и не смееше да се помръдне. Мъжът пристъпи напред и се долепи до гърба й. Чуваше се единствено ускореното им дишане. С рязко движение той я извърна към себе си и я притисна плътно до тялото си. Усети съпротивлението на гърдите й и тяхната топлина. Не бързаше. И двамата стояха неподвижно. После внимателно се наведе и нежно погали с език ухото й, спусна се надолу по шията и зацелува тръпнещата й пазва там, където двете гърди образуваха вълнуваща бразда. После плъзна устни бавно нагоре, по гушата й, по брадичката… докосна твърдите й устни, които веднага потрепнаха, спря за миг и жадно ги пое. Езикът му се провря между тях, докосна зъбите й и се вмъкна в горещата кухина.

Неусетно Дженифър се отпусна в ръцете му. Коленете й трепереха от възбуда, а зърната й сякаш се опитваха да пробият плата.

Рой я взе на ръце и я понесе към спалнята. Положи я внимателно върху хладните чаршафи и бавно започна да смъква дрехите й, възхитен от гъвкавото стегнато тяло, което се откриваше под тях.

Когато остана да лежи съвсем гола, той мило й се усмихна, прокара пръст по устните й, спусна ръка по шията към гърдите й, поигра си със зърната им, които съвсем се втвърдиха и изпъкнаха, слезе надолу към корема и преди да докосне най-чувствителното й място, тръгна обратно нагоре по същия път…

Дженифър дълбоко простена, сепната от собствените си дръзки желания. Не, отношенията им не бяха още толкова интимни и кой знае дали изобщо щяха да станат. Тя реши в никакъв случай да не се издава, а просто да изчака.