Мари Колинсен
Да обичаш и да бъдеш обичана (1)

I

Дженифър надникна през илюминатора и се загледа за миг в необятния безкрай на ширналия се под нея океан. Облегна се назад и затвори очи.

Отново в мислите й изплуваха събитията от изминалата седмица, които бяха станали причина да седи сега в самолета за Таити.

Малко преди матурата в колежа Дженифър за първи път се почувства самотна. Скромното наследство, останало от родителите й, едва покриваше разходите от първа необходимост, затова се налагаше да погребе мечтите си за по-нататъшно следване. Бе решила да си търси работа като журналистка.

Но тъкмо тогава получи писмо от госпожа Д’Арси, което й откриваше възможности за пътешествие и приключения. Досега никога не се бе страхувала от предизвикателства, затова не пропусна този шанс.

Госпожа Д’Арси бе приятелка на майка й от училищната скамейка. Макар и двете да не се бяха виждали от сватбата на майка й, по произход французойка, за американски войник, пребиваващ в Париж, връзката между тях не се бе разпаднала. Дженифър бе разбрала за съществуването на госпожа Д’Арси едва преди пет години, когато родителите й загинаха при автомобилна катастрофа. Оттогава единственият контакт между тях двете бяха няколкото пощенски картички за Коледа.

Но нещата се промениха с това неочаквано писмо.

Госпожа Д’Арси, вдовица на френски художник, живееше от дълги години на Таити, райски остров в южната част на Тихия океан. Още като млада бе дошла с мъжа си тук и след смъртта му бе останала заедно със сина си. За него Дженифър знаеше само, че е архитект и възнамерява да направи име със строителство на големи хотели.

Американско списание бе помолило госпожа Д’Арси да напише няколко статии за живота си на Таити. Тази бе причината да изпрати писмо на Дженифър. Искаше да я ангажира като сътрудничка, която да превежда написаното от френски на английски, да го редактира и да води кореспонденцията с американските издатели.

За Дженифър се откриваше чудесна възможност. Благодарение на майка си говореше свободно френски, а също така разполагаше с необходимите журналистически знания. В момента се чувстваше малко несигурна, защото се намираше в неизвестност за онова, което я очакваше.

Леко обтягане на предпазния колан я откъсна от мислите й. Погледна отново надолу и остана поразена от красотата на картината пред очите си.

Самолетът се снижаваше към пистата, която вече добре се различаваше. Огненото кълбо на залязващото слънце почти се бе скрило зад тъмните върхове на планините, но продължаваше да залива с червени, жълти и оранжеви отблясъци острова и обграждащия го океан. Дженифър гледаше като омагьосана играта на светлини и сенки и си мислеше, че никога през живота си няма да забрави това първо впечатление от Таити.

Слезе от самолета, влезе в сградата и спря малко объркана сред голямото хале на аерогарата, оглеждайки се безпомощно. Госпожа Д’Арси бе съобщила с телеграма, че синът й ще я посрещне на летището, но Дженифър нямаше никаква представа как изглежда той. И докато размишляваше дали не е по-добре първо да се погрижи за багажа си, чу зад гърба си плътен глас:

— Госпожице Ивънс! Госпожице Ивънс!

Обърна се и видя едър широкоплещест мъж да се приближава с енергична походка към нея.

— Госпожице Ивънс? Добре дошла на нашия малък остров. Аз съм Рой Д’Арси.

Гъста черна коса обрамчваше мургавото тясно лице, на което силно контрастираха две стоманеносини очи. Брадичката му бе квадратна, волева, а усмивката — малко пресилена и неискрена. Цялото му изражение издаваше самоувереност. Под погледа на тези студени очи Дженифър съвсем изгуби и малкото си останало самочувствие.

— Радвам се да се запозная с вас, господин Д’Арси — успя да каже най-накрая. — Тъкмо се чудех как ще ви позная. Как успяхте да ме откриете толкова бързо?

