Лайза Уолас
Желание, надежда и мечти (2)

II

Списанието се наричаше „Долис дрийм“ и публикуваше както рецензии на филми, реклами, кинопрограми, така и обяви, свързани с киното. Леона още същия ден предаде обявата в редакцията му. На следващата сутрин, на път за работа, тя си купи поредното издание на „Долис дрийм“ и сядайки зад бюрото, любопитно го разтвори. Почувства се напрегната.

— Търси се… търси се… — мърмореше си тихо и разлистваше с показалец страниците. — Търси се… Има я! Наистина е поместена!

Бавно прочете:

„Търси се дубльор на известния филмов артист Пиер Босиер. Снимките на филма са в Дайтън бийч. Евентуалният кандидат за работа трябва да отговаря на следните условия: да може да язди отлично, да изглежда чудесно и да е веднага на разположение. Обадете се незабавно на посредническа агенция «Комедия»!“

Леона кимна доволно. Обявата се набиваше в очи и бе напълно достатъчна. Очакваше с интерес първото обаждане.

Беше девет без десет и имаше достатъчно време да си направи сутрешното кафе на спокойствие. Докато станеше готово, можеше да позвъни и на своята приятелка Бланш, която живееше в Орландо — намиращ се на петдесет мили от Дайтън бийч.

Бяха приятелки от години. Бланш беше на двадесет, неомъжена, амбициозна и запалена по танците. Работеше в Орландо за „Дисни уърлд“, където във всекидневните приказни паради изпълняваше ролята на Снежанка. Заедно с това тя водеше занятията на новопостъпилите танцьори и танцьорки, грижеше се за хореографиите и костюмите на отделните герои от приказките и заучаваше с колегите си новите танци.

Бланш познаваше всички посреднически агенции във Флорида и Леона имаше намерение още предната вечер да я попита дали евентуално се сеща за дубльор на Пиер Босиер, но не бе успяла да се свърже с нея.

Набра телефонния й номер.

Дочу сънен глас отсреща.

— Бланш? Звучиш ми ужасно уморено! Съжалявам, ако съм те събудила, но имам нещо спешно. Снощи не можах да те открия. Слушай, скъпа, подсети ме кой може да бъде дубльор на Пиер Босиер?

— А?

— Пиер Босиер! Търся му дубльор. Страшно е спешно, по възможност още днес. Не ти ли хрумва някой?

— Дубльор за Пиер Босиер? За прочутия Босиер?

— Точно за него. Размърдай си мозъка, може да се сетиш нещо.

Леона заусуква около показалеца си кичур коса от гъстата си руса коса, после вдигна краката си върху бюрото и погледна навън към морето. За момент телефонната линия остана тиха. След това се чу една звънка прозявка.

— Изморена съм. Що за безсърдечно същество си, Леона!

Бланш се прозя още веднъж.

— Можеш да си продължиш да спиш — настоя Леона, без да се трогне, — но преди това помисли сериозно!

— Нищо не ми хрумва. Толкова рано сутрин никога не ми хрумва нищо сериозно. Това трябваше да го знаеш?

— Отнася се за Пиер Босиер — примами я Леона. — Вчера разговарях с него по телефона.

— Ти си говорила с Пиер Босиер? Ще полудея! Веднага разкажи всичко! Как му звучи гласът? Как се изразява? Любезен ли е, високомерен ли е, надут ли е? Казвай! Намираш ли, че си въобразява, че е нещо много? Самомнителен ли е?

Изглежда, умората на Бланш се бе изпарила. Леона се засмя.

— Гласът му звучеше съвсем нормално и много мило. Нито е надут, нито е самомнителен.

— Какво ти каза той? Повтори дума по дума!

— Бланш, моля те, нямам време за това. На работа съм. Изчакай до неделя. Нали ще дойдеш на плажа? Дотогава ще трябва да потърпиш. Обещавам ти да повторя всяка дума, която си разменихме аз и Пиер.

