Сюзън Хейстингс
Гладиатор (9)

9

Гневът на Пила отлетя и отстъпи място на радостна възбуда. Клавдий беше тук!

Тя беше толкова изненадана от внезапната му поява, че едва не изпусна сребърната табла.

— Клавдий! — Бузите й пламнаха и гладиаторът се усмихна зарадвано. — Какво правиш тук?

Той се наведе и я целуна по устата.

— Така ли поздравяваш любимия си?

— Остави тези глупости! В името на всички богове на Рим, ти рискуваш живота си!

— Не се страхувай. Виждам, че отиваш при господарката си. Извести й за моето пристигане.

— Искаш да съобщя за теб на Ромелия? — Пила не повярва на ушите си.

— Точно така. Тя лично ме покани тук.

Пила загуби ума и дума от изненада. Клавдий се засмя и отново я целуна.

— Прекрасна си, когато си изненадана. Ромелия изпрати личния си роб при Лентул. Явно са имали предварителна уговорка.

— Но какво възнамерява Ромелия с теб?

— Подозирам нещо, но не искам да изпреварвам събитията.

— Сигурно е нещо лошо! Клавдий, кажи ми!

— Не, не вярвам. Лентул ме освободи от тренировки и ми каза да остана, колкото искам. Това означава, че през следващия месец няма да се бия на арената нито в Капуа, нито в Помпей.

— Но какво иска Ромелия от теб?

Клавдий вдигна рамене.

— Какво искат богатите скучаещи дами от един красив, млад и надарен с мъжки достойнства гладиатор?

— Искаш да кажеш…?

Мъжът кимна.

— Хайде, иди и й съобщи за моето пристигане.

Пила закрачи с несигурни стъпки към покоите на Ромелия. Остави таблата на масичката и се поклони.

— Господарке, пристигнал е гост и желае да говори с теб. Ромелия вдигна вежди и се обърна със скучаеща физиономия.

— Кой е?

— Не го познавам, господарке, но носи парадната ризница на гладиаторите.

Ромелия скочи като ужилена от тарантула.

— Клавдий ли е?

— Мисля, че това беше името му, господарке. — Пила се опитваше да спре треперенето на гласа си, но Ромелия не й обърна внимание.

— Остави лимонадата. Бързо донеси копринената ми одежда, накитите, стомничката с ароматно масло. Побързай! Къде ми е диадемата? Хайде, какво се мотаеш, проклетнице? Друзила!!!

Пила никога не беше виждала Ромелия толкова нервна и развълнувана. Най-после я облякоха и гримираха и тя се изтегна в изкусителна поза на дивана.

— Донеси вино с подправки и купа с райски ябълки, но чакай пред вратата, разбра ли? Ще влезеш едва когато плесна с ръце. А сега покани госта!

Друзила и Пила се поклониха и излязоха от покоите. Когато застана пред Клавдий, Пила сведе поглед.

— Господарката те очаква — прошепна с пресекващ глас тя. Друзила не беше толкова плаха и зяпна възхитено към едрия гладиатор.

— О, какъв мъж! — въздъхна тежко тя, когато вратата се затвори зад Клавдий.

Пила пое дълбоко дъх. Очевидно Друзила не беше забелязала нищо. Но Пила не знаеше дали и за в бъдеще щеше да крие така умело, че не само познаваше Клавдий, но и го… какво всъщност? Наистина ли го обичаше?

Ромелия се овладя бързо и когато гладиаторът влезе в стаята й и се поклони дълбоко, бе посрещнат с хладен и отчужден поглед. Както беше заповядал Лентул, Клавдий носеше парадната си броня и стискаше шлема под мишница. Ромелия му протегна ръка, той я улови, наведе се и нежно плъзна устни по меката кожа. По тялото й се разляха тръпки. Тя се усмихна кокетно и посочи един удобен стол.

— Заповядай, Клавдий! Твоят блясък радва очите ми. Поласкана съм, че един толкова известен гладиатор се отзова на повика ми и ме посети в дома ми. Надявам се, че не засягам гордостта ти, като ти предлагам едно малко приключение. Сигурно не съм първата, която храни подобно желание.

Клавдий остана мълчалив, премисляйки думите на Ромелия. Погледът му милваше тялото й.

— Не си първата, но си най-красивата, благородна Ромелия — отговори тихо той и Ромелия отново усети предателски тръпки в слабините си.