— Много просто — отвърна високомерно той. — Трябваше само да се огледам за една малко смутена авантюристка. Но дори да не отговаряте напълно на представите ми за авантюристка, не приличате и на обикновен турист. А също не сте и объркана. Ако нямате нищо против, да се погрижим за багажа ви и да потегляме.

И без да дочака отговора й, се устреми към багажното отделение.

Тя преглътна яда си и тръгна след него. Трудно успяваше да го следва в блъсканицата. На гишето той се извърна и избоботи с плътния си глас:

— Все още ли помните колко чанти имате?

Усети как червенина изби на лицето й. Как смееше да се държи с нея като с хлапачка? Какво изобщо знаеше той за нея?

Естествено, че ще я смята за авантюристка! Въпреки приятната си външност, той бе най-арогантният мъж, когото бе срещала някога. Без да се издава колко много я беше обидил, Дженифър отговори сдържано:

— Трите сини куфара там в ъгъла са моите.

Въпреки усмивката, с която прикриваше яда си, не можа да се сдържи да не добави:

— Не са ли винаги три куфарите, които една объркана американска авантюристка би носила със себе си, господин Д’Арси?

Очакваше гневна реакция от негова страна, но остана разочарована. Лицето му не издаваше никакви чувства, само в очите му трепнаха дяволити пламъчета.

Без всякакви усилия той пое куфарите и попита кратко:

— Тръгваме ли?

Докато се придвижваха към колата, в главата й се въртяха противоречиви мисли. Изпитваше силна антипатия към този мъж. Но островът и неговата столица Папаете от пръв поглед я заплениха. И понеже бе оптимист по рождение, което често й причиняваше дълбоки разочарования, просто си наложи да изтрие от паметта си лошото впечатление от посрещането на Рой.

„Таити все пак е известен с любезните си и гостоприемни жители — каза си тя. — Господин Д’Арси изглежда е единственото изключение.“

Стигнаха до колата, която за изненада на Дженифър се оказа малък джип. Куфарите безцеремонно бяха хвърлени на задната седалка. И когато младата жена зае мястото си до шофьора, автомобилът потегли по претъпканите с коли улици на Папаете.

Скоро стигнаха центъра. Първоначалният й ужас от хаотичното движение бързо се уталожи, щом видя как Рой умело си пробива път през непресекващия поток от всякакви возила. Той умело заобикаляше мотоциклети и велосипеди, паркирани таксита и камиони. Дженифър бе свикнала на дълги и прави улици и сега омагьосана наблюдаваше оживлението наоколо.

Февруари беше най-горещият месец в Таити. Но със залеза на слънцето температурите спадаха до поносимите двадесет и пет градуса. Улиците на столицата гъмжаха от хора. Виждаха се групи туристи в ризи с ярки островни щампи, считани за една от тукашните атракции, редом с малко консервативно облечени китайци и европейци. Но все пак най-интересно бе облеклото на местните жители.

Дженифър нищо не изпускаше от очи. Внимателно наблюдаваше обкръжението си. Всичко, каквото бе чела за красотата на момичетата на този остров, отговаряше на истината. Жените и девойките носеха пъстри памучни парчета плат, увити като рокли около тялото. Тази бе най-разпространената дреха тук. Почти всички бяха затъкнали в черните си коси ярко цвете.

Дженифър въздъхна, като си помисли за своята бледа кожа и я сравни със златистия тен на тези прекрасни момичета. Отмести от лицето си кичур от кестенявата си, дълга до раменете коса и със задоволство си помисли за очите си, които наистина смяташе за красиви. Те излъчваха лек зеленикав блясък и грееха като смарагди, когато беше щастлива, но когато се ядосаше, приемаха тъмния цвят на нефрит.

Леко изгърбеният й нос също не й допадаше особено. Не беше въодушевена и от устните си. Намираше ги прекалено тънки. Изглежда бе наследила само очите от красивата си майка.

Изведнъж се сепна. Плътният глас на Рой прекъсна мислите й, а заедно с това и потискащото мълчание, настъпило между тях.

