Мари Колинсен
Да обичаш и да бъдеш обичана (10)

X

Следващите дни преминаха за Дженифър много еднообразно. Не й бе приятно да лежи бездейно в леглото. Струваше й се, че времето минава ужасно бавно.

Колкото и да се опитваше, не успяваше да прогони Рой от мислите си. Напротив — дори забеляза, че й липсва. Въпреки че бе избрал Аура, тя продължаваше да го обича.

Скоро усети, че силите й се възвръщат, и твърдо реши да стане от леглото. Предпочиташе да седи в креслото.

И така, следващите няколко дена прекара до прозореца, загледана в очакване към градината.

— Нямаш представа колко много се радвам, че те намирам по-добре — отбеляза госпожа Д’Арси, когато влезе в стаята на следващия ден след излизането й от безсъзнание. — Докторът позволява вече да седиш в градината. Нашето чудесно слънце бързо ще оцвети бледите ти бузи.

— Чувствам се чудесно, госпожо Д’Арси — увери я Дженифър. — Неприятното е, че времето минава толкова бавно. За съжаление не мога да чета, защото главоболието ми се усилва.

— Може би трябва да ти доставя някакво разнообразие — усмихна се жената. — Долу в антрето чака Майкъл Доуд. Да го изпратя ли при теб?

— Но разбира се! — извика радостно Дженифър. — Точно от това се нуждая в момента.

Госпожа Д’Арси излезе от стаята и няколко минути по-късно Майкъл почука на вратата.

Гледаше я със сияещ поглед, докато пресичаше стаята към креслото, в което седеше тя, а в ръката си носеше малък букет.

— О, благодаря, Майк! Цветята са великолепни. Но много повече се радвам на посещението ви. Дори не подозирате колко много съм щастлива, че ви виждам тук.

— Радвам се, че сте по-добре, Дженифър — отвърна той. — Всички много се притеснявахме за вас. Потърсих ви същия ден след произшествието. Минала сте на косъм от смъртта. Имала сте голям късмет, че Рой е дошъл навреме.

— Знам. Ще му бъда благодарна цял живот. Но всичко това е вече минало. След няколко дена ще се оправя напълно и ще се подготвя за заминаването си.

— Заминаване ли? Ще напускате Таити? А какво ще стане с Рой?

— Опасявам се, че не влизам вече в плановете му — отговори тихо. — Заминал е преди няколко дена с Аура на един от съседните острови. Без съмнение предпочита нея.

— Съжалявам, Дженифър — произнесе с искрено съчувствие Майкъл. — Надявах се, че всичко ще се оправи между вас. Може би наистина е най-добре да си отидете вкъщи. Щом напуснете Таити, ще се опитате да го забравите.

— Това смятам и да направя, Майкъл. Бях взела решението още преди Рой да замине с Аура.

Майкъл се опита да смени темата.

— Надявам се, че няма да ме забравите напълно, когато се върнете в Щатите?

— Никога, Майк! Често ще ви пиша. И ако дойдете някога в Щатите, трябва да ме посетите.

— Непременно — обеща той.

През следващите няколко часа разговаряха оживено. За Дженифър времето мина неочаквано бързо. Най-сетне Майкъл трябваше да си тръгва.

— А сега е по-добре да си починете малко. Когато ви видя отново, искам да сте възвърнала цвета си.

— Наистина ли си тръгвате? — попита го тъжно тя.

— Обещах на госпожа Д’Арси да не се бавя много. Тя е много мила жена и не искам да я разочаровам. Пък и сам виждам, че се нуждаете от почивка.

— Ще дойдете скоро пак, нали?

Когато излезе от стаята, тя продължи да гледа след него, изпълнена с благодарност. Никога досега не бе имала по-добър приятел. Майкъл много щеше да й липсва. Седна отново до прозореца и зарея поглед из градината.

В това положение я намери госпожа Д’Арси, която се появи няколко минути по-късно.

— Не те ли измори малко посещението? — осведоми се тя. — Този Майкъл е наистина мил човек.

Дженифър реши, че моментът е удобен да сподели с госпожа Д’Арси намеренията си.

