Лайза Уолас
Желание, надежда и мечти (7)

VII

Той седеше мълчаливо до бюрото й и наблюдаваше как Леона прави кафе. От тесния шкаф до вратата, където съхраняваше дрехите си, Леона извади една тъмносиня ленена рокля. Огледа я изпитателно, и след като Джим я погледна с леко присвити очи, я върна обратно в шкафа. Роклята беше много тъмна, не съответстваше на радостното й настроение. Реши да облече светлочервен памучен панталон и бяла копринена блуза.

— След малко ще се върна — подхвърли и изчезна в банята.

Джим се втренчи с отсъстващ поглед във врялата вода от кафе машината, която бавно капеше първо във филтъра, после в стъкления съд. Беше потънал в мисли, от които го стресна звънът на телефона.

Полуоблечена, Леона дотича в стаята. Тя вдигна слушалката, като същевременно се опитваше да закопчае блузата си.

— Няма още девет часа — измърмори тихичко. — Не мога да се облека на спокойствие.

С обичайния за такива случаи любезен глас изчурулика весело:

— Добро утро! Посредническа агенция „Комедия“, на телефона Леона Блумфийлд!

При това погледна жадно към кафе машината. Джим, който я наблюдаваше, стана и й поднесе една чаша. Благодарна, тя му изпрати въздушна целувка.

— Франк Борден е — прошепна Леона, като затисна с длан слушалката. — Ако искаш да слушаш — седни до мен!

Той коленичи до нейния стол и двамата се заслушаха. Лицата им почти се докосваха. Тъмните очи на Джим блестяха като дълбоки езера. Леона копнееше в този миг да бъде в прегръдката му и да потъва в бездънната им кадифена топлота. Сърцето й биеше учестено и руменина покри страните й. Не разбра веднага какво искаше от нея Франк Борден. Джим я целуна нежно по ухото и тя затвори изтръпнала очи. Как й се искаше сега да бъде нощ и двамата да лежат един до друг някъде край морето. Нежните устни на Джим щяха да докосват кожата й, а над тях да блести ярката луна и безбройните звезди…

— Да, да, чувам! — Гласът на Борден рязко повиши тона си. Какво беше казал?

— Защо не ми отговаряте? — попита той нетърпеливо. — Искам да знам дали Джим Крос ще се появи днес при вас.

— Вероятно. — Леона погледна Джим въпросително и когато той кимна в знак на съгласие, продължи: — Да, мистър Борден! Напълно съм сигурна!

Успя да съобрази, че не бива да се издаде, като спомене за разправиите на Джим с режисьора, и попита лицемерно:

— Как мина вчера с него? Не е ли фантастична приликата му с Пиер Босиер? Предполагам, че сте били възхитени. Видя ли го актьорът?

— Не, не го видя. Вчера не беше на снимачната площадка. Не се нуждаехме от него. Естествено, всички бяхме смаяни. Приликата е наистина страхотна. Но не се получи така, както се надявахме. Този Джим Крос е изключително опърничав тип. Със сигурност и по това прилича на своя известен колега, с тази разлика, че на Пиер му е позволено! А на Джим Крос не е…

Джим така комично изкриви лицето си, че Леона трябваше с мъка да потисне кискането си.

— На Джим не е — повтори Франк. — Не му е позволено, понеже нищо особено не е постигнал в своя живот.

— Моля ви — възрази бързо тя. — Как може да твърдите такова нещо? Вие съвсем не познавате този човек. Сигурно има много значими неща, които Джим Крос е постигнал в живота си.

— Ако беше така, все някой от нас щеше да е чувал за него. Но не затова исках да разговарям с вас, мис Блумфийлд. Просто ми кажете, дали съществува някакъв шанс да видите днес Джим Крос!

— Нали ви казах вече, да! — отговори кратко Леона.

Ядоса се на Франк Борден. Как можеше да съди толкова категорично за способностите на Джим? С какво толкова го превъзхождаше другият — артистът? Също шоумен, само че пред по-голяма публика. И това ли бе решаващото?