— Е, бъди мой гост! Няма да ти навреди. Чакат те разнообразни забавления. Ще ти предоставя стая в крилото за гости, за да забравиш теснотията в казармата. Разбира се, приготвила съм ти достатъчно цивилни дрехи, за да се чувстваш удобно. Макар че… — Тя се поколеба и отново го погълна с поглед. — Знаеш ли, тази великолепна ризница буди у мен известни… желания. Но сега, скъпи Клавдий, опитай моето вино и най-хубавите ни плодове. — Тя плесна с ръце и двете робини, които чакаха пред вратата, влязоха безшумно.

Клавдий не ги удостои с поглед, Пила също се постара да изглежда безучастна. Само Друзила не можеше да откъсне очи от госта.

— Райска ябълка! — Клавдий взе един плод и го завъртя в ръцете си. — Нямам думи.

Ромелия се засмя дръзко.

— Значи осъзнаваш смисъла на моята покана?

Клавдий кимна.

— За мен ще бъде чест, красива Ромелия.

Господарката на дома прогони робините с небрежно движение. Щом излязоха навън, Друзила изпъшка, сякаш й беше непоносимо горещо.

— В името на Юпитер Ромелия го нападна! И той веднага разбра.

— Какво искаш да кажеш? — погледна я изумено Пила.

— Ти пак ли не разбра? Райските ябълки са подкана за любовна игра. Принасят ги в жертва на бог Приап. Ромелия иска да си хапне от красивия Клавдий.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно! Не видя ли как се гледаха? А тя беше готова да се нахвърли върху него!

Значи Клавдий беше отгатнал правилно! Защо, въпреки това, бе приел поканата? Още от самото начало е знаел, че Ромелия му е хвърлила око. Какъв лъжец! Той не обичаше Пила, макар да я уверяваше в чувствата си. А тя му беше отдала цялото си сърце! Тя обичаше мъжа, който сега седеше при господарката й и й правеше комплименти. Може би шепнеше в ухото й сладникави стихове? Пила се изправи като свещ.

— Е и? Какво ни засяга онова, което се върши зад тази врата? — попита рязко тя.

Друзила я погледна стреснато.

— Нищо, разбира се, че нищо. Но човек има право да си помечтае… — Тя вдигна рамене и се запъти към кухнята.

Пила я последва бавно. Днес Ромелия нямаше да я повика повече. Тя щеше да прекара дълга вечер и още по-дълга нощ с Клавдий. „Защо съм толкова зла?“ — запита се унило девойката. „Какво от това, че Клавдий ще се люби с Ромелия?“

 

 

Пила бързаше с големи крачки през парка към имението на Диодор. Ромелия й бе възложила да намери Атенаис и веднага да я доведе в покоите й. Пила се радваше на бързото движение. Измъчваше я силно вътрешно безпокойство. Миналата нощ не можа да заспи. Мисълта, че Клавдий беше с Ромелия, не й позволи да затвори очи. Тя се взираше в мрака и непрекъснато си представяше какво правеха двамата. Изисканата и винаги хладна Ромелия със сигурност щеше да загуби самообладанието си в прегръдките на Клавдий. Пила се мяташе в леглото си, докато накрая потъна в неспокоен сън. Сега трябваше да тича, за да прогони черните сенки на нощта.

— Ей, не тичай толкова бързо! — Една силна ръка се стрелна иззад един храст и я улови.

— Пусни ме, грубиян такъв! — Пила се възпротиви, но Клавдий беше по-силен. За да й попречи да се развика, той запечата устните й с целувка. — Защо не целуваш Ромелия? Сигурна съм, че е полудяла по теб.

Клавдий избухна в смях.

— Права си, луда е. И ненаситна. Никога не бях виждал толкова жадна за любов жена.

— Наистина ли прекара цялата нощ с нея? — попита тихо Пила.

— Ами да. Да не би да ме е повикала за друго?

— Ти, коварни лъжецо! Как можа да ми кажеш, че имаш чувства към мен? Хайде, върви при нея и се забавлявай с мършавото й тяло! Но внимавай, защото тя е като паяк и може да те задуши.

— Никога не бях помислял, че езикът ти е така отровен. — Той я привлече отново към себе си. — Целуни ме, Пила. Не мога да се наситя на целувките ти.

— Престани! Мразя те! А аз си мислех, че отговаряш на чувствата ми. — Тя забарабани с юмруци по гърба му, но той не отпусна нито за миг желязната си хватка.

— Разбира се, че отговарям на чувствата ти. Само дето ти не искаш да го видиш.

— Как да го видя? Няма нищо такова. Виждам само един болен от любов петел да кръжи около една надута гъска.

— Защото си ослепяла от дива германска ревност. Не се занимавай с Ромелия. Не можеше да ми се случи нищо по-добро от тази покана. Предполагам, че ще остана тук, докато ми се насити. Или поне докато съпругът й пребивава в Рим.

