Мари Колинсен
Да обичаш и да бъдеш обичана (3)

III

Дженифър бързо се качи в стаята си, за да се преоблече за обяда. Изкъпа се и облече ленена рокля без ръкави.

Разговорът на масата се водеше изключително от госпожа Д’Арси. Тя бързо скачаше от тема на тема, отправяше от време на време към Дженифър някоя забележка, после към своя син, и веднага след това започваше да говори за нещо съвсем друго, без дори да изчака отговор.

Обядът сервира Тиа. Първото блюдо беше риба, непозната на Дженифър, приготвена с пикантен маслен сос.

След рибата Тиа поднесе рагу от свинско месо и различни зеленчуци с лютив сос. Последвалият пастет бе лек и се топеше върху езика.

За десерт Тиа донесе препълнена купа с най-различни плодове: банани, портокали, манго, авокадо, круши и папая — всичко, каквото растеше в изобилие на Таити и на съседните острови под топлите лъчи на слънцето.

След кафето Рой се изправи и се извини с неотложна работа.

За Дженифър настъпи подходящ момент да поговори сериозно с госпожа Д’Арси за статиите.

— Какво ще правим със статиите, които трябва да напишете, госпожо? — започна тя. — Искам колкото се може по-скоро да се заема с тях.

— Животът е толкова кратък, скъпа моя Дженифър. Не бива да пропиляваме времето си със скучна работа. Ще ти кажа, когато дойде моментът.

— Но, госпожо Д’Арси — запротестира момичето. — Пристигнах тук, за да работя! Вашето любезно предложение ми се стори толкова примамливо и аз се надявах, че ще натрупам опит по време на съвместната ни работа…

— Може би е най-добре да ти се изповядам, Дженифър — прекъсна я жената, а очите й горяха от възбуда. — Статиите не бяха единствената причина да те извикам на Таити. Разбира се, съществува известна възможност да ги напишеш един ден. Задължена съм на починалия си съпруг. Но понеже се надявам да останеш достатъчно дълго при нас, имаме време за това.

Дженифър съвсем се обърка и смътно подозираше, че опасенията й ще се окажат верни.

— Каква друга причина бихте могла да имате? — попита с леко треперещ глас.

— Не е ли ясно? Аз съм вече възрастна жена и искам къщата ми да бъде огласяна от веселия смях на внучета.

Дженифър все още не разбираше напълно.

— Но какво общо има това с мен?

— Наистина ли не схващаш? — усмихна се Д’Арси. — Искам да се омъжиш за Рой.

Последните думи прокънтяха в главата й. Най-малко това очакваше да чуе. Силна червенина изби по лицето и. Предложението бе просто нечувано!

И когато погледна весело усмихващата се срещу нея жена, се вбеси. Как се осмеляваше да иска подобно нещо от нея! Как можеше под фалшив предлог да я прилъже да дойде тук!

С усилие успя да потисне яда си.

— Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувала — забеляза хладно. — Да се оженя за вашия син? Та ние дори не се познаваме. А освен това по всичко личи, че той изобщо не може да ме понася!

— Доколкото познавам и двама ви, добре ще се разбирате. Напълно съм уверена — възрази равнодушно госпожа Д’Арси. — Ти си млада, Дженифър. Освен това си красива и умна. Ти си най-подходящата жена за Рой. Време е синът ми най-после да се ожени. Достатъчно дълго се забавлява с тази ужасна Аура.

Госпожа Д’Арси се поколеба, преди да направи последната забележка, сякаш й бе неприятно самото произнасяне на името на Аура. Въпреки че се стараеше по никакъв начин да не покаже интерес към приказките на старата дама, любопитството на Дженифър сега нарасна и тя попита:

— Аура? Да не би да говорите за асистентката на Рой?

— Да. Много бих искала да знам в какво му асистира — добави злобно.