— Ще ми позвъните ли веднага, когато го видите? — попита Франк Борден.

Леона отново погледна към Джим въпросително и когато той кимна, каза:

— С удоволствие, мистър Борден. Впрочем, между нас казано — защо намирате Джим Крос за опърничав?

— Не само аз. И Тони Хустлер е на същото мнение. Джим го е поставил в много неудобно положение. Така го е ядосал, че и целият филмов екип е пострадал от това. Не знаете ли, че Джим е избягал по средата на снимките?

— Откъде бих могла да знам?

— Само си представете! Някакъв си неизвестен цирков ездач! И сега за голямо нещастие снимките са прекратени. А трябва да се снима още една важна сцена с Джим Крос. Затова ви моля, мис Блумфийлд, щом като се появи, обадете ми се!

Джим посочи вратата и Леона разбра.

— Ах, почакайте! — викна тя в слушалката. — Джим Крос тъкмо влиза в стаята. Един момент, моля!

Подаде му слушалката.

— Драги мистър Борден — обади се Джим, — колко мило да чуя гласа ви! Току-що идвам при мис Блумфийлд. Искал сте да говорите с мен. Мога ли да ви помогна с нещо?

Изглежда, му доставяше голямо удоволствие да играе ролята на услужлив и любезен дубльор, особено след като знаеше, че беше пратил режисьора по дяволите.

— Тони Хустлер промени ли си мнението? — продължи той. — Вчера ми се стори, че няма желание повече да ме вижда.

— Всъщност, той и сега не иска, но честно да ви кажа, мистър Крос, не става дума за това. В края на краищата филмът трябва да бъде завършен. С други думи — спешно се нуждаем от вас за последната сцена. Мога ли да пратя веднага кола да ви докара?

— А ще ми бъде ли заплатено и за вчерашната работа?

— Разбираме, мистър Крос! Вчера е било само малко недоразумение. Ще си получите парите за осем часа труд вчера, и също така за осем часа днес, макар че ще свършите около обяд.

Джим го интересуваше и нещо друго.

— Какво стана с Пиер Босиер? — попита любопитно. — Има ли шанс да го видя поне веднъж? Ще бъде ли днес на снимачната площадка?

— Не вярвам, мистър Крос, съжалявам! Преди няколко минути говорих с иконома му и получих информация, че голямата звезда е на път. Но по принцип ние не се нуждаем повече от него. Икономът, може би сте чувал, е един мистериозен мулат. Беше много разтревожен. Мърмореше нещо за живот и смърт, но не можах да разбера за какво се отнася. Стори ми се доста странен.

Джим пребледня. Погледна Леона втренчено и сърцето му се сви, сякаш предчувстваше нещастие.

— Какво е станало? — прошепна тя.

Джим махна с ръка.

— Какво каза още той? — попита с нетърпение.

— О, боже — отвърна Франк Борден. — Какво ви интересува това? Във всеки случай, както изрично подчерта, Пиер Босиер ще напусне днес или утре сутринта страната. Договорът му изтича днес и той е свободен. Може да прави каквото си иска.

— Моята кола на път ли е вече? — прекъсна го Джим нетърпеливо и Леона се учуди на заповедническия му тон. Не предполагаше, че може да говори толкова властно и надменно. Хубавото му лице беше особено напрегнато. Изглеждаше с няколко години по-стар. Сега й хрумна, че всъщност не знаеше възрастта му.

— Благодаря, идвам!

Джим тракна слушалката, целуна бързо Леона по бузата и се насочи към вратата без по-нататъшни обяснения.

— Но, Джим! — извика смаян Леона. — Защо изведнъж се разбърза? И как ще се уговорим за довечера? Ще ме вземеш ли? Изобщо, ще се видим ли пак?

— Разбира се, че ще се видим! — Беше почти излязъл от стаята й. — Ще те взема в пет часа оттук!

След това вратата се затвори зад гърба му.