— И ти твърдиш, че това е добре? Боже, колко си отвратителен!

— Пила, защо не се опиташ да помислиш? Иначе никога нямаше да те видя. Но сега съм тук, съвсем близо, ден и нощ!

— Ти си дошъл при Ромелия, не при мен. При нея ще бъдеш ден и нощ. — Пила буквално изплю тези думи.

— Не го приемай толкова навътре! Пила, можем да се виждаме всеки ден, да се целуваме и…

— И Ромелия да ни открие под някое дърво! Така ще се съединим в смъртта.

— Скъпа, какви ги говориш? Ще имаме безброй случаи да се виждаме. Ромелия не може да бъде с мен през цялото време, нали трябва и да спи. — Той се ухили самодоволно. — Дадоха ми чудесна стая в крилото за гости. Защо не ми донесеш каничка вино като приспивна напитка?

— Не знам какво да мисля за теб, Клавдий. Непрекъснато ми създаваш проблеми. С чисто сърце ли говориш?

Клавдий притисна и двете си ръце към гърдите. Пила се почувства свободна и хукна да бяга.

— Не вярвам в нито една твоя дума! — извика през смях тя. — Ти си един разгонен бик! — Сети се за поръчението си и хукна още по-бързо към дома на Атенаис.

Клавдий я проследи с поглед. Мека усмивка смекчи остро изсечения му профил. Какво възхитително същество! Можеше само да се надява, че Ромелия ще го желае още дълго и ще остане в близост до Пила.

Атенаис чакаше робинята с нетърпение. Щом я видя, побърза да изпрати Акме навън под някакъв предлог.

— Пристигна ли? — прошепна развълнувано младата жена.

— За кого говориш, благородна господарке? — попита изненадано Пила.

— За госта, който ми обеща Ромелия.

— За госта ли? О, имаш предвид гладиатора Клавдий?

— Ами да! Умирам от любопитство. Само че не знам какво ще правя с Акме. Не мога да я оставя тук.

— Не знам, господарке. Не си ли сигурна в мълчанието на Акме?

— Не, не и що се отнася до съпруга ми. Ромелия обеща да я обезвреди, но не знам как…

— Да я обезвреди…

Акме влезе в покоите на господарката си с пелерината на Атенаис.

— Днес не е нужно да ме придружаваш, Акме. Ще тръгна с Пила. Ще минем през парка и мога да се справя и сама.

— Прощавай, господарке, но господарят ще заповяда да ме пребият до смърт, ако те изпусна от очи само за момент. Ще бъда с теб, нищо, че ще минете само през парка. — При това египтянката хвърли враждебен поглед към Пила, сякаш очакваше, че тя ще убие господарката й.

— Тогава да вървим! — промърмори примирено Атенаис и напусна покоите си.

Двете жени се разположиха удобно в стаята на Ромелия, пиха вино, хапнаха плодове и разгледаха обстойно красивите бродерии, които бяха изработили досега. На няколко пъти Ромелия хвърли коси погледи към египетската робиня, но тя стоеше упорито до стената и не откъсваше поглед от господарката си. Ромелия усети нарастващо нетърпение. Досега беше съумявала да отстрани всички препятствия по пътя си, а те бяха много по-значителни от една нахална египетска робиня. Планът й беше великолепен и тя не можеше да допусне провал заради една жалка робиня.

— Как се чувстваш, скъпа Атенаис? — попита със сладък глас тя. — Има ли резултат от жертвата, която принесохме в храма на Изида?

Атенаис въздъхна.

— Волята на боговете е наистина непредвидима. Очевидно жертвата ми е била недостатъчна.

— В никакъв случай. Но според мен, ако искаме семето да даде плодове, трябва първо да подготвим добре нивата.

— Какво имаш предвид, скъпа Ромелия?

— Ами, аз… всъщност защо не дадеш малко вино на робинята си? Имам чувството, че ей сега ще рухне на пода.

Атенаис се обърна уплашено.

— Зле ли ти е, Акме?

— Не, господарке, добре съм.

— Но аз я видях да се олюлява — натърти Ромелия. — Пила, подай й тази чаша вино.

Ромелия наля вино в сребърна чаша и Пила се втурна да я поеме от ръцете й. В момента, в който застана пред господарката си и Акме не можеше да я види, Ромелия дръпна чашата към себе си. Измъкна изпод одеждата си фиола и отля няколко капки във виното. Нито Акме, нито Атенаис видяха какво стана. Пила погледна втренчено господарката си.

— Дай я на Акме — заповяда строго Ромелия, когато Пила се поколеба.

