Лайза Уолас
Желание, надежда и мечти (5)

V

Таксито спря пред ресторанта. Джим плати и слезе. Още от тротоара я видя, седнала до прозореца. Русите й коси блестяха като златни.

„Както изглежда, всичко ще бъде наред — рече си мислено. — Небето ми изпрати този малък рус ангел като знак за щастливо бъдеще — за мен и нея! За нея?“ По устните му се разля мечтателна усмивка.

Влезе в ресторанта и се отправи към Леона с протегнати ръце. Тя стана и се озова в обятията му.

Безмълвно облегната на гърдите му, изведнъж й се стори, че на света не съществува друго по-уютно, по-топло местенце от това. Всъщност, бе го разбрала още сутринта, когато Джим бе прекрачил прага на офиса й.

Постепенно отрезня и поруменяла направи крачка назад.

— Аз… — заекна.

Изпитваше необходимост да каже нещо, но не знаеше какво.

— Шшт. — Джим постави топлата си длан върху устните й и й се усмихна нежно. — Хубаво е — каза тихо. — Цял ден очаквах този момент.

После се наведе и я целуна леко по челото.

— Тук… — Леона смутено посочи масата, на която седеше. — Подходящо ли е? Вижда се пътят към плажа.

— Щом ти харесва.

Джим гледаше само нея. Не разбираше за какво му говори. Интересуваше го само тя и нищо друго.

— Можем да седнем и на бара — предложи Леона. Сърцето й биеше ускорено. — Изобщо не съм гладна. Какво ще кажеш първо да пием по нещо?

— Добре — отвърна той и я поведе през залата. — Малко алкохол би било подходящо, тъй като имаме две важни събития за отпразнуване.

— Две събития?! — възкликна Леона любопитно. Седна на високия стол до барплота.

Джим остана прав пред нея. Сега очите им вече бяха на една плоскост.

— Да, две събития — потвърди той. — Най-важното и най-хубавото е, че днес се запознах с теб!

Леона свенливо наведе глава и Джим продължи:

— А най-забавното е, че преди малко скъсах нервите на един от най-известните режисьори в света — Тони Хустлер, който е снимал всичките филми с Пиер Босиер. Две мартинита, моля — поръча на бармана. — Обичаш ли мартини — попита я.

Леона кимна. „Какво ми каза? Че бил скъсал нервите на Тони Хустлер?!“ Това я изплаши. Погледна го изпитателно с големите си сини очи и поклати глава.

— Повтори още веднъж — помоли го. — Какво си направил с Тони Хустлер?

— Е, само му понатрих носа и го ядосах!

— Ти?!

„Да не би този Джим Крос да е умопобъркан?!“

Не го разбираше. Нямаше ли основание просто да е доволен от работата си?

„Това го е сторил или от голяма самоувереност, или от глупост!“ Глупостта я изключи. „Но откъде идва тази негова самоувереност? И трябва ли това да ме радва? Харесвам ли такъв самоуверен мъж?“ Без да се колебае, отговорът й беше „да“! Да, всичко, което вършеше Джим Крос, й харесваше.

Отново го погледна заинтригувана.

— Какво се случи? Как се държа ти? Как така си избягал?

Джим вдигна чашата си.

— Наздраве! За нас, Леона!

— Наздраве! За нас! — отвърна му.

Той отпи голяма глътка и започна да й описва как бе преминал снимачния му ден. Яростта на режисьора още го забавляваше, но коварството му спрямо бедното животно го вбесяваше.

— Вече се убедих, че Тони си е просто един садист.

— Тони?! — учуди се Леона. — Защо мислиш, че е садист, след като съвсем не го познаваш?

— Естествено, че не го познавам, но смятам, че е! Толкова е брутален.

— Брутален или не, не е много умно да ядосваш режисьора! Утре няма да те наеме и, по всяка вероятност, няма да ти заплати. Би било жалко, ако стане така, нали?…

Не продължи, тъй като твърде малко познаваше Джим, за да му се меси в работите.