— Ако имате малко свободно време — започна предпазливо, — искам да обсъдя нещо с вас.

— Но, разбира се, детето ми! — съгласи се веднага домакинята. — Нещо не е наред ли? По-зле ли се чувстваш?

— Не, добре съм. Но ми се ще да поговоря с вас за моето заминаване. Веднага щом докторът даде своето съгласие, напускам Таити. Бих искала още сега да ви благодаря за гостоприемството. Съжалявам, че нещата не се развиха така, както желаехте. Рой си има Аура, затова не виждам повече място за себе си тук.

Госпожа Д’Арси я изслуша мълчаливо, сбърчила чело.

— Но, Дженифър — възрази най-накрая, — дори и да се окаже вярно, че Рой не иска да се ожени за теб, това съвсем не е причина да напускаш Таити! Толкова свикнах с теб. Чувствам те като своя дъщеря и ужасно ще ми липсваш!

На Дженифър й стана безкрайно неудобно, че трябваше да огорчи старата жена, но не можеше да промени решението си.

— И вие ще ми липсвате — отвърна тя. — Но наистина не мога да остана повече. Знаете, че обичам Рой, и за мен ще бъде непоносимо да го виждам всеки ден.

— Разбирам те, дете мое — въздъхна дълбоко госпожа Д’Арси. — Толкова се надявах, че Рой и ти…

— За съжаление невинаги става това, което искаме — прекъсна я тихо Дженифър. — Ако Рой и Аура се оженят, вие сигурно ще промените мнението си и ще приемете благосклонно Аура у дома си.

— Не! Никога! Никога няма да приема тази жена. Ако синът ми се ожени за нея, то си е негова работа. Но аз никога няма да благословя сватбата му!

Старицата се надигна възбудено от стола си. Въпреки малкия си ръст изражението й всяваше респект.

— Мисля, че достатъчно говорихме, Дженифър. Трябва да си легнеш и да си почиваш.

След тези думи кимна приятелски и излезе от стаята.

Сутринта на четвъртия ден, откакто Рой бе заминал с Аура, Дженифър се събуди още по тъмно. Усещаше от време на време слаба болка в главата, но иначе се чувстваше добре. Раната бе заздравяла и бе покрита само с лейкопласт. И понеже беше станала толкова рано, реши да види изгрева на слънцето. Облече се, тръгна внимателно надолу по стъпалата и тихо се промъкна през всекидневната.

Облегна се на парапета на верандата и зачака първите слънчеви лъчи. Докато стоеше така и гледаше към хоризонта, си спомни за деня, когато с Рой наблюдаваха заедно залеза. Тогава той страстно я беше прегърнал…

Въздъхна. Всичко това беше минало. Никога повече нямаше да я държи в силните си обятия. Никога повече нямаше да усети горещите му устни върху своите. Оставаше й само да се надява, че един ден ще срещне мъж, който ще я обича така, както тя обичаше Рой, и който ще й помогне да го забрави.

Опита се да прогони тъжните мисли. Напрегнато се взираше във все още тъмния хоризонт. Оставаха може би минути до появата на огненото кълбо.

Внезапно чу зад гърба си гласа на Рой. Изтръпна. Въобразяваше ли си? Но не — наистина беше той!

— Дженифър? — извика повторно загрижен той. — Какво правиш толкова рано тук долу? Защо не си в леглото си?

— Рой? Ти се върна! — Това беше всичко, което успя да каже.

— Пристигнах късно през нощта. Много бързах и ето, че съм тук.

— Добре ли се позабавлявахте с Аура? — не можа да се въздържи да не го попита.

— Тя не се върна с мен — отговори тихо той.

Дженифър сбърчи чело.

— Страхувам се, че не мога да те разбера.

Рой бавно се приближи към нея и спря. Протегна ръката си, но момичето се отдръпна.

Когато заговори, гласът му звучеше тихо и нежно.

— Мисля, че е крайно време да се разберем с теб, Дженифър. Дължа ти обяснение, защото има някои неща, които не можеш да схванеш.