— Да, господарке. — Пила стисна конвулсивно чашата. Отрова! Това беше отрова! Ромелия щеше да убие Акме! Най-добре да изпусне чашата. Макар че не можеше да понася нахалната египтянка, тя не смееше да вдигне ръка срещу дребната чернокожа жена с незнайна възраст. От друга страна обаче, когато се вслушваше в гласа на сърцето си, винаги вредеше на себе си. Тя спря пред Акме и й протегна чашата с трепереща ръка. Пламтящите черни очи на египтянката я пронизаха и събудиха в душата й злоба. Погледът на Ромелия пареше като огън в гърба й.

„Один, помогни! Ако смяташ, че така трябва, остави я да изпразни чашата, ако смяташ, че не бива, бутни чашата от ръцете ми, за да разлея виното по пода. На твоята воля се оставям.“ Пила подаде чашата на Акме съвсем бавно, като постепенно разхлабваше хватката си. Акме буквално я изтръгна от ръцете й и жадно изпи виното на един дъх.

Пила върна чашата на мястото й, застана отново до вратата и втренчи поглед в отсрещната стена. Двете жени бяха престанали да разговарят. Ромелия хвърляше подозрителни погледи към Акме. Не мина много време и робинята се залюля като в треска. Опита се да остане права, но не издържа и рухна като отсечено дърво.

Атенаис скочи ужасено.

— Не се бой! — успокои я Ромелия. — Само е заспала. Ще спи дълбоко и дълго. Пила, повикай веднага Клавдий. Да облече парадната си броня. След това ще отнесеш Акме в стаичката си и ще я заключиш. — Тя погледна втренчено робинята си. — Ето че и ти направи нещо нередно. Даде й отровено вино.

Пила пое дълбоко въздух.

— Не, господарке, аз само…

— Ти й даде отровено вино и Атенаис и аз те видяхме. Коя дума ще натежи повече, твоята или моята?

— Разбирам — прошепна Пила.

— Знам, че разбираш. А сега иди да доведеш Клавдий.

Пила забърза навън. Гладиаторът се разхождаше в градината.

— Пила, винаги когато те виждам, ти сякаш летиш. Като бял лебед. — Той обхвана с две ръце стройната й талия.

— Пусни ме. Трябва веднага да идеш при Ромелия, иска да те види. Каза да облечеш парадната си броня. И приятелката й е там.

— Охо! Борба на два фронта!

— Не се шегувай. Атенаис е покорна съпруга, плаха и много мила.

Клавдий избухна в смях.

— Да не мислиш, че ме е повикала да огледам бродериите й?

Пила го погледна смутено.

— Нима сега искаш и с Атенаис…?

— Това не зависи от мен. Кой ме пита за желанията ми?

— Аз например. Какво искаш?

— И още питаш? Всичките ми стремежи, желания и мъки имат само едно име, само една цел — и тя се казва Пила.

— Само да можех да повярвам в думите, които казваш. Но аз продължавам да се съмнявам в теб. Не си ми доказал, че са верни.

— Как още бих могъл да ти докажа искреността си, скъпа Пила? Не е ли достатъчно доказателство, че влязох в бърлогата на звяра, за да бъда близо до теб?

— Пфу! Ти се забавляваш с Ромелия. Сега ще се забавляваш и с Атенаис. Нима и това е доказателство за любов?

— Ти си много претенциозна, красавице моя. Какво искаш от мен: да избия хиляди езичници с меча си, да скоча в морето от най-високата скала? Така ли ще ти докажа любовта си?

— Не, това не е необходимо. Искам да ми дадеш сърцето си. Защото човек не може да живее без сърце. За да можеш да живееш, ще трябва да си до мен.

— Сърцето ми вече ти принадлежи. Ти не знаеш това, още не си го забелязала, защото си дяволски упорита. Отдавна не мога да живея без теб. Само затова съм тук.

Пила сведе глава.

— Не знам в какво да вярвам и в какво не — прошепна нещастно тя.

Клавдий я привлече към себе си и тя го прегърна с все сила.

— Целуни ме, Пила — прошепна дрезгаво той. — Целуни ме, за да забравя кошмара, в който живея.

Пила притисна с две ръце лицето му и потърси устните му. Чувствителните й пръсти милваха гъстата кестенява коса. Двамата забравиха всичко около себе си. Изведнъж Пила го отблъсна рязко от себе си.

— Трябва да отидеш при Ромелия! Иначе ще ме накаже.

Клавдий сведе глава и приглади кожената си престилчица. Едва потискаше възбудата си.

— Е, ще отида да видя как бих могъл да удължа престоя си в този рай — обясни с въздишка той и се запъти към вилата.

По заповед на Ромелия Пила прекара цялата нощ до леглото на спящата Акме. Ромелия й даде малката фиола и кана с вино.