— Пиер и ти? — извика въодушевено Бланш. — Как само звучи! Като че ли сте стари приятели! Пиер и аз! — повтори й шеговито. — Това наистина звучи многообещаващо. Кога ще го видиш?

— Не ставай глупава, Бланш! Имахме чисто професионален разговор, но действително гласът му звучеше мило. И ние разговаряхме страшно дълго.

— Сериозно? Не ме ли занасяш?

— Напълно сериозно, Бланш. Честна дума, но за това повече — в неделя. Не се ли сещаш за дубльор? Тогава продължавай да спиш. Съжалявам, че те събудих.

— Ти се майтапиш, Леона! Да продължа да спя! Сега, след като говорихме за Пиер Босиер! Нервите ми са опънати, кръвта ми кипи във вените — декламираше патетично Бланш. — Умът ми се събуди, нуждая се от студен душ. Толкова съм бодра, а ти ме пращаш да спя. Моля те, моля те, разкажи ми още малко за него!

— Не сега, съкровище! Чука се на вратата, трябва да свършвам. Може би ще ти се обадя пак довечера. Ако не — ще се видим в неделя, по същото време, както винаги.

Бързо остави слушалката на апарата, смъкна краката си от бюрото и викна:

— Влезте!

Не се случваше често посредническа агенция „Комедия“ да бъде посещавана от някого, преди той предварително да се е обадил. Леона не намери в бележника си да е отбелязано някакво посещение.

— Моля — повтори високо, — влезте!

Вратата се отвори и Леона се втренчи смаяно в посетителя. „Това е… не може да бъде! Халюцинации ли имам?!“

Един мъж пристъпи с протегната към нея ръка, като й се усмихваше любезно. Този мъж удивително приличаше на известния актьор Пиер Босиер! Безброй пъти го беше виждала усмихнах от филмовите плакати, а усмивката на непознатия толкова си приличаше с тази на Пиер Босиер, че без малко не си глътна езика. Опита се да продума, но нещо я стягаше в гърлото.

Непознатият стоеше пред нея и с интерес я гледаше в лицето. Тя се опита да открие разлика между него и Пиер Босиер. Да, всъщност, имаше доста различия. Този беше не толкова елегантен, неизбръснат й облечен небрежно. Въпреки това приликата с истинския Босиер беше смайваща. Леона се опита още веднъж да каже нещо.

Гласът й прозвуча прегракнало.

— Кой… кой сте вие? Моля, седнете!

Мъжът седна на стола до бюрото й, като продължаваше да я наблюдава изпитателно с кафявите си очи. Изглежда, беше доволен от това, което виждаше.

Леона, която трудно излизаше от релси, този път не можа да запази самообладание. За да скрие смущението и несигурността си, го погледна особено строго, което предизвика у него лека усмивка.

— Кой сте вие? — попита още веднъж.

Подръпваше смутено русите си кичури коса и красивото й лице се покри с руменина. Почувства особена симпатия към него от пръв поглед, а сърцето й започна ускорено да бие. Беше напълно объркана. Той беше истински двойник на Пиер Босиер и гледаше остро като орел. Явно му харесваше много смущението й и го намираше за очарователно.

— Казвам се Джим Крос!

Надигна се от стола и се поклони. На Леона това й се стори малко старомодно, но същевременна и мило.

— Ще се радвам да ме наричате просто Джим — добави той.

Как само се усмихваше! Кестенявите му коси падаха небрежно върху челото му. Леона небе виждала друго толкова привлекателно мъжко лице. Беше тясно, загоряло, мъжествено и младежко — просто покоряващо хубаво!

Тя хвърли един поглед от прозореца към безкрайния океан с надеждата той да й подейства успокояващо. „Само да не ми се усмихваше така чаровно! Едва издържам!“ — помисли си.

— Значи, Джим! Сам Бог ви е изпратил!

— Не разбирам какво искате да кажете? — отвърна той и в тъмните му очи блеснаха огънчета.

