Сюзън Симс
Златна треска (18)

Епилог

Втората сватба на Катрин Сент Клер и Стронгарм Карлос Майкъл О’Кели се състоя в един прекрасен следобед в средата на юни. В синьото небе светеше ярко слънце. Времето беше чудесно. Венчавката бе извършена в красива старинна испанска църква, дискретно украсена с детелина — емблемата на Ирландия и със символа на навахите за мир и хармония.

Пред Бога и пред своите семейства и приятели, Кит и Стронг повториха клетвите, които си бяха дали преди десет години.

— Вземам тази жена…

— Вземам този мъж…

— … за да го обичам, почитам и пазя…

— … в богатство и бедност…

— … в здраве и в болест, до края на живота си!

В черквицата нямаше сухи очи. Дори Сали Бредфърд, новият директор на клона на „Сент Клер Ентърпрайзис“ във Финикс и Милдред Липър попиваха страните си с хартиени кърпички.

Церемонията продължи със слово, което младоженците бяха написали сами. С ясен и силен глас, който изпълни всяко кътче на църквата, Кит заяви:

— Стронг, ти си моето минало, настояще и бъдеще. Ти си за мен много повече от всички богатства и съкровища на света. — Гласът й стана нежен. — Ти си моята първа и единствена любов!

Тя поднесе на съпруга си най-ценната си вещ — старинната навахска огърлица, изработена от Изкусния Сребрар.

Стронг постави върху ръката на своята съпруга жълта гривна от метала, добит в мината на неговия дядо. И двамата знаеха, че тя блести, но не е златна. Той повтори клетвата.

— Кит, ти си моето минало, настояще и бъдеще. За мен ти си много повече от всички богатства и съкровища на света. — Дълбокият му баритон пресекна за миг. — Обичам те повече от живота си!

— Като служител на църквата — продължи свещеникът, — обявявам Стронг и Катрин за мъж и жена според Божието тайнство и според законите на щата Аризона. И нека онези, които Бог е съединил, никога да не бъдат разделени от човека!

Красивото лице на Стронгарм О’Кели изразяваше неприкрито задоволство.

— Можете да целунете булката! — добави църковният служител с усмивка.

Стронг се наведе и миг преди да докосне устните на Кит, прошепна:

— Аз винаги съм бил късметлия, мила.