— Ако се събуди ненавреме, налей в устата й малко вино. Това във фиолата е приспивателно, нищо повече. Ще я отведеш при господарката й едва на разсъмване. Разбра ли ме? — Ромелия прониза робинята си със злобен поглед.

— Да, господарке. — Пила се изтегна до хъркащата Акме и си пожела да заспи също така дълбоко и непробудно, за да престане да мисли за Клавдий. Дали Ромелия го беше оставила сам с Атенаис? Или тримата се забавляваха заедно? Тя притисна лице в сламеника и даде воля на сълзите си.

 

 

С Атенаис стана необикновена промяна. Тихата плаха женичка се превърна в разцъфтяваща роза. Пила го отбеляза с учудване, Ромелия със задоволство.

— Така изглежда една добре изорана нива — каза тя един ден на Атенаис и посочи нежната й закръгленост. — Виждам, че се чувстваш повече от добре.

— Права си, скъпа Ромелия, и причината е само в тукашния райски климат, както втълпявам на съпруга си. — Атенаис се усмихна многозначително и Ромелия сведе поглед. За първи път в живота си споделяше нещо с някого. Двете жени споделяха Клавдий и явно това им понасяше добре. Ромелия също се чувстваше много по-уравновесена и спокойна. Само желанието на Атенаис тялото й да зачене плода на горещите нощи не се осъществяваше. Въпреки това Ромелия беше сигурна, че и този ден ще дойде скоро.

Клавдий спеше дълбоко и Ромелия имаше възможност да го разгледа на спокойствие. Красиво, закалено от постоянните тренировки тяло, гръцки профил, толкова различен от тъпите лица на повечето жестоко тренирани и закоравели гладиатори. Клавдий беше по-мъжествен и тя го желаеше много по-силно от всички мъже, които познаваше. Той лежеше до нея, изтощен от дългата любовна игра, но в никакъв случай не на края на силите си. Блестящата му ризница лежеше небрежно захвърлена на пода. Само кожените, обковани с метал наръчници бяха на китките му. Ромелия попипа любопитно шията му.

— Каква е тази странна верижка, която си вързал на врата си? — попита тя. Клавдий се събуди изведнъж и се отдръпна рязко. — Прилича на коса.

— Моля те, не я докосвай, тя ми е за късмет.

— Сериозно? — Ромелия се нацупи. — Да не би да имаш някоя сладка тайна?

— Не, нямам. Това е единственото, което ми напомня за майка ми — отговори сърдито мъжът.

— Не исках да те обидя. — Ромелия въздъхна тежко и се обърна по корем. — О, Клавдий, аз съм твоя пленница. Време е да узаконим красивата си връзка.

Клавдий я погледна смаяно.

— Какво искаш да кажеш?

— Много е просто. Трябва да ме отвлечеш.

— И как си го представяш?

— Ти ще ме отвлечеш, ще избягаме в планините на Сицилия и ще започнем нов живот. Ще останем завинаги заедно.

— Невъзможно! Мъжът ти ще ни преследва и ще ни намери.

— Тогава ще избягаме в Египет или при партите. А може би в Кападокия или…

— Какво ще кажеш за Галия?

— Искаш да ида в Галия? При диваците? — Ромелия се хвърли на широката му гръд и помилва коравите мускули. — Не, предпочитам Финикия, Юдея или…

Клавдий се наведе над нея и смръщи чело.

— Сериозно ли говориш? Аз съм само един гладиатор, един ден ще трябва да се върна в казармата на Лентул.

— Жалко е мъж като теб да умре. Нима никога не си пожелавал да водиш друг живот, да си свободен от всички принуди, да си единствен господар на себе си и да имаш красива жена в дома си?

Клавдий се отпусна назад и закри лице с ръка.

— Разбира се, че съм си пожелавал друг живот. Но това са глупави мечти.

— Не, те могат да станат действителност. Трябва само да го направиш. Клавдий, аз имам пари, много пари. Ще подготвим добре бягството си. Ще подкупим, когото трябва. Ще заминем далеч оттук и ще започнем нов живот. Ще бъде великолепно да сме заедно, дните ни ще бъдат пълни с любов и желание, с чувственост и веселие. Ти си най-подходящият мъж за мен. Приап е дарил слабините ти с неизтощима сила. Трябва да му благодарим и да му принесем жертва.

— Приап е защитник на проститутките. — Клавдий сложи ръка на корема й и бавно я плъзна към бедрата.

— Знам — прошепна възбудено тя. — И разбирам как се чувстват. Но вече нямам причини да те деля с друга, даже с Атенаис. Направих й услуга и тялото й вече е готово за зачеване. Проклетият й съпруг трябва само да иде в леглото й, но той изобщо не се интересува от нея.