Леона поклати глава недоумяваща. Какво се бе случило? Побърза да излезе в коридора и погледна надолу към входа. Джим беше изчезнал. Сигурно е хванал веднага асансьора. Уговориха се за пет часа, и дотогава тя трябваше да потърпи. Беше й ясно, че денят ще бъде ужасно дълъг, и мразеше всяка секунда, която я отделяше от Джим.

В действителност денят се влачеше с темпото на охлюв. Леона непрекъснато мислеше за миналата и за предстоящата нощ. Трудно се концентрираше върху работата си.

Остана доволна, когато Бланш се обади. Въпросите й следваха един след друг, без да дочаква отговорите.

— Къде беше цяла нощ? На всеки два часа ти звънях и вече щях да уведомявам полицията. С твоя цирков ездач ли беше излязла? Как се казваше — Джим Трос, Бос, Крос? Действително ли си влюбена в него? Има ли поне шикозна кола или елегантна къща? Кажи де!

— Какво да ти кажа — каза Леона спокойно. — Ти бълваш като водопад и не мога да те спра. Всъщност, ще ти кажа накратко. Аз съм безкрайно влюбена в Джим, и за да бъда по-точна — луда съм по него!

Линията остана известно време тиха. След малко прозвуча състрадателният глас на Бланш.

— Ах, бедната ми! Наистина си хлътнала. Да, нищо не можеш да направиш. Това е съдба. Но трябваше ли да е цирков ездач?

— Да, трябваше, Бланш! Джим е най-нежният и чувствителен мъж, когото някога съм срещала.

— Ти нямаш опит. Много е трудно да разбереш един човек, и особено мъж, малката. За съжаление, трябва да разговарям с теб като с малко дете, защото съм най-добрата ти приятелка и твоите проблеми ме засягат.

— Много мило, Бланш, но в случая с Джим не се нуждая от твоите предупреждения. Чудесен е и ме обича точно така, както аз него.

— Е, тогава всичко е окей, надявам се за дълго време. А неговата особена професия не те ли смущава?

— Ни най-малко, честна дума! Какво му е лошото? Циркът е нещо весело и забавно. Хората с удоволствие ходят там, особено децата. Ти като танцьорка също даряваш на хората радост, нали?

— Да… Не исках да те засегна, съжалявам — заекна Бланш. — Цирков ездач обаче е една… такава… рядка професия! Извини ме, Леона, не се изразих правилно! И така, бъди щастлива с твоя Джим! Толкова ли е очарователен?

— Той е супер! Скоро ще те запозная и ти веднага ще се влюбиш в него!

— Надявам се да не стане. Би било фатално!

— Съвсем не е за изпускане! Джим е мъжът, за който всички жени мечтаят! — Тя въздъхна и продължи възторжено: — Той действително ме обича, мен самата! Можеш ли да си представиш?

— Опитвам се, опитвам се. Напълно ли си сигурна в това?

— Толкова съм сигурна, колкото в това, че се казвам Леона Блумфийлд — отвърна троснато.

— Добре… Добре! Тогава ще имаш ли за старата си приятелка Бланш няколко минути свободно време? Да кажем, в неделя?

— В неделя със сигурност! В единадесет часа. Ела да ме вземеш, после ще се разходим до плажа.

— Джим също ли ще бъде с нас?

— Нямам представа. Ще разбереш тогава.

— Е, хайде, до неделя!

Тази Бланш! Винаги е била недоверчива, що се отнася до мъже. Но за Джим не трябваше да бъде. Недоверието се стопяваше веднага от топлия му поглед. Леона си спомни за разтопения шоколадов сладолед през последната нощ, за топлия пясък под голото й тяло, за Джим, как се навеждаше над нея! Не издържаше! Ако през следващите часове не можеше да го вижда и докосва, то поне трябваше да чуе гласа му.

За щастие, Франк Борден вдигна слушалката, когато тя набра номера на „Юнайтед филм корпорейшън“. Часът беше малко след два. С Франк Борден можеше да говори направо, докато ако беше някой друг, ще трябва дълго да му обяснява защо иска да говори с Джим Крос.

— Дайте ми, моля, Джим Крос. Имам няколко въпроса във връзка с попълването на документите му.