— И на какво основание? — попита той.

— Затова, че не си изпълнил договора. Ти не си останал до края на снимките, а това е нарушение. Режисьорът или директорът на продукцията имат право да не ти платят, а… — Леона замълча малко смутено. — Ако съм те разбрала добре, тези няколко долара са ти крайно необходими. Просто не си се държал дипломатично!

Джим пак надигна чашата и я пресуши. После сви рамене и Леона почувства, че темата за филми и Тони Хустлер му е неприятна. Тя също не искаше да говорят за това, както и за пари. „Интересно, дали утре ще ми телефонират да се оплачат от грубото му държание. Всъщност, не ми пука какво мислят останалите за него. Аз го намирам чудесен! Предстои ми една дълга вечер с Джим, а какво ще се случи утре… защо да се тревожа сега? Утрото е далече!“

Сърцето й туптеше развълнувано докато наблюдаваше лицето му. Изведнъж си спомни думите на Бланш: „Ума ли си изгуби, Леона? Не бива да се влюбваш в безработен цирков ездач! Трябва да мислиш за бъдещето си“.

След като си изпиха мартинито, се почувства още по-блажено. Беше леко замаяна и по едно време трябваше да се вкопчи в силната ръка на Джим, за да не падне от високия стол. Барманът непрекъснато хвърляше любопитни погледи към тях. Накрая не издържа и заговори Джим:

— Не се безпокойте, няма да ви издам, макар че ви познах от пръв поглед — прошепна, като се наведе над барплота. — Вие сте Пиер Босиер и не можете да го отречете — усмихна се съучастнически. — Момичетата са плъзнали навсякъде, откакто снимате филм в Дайтън бийч! Надявам се, няма да ми откажете малък автограф — подаде един лист. — За съжаление, не притежавам ваша снимка.

— Ето още един, който ме обърка с известната кинозвезда — усмихна се Джим и попита тихо Леона: — Как мислиш? Да му дам ли автограф?

— Това би било чиста измама — прошепна тя.

— Тъй като съм честен американец, ще платя и си тръгваме. Съгласна ли си?

Леона кимна и слезе от стола.

— Да хапнем някъде другаде — предложи Джим и остави двадесет долара до празната си чаша, без да обърне внимание на бармана, който гледаше след него разочаровано, въпреки прекалено щедрия бакшиш.

— Изобщо не съм гладна — отвърна тя и беше много щастлива, когато Джим обгърна с топлата си ръка раменете й.

— Защо да не си купим бутилка вино, малко сирене, плодове и да си направим пикник на плажа? Там няма да ни смущава никой! И няма да ми искат автографи!

Той се засмя, откривайки ослепително белите си зъби.

Леона кимна. Беше съгласна на всичко.

На плажа действително никой не ги смущаваше. Тръгнаха бавно покрай брега на океана. Бяха далеч от колите, ресторантите и минувачите. Пясъчният плаж се простираше с километри. На запад слънцето вече залязваше и оцветяваше бездънното небе в розово и виолетово.

— Заслужава си да се видят тези великолепни залези във Флорида! — възхити се Джими.

С лявата си ръка държеше пълната с продукти кесия, а отдясно вървеше Леона, леко пийнала и много щастлива. Тя желаеше тази разходка край брега да не свършва никога… Не можеше да си спомни по-вълнуващо преживяване. Океанът, пясъкът, ласкавият бриз и близостта на Джим! Повече не искаше нищо! Имаше чувството, че сънува.

Започна да се стъмнява. Въздухът обаче си остана топъл и мек. Скоро и голямата жълта луна се появи на небосклона. Леона се спря, очарована съзерцаваше водата, която й изглеждаше като течно сребро. Джим застана между нея и вълните. Тя вдигна глава и се опита да различи чертите му. Джим обхвана лицето й в длани и я целуна. Леона усети пламък в утробата си. Едва си пое въздух, когато почувства устните му върху своите. Това беше най-нежната, най-съкровената целувка в живота й.