Клавдий свирна през зъби.

— Значи Атенаис иска да забременее?

— Точно така. Тича от храм на храм, но жертвите й са безполезни. Но откакто прекара няколко нощи с теб, така е разцъфтяла, че се надявам много скоро да си получи желаното бебе.

Клавдий се обърна по корем и се подпря на лакти.

— Не е зле да участва в някоя вакханалия^[1]. Ако и тогава не забременее, значи боговете не искат.

— Тя помоли дори Изида да я дари с дете…

— Изида ли? Това е забранено!

— Разбира се. Точно затова всички са сигурни, че помага. Е, кога ще ме отвлечеш?

— Ромелия, това е опасно, може да ми струва живота.

— Знам. Но нима не си свикнал на опасности?

— Аз, да. Ти, не.

— О, аз съм по-силна, отколкото си мислиш.

— Вярвам ти — промърмори той.

Тази връзка започваше да му досажда. Можеше да разбере, че Ромелия го беше повикала за свое забавление, докато съпругът й пребиваваше в Рим. Можеше да разбере, че тя бе споделила любовните радости с красивата си приятелка, така жестоко занемарявана от мъжа си. Но онова, което му беше изприказвала сега, желанието й да бъде отвлечена и да заживее някъде далече от Рим… Клавдий беше чувал за гладиатори, които отвличали богати дами. Обикновено ставаше така, че дамата настояваше да бъде отвлечена. Понякога тя беше искрено влюбена в гладиатора. Но в повечето случаи едно такова бягство завършваше трагично. Гладиаторът загубваше живота си, а благородната дама или биваше изхвърлена от доброто общество, или също я осъждаха на смърт. Но жени като Ромелия явно имаха нужда от този самоубийствен нервен гъдел.

— Не прибързвай, това трябва да бъде обмислено много добре — опита се да я успокои той. — Първо трябва да заведеш Атенаис в храма на Бакхус^[2].

— Не искам да размишляваш твърде дълго, скъпи Клавдий. А идеята ти за храма на Бакхус не е лоша. Ти също ще ни придружиш.

— Аз?

— Ами да. Доколкото разбирам, имаш опит във вакханалиите. Ще взема и още някого.

— Така ли? И кого, ако мога да попитам?

— Пила!

 

 

Беше дълбока нощ, когато четирима души, загърнати в прости тъмни наметки с качулки, се запътиха към храма на бог Бакхус. Атенаис се колебаеше, но Ромелия енергично я буташе напред.

— Хайде, подкупих една от жриците, за да те допусне до участие във вакханалията. Знаеш ли, че на непосветените изобщо не се разрешава да наблюдават мистериите?

Клавдий и Пила вървяха на няколко крачки след двете жени. Пила беше едновременно възбудена и уплашена. Отначало отказа да придружи господарката си, но бе заплашена със страшно наказание. Междувременно беше разбрала, че Атенаис е готова на всичко, за да забременее. Ала жертвите, принесени на Изида, и нощите с Клавдий се оказаха безполезни. Красотата й разцъфтя с цялата си сила, но утробата й остана празна.

Когато трябваше да се отърват от Акме, винаги я потапяха в дълбок сън. В началото Акме мислеше, че замайването й е от виното, и отказваше предложените напитки. Но Атенаис, която хареса Клавдий и любовните му умения, не се доверяваше на робинята си и изнамери начин да я обезвреди.

— Акме, струва ми се, че страдаш от припадъци. Винаги когато излезем от къщата и повървим повечко, рухваш на земята. После изобщо не помниш какво е станало. Мисля, че трябва да съобщя на господаря. Вече не си ми необходима като лична робиня. Нищо чудно Диодор да те прати на полето. — Атенаис погледна съжалително робинята си.

Акме се уплаши до смърт. Полските роби имаха тежка участ. Работеха по цял ден под жаркото слънце и надзирателите не пестяха камшиците си. Повечето полски роби умираха рано. Не ги щадяха, защото бяха евтини и господарите предпочитаха да си купят нови, вместо да се грижат за болните.

— О, господарке, не знам какво става с мен. Никога преди това не съм страдала от такава болест.

— Знаеш ли, чувала съм за хора, които припадали в съня си. Е, добре, ще проявя милост към теб и няма да те отпратя. Ромелия ми даде лекарство и искам от теб да го вземаш винаги, когато имаш чувството, че ще припаднеш.

— Да, господарке, благодаря ти. — Акме беше толкова объркана и стресната, че не проумя коварната игра.

