Лайза Уолас
Желание, надежда и мечти (6)

VI

Притиснати един до друг, останаха да лежат на плажа, докато слънцето озари с нежновиолетово сияние хладния пясък. Любиха се още няколко пъти така, като че ли всяко съединяване на телата им е последно. Леона се отдаваше на страстта си с почти болезнена всеотдайност. Когато стана съвсем светло, изтичаха ръка за ръка към морето. Тя имаше чувството, че сънува. Да бъде с Джим сред вълните, да усеща до себе си мускулестото му голо тяло, беше твърде хубаво, за да е истина!

Джим палаво я пръсна с хладка солена вода и подвикна:

— Изплакни се от пясъка, мила! Приличаш на огромно захарно охлювче. Внимавай да не те захапя!

Леона се засмя щастливо и се хвърли във водата.

— Наистина! — извика през рамо. — Дори косата ми е пълна с пясък!

— Искаш ли аз да те измия? — Той бързо заплува след нея.

— О, не! Аз съм вече голямо момиче и мога сама да се справя — отвърна му и се гмурна навътре. Когато се показа на повърхността, жадно си пое въздух и се огледа за Джим.

Не можа да открие никъде стройното му загоряло тяло, но докато изплашено се въртеше във всички посоки, усети как една ръка я улови здраво за петата. Изписка радостно и се задърпа да се освободи.

— Как ли ще бъде във водата? — попита я Джим, пръхтейки, когато изплува до нея. Обхвана тясната й талия и се притисна към гъвкавото й тяло. — Нали знаеш, че морските сирени го правят винаги във водата? Денем и нощем.

Без да дочака отговора й, пъхна длани под таза й и я повдигна нагоре, принуждавайки я да разтвори бедрата си. Тя ги сключи около кръста му и се хвана здраво с две ръце за раменете му. Затвори очи и изпусна доволна въздишка, когато усети пламтящия му член да пронизва меката плът на нейната интимност. Контрастът между разгорещените им тела и студената вода беше зашеметяващо възбуждащ. Беше необичайно хубаво да се люби с Джим по този начин. Чувстваше се в пълно единение с природата, както никога през живота си. Тялото й се извиваше и мяташе в задъхания ритъм на любовната игра, а в същото време попиваше в себе си величавата хармония на притихналия воден безкрай. Струваше й се, че наистина е като морска нимфа, отдаваща се на приказно божество, изплувало от дълбините. Страстта избухна в нея като вулкан и тя се изуми от несекващото удоволствие, което изпитваше за кой ли вече път в прегръдките на Джим. Трябваха й няколко минути, за да нормализира дишането си и да бъде в състояние да го погледне.

— Знаеш ли, че окончателно си изгубих ума по теб? — прошепна едва-едва в ухото му.

— Обичаш ли ме, моя малка морска сирено? — отвърна й с въпрос той и я притисна здраво към гърдите си.

— Обичам те… обичам те!

Имаше чувството, че се топи в ръцете му. Джим бавно разхлаби прегръдката си и тя се спусна леко надолу, докато стъпи на дъното. С омекнали колене закрачи към брега.

Водни струйки се стичаха от нея, когато легна на хладния пясък. Беше й безразлично дали ще полепне по влажното й тяло. Загледа се как Джим с мощни загребвания се отдалечава навътре. Изведнъж я обзе умора и неусетно заспа.

Когато отвори очи и видя Джим да се трие енергично със стария си пуловер, първоначално беше много объркана. После си спомни всичко, случило се през отминалата нощ, а над всичко взе връх любовта, която изпитваше към този красив, но все още чужд мъж.

— Облечи се, скъпа — подкани я той и се приведе да целуне нежно алабастровата й гръд. — Вече се виждат хора по плажа. — Посочи няколко тъмни точки в далечината и продължи: — Никой не бива да те вижда гола. Ужасно съм ревнив!

— Ще се облека, когато ме целунеш. — Тя затвори очи в очакване.

Джим се засмя и целуна бързо вирнатото й носле.

— За момента това трябва да те задоволи.

Колко много й се искаше да го прегърне и да го притегли към себе си! Защо не беше още тъмно! Разочаровано въздъхна и се изправи.

— Ще ми помогнеш ли с полата, Джим?

Той се наведе да вземе ленената пола, която изглеждаше доста поизмачкана. Докато й я нахлузваше, Леона се държеше за широките му рамене.

Той се смръщи.

— Този ужасен пясък! Като че ли съм от мед, постоянно се лепи по мен!

— Познай кой още ще се залепи за теб!

— Нямам представа! Трябва ли да знам?

Очите й блестяха дръзко. От все сърце желаеше винаги да действа на Джим като магнит и той да бъде плътно до нея, още по-плътно, отколкото сега.

Докато се обличаше, за миг изгуби равновесие. Залитна и се подпря на него така, че почувства хълбоците и дългите му мускулести крака. Полазиха я тръпки и Джим забеляза това.