— О-о, мис Блумфийлд! Съжалявам! Джим Крос си замина преди три часа. Днес беше изключително дисциплиниран и последните снимки са вече готови. Режисьорът остана много доволен от него, макар че няколко пъти се наложи да го чака прекалено дълго. Джим води три дълги телефонни разговора, но докъде, не знам!

— Получи ли си парите? — попита Леона с отслабващ глас.

— Разбира се. Бяха почти двеста долара. Добра сума за такъв бедняк. Дано не ги изпие веднага. Хората, които не са привикнали с много пари, се разпореждат лошо с тях! Позвънете му вкъщи, мис Блумфийлд! Приятен ден.

— Приятен ден и на вас! — отвърна Леона и затвори. — Какво означаваше всичко това? Три дълги телефонни разговора? Напуснал снимачната площадка преди няколко часа? Без да й се обади? Без да дойде при нея? Отдавна е свободен, тогава къде е?

Все пак Джим не е малко дете. Сигурно има много приятели. Тя не знаеше нищо за него. Знаеше само, че на негово място при първа възможност би хукнала към любимия човек.

Опита да си внуши, че иска да я изненада в нови дрехи и е тръгнал на покупки. Да, сигурно това беше. После се е прибрал пеш в мотела, защото нямаше кола, взел е душ и изморен, е легнал и заспал.

Остатъкът от работния ден Леона прекара с надеждата, че Джим ще се появи поне преди пет часа. Но когато той най-сетне нахълта в офиса със същите протрити дънки и с мръсния сив пуловер, беше точно пет.

— Край на работния ти ден! — Достигна стола й с две големи крачки, придърпа я към себе си и впи устните си в нейните.

Страстта му моментално я разпали. Кръвта плисна по вените й, гореща като огън. Джим я желаеше още по-силно от предната вечер!

— Джим, Джим — зашепна задавено. — Толкова те чаках!

— Заключи вратата — каза дрезгаво той и тя побърза да завърти ключа, след което с въздишка се хвърли в прегръдките му.

Всичко стана толкова бързо, че по-късно едва ли можеха да си спомнят подробностите. За по-малко от секунда двамата лежаха голи на килима, вкопчени един в друг, обсипващи се с влудяващи ласки.

Устните и езикът му бяха навсякъде. Кожата й изгаряше от влажните им докосвания.

— Вземи ме — умоляваше го тя. — Люби ме, Джим!

Той не чака втора покана, притисна я под себе си и буйно я облада.

Когато Леона отново дойде на себе си, минаваше шест. Лежаха толкова плътно притиснати един до друг, че тя не знаеше къде свършва тялото на единия и къде започва тялото на другия. Главата на Джим лежеше върху плоския й корем. Косите му бяха мокри от пот. Помилва ги нежно.

— Джим, любими, знаеш ли колко е часът?

Той измърмори нещо неразбираемо и тя продължи:

— Шест часът е, а ние лежим голи в офиса. Представи си, че шефът ми мине оттук тази вечер!

Джим вдигна глава и я погледна замислено и малко тъжно.

— Какво ти е, скъпи? — попита Леона загрижено.

Изражението му й вдъхна страх. Той беше някак си променен. Нещо се бе случило с него. Защо не казваше нищо? Не забелязваше ли, че мълчанието му и внезапната му затвореност я нараняват?

Джим извърна поглед към прозореца, но остана безмълвен. Тогава тя скочи и бързо се облече. Изведнъж й хрумна, че сигурно той просто е много уморен! Кой знае кога за последен път е спал в удобно легло. Със сигурност в евтиния мотел, където е отседнал е много неудобно.

Състрадателно му предложи:

— Ако искаш да тръгваме, Джими! Имам чудесно широко легло, там ще можеш да си отпочинеш както трябва. Никой няма да те смущава цяла нощ, дори и аз. Ако пък искаш, да отидем при теб…

Тя коленичи, вдигна нещата му и преметна старите джинси и износения пуловер на рамото му. Накрая Джими изглежда събра смелост.

— Няма да отидем нито при теб, нито при мен — промълви тихо.

