Лори Коупланд
Снежна приказка (11)

Послеслов

Навън тихо валеше сняг.

Дядо Коледа беше изключително зает да се спуска по комините. В къщите, които посещаваше, той оставяше трошици от сладкиши в чиниите.

Коледа се празнуваше весело във всеки дом. Някъде в далечината излая куче.

Снежанка беше спряла да се пързаля на леда преди около половин час.

Мики и Мини със завинаги застинали усмивки стояха неподвижни с по един крак във въздуха.

Носът на Рудолф вече не светеше.

Животните бяха прибрани на топло за нощта в истинската плевня.

В къщата, сред двора, който беше разпалил такива страсти, Коди и Дарби лежаха в леглото, което сега вече беше тяхно, и празнуваха тази много специална вълшебна нощ.

— Кое промени решението ти да се омъжиш за мен? — тихо попита Коди, вдигайки чаша в наздравица за своята съпруга.

— Ами ти. — Чашите им се чукнаха, издавайки ясен кристален звън.

Той се усмихна и се наведе към нея да си открадне още една дълга целувка.

— И как постигнах това?

— След като си тръгна онази вечер, дълго премислях думите ти. За нас. И накрая стигнах до заключението, че не мога да основавам живота си на думите или делата на някой друг. Трябва да живея по правила, които си избера сама. И тогава открих, че дълбоко в себе си аз съм романтик по душа. Стига да се обичаме, убедена съм, че ще можем да уредим живота си.

— Ето, виждаш ли? Аз се опитвах да ти обясня точно това.

— Виж какво — каза тя незлобиво, — не започвай да ме командваш отсега. Не обичам да ме командват — предупреди го. След това го целуна продължително — да му покаже, че може да отстъпва — но малко по малко. И че понякога и той ще може да я командва — но не често.

Той се усмихна, поемайки чашата й, и я остави настрани.

— Нали знаеш, че няма да ти преча на работата. Не искам да се лишаваш от нищо в името на любовта ни. Заедно можем да постигнем повече, отколкото поотделно.

Дарби въздъхна и се отпусна в прегръдката му. Те се бяха любили, но желанието им отново започваше да се пробужда. Тя се почуди дали винаги ще бъде така.

— Знаеш ли, Коди Бендърман, романтикът си ти.

Той я прегърна откъм гърба и я целуна в основата на врата.

— Да, госпожо Бендърман — отговори, полагайки я върху възглавницата и обсипвайки шията й с безброй целувки. — Ако съм станал романтик, то ти си ме направила такъв.

Големият часовник във фоайето удари полунощ. Настъпи Коледа — ден за поставяне на ново начало.

— Весела Коледа, Коди! — прошепна тя.

— Весела Коледа, Дарби! И щастлива и много успешна Нова година!