— Жалко — прошепна той. — Жалко, че се съмна толкова бързо, иначе… Толкова си очарователна, когато ме умоляваш да те любя!

— Стига!… Не е вярно!… Никога не бих молила мъж, а още по-малко, когато се отнася за любов…

— Но, скъпа… ти все пак го стори, и то удивително добре! — засмя се тихо Джим. — Толкова беше сладка! Защо се изчерви?

— Аз да съм се изчервила? — Руменина беше покрила цялото й лице. — Нощем те харесвам повече — продължи тя троснато. — Тогава не говориш такива нелепости!

— Ако най-после не си закопчаеш блузата, съвсем ще обезумея от желание!

Леона се огледа — блузата й наистина беше широко разтворена и розовите зърна на гърдите й стърчаха предизвикателно. Опита се да ги прикрие, но Джим нежно хвана ръцете й и ги отмести, след което започна да гали изкусно сгорещената стегната плът. Нямаше сили да го отблъсне. Тя затвори очи, стенейки тихо.

— Знаех, че си страстна, скъпа! — промълви Джим и се зае да закопчава копчетата. Но след това дланите му останаха върху тънката материя, така че тя чувстваше топлината им. — Студените на вид блондинки обикновено са най-големите сладострастници. Това важи и за теб. Значи ти харесват нощите с мен?

Леона безмълвно разтвори устните си в очакване да я целуне. Но когато той не го направи, отвори разочарована очи.

— Така значи — каза тя. — Искаме да се държим прилично. Знаеш ли колко се плаща във Флорида за неморално поведение?

— Нямам представа. Още никой не ме е залавял да се целувам на плажа във Флорида. Може би ти знаеш?

— Аз ли? — Леона го погледна възмутено. — Какво си мислиш за мен, Джим Крос? Откъде ти дойде наум това?

Престори се на обидена и без да го поглежда повече, започна да събира нещата си, пръснати безразборно по пясъка.

— Моля за прошка — прошепна изотзад Джим в ухото й и я обхвана през талията. Гласът му звучеше разкаяно, но се долавяха и искрици смях. — Ти си влюбена в мен, признай си!

— Няма да си призная — помъчи се тя да се откопчи от него и да се обърне. Джим притисна по-силно лице във влажните й коси и не я пускаше.

— Хайде, признай си! — настоя той нежно.

— Не, не и не!

Тогава Джим се притисна по-плътно до нея и Леона усети силната му възбуда. Невероятно, откъде извираше у него тази неизтощима мъжественост, този вълчи глад за крехкото й тяло? Дали причина за това не беше една дълбока, истинска и разтърсваща любов?

— Добре — предаде се тя. — Обичам те, доволен ли си? Но не ме пускай още. Чудесно е да те чувствам така!

Не можеше да види лицето му и сериозния поглед, с който той наблюдаваше морето над главата й.

— Искам никога да не те пусна — залюля я той насам-натам в здравата си прегръдка. — Никога, разбра ли?

Около тях се чуваха крясъците на гладните чайки, които претърсваха плажа за храна. На стотина метра група летовници разпъваха червен плажен чадър. Въздишайки, двамата се отделиха неохотно и тръгнаха към пробудилия се Дайтън бийч. Джим носеше още пълната кесия, тъй като вечерта не бяха докоснали храната.

Когато достигнаха широката асфалтирана алея, двамата се насочиха към първата свободна пейка, сякаш се бяха наговорили.

— Гладна ли си? — попита Джим развеселено и остави кесията на пейката.

— Като вълк — кимна Леона. — Червата ми куркат толкова силно, че дори и гладните чайки се отвръщат от мен, виждаш ли?

Действително една птица, която се бе насочила да се спусне право към пейката, с крясък се върна обратно и Джим и Леона се засмяха.

— Кога трябва да си на работа? — попита той.

— В девет, но сега още няма и осем. Имаме достатъчно време да наваксаме вечерята, и хайде, моля те, отвори кесията!

— Можем и да идем на кафе — каза замислено Джим. — Мисля, че обичаш да пиеш горещо кафе на закуска?

— Тази сутрин обичам всичко, което мога да получа. — Отвори сама кесията и извади един пакет от там. — Кафе ще пием по-късно, в офиса. Но първо трябва да хапна нещо, иначе ще умра от глад.

Джим започна да разопакова пакетите.

— Салата? Шоколадов кекс? Чипс? Кока-кола? Червено вино?

— Всичко, всичко — до чипса и червеното вино.

Джим започна да разделя изстиналото печено пиле на малки парчета върху една картонена чиния.

Шоколадовият сладолед, който през нощта се беше разтопил в картонената кутия, тя изпи с наслада като млечен шейк: Няколко капки паднаха на коленете й. Джим веднага ги облиза, след което целуна сладоледовите й устни.

— Най-сладката целувка, която съм получавал — каза, смеейки се.

След като се нахраниха, той попита:

— Може ли да дойда за малко с теб в офиса ти? — Погледна я така умолително, че никоя жена в света не би му отказала. Тя кимна.