— Не сте ли очарована от красотата на нашия остров, госпожице Ивънс? Или пресмятате наум шансовете, които бихте имала пред хубостта на местните девойки?

Червенина изби по лицето й. Рой бе отгатнал мислите й. Естествено, бе направила някои съпоставки, но не от такива подбуди, за каквито намекваше той.

— Не знам какво мнение имате за мен, господин Д’Арси, но позволете да ви кажа, че напълно грешите. Не съм нито авантюристка, за каквато ме смятате, нито преценявам наум конкурентките си. Единствената ми грижа е работата, за която ме нае вашата майка. Това е причината да съм тук и се надявам, че дори и да ми липсва известен опит, ще задоволя претенциите й.

Отново се отпусна назад и забеляза, че ядът й се стопи така внезапно, както се беше появил. Остана единствено разочарованието, че този непознат мъж съвсем погрешно бе изтълкувал мислите й.

Сепна се, когато Рой изведнъж избухна в силен смях.

— Е, да, поне не сте страхлива. Всички ли жени в Америка са толкова устати? — попита, когато се успокои.

— Мога да го твърдя единствено за себе си, господин Д’Арси. Но не съм свикнала да ме оценяват погрешно. Исках просто да ви обясня причините за пристигането ми тук.

— Сигурно не искате да кажете, че сте прелетяла половината земно кълбо, само за да получите някаква работа? Ако може да се нарече така тази странна дейност, която ви предлага майка ми?!

Дженифър бе приела предложението на госпожа Д’Арси, най-вече защото се чувстваше самотна в този момент. И понеже винаги се бе гордяла със своята независимост, грижливо обмисли отговора си.

— Естествено, привлече ме възможността да работя на Таити — призна тя. — Винаги съм мечтала да опозная света, но главната причина за идването ми е предложението на вашата майка. Намирам го за интересно.

— С положителност ще ви е необходим целият запас от знания и умения, за да изпълните успешно поставената ви задача — забеляза иронично Рой. — Все пак не мога да разбера как така, след като познавате майка ми, можете да приемете сериозно историята със статията във вестника. Дотолкова насериозно, че да предприемете това дълго пътуване до Таити!

— Трябва да ви обърна внимание на факта, че не познавам лично майка ви. Били са приятелки с моята майка на младини — обясни му хладно.

— Доколкото знам, вие редовно си кореспондирахте години наред.

— Не бих определила като редовна кореспонденция едно съболезнователно писмо за смъртта на родителите ми и няколкото коледни картички — отвърна разгорещено и забеляза, че отново се вбесява.

Беше време да си изясни ситуацията, която ставаше все по-загадъчна.

— И защо не трябва да приемам сериозно предложението на майка ви?

— Това е вече третият й опит с тази статия — отговори мъжът. — Наистина беше поела подобен ангажимент към едно американско списание, но оттогава мина доста време. Мама не притежава нито издържливостта, нито амбицията да довежда нещата докрай. Ако това, което казвате, е вярно и действително не познавате майка ми, сигурно грешно съм ви преценил.

Преди Дженифър да успее да отговори, той продължи по-нататък:

— И понеже за първи път стига толкова далеч, че да си наеме секретарка, се опасявам, че напразно сте била път до нашия райски остров.

С тази забележка той прекъсна разговора и се концентрира изцяло в шофирането.

Междувременно излязоха от централната част на Папаете. Извън нея градът изглеждаше слабо заселен. От двете страни на пътя, по който се движеха, Дженифър забеляза палми и много други дървета, чиито имена не знаеше. Из въздуха се разнасяше чуруликането на птички и въпреки обзелото я колебание намери сили да поеме с всичките си сетива безмерната красота на острова.

Джипът спря пред едноетажна къща с широка веранда, която хармонично се вписваше във фона на заобикалящата я зеленина.

Дженифър толкова се бе загледала в нея, че не забеляза кога Рой слезе и отвори вратата откъм нейната страна. Едва когато я хвана за ръката, тя силно се сепна.

Допирът накара кожата й да настръхне. Неволно потрепери.