— Тя е приказно красива! — изрази своето възхищение Дженифър. — Но съм сигурна, че не би го заинтригувала, ако не притежава известни способности…

— О, разбира се, че притежава — увери я госпожа Д’Арси. — Въпросът обаче е в коя област.

— Какво искате да кажете?

— Изглежда упражнява някаква магия над сина ми — забеляза неодобрително възрастната дама. — Хвърлила му е око и се страхувам, че ще направи всичко, за да го спечели.

— Но ако се обичат…?

— Любов? — прекъсна я възмутена. — Аура обича единствено себе си. А защо й е Рой? Сигурна съм, че това няма нищо общо с любовта!

Дженифър нямаше желание да продължава този разговор, затова се надигна от масата и каза:

— Мисля, че е най-добре колкото се може по-бързо да се върна в Щатите. Не виждам причина да стоя тук, понеже нямате никакво намерение в близко бъдеще да се захванете със статиите за вашия мъж. Освен това — добави решително — не може и дума да става за евентуална женитба със сина ви.

Госпожа Д’Арси се втурна към нея и я хвана за ръцете.

— Не вземай прибързани решения! Помисли поне няколко дена. Моля те! И ако тогава все още си на същото мнение, сигурно ще се наложи да започнем със статиите.

Дженифър я погледна и си спомни колко сърдечно я бе приела в къщата си.

— Добре — съгласи се неохотно. — Но нищо не обещавам. Ще остана още няколко дена, както предложихте. Ще си струва, ако успея поне да променя предубеденото му мнение за мен.

— Благодаря, Дженифър — прошепна госпожа Д’Арси и облекчено въздъхна. — Ще видиш, че всичко ще се оправи.

Дженифър, която поначало гледаше оптимистично на живота, често използваше подобни думи, но сега само тъжно се усмихна и не реагира.

Тръгна към вратата, но изведнъж си спомни уговорката с Майкъл и се обърна.

— Тази вечер имам среща и затова ви моля да ме извините за вечеря.

— Но, разбира се, скъпа моя — побърза да я увери госпожа Д’Арси, която мислено бе съвсем другаде. — Приятно прекарване! — добави механично. — А сега трябва да си починеш малко.

— Това и ще направя — кимна Дженифър.

Предобедът я бе претоварил с впечатления, а след необичайния разговор с госпожа Д’Арси се чувстваше отпаднала и изтощена. Отпусна се върху широкото легло, но не можеше да заспи. Объркани мисли се въртяха в главата й.

Възможно ли беше Рой да знае за намеренията на майка си?

Това обясняваше държанието му вчера на летището. Ако беше така, то тя непременно трябваше, да си изясни нещата с него, и то възможно по-скоро. Трябваше да се опита да го убеди, че нищо не е знаела за това.

Спомни си за Аура и се запита дали двамата с Рой са любовна двойка. Учуди се, че тази мисъл не й допадна. Да не би да ревнуваше?

Трябваше да си признае, че чувства известно влечение към него. Този мъж изглеждаше великолепно и се движеше с гъвкавата походка на тигър. Да, това сравнение беше точно.

Дженифър се усмихна замечтано, обърна се настрани и затвори очи.

* * *

Няколко часа по-късно се събуди освежена и отпочинала.

Напълни ваната и изсипа в нея ароматен шампоан. След обилно къпане грижливо се приготви за срещата си с Майкъл. Облече пъстра пола и лека светлозелена блуза, която приятно подчертаваше цвета на очите й. Преди да излезе от стаята, още веднъж се погледна в огледалото и се усмихна. Бе доволна от вида си.

Искаше да погледа залеза, затова реши да изчака Майкъл отпред на верандата.

Спусна се бързо надолу по стъпалата и не забеляза как в този момент входната врата се открехна. И точно когато стигна до нея, тя широко се разтвори.

Изненадана, Дженифър изгуби равновесие и полетя право в обятията на Рой Д’Арси.

Той светкавично я хвана и внимателно я изправи на крака. Пусна я едва когато се увери, че е стъпила здраво на пода.