Леона се опита да се държи спокойно и малко надменно, но не й се удаде напълно.

— Така ли?

Колебаеше се дали да гледа хубавото му лице или впечатляващите му ръце. И двете гледки бяха вълнуващи.

— Очевидно небето ви е изпратило при мен, защото нашата посредническа агенция „Комедия“ усилено търси дубльор на Пиер Босиер — на известния Пиер Босиер, когото вие естествено познавате.

Не очакваше отговор и продължи:

— Кой не го познава? А това, че смайващо приличате на него, просто не мога да коментирам!

Изучаваше подробно ръцете му. Пръстите му бяха дълги, тесни и изглеждаха изключително благородни. Въобще не си пасваха с небръснатото му лице и това я учуди. Не подхождаха и на износения му сив пуловер, на изтърканите светлосини джинси, на прашните, някога бели маратонки и на скъпия златен часовник. Джим Крос проследи погледа й и явно преднамерено покри с длан часовника.

— Знам, естествено, че приличам на Пиер Босиер — рече спокойно. — Често са ми го казвали и сигурно си мислите, че това ме е радвало. Всъщност, досега ми е било все едно, дори и досадно. Но днес е нещо друго. Най-после тази дяволска прилика да ми помогне в нещо и да спечеля някой долар. Така да се каже, съдбата ми е длъжник, задето толкова ме е оприличила с друг. От пари се нуждае всеки и, когато прелиствах списанието, си казах: „Стоп, Джим! Тук има нещо за теб! Те търсят точно твоя тип! Иди в агенцията да те видят.“ Така си мислех и ето ме тук!

Извади от задния си джоб най-новия брой на „Долис дрийм“ и го постави на бюрото пред Леона.

— Това тук ми донесе щастие.

Той се ухили и Леона откри, че тази груба усмивка също не му подхожда. „Ако е избръснат и е облечен в чисти дрехи, този Джим ще изглежда доста добре!“

— Наистина е щастие, че тъкмо днес сте си купил „Долис дрийм“ — отвърна му. — Щастие за вас, щастие и за хората от „Юнайтед филм корпорейшън“, които търсят дубльор. Снимал ли сте се някога във филм, мистър Крос?

— Джим… или държите да се обръщате към мен само по фамилия? Не, не съм се снимал във филм, но има ли това значение?

— Сигурно не, Джим! Но основното е да можете да яздите.

— Мога. Това е професията ми.

— Учител по езда ли сте?

Джим се засмя. Въпросът й му се стори забавен.

— Учител по езда? Нищо подобно. Аз съм цирков ездач и работя в малък пътуващ цирк, който през лятото се мести от град на град във Флорида. Имаме много общи неща с циганите, във всеки случай водим живот като техния. Рядко знаем, откъде ще дойдат следващите пари, обичаме свободата и повечето време спим под открито небе.

„Колко е първичен — мислеше си Леона, — може би не само живее като циганин, а е точно такъв!“

— Цирков ездач — рече гласно. — Действително е необичайна професия, но за разрешаването на нашия проблем е много необходима!

Всичко съвпадаше, беше невероятно! Гласът на Джим приличаше учудващо на гласа на Пиер Босиер. Можеше да прецени това, тъй като вчера бе разговаряла продължително с кинозвездата по телефона.

— Умеете ли да яздите необязден кон? Това е свързано със сцената, в която ще се снимате. Дубльорът, който се търси, трябва да може няколко секунди да се задържи на гърба му. Изглежда, филмът отново ще е уестърн.

И тихо, но не достатъчно тихо, че Джим да не може да я чуе, Леона добави:

— Жалко! Защо поне веднъж не се снима в сериозна роля?

Джим се засмя и показа безукорно белите си зъби. Всичко у него сякаш бе съвършено! Той не обърна внимание на забележката й.

— И така, подходящ ли съм за работата?

— Не познавам по-подходящ, Джим!