— Нима ви е студено в тази топла вечер, госпожице Ивънс? — попита учуден той.

Дженифър усети, че отново се изчервява, и не можа да намери подходящ отговор. Не искаше да признае дори и пред себе си, че лекото докосване до този мъж, който на всичкото отгоре й бе безкрайно неприятен, може да предизвика подобна реакция.

— Не, господин Д’Арси — отговори с усмивка. — Не ми е студено. Напротив, треперя от вълнение пред красотата, която виждам.

— Ако е така — иронично подметна той, — трябва да се подготвите занапред често да треперите. Прелестите на Таити са неизчерпаеми.

С тези думи измъкна куфарите от джипа и тръгна към къщата. На Дженифър не й остана нищо друго, освен да го последва.

Не бяха стигнали още до входа, когато вратата се отвори и на прага се появи закръглена дребна жена.

— О, Дженифър, много се радвам, че дойде! Ела насам към светлината, за да те разгледам по-добре!

Госпожа Д’Арси я хвана за ръка и я издърпа под лампата, като през цялото време говореше. Английският й беше със силен акцент.

— Скъпа моя, колко съм щастлива най-после да те видя! Майка ти ми беше толкова добра приятелка… И се надявам ти също да ми станеш такава. Ще се учудиш, когато разбереш какви планове имам за теб! Но защо стоим тук навън? Ела, скъпа моя, да влезем!

Рой изчезна някъде на първия етаж и Дженифър най-после имаше възможност да разгледа по-отблизо лицето на госпожа Д’Арси. Докато вървяха към голямата всекидневна, тя търсеше прилика между майката и сина, но не намираше такава. Рой изглежда се бе метнал изцяло на баща си и госпожа Д’Арси не закъсня да го потвърди.

— Радвам се, че синът ми намери време да те посрещне на летището. Учтиво ли се държа? Иска ми се да станете добри приятели — продължи, без да й даде възможност да отговори. — Все пак трябва да те предупредя, момичето ми — понякога е много надменен. Страхувам се, че заедно с хубавата външност е наследил и арогантността на баща си.

Дженифър потръпна, когато си спомни колко безцеремонно се държа Рой на летището. Но реши, че е по-добре да запази за себе си мнението за този мъж.

— Със сигурност ще станем добри приятели. Приятно ми е, че най-после се запознахме лично — каза тя, когато успя да вземе думата. — Много съм любопитна за естеството на съвместната ни работа. Надявам се, че ще отговоря на изискванията ви.

— Несъмнено, несъмнено — закима старата дама. — Но нека сега да не говорим за това. Само мисълта за работа ми причинява главоболие. Разкажи ми по-добре нещо за себе си, а ако желаеш — и за твоите мили родители.

Думите на възрастната жена припомниха на Дженифър за предупреждението на Рой да не приема сериозно майка му. Въпреки това реши веднага на следващия ден да се заеме за работа.

Облегна се назад в креслото и започна да разказва за своя живот, за най-щастливите години, когато родителите й бяха живи, и за ужасната самота след внезапната им смърт. Госпожа Д’Арси въздъхна дълбоко и се усмихна приятелски.

— Към какви спомени само ме връщаш! Майка ти ми беше най-добрата приятелка. Макар и само веднъж да съм виждала баща ти, той остави в мен много приятни впечатления. Мил човек. Колко ли много ти липсват!

— Вярно е — отговори Дженифър. — Те бяха щастливи заедно. Ако мога и аз да се почувствам поне веднъж така, нищо повече не бих желала.

— Сигурна съм, че скоро ще срещнеш истинския мъж — отбеляза госпожа Д’Арси с такава увереност, че Дженифър учудено я изгледа.

Но каквото и да бе имала предвид старата дама, сега не беше моментът да го узнае. Д’Арси смени темата и започна да бъбри за най-различни неща.

— Надявам се, че с удоволствие би хапнала нещо в стаята си. Сигурно си много уморена след дългия полет — забеляза накрая.