— Какви неща?

— По всяка вероятност е възникнало голямо недоразумение — добави той. — Аура никога не е означавала нещо за мен и…

— Но, Рой — прекъсна го тя, — след всичко, което преживях с нея, ми е малко трудно да ти повярвам!

— Дай ми възможност да ти обясня — помоли той.

— Е, добре. Няма да те прекъсвам.

— През нощта, когато искаше непременно да говориш с мен, тъкмо се бях разправял с Аура. Когато се върнах следобед на същия ден в кантората си, скоро установих, че някой е преправял проектите ми. Принудих Аура да говори и тя най-накрая призна, че го е извършила. След това ми се изповяда и така научих всичко, каквото ти е причинила след пристигането ти тук. Трябва да ми повярваш, Дженифър, не съм имал и най-малката представа за истинското положение на нещата!

Докато Рой говореше, Дженифър не се помръдна от мястото си. Дълбоко в нея се събуди искрица надежда. Но имаше още редица неща, които не разбираше.

— Защо според тебе трябваше да прави всичко това Аура, след като не я обичаш? — попита го. — Сигурно е имала причина, за да бъде толкова уверена в тебе.

— Страхувам се, че съвсем погрешно е разбирала чувствата ми към нея. Но доколкото си спомням, никога не съм й давал повод да си мисли, че има нещо повече от приятелски отношения между нас. В основата на нашата връзка лежи едно обещание, което бях дал някога на брат й…

— Питър ли?

Рой кимна. Не попита откъде Дженифър знаеше името му, а направо продължи:

— Когато Питър умираше, ме помоли да се грижа за малката му сестричка. Това и правех през изминалите години. Страхувам се, че не съм постъпил много добре, като…

Дженифър бавно започна да схваща, че е грешила в преценката си за Рой. Но имаше още нещо, което я смущаваше.

— А къде беше през последните дни с Аура? Можеш ли да ми кажеш и това?

— Естествено. Когато научих колко подло се е отнесла с теб, не исках повече да я виждам — нито в кантората си, нито в Папаете, нито въобще на острова. Говорих с един приятел от съседния остров и той се съгласи да я вземе за своя секретарка. Заведох я и преустанових всички връзки между нас. Надявам се, че съм изпълнил, колкото можах, обещанието си към Питър.

Сега Дженифър добре можеше да си представи, че невинаги му е било лесно през изминалите години. Ако беше казал на майка си за обещанието си към Питър, щяха да си спестят много недоразумения.

Изведнъж си спомни, че дори не му е благодарила за това, че й спаси живота.

— Рой — започна тя, — майка ти ми разказа как си ме измъкнал в последния момент от джипа. Ако не си бил ти, сега отдавна да съм мъртва. Благодаря, че ми спаси живота, Рой!

Той смръщи недоволно вежди.

— Вината е единствено моя, че изобщо си се качила на джипа! Но тогава пак бързах както обикновено и нямах време да се убедя дали майка ми ме е разбрала точно.

— Не, Рой — възрази Дженифър. — Казах и на майка ти. Беше нещастен случай и затова никой не трябва да се чувства виновен. Съгласен ли си с мен?

— Да, Дженифър, щом желаеш да гледаш на случая от тази страна. Но добре, че бързах сутринта. Иначе нямаше да дойда въобще на местопроизшествието. Защото, ако не бях се върнал вкъщи заради забравения план… Не ми се мисли за последствията.

— Всичко вече е минало. Докторът вчера ме увери, че съм напълно здрава и мога да пътувам. Ще се прибирам вече в Щатите.

— В Щатите? — повтори Рой. — Но защо? Защо искаш да напускаш Таити? Вярно е, че често се държах лошо с тебе. Можеш ли да ми простиш? — помоли я съкрушен.

— Разбира се, че ти прощавам — засмя се Дженифър. — Но това с нищо не променя решението ми. Не виждам причина да стоя повече тук.

Рой отново се приближи към нея и я погали нежно по косата. Този път тя не се отдръпна.