— Колко красиво звучи името ми от вашата уста, мис…

— Блумфийлд! Леона Блумфийлд! — представи му се смутено.

— Леона Блумфийлд — повтори Джим с мекия си глас. — Да, името ви подхожда… Блумфийлд… Леона: Мога ли да ви наричам Леона?

Никоя жена не би могла да отхвърли молбата му, която бе произнесена с такава любезност. Във всеки случай, не и Леона. Сърцето й, което се беше успокоило за малко, отново започна да бие като лудо.

— Моля… — отвърна дрезгаво и бързо прибра няколко папки с документи в чекмеджето, за да прикрие вълнението си. Когато отново го погледна, той кимна леко с глава и се усмихна.

— Чудесно е, че се запознах с вас, и че мога да се възползвам от работата, която ми предоставяте. Времената са лоши за цирковите артисти. Джобовете ми са доста празни.

Почука за потвърждение джобовете на панталона си.

— Кога да започна? В обявата се казва: „Незабавно.“ Аз съм готов. Колкото по-бързо, толкова по-добре!

— Смятам, че оттук можете веднага да отидете във филмовата компания. Но ми дайте секунда време да позвъня до „Юнайтед филм корпорейшън“. Жалко, че няма да присъствам, когато ви видят! Ще паднат от изненада!

Само като си представи, как ще ги ошашави Джим Крос, Леона изпита такова удоволствие, че смущението и несигурността й изчезнаха напълно и започна да се смее весело. Сините й очи блестяха и дръзко бе вирнала малкото си носле. Джим намери това за очарователно. Той не я изпускаше от поглед и се радваше заедно с нея по своя привлекателен, непринуден начин.

— Много ме интересува физиономията на Пиер Босиер, когато ви зърне — хихикаше Леона. — Ще се гръмне! Толкова приличате на него! Представете си, че е суетен и че си въобразява, че е най-красивият мъж на света. Ще умра от смях! И изведнъж е конкуриран от един нищо и никакъв цирков ездач…

Стресната затвори уста.

— О-о! Не мислех това — извини се бързо. — Исках да кажа, в сравнение със световноизвестната звезда Пиер Босиер, един цирков ездач естествено е…

Отчаяно търсеше подходяща дума.

— … Нещо незначително — помогна й Джим очевидно развеселен.

— Не, не, не — запротестира Леона. — Наистина не исках да кажа това. Не бива да си мислите така! Само глупаво се изразих. Моля, повярвайте ми, не исках да ви обидя!

— Съвсем не ме обидихте — отвърна й Джим с любезната си усмивка. — Вие сте много чаровна, Леона.

Тя въздъхна.

— Не ми се сърдете!

— Не се сърдя.

— Забравете глупавата ми забележка! Може ли да ви помоля за нещо?

— За почти всичко на света!

Леона му хвърли лукав поглед.

— Не е свързано с пари. Бих искала много да узная, какво е било изражението на лицето на Пиер Босиер при срещата ви. Бихте ли ми разказал след това?

— Обещавам ви! Аз самият я очаквам с нетърпение. Не възразявате ли довечера да пием по нещо?

— Може и без да пием. Само да ми се обадите по телефона… Налага се сега да попълните няколко документа.

— Всъщност, имали и „мистър Блумфийлд“? — попита Джим внезапно и Леона отново се изчерви като ученичка.

— Не, няма „мистър Блумфийлд“…

Отвори дясното, после лявото чекмедже. Джим я бе объркал така, че да не може да се ориентира в собственото си бюро. Накрая намери формулярите и му подаде един.

— Както ви казах, това е само една формалност, Джим! Естествено ще получите работата, тъй като със сигурност няма да се появи втори двойник. Изключено е. Ето ви писалка.

При допира за секунда с красивата му ръка Леона бе обзета от сладостно, стягащо сърцето чувство. Джим спокойно кръстоса дългите си крака и внимателно започна да чете въпросника.