Дженифър го погледна смутено. Той я наблюдаваше развеселен.

— Чудесно посрещане след един напрегнат работен ден — отбеляза подигравателно. — Но спокойно можехте да ме пуснете първо да вляза, преди да се хвърлите на шията ми.

След тази забележка избухна в звучен смях.

Въпреки обзелото я смущение и на нея ситуацията се стори забавна и тя се присъедини към смеха му. След няколко секунди се съвзе и каза:

— Извинете, Рой. Не ви видях. Бързах, защото исках да погледам залеза от верандата и…

— Чудесно! Какво чакаме още тогава? — прекъсна я той.

И двамата замълчаха, когато, облегнати на перилата, омагьосани се загледаха в прелестната игра на цветове. Слънцето бавно потъваше зад високите върхове на вулканите. Огненочервеното кълбо сякаш танцуваше върху ярките лъчи, прорязващи небето. И когато накрая се скри и зад най-ниските хълмове, над зелените планини и полета се разля златна светлина.

Дженифър въздъхна възхитена. Бе онемяла и не смееше да наруши възвишения миг дори с една-единствена дума. Изглежда и Рой бе завладян от вълшебната магия на гледката. Приближи се към Дженифър и я прегърна.

Сякаш пареща ръка обви раменете й.

Обърна се към него и сърцето й лудо заби, когато се накани да му каже нещо. Но преди да изрече и дума, пръстите му се забиха в раменете й и Рой рязко я извърна към себе си. Дженифър усети топлината на тялото му през тънкия плат на дрехите си.

Повдигна глава с намерение да протестира, но в този момент той се наведе и впи устни в полуотворената й уста.

Целувката продължи сякаш цяла вечност и раздвижи всичко в нея. Съпротивата й постепенно започна да отслабва, докато накрая премина в неудържима вълна на страст и желание. Не бе повече в състояние да се владее и се остави в прегръдката му.

Когато най-сетне Рой я освободи, Дженифър с разтреперани колене се облегна на дървения парапет, за да не се свлече на земята. Той прокара ръка по горещите й устни. Погледна надолу към нея и когато заговори, по лицето му се плъзна триумфална усмивка.

— Благодаря ти, Дженифър. Достави ми истинско удоволствие! Беше време да ти кажа по мой начин добре дошла, след като снощи бях толкова груб с теб.

— Как смеете! — извика възмутена. — При това се познаваме от вчера! За каква ме смятате всъщност?

— Виновна е може би само магията на залеза, моя мила Дженифър. Но удоволствието май не беше само от моя страна, ако не се лъжа?

— Та имах ли друга възможност? Трябва да признаете, че сте много по-силен от мен. Как тогава бих могла да се съпротивлявам?

— Е, добре, едно на нула за теб — каза спокойно Рой. — Но в края на краищата целувката беше безобидна и мисля, че не заслужава кой знае какво внимание.

— За вас може и да е безобидна — отговори разгорещено Дженифър. — Но уверявам ви, аз не съм свикнала да ме целува всеки срещнат!

Понеже не искаше Рой да разбере колко малко опит имаше в тази област, реши да смени темата и да премине в нападение.

— Не знам какви са вашите намерения, Рой — започна тя, — но ако одобрявате плановете на майка ви за нас двамата, трябва веднага да ги забравите.

Каквато и реакция да бе очаквала, не бе тази, която Рой показа. Пред лицето му сякаш внезапно падна ледена маска. Той й отправи смразяващ поглед, а в гласа му прозвучаха стоманени нотки.

— Изглежда първото ми впечатление за вас ще се окаже вярно, госпожице Ивънс. Вие сте една най-обикновена авантюристка. Когато дойдохте в Таити, предварително сте знаела за плановете на майка ми да ни ожени. Може би идеята не е чак толкова лоша! Време е да създам семейство. И като ви гледам, съвсем не изглеждате толкова невзрачна. Вероятно трябва да изпълня желанието на майка ми.

