Лайза Уолас
Желание, надежда и мечти (3)

III

Джим изглежда прочете мислите й.

— Отбягвате погледа ми — установи внезапно и с бързо движение я хвана за ръката.

Леона понечи да се измъкне, но той не я пусна.

— Оставете това… — рече му тихо.

Докато хапеше смутено долната си устна, почувства как една възбуждаща тръпка преминава през тялото й. Нервите й реагираха на докосването му като токов удар. Беше хубаво и същевременно потресаващо. Сърцето й се сви напрегнато.

— Ръката ми… Моля ви… трябва да телефонирам на Франк Борден.

Телефонът мълчеше. Изглежда, Франк Борден още не беше се свързал с Пиер Босиер на яхтата. Джим пусна ръката й, но продължи да я гледа нежно и настойчиво.

— Сега ще приемете ли поканата ми? Моля ви само за половин час. Да пийнем по нещо. Ясно ми е, че нямате много време. Сигурно пред вратата ви се е образувала опашка от обожатели.

Леона поклати отрицателно глава и му отговори почти дръзко:

— Абсолютно никаква опашка няма пред вратата ми. Това би било глупаво.

— Мъжете често се държат глупаво, когато се касае за някоя хубава жена.

За Джим темата беше приключила.

— Имате ли тази вечер време или не?

— Да, имам време.

— Фантастично — той стана и се протегна.

Погледът му се спря върху лазурния океан. В далечината смътно се виждаха очертанията на кораб. Беше толкова далеч, че не можеше да се установи, дали е пътнически или риболовен.

— Каква чудесна гледка!

Леона също се изправи и се приближи. Взираха се към водата и само една педя ги делеше един от друг. Леона чувстваше силата, която излъчваше тялото му и ставаше неспокойна. Накрая не издържа и се отдалечи от него. Джим беше потънал в мисли. Тя с удоволствие би искала да ги узнае, но не се осмели да го попита.

Франк Борден не се обаждаше.

Джим се обърна и тръгна към нея.

Леона отчаяно търсеше някаква тема за разговор. Двамата мълчаха и напрежението беше непоносимо.

— Попълнихте ли документите?… — заекна безпомощно. — После няма да имате време за това, а и аз трябва да разполагам с информация.

Джим се приближаваше бавно и безмълвно. С широките си гърди напълно закри гледката от прозореца. За секунда стояха без дъх така близо един до друг, че Леона усети аромата на парфюма му. Без съмнение беше много скъп френски мъжки парфюм и тя се учуди мислено. Не подхождаше нито на износения му пуловер, нито на изтърканите джинси, още по-малко на небръснатото му лице. „Откъде взема пари за този лукс? Дали е безработен?“ Стоеше усмихнат пред нея и я гледаше нежно. Телефонът иззвъня и гръмкият глас на Франк Борден прозвуча от разговорната уредба. Не му обърнаха голямо внимание. Всеки беше потънал в погледа на другия. Все пак Леона трябваше да отговори на Франк Борден. Вдигна слушалката с голямо съжаление, но и с известно облекчение. „Ако никой не беше ни смутил, какво ли щеше да се случи?!“ Опита се да се съсредоточи в чувствата си, но Франк Борден й попречи.

Докато говореше, Джим се наведе към нея и й прошепна:

— Вие сте прелестна, знаете ли? Дълго време не съм срещал толкова очарователна жена като вас.

Леона се изчерви и не знаеше накъде да погледне. Комплиментът му й дойде в най-неподходящия момент. Не можеше нито да му благодари, нито да протестира. Джим я разбра и това го забавлявайте неимоверно.

Усмихна се по-широко и същевременно я погледна по-нежно. Леона не можа да понесе този настойчив поглед и му обърна крехкия си гръб.

— Да, слушам ви, мистър Борден — рече смутено. — Дубльорът е още тук! Какво каза голямата звезда, когато му разказахте? Даде ли си величайшото съгласие? Доста почаках, докато се обадите!

Чувстваше погледа на Джим на тила си. Цялата потръпна. С мъка разбираше думите на Франк Борден.

Джим отново се приближи до прозореца и се взря навън. Леона се опита да възвърне самообладанието си.

— Разговаряхме с него, след като установихме телефонна връзка с яхтата — отвърна й Борден.

— И какво каза?

Той се поколеба.

— Всъщност, нищо не каза. Погрешно се изразих, мис Блумфийлд! Мистър Босиер през това време беше под душа и ние говорихме с иконома му. Нали знаете стария мулат, който го съпровожда навсякъде. Мистър Босиер естествено се е зарадвал, че сме намерили човек, който да го замести в опасната ездачна сцена. Така ще можем да завършим снимачните работи според договора, на който Пиер Босиер държи много. Да ви кажа честно, доста е алчен! Колкото по-дълго продължават снимките, толкова по-скъпо трябва да плащаме! Такива са големите звезди — въздъхна Борден. — Колкото повече притежават, толкова повече искат. Бог знае как разполага с милионите си. За другите се знае, че имат скъпи къщи и жени, а за него? Мълчи се упорито! Всичко около него е в пълна тайна!

— Не иска ли да се запознае с дубльора си? — попита Леона разочаровано. — Ще получи истински шок, като разбере, че на света има втори, също толкова добре изглеждащ мъж като него!

— Благодаря за комплимента — обади се Джим и се усмихна.

— Не си въобразявайте нищо — прошепна Леона, закрила слушалката. — Казах го, защото обичам да преувеличавам.