— Какво искат да узнаят още за мен, освен името ми и адреса? Изтърпени наказания? Наркотици? — Поклати замислено глава и отметна тъмната си коса от челото. — Само заради вас попълвам това, Леона. Допускам, че ако не се направи, бихте имала неприятности, а аз естествено не искам това! Иначе бих смачкал и хвърлил листчето в първото кошче.

— Имате право, мистър Крос. Но тогава ще трябва да се откажете от работата си, понеже без регистрация не мога да ви запиша в нашата картотека. А без картотека не мога да посреднича.

— Добре, добре! А без посредничество няма да получа работа и пари. Разбирам!

Джим постави листа на бюрото й.

— Ето — каза той примирено и започна да пише, — върша задължението си като честен американски гражданин. Не би ли било добре през това време да телефонирате на „Юнайтед филм корпорейшън“.

Леона кимна и набра номера. Джим сведе хубавата си глава, така че косата му падна над веждите и се съсредоточи върху въпросите. Леона го наблюдаваше крадешком.

Мина известно време, докато Франк Борден се обади.

— Мистър Борден, няма да повярвате, но намерих вече дубльор. Седи точно пред мен и толкова прилича на Пиер Босиер, че не може да се различи от него. Не преувеличавам, скоро ще се убедите!

— Не мога да си представя това — отвърна Франк Борден в кисело настроение.

— Ще се убедите лично, когато видите Джим Крос — така се казва мъжът. Помнете думите ми.

Джим беше вдигнал глава, гризеше писалката, и изглежда бе загубил желание да попълни докрай въпросника. Леона му кимна подканящо и направи насърчителна гримаса.

— Можели да дойде веднага? — попита Франк Борден.

— Няма проблеми. Кажете ми къде снимате. — Тя посегна към бележника си и вписа нещо.

— Всичко е ясно. Какво ще правим с комисионната за посредничество?

— Първо ни изпратете този мистър Крос да го видим — отговори Франк Борден.

Джим й прошепна:

— Вие сте усърдна в работата си и това ми харесва. Не се оставяйте току-така. Филмовите компании са богати и дубльорът на Пиер Босиер получава висок хонорар. Вашият процент също трябва да е висок.

Леона даде знак, че го е разбрала, но въпреки това не назова никаква сума на Франк Борден.

— Момент, моля, мистър Борден. — Закри слушалката с ръка и рече тихо: — Във Флорида е прието да се плаща накрая, мистър Крос!

После продължи разговора си с Франк Борден. Джим вдигна широките си рамене и протегна пред себе си ръце, сякаш искаше да каже: „Добре, добре! Не исках нахално да ти се меся в работите, а само да ти дам малък съвет.“

— Разбрах всичко — обясняваше в това време тя по телефона, като заедно с указанията на Франк Борден, отговаряше и на пантомимата на Джим.

— Значи така, мистър Крос трябва по най-бързия начин да дойде в хотел „Хилтън бийч“, където се събират всички участници във филма! „Хилтън бийч“ е на десет минути път оттук… с кола да, но… Изчакайте… трябва да попитам мистър Крос дали…

Закри отново слушалката и погледна Джим със съмнение.

— Притежавате ли кола?

Той поклати отрицателно глава и се ухили. „Без съмнение, още по-беден е, отколкото си мислех“ — мина й през ума.

— Мистър Борден, мистър Крос трябва да вземе такси, защото няма кола!

— С какво си припечелва парите?

— Той е цирков ездач и работи в пътуващ цирк.

— В момента не — вметна Джим. — Безработен съм.

— Но нали преди малко твърдяхте, че работите. — Леона го погледна слисано.

— Мислех, че така ще ви направя по-добро впечатление — отвърна гузно той.

Силният глас на Франк Борден прозвуча от мембраната:

— Какво става, мис Блумфийлд? Нямам време да вися с часове на телефона! Ще се реши ли проблемът най-накрая?

— Разбира се, сър!

Леона тъкмо понечи да затвори, когато Франк извика:

— Задръжте! Изчакайте още!