И преди Дженифър да бе успяла да му възрази и обясни, че преди да дойде, нищо не е подозирала за намеренията на скъпата му майка, той се обърна и с широки крачки се скри във вътрешността на къщата.

Дженифър като замаяна остана да гледа след него.

Забележката му, че би могъл да се ожени за нея, направо я шокира. Очакваше възмутено да отхвърли тази нелепа идея.

Когато се съвзе, се опита да разбере усложнилата се ситуация, в която изведнъж бе попаднала.

Рой не й даде възможност да му обясни кога за първи път чу за плановете на майка му. Отново се бе държал студено и високомерно и въпреки това бе заявил, че няма нищо против да се ожени за нея!

„Със сигурност няма да ме заобича — разсъждаваше Дженифър. — А как ли стоят нещата с Аура? Тя не му е безразлична, ако това, което разказа майка му, е истина. Господи, какво значение има всичко това? Глупаво е изобщо да го мисля!“

Трябваше да признае, че Рой Д’Арси я привлича. Макар и да го ненавиждаше за безцеремонността му, той очевидно можеше да бъде и много нежен, а освен това бе най-привлекателният мъж, когото някога бе срещала. Потръпна, когато си припомни усещанията, които предизвика страстната му прегръдка.

Още никой не я бе целувал по този начин. Възможно ли бе Рой да е принцът от мечтите и? Ако това бе така, тя прецени, че шансовете да завладее сърцето му са много малко, тъй като приказно красивата Аура представляваше непреодолимо препятствие.

Стресна се, когато изведнъж чу клаксон. Съвсем бе забравила за срещата си с Майкъл.

Бързо оправи разрешената си коса и се затича надолу към изхода.

Когато се приближи към колата, Майкъл тъкмо беше излязъл от нея. Посрещна я с лъчезарна усмивка и Дженифър отново го почувства като добър приятел.

— Изглеждате великолепно! — извика възхитен. — Тази вечер ще бъдете най-красивата жена на Папаете!

— О, Майкъл — възпротиви се с усмивка младото момиче. — Знаете точно какво трябва да кажете, за да завъртите главата на една жена. Дори и да не приемам сериозно комплимента ви, все пак ми е приятно да го чуя.

— Но аз го казах сериозно — увери я Майкъл.

— Всичко ли?

— Честна дума! Кълна се.

Дженифър високо се засмя, когато Майкъл изведнъж прие сериозно изражение.

— Добре, достатъчно! — извика тя. — Вярвам ви напълно.

— Така да бъде, милостива госпожице — отговори той и направи дълбок поклон. — Шофьорът е на ваше разположение. Ще изпълни всяко ваше желание като принца от приказките!

— И когато удари полунощ, ще се превърне както в приказките в тиква или може би в жаба?

— Ще видим — подсмихна се Майкъл с искрящи очи и помогна на Дженифър да се качи в колата.

Докато пътуваха към Папаете, той й разказваше всевъзможни весели истории, така че тя скоро забрави грижите си. Дори не мислеше вече за Рой. Очакваше с нетърпение и радост вечерта, която й предстоеше.

Когато влязоха в ярко осветения град, Дженифър забеляза, че улиците отново бяха така оживени, както в деня на пристигането й.

— Винаги ли има такова голямо движение тук? — осведоми се тя.

— Да — отговори Майкъл. — Туристическата вълна е заляла столицата на Таити. Но естествено и местните обичат нощния живот.

Из въздуха се носеха смехове и глъчка. Откъм многобройните нощни заведения по двете страни на улицата долитаха жизнерадостни ритми.

Тръгнаха пеша към централната зона. Спряха пред малка дървена барака, в която седеше възрастна таитянка на неопределена възраст. Бе облечена с рокля на синьо-зелени цветя, а къдравите й черни коси бяха покрити със забрадка. Лицето й с цвят на бронз бе набраздено от хиляди бръчки.

