Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (68)

Деветнадесета глава

На другия ден, в два часа следобед, Тес имаше среща с Рон Лукас.

Рон пристигна с куфарчето си в апартамента й точно навреме. Седна на дивана и погледна спокойно Тес. Тя го познаваше достатъчно добре, за да усети леката усмивка под студената му външност. Той бе доволен от развитието на нещата.

— Гордея се с теб, Рон — каза тя. — Ти свърши превъзходна работа.

Мъжът кимна. Тес отдавна бе разбрала, че той не умее да отговаря на комплименти, но знаеше, че цени похвалата й повече от всичко на света. Можеше да види ефекта от думите си върху лицето му.

— Документите, които даде на Матоне, бяха решаващи — каза тя. — Без тях той никога нямаше да успее да убеди Боуз, че е брат на момичето.

Рон кимна.

— За известно време всичко висеше на косъм. Очаквахме Боуз да се опита да провери нещата в Белгия. Бях поставил там човек за всеки случай. Но за наше щастие той повярва на всичко и се хвана на въдицата.

— Мразеше твърде много Хал — каза Тес. — Омразата му го направи непредпазлив.

Ако имаше нещо, което бе научила със сигурност в света на конкуренцията, то беше, че човек не може да побеждава хората с омраза. Омразата те караше да изгубиш контрол. Само чрез внимателно наблюдение на противниците отдалеч, подобно на насекоми върху карфица, можеше да предвидиш плановете им и да ги унищожиш, без да се излагаш на риск.

Еймъри Боуз бе човек, чиято гореща привързаност го съсипа. Тес чувстваше към него едновременно презрение и жал. Ако подобни мъже държаха юздите на властта в Сената, то до една година тя можеше да управлява тази институция. Несръчността на Боуз обиждаше съвършеното й чувство за стратегия.

Тя погледна доволна Рон. От самото начало хрумването да изберат за тази работа някой, притежаващ полицейско досие на маниак-самозванец, бе негово. Леон Матоне се оказа идеалният кандидат. Вроденият му талант заблуди Боуз и той постави собствения си врат на дръвника, преди да се усети. Идеята беше не само да се спаси Хал, но и същевременно да се унижи Боуз, като се направи да изглежда колкото е възможно по-смешен.

Тази цел бе постигната. Днес Боуз представляваше не само позор за Сената и партията си, но и посмешище в американската политика. Гротескното му изпълнение в програмата „Вашингтон днес“ бе водещата новина във всички вестници из страната.

„ГЛУПОСТТА НА БОУЗ“, гласеше едно заглавие.

„ЛОВЕЦЪТ НА ЧЕРВЕНИ БОУЗ СЕ ЗАДАВЯ ПО НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ“, казваше друго.

„ШАШМА!“ — обявяваше трето над снимка с облещеното и с увиснала челюст лице на Боуз.

Победата бе спечелена благодарение на внимателното планиране на самата Тес и на неотразимия чар и достойнство на Хал Ланкастър, който за сетен път плени сърцата на непостоянната публика, готова да го отхвърли.

И Рон нямаше как да знае, че тази нощ й бе подарил още една награда, която променяше всички планове на Тес и й отваряше вратата към едно бъдеще, за което тя не смееше дори да мечтае.

Какъв любовник се оказа Хал! Даже сега тялото й още потръпваше от спомена за интимните им часове заедно.

Тя бе чувала за неговата мъжественост, разбира се, и очакваше да бъде физически надарен. Но в Хал имаше нещо много повече от члена му.

Той се любеше с една нежност, уязвимост, която докосна сърцето й. Тя почувства в голотата на тялото му неподозирани дълбини на ранимост, невидими зад знаменитата му усмивка; възможности, за които самият той явно не подозираше и които пееха със странна красноречивост във всяка негова ласка.

И именно това вътрешно негово качество правеше преживяването невероятно и разтърсващо чувствено. С бавните си удари той я накара да изпитва оргазъм след оргазъм и тя осъзна, че участва в тази любовна среща с по-голяма част от себе си, отколкото когато и да било преди.

Вярата му в Елизабет Бонд, в нейната преданост, в яростната й майчинска гордост от него и в дълбочината на характера й бе такава, че Елизабет наистина оживя под целувките му вътре в Тес, подобно на плашещо второ аз, което Тес никога не бе възнамерявала да притежава. И за добро или лошо, Елизабет отдаде на Хал сърцето, както и тялото си — жертва, каквато Тес никога не би сторила за някой мъж.

Във финалния момент, когато ужасната му тласкаща сила я изпълни и екстазът й избухна отвъд последните бариери, Тес почувства някаква химична промяна вътре в себе си, сякаш незнайната мистерия на Хал протичаше през нея. Дали това бе нещо, което не й достигаше в този сюблимен миг или нещо в повече, експлодирало от тялото му в нейното? Задържаше ли той нещо за себе си, или й го даваше?

Каквото и да бе, то предизвика нещо неподозирано вътре в Тес — някаква женска нужда за притежание, неизпитвана никога преди. То я разтърси и след това тя остана да лежи отмаляла в прегръдките му. Внезапно осъзна, че не иска тези ръце никога да я пуснат; че мисълта да върви по земята, без Хал да направлява стъпките й, е агония, която не би могла да понесе.

Когато на сутринта го изпрати от прага на дома си, тя знаеше, че връзката й с него не представлява вече само игра. Тя беше ужасно сериозна, по-сериозна, отколкото Тес я бе желала.

И така, нямаше за кога да чака.

Тя погледна мъжа.

— По другия въпрос, Рон. Имаш ли всичко необходимо, за да действаш веднага?

Той отвори куфарчето си и извади една папка. Беше предвидил желанията й и носеше материала. Колко добре я познаваше той!

Тя взе папката и погледна вътре. Там имаше само снимки на Даяна Ланкастър.

Тя не беше сама. С нея се виждаше една жена. Много привлекателна млада жена, съпруга на адвокат от Скарлсдейл според Рон. Някогашна състезателка в аматьорския тенис, известна в цялата страна до оттеглянето й от спорта преди няколко години.

Фотографиите показваха двете приятелки да обядват заедно, да излизат от такси, да разглеждат витрината на магазин, да влизат в малък хотел.

И в леглото.

Беше се наложило фотографът да използва телеобектив от отсрещната сграда. Всичко се бе удало с цената на сериозна подготовка и немалки разноски. Снимките бяха малко зърнести, но съдържанието им беше безспорно. Двете жени бяха любовници.

Тес затвори папката и я подаде през масата на Рон.

— Използвай я — каза тя.