Джим я вдигна и внимателно я положи върху топлия пясък. Дъхът му опари бузите й.

— Леона… Леона!…

Тя едва го чуваше, но разбираше повече от това, което й казва.

— Леона… Леона!… — шепнеше й безспир.

Бавно обгърна с ръце врата му и го притегли към себе си. Мускулестото му тяло плътно я покри. Когато Джим повтори още веднъж дрезгаво името й, прозвуча почти като въпрос.

Устните му галеха горящото й лице, гладкото й чело, очите, носа и отново се спряха за по-дълго върху устата й. Тялото й потръпна от тази целувка. Копнееше да му принадлежи изцяло.

— Джим!… — простена. — Джим… Джим!…

Прилепи ханш към неговия, търсейки мъжествеността му. Изведнъж изпита свян. Не биваше просто така да му се предлага. Джим трябваше да поеме инициативата! Без да бърза, той вършеше всичко по несравним начин. Езикът му обхождаше нежните й гърди.

— Джим… О, Джим!

— Имай търпение, мила! Още не, още не! Искам да те опозная по-добре! Потърпи!

Помогна му трескаво да свали полата и блузата й. Това повиши желанието й неимоверно. Чувстваше го с корема и бедрата си, изпаднала в безкрайно блаженство. Ноктите й се забиха в голия му гръб. Досадните дрехи вече ги нямаше по потните им тела.

— Люби ме! Моля те, Джим! Моля те…

Той обхвана изваяните й задни полукълба, приповдигна я и проникна в нея. Облада я бурно, но същевременно и внимателно, с нежност. В този миг Леона осъзна, че друг мъж за нея не съществува на този свят.

— Джим… Джим… Джим!

Хълбоците й танцуваха в ръцете му. Под сладката му тежест едва си поемаше дъх.

— Само ако знаеш, колко дълго чаках това… — шепнеше й в ухото. — Толкова много години, Леона! Ти ми възвърна любовта и страстта. Благодаря ти. Вече си мислех, че завинаги съм ги изгубил.

Това беше някакво загадъчно любовно обяснение, на което Леона не придаде особено значение. Сега чуваше само гласа на тялото си. Но по-късно си спомни думите на Джим. Доста по-късно…

След фантастичния оргазъм останаха да лежат безмълвни един до друг. Тихият нощен ветрец охлади лицата им. Очите на Леона бяха широко отворени. Чувстваше се щастлива и омагьосана като в приказките. „Всичко е възможно, когато лежа в обятията на Джим! Не съм ли в рая?!…“

Забеляза, че Джим я наблюдаваше. Стресна се от мечтите си. Ласкавите му длани бяха върху гърдите й, кожата му до нейната. „Така винаги ще си мисля за Джим, дори и когато няма да бъде вече до мен…“

„Да не е до мен?!“ Стомахът й болезнено се сви. „Това не бива да се случва никога!“

Джим хвана ръката й и я постави над сърцето си.

— Усещаш ли го как бие, Леона?

Тя кимна в тъмнината.

— От днес ще бие само за теб, мила.

Леона зарови пръсти в косъмчетата на гърдите му. Не можеше да продума от щастие.

— Обичам те, нуждая се от теб и искам завинаги да бъда при теб, каквото и да се случи. Вярваш ли ми?

— Вярвам ти — промълви тя.

— И няма да забравиш това никога?

Леона стана неспокойна. „Какво има предвид? Какво би могло да се случи?“

— Разбира се, че няма да го забравя, мили. Чудесно е, че ме обичаш. Всичко е като сън. Как бих могла да забравя?

— Обещай ми, че ще ми вярваш! — молеше я сериозно Джим. — Обещай ми!

— Но, разбира се, мое глупавичко, чудесно момче!

По-късно Леона си спомняше този разговор с голяма тъга. По-късно, когато Джим…

Понякога наистина беше по-добре, че човек не може да предсказва бъдещето!