Жената предсказваше бъдещето на група туристи и Дженифър с любопитство се заслуша.

— Майкъл, какво ще кажете, ако отида да ми предрече бъдещето? Много искам да знам какво ме очаква.

— Защо не — засмя се той и добави: — Но аз лично не бих повярвал на това, което ще ми каже. Старицата използва доверчивостта на туристите и всичко, каквото говори, е измислено.

— Знам, но въпреки това намирам, че е забавно. Никога досега не са ми предричали бъдещето.

Дженифър пристъпи напред. И последният турист бе хвърлил няколко монети в паничката и се отдалечаваше.

Когато застана пред отворения дюкян, старицата я посрещна с широка усмивка. Изведнъж изпита чувството, че тази жена я познава отнякъде, въпреки че я виждаше за първи път.

Тъмните очи, които само преди няколко секунди я гледаха доброжелателно, изведнъж станаха враждебни. Дженифър издържа погледа на жената, но я побиха студени тръпки. После вътрешно се упрекна за глупавите си мисли, усмихна се любезно и протегна ръката си.

— Бих искала да знам какви тъмни тайни крие бъдещето ми — каза шеговито.

— Съжалявам, но за днес приключих — отвърна неучтиво жената и изпразни паничката с монетите в малка кожена кесия.

Дженифър остана разочарована. Но преди да каже нещо, се намеси Майкъл:

— Глупости! Никога не свършвате толкова рано. Често съм ви виждал дори в ранни зори да седите тук и да врачувате на някого.

— Днес няма да стане. Имам уговорена среща. Никакви предсказания повече — отговори намръщена гледачката.

— Ще ви отнеме само няколко минути — настоя Майкъл и хвърли няколко сребърни монети в празната паничка. — Сега може би ще промените мнението си!

Жената алчно погледна монетите и протегна хищно ръка, за да ги прибере бързо в торбичката.

— Ще го направя по изключение. Побързайте, госпожице, и ми подайте ръката си!

Дженифър положи добре поддържаната си ръка върху тъмната груба длан на старицата, която веднага стисна пръсти в желязна хватка. Момичето изтръпна, но въпреки това се осмели да погледне в подигравателно присвитите й очи.

— Виждам много нещастие в живота ви — каза с кресливия си глас ясновидката. — Ще се влюбите в едър мургав мъж. Но няма да го спечелите, защото той принадлежи на друга.

Старата жена замълча за миг.

— И ако не престанете да го преследвате, ще предизвикате гнева на древните богове на този остров. А те ще ви причинят големи нещастия, дори може би и смърт — завърши със злорада усмивка.

Дженифър уплашено трепна и издърпа ръката си. Майкъл я прегърна закрилнически и когато се обърна към врачката, не бе останала и следа от обичайното му добронамерено изражение на лицето.

— Мисля, че се наслушахме на глупавите ти брътвежи. Говориш неясни неща и аз няма да ти позволя да плашиш приятелката ми с подобни нечувани лъжи.

— Казвам истината! И нека тя ти служи като предупреждение, дете! В противен случай не гарантирам за последиците!

— Моля те, Майкъл — изхлипа Дженифър. — Да се махаме от тази проклета старица! Никога не съм я виждала, но въпреки това тя ме мрази!

— Не се вълнувайте, Дженифър — опита се да я успокои Майкъл. — Не бива да вярвате на това, което ви каза. Явно не е с всичкия си и не знае какво говори.

Когато се обърнаха и си проправиха път през тълпата, станала свидетел на разговора с гадателката, Дженифър без малко не се разплака. Защо я разстроиха толкова много думите на старицата? Защо просто не можеше да ги избие от главата си, както я посъветва Майкъл?

Смущаващите събития през този ден достигнаха своята връхна точка. Упрекваше се, че приема толкова сериозно предупреждението на таитянката. Но все пак тази жена не бе далеч от истината.