На другия край на линията нещо се съвещаваха, докато Леона и Джим се поглеждаха безмълвно. На Леона й се стори, че това трая цяла вечност.

— Пиер Босиер още не е пристигнал, а ние бихме искали да чуем неговото мнение за дубльора — отново се чу гласът на Франк Борден. — Ще се опитаме да го потърсим на яхтата му. Запазете още малко търпение.

И няколко секунди по-късно добави:

— Не изпращайте сега дубльора. Задръжте го при вас.

Франк Борден говореше толкова гръмогласно, че Джим безпроблемно долавяше всяка негова дума.

— Не зависи само от мен — заключи той накрая. Леона не се осмеляваше да погледне Джим в очите.

— Отнасят се към този Пиер Босиер като към Господ… — промърмори. — Не можели да решат без него! Кой знае, дали днес той изобщо има желание за това.

Говореше все по-разпалено и на Джим явно му беше ужасно забавно. Изведнъж тя млъкна и подпря главата си с длани. Дългите й руси коси рукнаха по раменете й.

— Или може би сгреших нещо?

На Джим не му стана ясно дали Леона зададе въпроса на него или на самата себе си, и премълча.

Тя наблюдаваше как една муха, бръмчейки, се плъзгаше високо по стъклото на прозореца.

— Вчера по телефона гласът му звучеше страшно приятно и съвсем естествено. За мен беше истинско удоволствие да разговарям с него. Защо сега го ругая така злостно? Не биваше така. Той беше толкова любезен…

— Карате ме да ревнувам — прекъсна я Джим. — Действително ли сте разговаряла с Пиер Босиер? Сигурен съм, че ви е намерил за доста мила. Той има добър вкус.

— Но не ме е виждал!

— Тогава ви е преценил по тембъра. Изглежда, съвсем не е глупав.

Джим се усмихна и погледна Леона с възхищение, на което тя се зарадва, но още не можеше да преодолее напълно смущението си.

— Със сигурност не е глупав. Преди си мислех, че е арогантен тип, но след телефонния разговор с него се усъмних в това. Знаете ли, струва ми се, че този Борден и режисьорите преувеличават нещата. Но за да узнаем истината, трябва да попитаме самия Босиер.

— Попитайте го!

— Как? Не допуска никого до себе си. Охраняван е от иконома си като английската кралица. Интересно, какъв ли е личният му живот. Дали има някакви тайни около него? Или е престъпник? Може би всички знаят това, но го крият, защото е голяма и известна звезда?

Джим не можа да сдържи смеха си.

— Присмивате ми се, но трябва да признаете, че Пиер Босиер се държи много странно. Денем и нощем, с изключение, когато е на снимачната площадка, се охранява от този мистериозен стар мулат. Впрочем, мислите ли, че е женен — попита Леона внезапно. — Страшно бих искала да знам.

— И какво, ако знаете? Какво ще означава това за вас? Ще го намирате за по-малко интересен, по-малко тайнствен?

Тя извърна глава, подпря лакти на бюрото си и се вгледа замислено в бръмчащата муха.

— Всъщност, изобщо не ме интересува — рече тихо. — Глупаво е да разговарям за него. Той е звезда, а аз съм реалистка. Никога няма да се докосна до звездите, а това, което не мога да достигна, не ме интересува.

И мислено добави: „Защо всъщност трябва да гоня звездите, когато атрактивният дубльор на Пиер Босиер седи срещу мен? Вероятно няма да се наложи да го деля с никого, защото нито е известен, нито е богат. Момичетата, които искат да се омъжат, това не би ги очаровало съвсем, макар че… Той е страшно чаровен и изглежда чудесно. Дали е женен? Защо просто да не го попитам?…“.

Но не се осмели. Известно време мълчаха и двамата. Изведнъж Леона се сети за поканата му да пийнат по нещо вечерта. „Дали той ще ме покани пак, преди да се отправи към хотел «Хилтън бийч»?“