И така Ромелия, Атенаис или Пила се грижеха да й причинят гадене — с ароматни пръчици или с питие, с гнил плод или мехлем. И когато Акме започнеше да се олюлява, Пила й подаваше чаша с упойваща есенция, която я приспиваше поне за десет часа.

В началото Пила имаше угризения на съвестта, но си каза, че е длъжна да спазва стриктно указанията на Ромелия и да си мълчи. Пък и това й даваше възможност да се вижда с Клавдий. Беше й много болезнено да знае, че Клавдий се люби или с Ромелия, или с Атенаис, но той използваше всички възможности да се срещне с нея, дори само за няколко минути. Това бяха прекрасни мигове за Пила и тя забравяше света около себе си. Клавдий беше винаги весел, щастлив и силно влюбен, и не я изпускаше от ръцете си. Ала тя продължаваше да се съмнява в сериозността на чувствата му. Между него и нея стояха Ромелия и Атенаис.

Когато минаха през портата на храма, Клавдий улови скритом ръката на Пила и я стисна силно. Сърцето й ускори ритъма си, но тя побърза да се освободи, защото не искаше двете жени, които вървяха напред, да ги забележат.

Светилището беше разделено на две части. Вляво се издигаше големият храм, посветен на Бакхус. На стълбата се бяха събрали групи жени. От другата страна на малката градина беше храмът на Приап. Той беше доста по-малък и трите му стени обкръжаваха статуята на похотливото божество с огромен, гордо стърчащ фалос. На него се кланяха предимно мъже, които се надяваха да се сдобият с божествена сила и в същото време да се освободят от всяко зло.

Ромелия се запъти първо към Приап и взе от ръцете на Пила кошницата с плодове.

— Ще принесем жертва на Приап, за да пази горите и нивите, градините и изворите ни. Ще се помолим да охранява лозята ни и да плаши крадците с огромния си член. И още ще го помолим да дари нашия приятел Клавдий с неуморната си похот, за да радва нощите ни.

Ромелия коленичи и Атенаис последва примера й. Двете положиха райски ябълки на жертвената плоча пред статуята. Когато двете жени се оттеглиха, пред статуята коленичи Клавдий и с тих глас отдаде почитта си към бога:

— Всички богове имат особен божествен знак: Аполон има златни къдрици, Херкулес е с най-силните мускули, а Бакхус се слави със съвършените си форми. Минерва има сиви очи, Венера е белязана със силна страст, на челото на Фаун са израсли чифт рога, пратеникът на боговете е дарен с бързи крака, господарят на Лемнос е скован, всеизвестният ковач е куц. Ескулап развява къдравата си брада, а дивият Марс има най-широкия гръден кош; така за мен остава само едно, на което да опра самочувствието си: Приап се слави с най-големия божествен пенис!

С тези думи Клавдий отля малко течност от една фиола върху божествения фалос на дървения бог.

Пила следеше смаяно странното жертвоприношение и много пъти беше готова да избухне в смях. Грамадният бог с глуповато похотливо лице и невероятно голям член изглеждаше толкова смешно. Но тя прехапа здраво устни, за да не разсърди хората наоколо. Мъжете, които принасяха своите жертви и отдаваха почит на Приап със стихове, но и жените, които желаеха плодородие на нивите и градините, както и проститутките, чийто защитник беше Приап, се молеха пламенно и от цялото си сърце.

Те не останаха дълго в малкия храм. Ромелия настоя да отидат веднага в големия. Оттам вече се чуваха смехове и музика. Храмът на Бакхус беше много по-голям, стените изрисувани с пъстри сцени. Картините разкриваха раждането, детството, силата, смъртта и възкръсването на бога. На висок мраморен подиум върху мек диван лежеше млад мъж, облечен само с кожи от пантера. Главата му беше украсена с венец от бръшлян, в ръка стискаше тирс^[3], украсен с клонки от пиния. Той посягаше често към чашата с вино и следеше с весело лице танците на леко облечените и също украсени с бръшлян жени. Една от жриците се приближи към влезлите, и дискретно махна на Ромелия да я следва. Отведе ги в близост до живия Бакхус, който им се усмихна. След това подаде на жените купа с вино. Първо пи Атенаис, после Ромелия, която подаде купата на Пила и й заповяда да пие.

— Недей! — пошепна в ухото й Клавдий.