„Случайност ли е — продължаваше да разсъждава, — че предсказанията на старицата толкова добре се вместват в обърканата, ситуация, в която се оплетох не по собствена воля?“

Когато се отдалечиха от бараката, очите й все още плуваха в сълзи. Изведнъж се препъна и се блъсна в млада жена, която стоеше по средата на тротоара.

— Извинете — промърмори Дженифър и понечи да продължи пътя си, но изненадана се закова на място, когато погледна в красивото лице на Аура. „Тя е по-хубава, отколкото си я спомням — мина през главата й. — Нищо чудно, че Рой я обича. Кой мъж би й устоял“?

Лицето притежаваше класическа красота и заслужаваше да бъде изваяно от камък, за да се увековечи завинаги неговото излъчване. Когато Аура надменно я заговори, то прие пренебрежително изражение:

— Вие не сте ли госпожица Ивънс?

— Откъде знаете името ми?

— Мой принцип е да знам всичко, което е важно за мен! А Рой Д’Арси е много важен за мен! Известно ми е всичко за него, познати са ми и плановете, които кроите с майка му.

— Нямам нищо общо с това — отговори хладно Дженифър. — Въобще не съм подозирала защо всъщност госпожа Д’Арси ме извика в Таити. И мога да ви уверя, че Рой ни най-малко не ме интересува!

— Внимавайте да остане така! — отговори неприветливо Аура. — Когато искам да притежавам нещо, никой не бива да излиза на пътя ми. Предупреждавам ви, госпожице Ивънс, Рой Д’Арси е мой. — Тя произнесе последните думи със заплашителен тон.

— Можете спокойно да го притежавате — увери я Дженифър. — Той е отреден за вас! А за мен е много по-добре да съм далеч от този остров и от Рой Д’Арси.

— Доколкото забелязвам, сте се срещнала с майка ми — установи със задоволство Аура. — Надявам се за ваше добро, госпожице Ивънс, че ще последвате предупреждението й.

— Майка ви? Нейното предупреждение? — Дженифър съвсем се обърка.

— Да, жената, която ви е предрекла бъдещето, е майка ми.

— Ах, така ли? Сега вече всичко разбирам.

Различните части на мозайката започнаха да си идват на мястото. Аура бе разказала на старицата за Дженифър и последната я бе познала. Ето защо я посрещна с такава антипатия и й направи подобно глупаво предсказание.

Дженифър не беше от хората, които се плашат от трудностите. Подразни я надменното държание на Аура, но запази спокойствие и я погледна в очите.

— Нека още веднъж ви уверя, че нямам никакъв интерес към Рой Д’Арси, Аура. Можете да кажете и на майка си, че напразно си прави труда. А сега трябва да ме извините. Не виждам смисъл да продължаваме разговора.

След тези думи се обърна с високо изправена глава, хвана Майкъл под ръка и го поведе надолу по улицата, сякаш нищо не се беше случило.

Надяваше се Аура да не е забелязала объркването и смущението й. „Най-добре е да я избягвам, докато съм в Таити. Аура е от типа жени, чиято единствена цел в живота е да спечелят мъжа, когото са си набелязали“ — каза си тя.

По време на разговора между двете Майкъл се бе оттеглил настрани и мълчаливо ги бе наблюдавал. По лицето му се бе изписало недоумение.

Разбра, че Дженифър възнамерява да се прибира, и я последва без излишни коментари. Едва след като свиха зад ъгъла, се спря.

— Имате странния талант да привличате най-неприятните хора. На този остров, който се слави с вежливите си и сърдечни жители, това е цяло изкуство, повярвайте ми!

— Съжалявам, че станахте свидетел на тази грозна, сцена.

— Това няма значение — успокои я той. — Въпреки че не ми стана ясно за какво изобщо става въпрос. Разбрах само, че е свързано с Рой Д’Арси. Освен това не знам коя е тази млада жена.