— Щом непременно искаш… Впрочем, аз си мислех, че първо ще се преоблечеш!

Изгледа неодобрително изтърканите му джинси и износения сив пуловер.

Джим я погледна с тъжните очи на изгонено куче и отвърна:

— Ти не искаш да дойда с теб. — Изтупа пясъка от джинсите си и изпъна дългия си пуловер. — Това е целият ми гардероб, друго не притежавам!

Леона не можеше да повярва. Той се шегуваше! Не може един възрастен мъж да има само един-единствен панталон и един стар пуловер.

— Подиграваш се с мен — предположи усмихнато. — Разбира се, че искам да дойдеш с мен. Мислех само, че… че ще пожелаеш да си смениш бельото.

Тя замълча. Темата й беше неудобна.

— Нямам абсолютно нищо друго — повтори Джим. — Това смущава ли те?

Искаше да я изпита ли? Или действително беше беден като просяк? А неговият златен часовник? Той забеляза, че погледът й се спря на скъпоценната вещ, изведнъж стана, събра остатъците от храната и ги хвърли в кофата за боклук, намираща се на няколко метра от тях.

— А ти? — попита той, като се върна и застана пред нея разкрачен, така че закри гледката към морето. — Къде ще се преоблечеш?

Леона стана и се протегна.

— В офиса. Шкафът ми е пълен с дрехи за преобличане. Аз работя близо до плажа, както забеляза, и през обедната почивка, и след работа, повечето време съм на плажа, отколкото вкъщи. Така половината от моя гардероб се пренася непрекъснато между офиса и апартамента.

Внезапно се сети за въпроса, който искаше да зададе на Джим още вечерта. Смутено оправи къдриците около лицето си и без да го поглежда, попита:

— Ти къде живееш всъщност?

Той не я чу или се престори, че не я чува, и тръгна напред по алеята. Пътят им минаваше отново през плажа. Вървяха боси. Джим беше завързал една с друга старите си маратонки и ги беше преметнал през рамо. Те се люшкаха насам-натам и Леона погледна огромните подметки. Джим сигурно имаше най-големите крака в света. Стискаше и нейните червени сандали под мишница. Беше прекрасно да газят в плитката вода. Краката на Джим оставяха тъмни дупки във влажния пясък. Наведе се бързо и вдигна една мида, после я пусна в джоба си.

— Миди ли събираш? — попита го тя. — Това го вършат само децата.

— Искаш да знаеш къде живея ли? — каза тогава той. — Навсякъде и никъде. В момента — в един малък мотел на края на града, доста далеч от тук. Тук съм само временно, скъпа! Някога ще купя една бяла вила до синьото море и там ще живеем двамата заедно като Адам и Ева в рая. Къде предпочиташ да живееш — в Бахами или на Карибите?

Леона се засмя. Загледа се в мускулестите му загорели прасци, открити под навитите до коленете джинси. Въпреки износените си дрехи, беше като същински топмодел от „Лайф“.

— Щом ме питаш — отговори му замислено, сякаш приемаше насериозно думите му, — предпочитам Карибите пред Бахами. Но преди да купиш голямата бяла къща, имай предвид това: Обичам да живея близо до слънцето и небето и трябва да има планина, където да се заселим! Оттам ще мога да те виждам по-добре, когато се завръщаш от пиратските си набези.

— Набези ли?

— Да. Признай си, че в действителност си свиреп пират!

— Колко си проницателна, моя малка любима! — Хвана я здраво под ръка. — Ти разгада тайната ми! Изчакай само, докато разпръсна край теб всичките си богатства: перли, рубини, диаманти и сапфири, златни монети…

— Златни монети? — прекъсна го Леона. — Не можеш ли по пътя за работата ми да си купиш нови джинси и тениска? Защо трябва да се потиш в този дебел пуловер? — Смутено прибави: — С удоволствие бих ти дала пари назаем, а ти ще ми ги върнеш някога, когато можеш.

Утринното слънце освети уморените им лица. Небето беше безкрайно високо, светлосиньо и прозрачно, като тънка коприна. Денят обещаваше да бъде чудесен. Жалко, че трябваше да отиде на работа. Много по-добре би било да прекара деня с Джим! Улови ръката му и я стисна здраво.

— Толкова много те обичам! — промълви тихо. — Чудно! Вчера се запознах с теб, а днес се чувствам така, сякаш без теб не бих могла да дишам!

Погледна го с широко отворени очи и тръсна недоумяващо глава.

Джим сложи ръка на раменете й.

— Аз чувствам същото, скъпа! На кого трябва да благодарим за нашето щастие?

Леона мълчеше. Спряха се и се загледаха в блестящата водна повърхност до далечния хоризонт. Не чуваха и не виждаха децата, които постепенно запълваха плажа и лудуваха наоколо, нито хората, които се разхождаха по алеите. Радостта да бъдат един до друг и всеки да усеща другия, я поразяваше и закриляше от останалия свят.

— Ела — обади се най-сетне тя. — Трябва да вървим. Време е!