— Много благодаря за разбирането, което проявявате към мен — отговори Дженифър. — Наистина се чувствам уморена. Но утре ще съм точна за работа.

Госпожа Д’Арси енергично разтърси главата и звънко се засмя:

— О, не, драга моя, имаме достатъчно време за работа. Първо трябва да си починеш и да изкараш малка ваканция. Ще се запознаеш с острова и ще разгледаш забележителностите му. Надявам се, че ще останеш дълго при нас. Ще ни е необходимо време за тези скучни статии.

— Но, госпожо Д’Арси… — запротестира момичето. — Нали затова ме извикахте! Ще ми е неудобно да ми плащате за бездействие!

— Остави това на мен, Дженифър. Иска ми се отново да си припомня старите времена, когато бяхме с майка ти в Париж. Само при мисълта за тази част от живота ми се подмладявам с много години. А сега ела да ти покажа стаята. Надявам се, че ще ти хареса.

И без да дочака по-нататъшните й възражения, възрастната дама я поведе нагоре по стълбището.

Докато разглеждаше стилната наредба на къщата, Дженифър си мислеше за последните думи на събеседничката си. Това, че не бързаше с работата, съвпадаше съвсем точно с мнението на Рой за майка му. Вътрешно се упрекна, че толкова бързо бе приела тази работа.

Стаята й бе издържана в ярко жълто и зелено. Цветовете чудесно хармонираха с дървената ламперия и мебелировката. Леглото балдахин бе застлано с покривка на цветя, до него стоеше ниска масичка. Навсякъде имаше вази с цветя, чийто аромат изпълваше стаята. През отворените прозорци нахлуваше нощният бриз и издуваше ефирните жълти завеси.

Дженифър видя куфарите си до леглото. Госпожа Д’Арси й показа банята, в която се влизаше направо от спалнята, и й обясни, че къщата разполагала със собствен генератор и кладенец.

След това й пожела лека нощ и напусна стаята с думите:

— Яденето ще пристигне веднага.

Докато се разхождаше напред-назад из стаята и нареждаше багажа си по чекмеджетата и шкафовете, опасенията и съмненията отново я налегнаха. Приятелката на майка й безспорно бе много приятна и любезна жена, но непостоянството й щеше да създава проблеми. Щом наистина бе необходимо да се напишат тези статии, то Дженифър трябваше да вземе нещата в свои ръце. Ако достатъчно често напомняше на възрастната дама за предстоящата работа, то сигурно щеше да я подтикне да започнат.

Леко почукване прекъсна мислите й. На вратата се появи красива местна девойка, около шестнадесетгодишна, която държеше пред себе си препълнен поднос. Представи се като Тиа и се усмихна плахо. Говореше лошо английски, но Дженифър успя да я разбере. След като се осведоми дали гостенката има всичко, от което се нуждае, Тиа напусна стаята така тихо, както се бе появила.

Вечерята се състоеше от лучена супа по френски, домашно приготвен хляб, пастет, масло и малко особен на вкус мармалад. Започна да се храни и неволно се сети за Рой.

Арогантността му бе непоносима. Но същевременно се чувстваше смутена от притегателната сила, която упражняваше върху нея. Само като си помисли за допира на ръката му, цялата потръпна.

С какво я привличаше Рой Д’Арси? Естествено, изглеждаше фантастично, но това не можеше да компенсира многобройните му отрицателни качества.

„И ако си въобразява, че ще продължи да се държи така с мен, жестоко се лъже. Нямам намерение да търпя подобно отношение и занапред!“ — закани се тя.

Дженифър винаги обичаше да тълкува имената на хората и да търси по какъв начин значението, съдържащо се в тях, отговаряше на поведението на тези хора. Размишляваше часове наред и почти нямаше име, което да не може да си обясни.

Произнесе на глас Рой Д’Арси и се усмихна доволна. Рядко бе срещала мъж с по-подхождащо му име. Рой Д’Арси означаваше „син на крал“. Точното определение за този мургав, добре изглеждащ мъж със заповеднически глас и дръзко държание.