— Да не би да искате да кажете, че очите ви на познавач са пропуснали да забележат досега Аура?

Майкъл сви рамене.

— Нищо на този свят не е стопроцентово. Макар и да признавам, че жената, която нарекохте Аура, е красива, тя съвсем не е мой тип.

— Ако сте съгласен да се наплача на рамото ви — усмихна се Дженифър, — то тогава да отидем някъде и да ви разкажа цялата история.

Влязоха в ярко облян в светлини ресторант, от който се чуваше весела музика. Вътрешността бе затъмнена, а масичките бяха групирани около малкия оркестър. На тясната сцена две млади таитянки изпълняваха „тамур“, стар полинезийски танц.

Майкъл заведе Дженифър до една от малките масички и даде поръчката на забързания келнер. Той помоли Дженифър да почака с разказа си, докато трае танцът на двете момичета. И така двамата седяха, наблюдаваха атракцията на сцената и отпиваха мълчаливо от леденостудените си напитки.

Когато танцьорките се прибраха, Майкъл погледна придружителката си и попита:

— Кажете сега какво става? Какво означава всичко това?

И отново Дженифър свободно му разкри сърцето си. Скоро той знаеше историята до най-малки подробности.

Разказа му за налудничавите планове на госпожа Д’Арси, които бяха истинската причина да я извика тук на Таити. Спомена и за странното съгласие на Рой да изпълни желанието на майка си. Но, естествено, нищо не каза за целувката.

Майкъл се облегна назад.

— Добре мога да разбера желанието на Рой да се ожени за вас. И аз през целия ден мислех как да ви попитам същото.

— Моля ви, Майкъл! Не се подигравайте с мен. Моментът не е подходящ за шеги.

— Не се шегувам. Никога не съм говорил по-сериозно.

Дженифър шокирана се взря в развълнуваното изражение на лицето му. Той бързо продължи:

— Влюбих се във вас, още щом ви видях пред магазина. Никога преди това не съм мислил да се женя. Но сега възприемам нещата по друг начин. Ще ме направите много щастлив, ако ми станете жена.

Предложението й дойде толкова внезапно и понеже вече държеше на приятелството си с Майкъл, не искаше да му причини болка. Но твърдо знаеше, че не го обича. Тези неща си проличаваха веднага. Дълго мисли какво да му отговори.

— Чувствам се… Чувствам се много поласкана, че вие… че искате да се ожените за мен, Майкъл — започна, заеквайки. — Въпреки че се познаваме съвсем отскоро, аз съм много, много щастлива, че сте ми приятел. Но нека да ви кажа честно: аз не ви обичам.

— Това означава ли „не“?

— Съжалявам, Майкъл, но не мога да ви кажа друго.

— Предупреждавам ви, Дженифър, няма да се откажа толкова лесно. Ще продължа да се боря за вас и може би ще промените мнението си. Кой знае…

Замисли се за миг, после попита:

— Нали нямате намерение да приемете предложението на Рой Д’Арси?

— Не! — отговори бързо Дженифър. — С положителност не. Рой не ме обича, а ако се оженя някога, то ще бъде единствено от любов.

И двамата замълчаха, потънали в собствените си мисли. Не след дълго Дженифър наруши тишината:

— Надявам се, че нямате нищо против, Майкъл, ако не превръщаме вечерта в дълга нощ. Срещата с Аура и майка й ме разстроиха повече, отколкото предполагах.

— Само ако ми обещаете, че утре ще се видим отново. Решил съм да променя отношението ви към мен и затова трябва да ви виждам възможно по-често!

Дженифър се засмя, когато Майкъл направи физиономия на усърден колежанин.

— Е, добре — съгласи се тя. — Каня ви утре на чай при нас. Можем да седнем в градината и…

— Звучи прекрасно! — извика въодушевен Майкъл. — А сега да тръгваме. Иначе има опасност да се превърна от принц в тиква, когато удари полунощ.