— Защо не, Джим? — Леона почувства буца в гърлото си, в очите й се появиха сълзи. — Защо не, скъпи? — повтори тя и прибави горчиво: — Скучна ли съм ти вече?

Веднага съжали за забележката си, когато Джим я погледна разгневено.

— Не казвай това никога повече — помоли я той. — Обичам те, Леона! Как може да ми доскучаеш някога?

Тя се засрами. Искаше й се да избяга оттук, но вместо това се притисна към него и промълви:

— Извини ме, моля те! Наистина беше глупаво от моя страна. Бях само безкрайно разочарована, защото очаквах да бъдем заедно през цялата вечер, а може би и през нощта. Забравих, че не съм единственият човек в живота ти. Колко егоистично от моя страна. Извинението ми е, че те обичам. Не искам да ми липсваш и секунда. Денят беше толкова дълъг, ужасно дълъг без теб! Толкова ти се зарадвах, но съществува и утре, и друга нощ… Има много дни и нощи, които можем да прекараме заедно. Нали е така, скъпи?

Джим я прегърна. Лицето му се притисна в русите й къдрици.

— Така е — потвърди той. — И ти не трябва никога да се съмняваш в това, дори когато… — прекъсна изречението по средата.

— Дори когато какво? — попита Леона и го погледна право в очите.

Но Джим отбягваше погледа й. Случайно ли беше, или нарочно? Нещо не беше наред. Чувстваше го, но изглежда той нямаше желание да говори за това. Както през следобеда, и сега я обзе болезнено разочарование. Защо Джим не беше откровен с нея? Нали знаеше, че тя го обича?

След дълго колебание той каза:

— Случи се нещо, за което още не мога да говоря с теб, Леона! И моля те, не ме питай какво е… По-късно ще ти обясня.

— По-късно? Кога по-късно? — попита изплашено тя.

— Много скоро — тъжно отвърна Джим. — Много, много скоро. Тогава ще разбереш всичко!

— Какво да разбера? Кажи, Джим! Не забелязваш ли колко съм нещастна, че ти си… така потаен?

Хубавото й лице беше силно развълнувано. Големите й сини очи бяха широко отворени и изпълнени със страх.

— Не мога. Моля те, Леона, не ме измъчвай!

Леона замълча. Добре! Нямаше да настоява повече.

— Леона! — Той се облече и се извърна към нея. — Ще трябва да отпътувам за известно време. Много е важно за мен и трябва да го направя сам. Това е последният път, когато предприемам нещо без теб! Когато се върна, ще започнем общ живот, ако ти още го искаш.

— Ако го искам? Що за въпрос! — Тя се усмихна. Ако само бе истина това, което й обещаваше! Ако можеше да му вярва! Искаше й се да му вярва, да му се довери. След като го обичаше толкова силно, нямаше друг избор, освен да го чака търпеливо.

— Колко дълго… — Тя преглътна и повтори. — За колко време ще заминеш, Джим?

— Само за няколко дни, най-много за една седмица.

Когато я целуна, тя почувства топлината му и повярва в любовта му. Не разбра причините за заминаването му, но това не я разтревожи. Той я обичаше и това беше всичко, което трябваше да знае. Устните му със страст притискаха нейните и я правеха безволна.

— Никога няма повече да се съмнявам в любовта ти, Джими! Никога!

Бледа и изморена след безсънната нощ, тя усещаше тялото си като смазано, но сините й очи светеха щастливо. Тя му вярваше.

Джими я придърпа силно към себе си, целуна челото й, бузите й, устните й. Почувства възбудата, която я обзе. Ако не трябваме той сега да тръгва, то…

— Тръгвай — настоя Леона. — Върви, мили, не мога да устоя повече на близостта ти. Умирам от желание!

Джим се обърна бързо и излезе. Тя сложи ръце на гърдите си и остана дълго със затворени очи в тихата стая, изпълнена с невидимото присъствие на Джим. Възбудата й преминаваше бавно, после се почувства силно уморена. Навън беше се стъмнило, когато сънена и с бавни крачки напусна сградата.