— Ау, вие лъжете?

Искаше да му затвори устата с някоя остра реплика, но Джим отново се обърна и продължи да наблюдава препълнения плаж.

— С кого разговаряте до вас? — попита я Франк Борден нетърпеливо.

— С никого…

— Пиер Босиер иска колкото се може по-бързо да приключим със снимачните работи. И затова страшно бързаме, мис Блумфийлд! Предайте на мистър Крос, че ще му изпратим кола, щом няма собствена. За около десет минути ще бъде там. Да ни чака на улицата. След като толкова прилича на Пиер Босиер, шофьорът лесно ще го разпознае. И още нещо, мис Блумфийлд. Посъветвайте този Джим Крос при срещата си с нашия режисьор да се отнася с изключително уважение. Тони Хустлер, както знаете, е един от най-добрите режисьори в света. Ние го гледаме като писано яйце, така е привикнал. Разчитаме на Тони Хустлер и не бива да го ядосваме, понеже филмът трябва да е завършен за два дни.

— Заплащането! — подсказа тихо Джим. — Попитайте го колко ще получавам на час!

— Ще предам молбата ви — махна му с ръка Леона и продължи: — Разбира се, че мистър Крос ще зачита режисьора. Впрочем, колко ще му плащате на час?

— Както обикновено — двадесет долара.

— Двадесет долара?! Само не казвайте, че това се отнася и за опасните сцени, мистър Борден? А ако падне от коня и си счупи нещо? Двадесет долара са нищожна сума, когато се рискува живот.

— Боже мой, мис Блумфийлд! Никой не е принуден насила да припечелва чрез езда. Ние живеем в свободна страна и всеки върши това, което му е изгодно! Двадесет долара на час не са за пренебрегване!

— Тогава го кажете на вашата звезда! — отвърна му дръзко.

— Той е звезда и може да си позволи да изисква дори милион за филмите си. И въобще това не трябва да ви интересува. За услугата ще бъде заплатено на посредническата ви агенция. Повече нищо не искаме от вас. Най-малко пък личното ви мнение относно звездата Пиер Босиер.

Леона не знаеше какво да отговори на основателните забележки на Борден.

Нейният събеседник продължи:

— Не ми се сърдете, мис Блумфийлд, не приемайте навътре резките ми думи. Не исках да ви оскърбя, защото сте мила и отзивчива.

Той най-неочаквано понижи глас.

— Честно да ви кажа, мис Блумфийлд, съвсем не сме с добро впечатление от личността на Пиер Босиер. В основата на всичко стоят парите. Сигурно бихме стигнали до катастрофа, ако не ни бяхте осигурила толкова бързо дубльор. Пиер Босиер щеше да обърне гръб на всичко и на всички и вдругиден щеше да отпътува.

— За колко дни искате да ангажирате Джим Крос?

— За два — днес и утре.

— Добре, мистър Борден. Тогава всичко между нас е изяснено! Сега ще ви изпратя Джим Крос. Колата на път ли е вече?

— Тръгна преди пет минути, мис Блумфийлд.

— Е, тогава…

Тя остави слушалката.

Джим все още беше до прозореца, но вместо плажа, наблюдаваше Леона. Беше скръстил ръце пред гърдите. Пуловерът му небрежно се бе дръпнал нагоре, светлосините му джинси бяха протрити и с дупки, но може би тъкмо това го правеше покоряващо секси.

— Колата скоро ще дойде. Може би трябва да тръгвате…

— Нямам много голямо желание — усмихна й се Джим лукаво. — Тук се чувствам така добре, че бих могъл да остана завинаги.

Тъмните му очи блестяха.

— И ако нямате нищо против… Впрочем, довечера кога свършвате работа?

Той бързо направи две големи крачки към нея и се опита отново да хване ръката й, но Леона бе по-бърза и я скри зад гърба си като малко момиченце.

— В пет…

— Тогава — до пет. Да дойда ли да ви взема?

— Не, не! Наблизо има малък ресторант. Там ще ви чакам. Хората от киното често го посещават. Ще ви помоля да ми телефонирате до ресторанта, ако нещо сте възпрепятстван.

— Аз? Възпрепятстван? Още не ме познавате, Леона! И най-добрият режисьор на света не може да ме задържи, ако се касае за среща с вас — засмя се Джим. — Дори и да се наложи, да пристигна от снимачната площадка на необязден кон!

Леона си представи това и също се усмихна.

— Вече прекалихте. Трябва да тръгвате.

— Изобщо не преувеличавам! Напълно съм сериозен. За вас бих могъл да направя и много други неща — съвсем луди! Само изчакайте.

С тези думи Джим излезе от кабинета й. Тя погледна след него, поклащайки глава. После — стола, на който бе седял, широкия прозорец и бюрото.

„Странно!“ Стаята й се стори толкова празна без Джим. Заедно с него бе изчезнал и топлият блясък на вещите, получили го сякаш чрез присъствието му. „Странен мъж е този Джим! Имаше изключително излъчване! Направо е неповторим!…“

Леона премести разсеяно неговия формуляр, без да го прочете. После седна на стола, сложи ръце в скута си и дълго се взира пред себе си. И когато потрепери с въздишка, разбра какво се бе случило. Беше се влюбила до уши! Беше влюбена в един очарователен, атрактивен и вълнуващ луд, за когото не знаеше почти нищо.

Усмихвайки се замечтано, поклати хубавата си глава. „Само да мине по-бързо деня! И да стане по-скоро пет часа!“