— Ако можеше да останеш по-дълго на Таити — започна колебливо той — и да ми дадеш малко време… ще направя всичко, за да си щастлива.

Дженифър го погледна учудена.

— Мисля, че не те разбирам.

Рой тихо се засмя.

— Никога ли не ти е хрумвало, че те обичам, Дженифър? Мисля, че се влюбих в теб още на летището, когато стоеше толкова самотна и безпомощна.

Тя отвори уста, но нищо не можа да каже.

— Тези неща не се удават лесно на един мъж — продължи той. — Трудно ми е да произнеса думата „обич“, която всички жени на този свят жадуват да чуят. Но на теб, Дженифър, съм готов винаги да повтарям: обичам те, обичам те с цялото си сърце!

— О, Рой — промълви тихо тя. — Не мога да повярвам, че е истина! Аз също те обикнах от пръв поглед. Никога не ти казах, защото мислех, че си влюбен в Аура. О, Рой…

Той я придърпа към себе си и впи устни в нейните, така че тя не можа да се доизкаже. Държеше я здраво и я целуваше, като че ли за пръв път изпитваше сладостта на момински устни.

Тръпка премина през цялото й тяло и тя изпита неописуемо желание да се люби с него. Всичките й мисли и чувства се съсредоточиха в този неистов копнеж.

Толкова дълго бе жадувала тази целувка — целувка, с която да й потвърди обичта си!

Той бе страстен и същевременно нежен и Дженифър се поддаде изцяло на желанието си.

Рой я обгърна със силните си ръце, леко се приведе и я повдигна от верандата. Тя се сгуши в прегръдката му. Занесе я до стаята й и я изправи до стената.

Дженифър не можеше да повярва. Ето, че сънят се сбъдваше. Стоеше смутена и чакаше. Но Рой не бързаше. Първо искаше да се наслади на така дългоочаквания миг — да разголи женственото й тяло, да му се любува, да го докосва и обсипва с целувки.

Бавно разкопча блузата й и тя се свлече от раменете й. Откриха се едрите бели гърди с тъмнокафяви връхчета. Ръцете му нетърпеливо зашариха по тялото й. Милваха раменете й, шията, гърдите, докосваха нежно зърната й, сякаш бяха ръце на скулптор, който искаше да запомни формите, за да ги извае по-късно от глина.

Приведе се към нея и немирният му език поде страстната си игра по кожата й. Тази жена го влудяваше и той щеше да направи всичко, за да я дари с насладата, която заслужаваше.

Устните му оставяха пареща диря по тялото й и когато докоснаха изпъкналите връхчета на гърдите й, гореща вълна се разля по тялото й, блъсна се в пръстите на краката й и се върна в слабините й.

Неусетно я съблече, после ръката му нетърпеливо се прокрадна между краката й. Дженифър изстена, притвори очи и се отпусна в обятията му. Усети как дланите му я повдигнаха нагоре и обви с крака ханша му.

Нещо туптящо и парещо се отърка в бедрата й и миг след това докосна налетите й с кръв устни. Копнееше да го почувства вътре в себе си, да я изпълни, да се потопи в бушуващото море на страстта.

Рой нямаше какво повече да чака. Притисна плещите й към стената и с мощен тласък проникна в нея. Дженифър изкрещя от моментната пронизваща болка, която много скоро се превърна в наслада. Бурни горещи вълни изпълниха трептящото й тяло. Ярка, пулсираща с ритъма на невъздържаните му движения светлина с невероятна бързина се приближаваше към нея. Още миг и…

Всичко в нея се сви, последва страхотен, разтърсващ всички фибри на тялото й спазъм, после нов и нов. Нещо горещо се плисна в дълбините на събудената й чувственост и я изпълни цялата.

Минути или часове бяха изминали, откакто Рой я прегърна на терасата, тя не знаеше. Лежеше на гърдите му, по-щастлива от всякога.

Рой обърна лицето и към себе си и я погледна в очите.

— Добре дошла у дома, Дженифър! Добре дошла като моя жена! — прошепна с безкрайна нежност.

В този миг хоризонтът се обагри в пурпур и злато.

Започваше новият ден.