„Но ако си въобразява, че ще намери в мое лице поредната вярна и покорна жертва, дълбоко се лъже!“

На първо време се задоволи с тези разсъждения, след което си взе бърз освежителен душ и се приготви за сън. Облече прозрачна нощница и тъкмо се накани да легне, когато на вратата се почука. Светкавично наметна пеньоар и отвори.

На прага стоеше госпожа Д’Арси и въпреки че бе изморена, Дженифър си наложи да бъде учтива.

— Влезте!

— Исках само да се уверя дали имаш всичко, от каквото се нуждаеш.

Госпожа Д’Арси се промъкна в стаята и тръгна към леглото. Седна на ръба му и подкани младото момиче да я последва.

— Ела тук, дете мое. Бях толкова време самотна. Иска ми се да поговоря още малко с теб. Откакто Рой порасна и стана прекалено зает, отделя малко време за своята бедна майка. Чувствах се ужасно през последните месеци. И сега се радвам, че си тук. Но ако си прекалено изморена, ще те разбера.

— Не, не съм — увери я девойката. — Приятно ми е да разговарям с вас. Бих желала още веднъж да ви благодаря, че ме извикахте и толкова сърдечно ме приехте.

— Глупости! — възрази старата дама. — Няма за какво да благодариш. Отдавна исках да те поканя на Таити. Надявам се, че ти харесва островът. Повечето туристи се влюбват в тукашния начин на живот. Включително и аз. Естествено, Париж ми липсва. Но не бих могла да си представя друго място, където да живея, освен Таити.

— Впечатленията ми от Папаете са съвсем бегли, но вече мога да кажа, че ми харесва — призна Дженифър. — Нямам търпение да разгледам денем острова.

— Ще имаш достатъчно време да се запознаеш с всичко в подробности. Но бих желала още да науча дали не те откъснах от някого. Имам предвид някой приятел.

— Не, госпожо — усмихна се момичето. — Разбира се, приятели в колежа имах много, но никога не се получи нещо сериозно. Така че нямаше кой да ми попречи да се възползвам от шанса. Когато получих писмото ви, в началото дори не можех да повярвам…

Госпожа Д’Арси явно бе зарадвана и плесна като дете с ръце.

— Но това е великолепно! Сега ти си при мен и си наистина толкова хубава, за каквато те смятах. И няма никой, който да желае да те върне обратно. Бях сигурна, че си най-подходящата за това, което възнамерявам…

Дженифър я наблюдаваше учудена. За какво говореше тази жена? Какво значение имаха външността й и фактът, че е необвързана, за работата, за която я бе ангажирала? От минута на минута намираше положението си за все по-странно.

— За съжаление не ви разбрах напълно. Защо е толкова важно дали имам в родината си приятели, или не?

— Ще разбереш, когато му дойде времето! Сигурна съм, че всичко ще протече така, както съм го запланувала — отговори многозначително старата дама, без да обръща внимание на въпроса на Дженифър, след което се повдигна тромаво от леглото и се усмихна. — Време е да си лягаш — побърза да смени темата. — Лека нощ, скъпо дете! Ще се видим утре и ще продължим разговора си.

— Но, госпожо, за какви планове говорите? — попита още веднъж Дженифър.

Д’Арси излезе от стаята, без да каже нищо повече. Момичето я изпрати с поглед онемяла, сякаш старата дама бе привидение. Не знаеше какво да мисли.

Това, което по-рано изглеждаше като единствен, неповторим шанс в живота й, сега като че ли се превръщаше в кошмар. В какво се бе впуснала? Ако госпожа Д’Арси не се нуждаеше от нея за статиите, защо тогава я бе извикала на Таити? Реши при първа възможност на следващия ден да получи отговор на този въпрос.

Когато се върна в леглото, отново я надви умората. Преметна пеньоара върху облегалката на един стол, изгаси осветлението и се мушна в приятно хладните чаршафи. Скоро се унесе в дълбок и непробуден сън.