Пила предпазливо поднесе купата към устните си и се престори, че е отпила голяма глътка. После я върна на Атенаис. Жрицата напълни купата и я подаде за втори път. Атенаис почти веднага се задвижи в ритъма на завладяващата музика, бузите на Ромелия се зачервиха. За да не събуди подозрение, Пила също започна да танцува. Тя отново се престори, че пие, и бързо върна купата на Атенаис. Напитката явно беше подправена с упойващо вещество, защото погледът на Атенаис стана мек и изпълнен с очакване. Жрицата й подаде кошница, покрита с кърпа. Когато вдигнаха платното, от кошницата се подадоха житни класове. Атенаис вдигна кошницата и се нареди в хорото на танцуващите вакханки, Ромелия и Пила също бяха увлечени във вихъра на танца. Изведнъж се появиха странни мъже с конски уши и опашки. Музиката се ускори, танцът стана еуфоричен. Мъжете посягаха безразборно към изпадналите в екстаз жени. Живият Бакхус привлече към себе си Атенаис и тя постави кошницата в краката му. Пила се олюляваше като замаяна между обезумелите танцьорки, докато една силна ръка я сграбчи и я извлече навън.

— Да изчезваме! — чу тя гласа на Клавдий зад гърба си.

Гладиаторът я изведе от храма и двамата потънаха в нощта.

Спуснаха се по мекия хълм, на чийто връх беше храмът, и се огледаха. Нощта беше тъмна, луната се криеше зад облаците. Но беше топло, от близката маслинена горичка се чуваха песните на щурците. Музиката, смеховете и писъците на вакханките отекваха в мрака.

Останали без дъх, двамата паднаха в тревата. Ухаеше на олеандър и жасмин.

— Дръж ме здраво — прошепна Пила. — Страх ме е да остана сама.

— Аз съм тук, съвсем близо. — Тя усети дъха му на голата си шия и потрепери. — Не бива да се страхуваш.

— Този храм ме стресна. Не мога да разбера как принасят жертви на бога и при това… обезумяват.

— Този култ е много стар. Гърците са почитали тук Дионис още преди стотици години. Ние имаме много богове и всеки служи на някаква цел. Не бива да се боиш. Разбирам, че се плашиш от силата на молитвите. Сега те обхвана страх, че някой ще те грабне и ще проникне в теб, без да те пита. Страхуваш се, защото си ранима. Много жени вярват, че това е меч, който ги убива.

— Говориш за Ромелия?

— Да. Тя настоява да я любя с ризницата си. Иска да усеща студения метал върху тялото си. Когато прониквам в нея, вярва, че я убивам с меча си, и всеки път умира.

— Възможно ли е любовта да бъде толкова жестока? — пошепна смаяно Пила.

— Любов ли? Това няма нищо общо с любовта. Това е чиста похот. Знаеш ли защо Ромелия толкова обича да посещава гладиаторските игри? Защото се вживява в ролята на победения, умира с него и това й доставя удоволствие. Затова иска да я побеждавам, затова иска да я набода на фалоса си, все едно, че я убивам с меча си.

— И това ти харесва?

— На мен? О, не! Мразя тази жена. Тя ме унижава, измъчва ме, държи ме до себе си като момче за забавление. Но пък нима имам право да протестирам? Аз съм само един гладиатор, нищо повече. Аз съм на най-долното обществено стъпало и хората ме обичат и мразят едновременно.

— Защо си станал гладиатор? Какво те тласна към арената?

— Ако не бях станал гладиатор, щях да съм крадец или просяк. А може би разбойник или мръсен роб в канавката. Майка ми беше освободена робиня от Галия, която припечелваше хляба си като проститутка в евтин бордей. А баща ми беше един от многото римски войници, които я посещаваха заради светлата коса и сините очи.

Пила го погледна смаяно.

— Ето откъде са сините ти очи!

— Това не ме прави горд — отвърна горчиво той. — Аз само пречех на мама, тя не можеше да ме изхранва. Бях едва на осем години, когато ме даде в школата на Лентул. Той ме направи гладиатор. Там поне получих шанс да умра с чест в пясъка на арената, вместо да гния от глад в калта.

Той беше коленичил пред нея и тя различаваше силуета му на фона на тъмното нощно небе. Пила разбра по шума, че е свалил леката си дреха и протегна ръце да го прегърне.

— Но ти не умря на арената — прошепна едва чуто тя.

— Не, още не. Защото имам дарбата да си служа добре с меча и досега винаги съм излизал победител. Биех се спокойно и умело, защото не се боях от смъртта. Убивах противниците си, вървях през купчини трупове и станах любимец на публиката, а с това и на жените. Желаеха ме аристократки и проститутки, жени от всички съсловия. Всъщност те не искаха мен, а тялото ми. За мен не представляваше трудност да завладея всяка жена, все едно богата или бедна, красива или грозна.

Пила напипа тялото му и нежно плъзна пръсти по мускулестите гърди.

— Да, Пила, можеш спокойно да се запознаеш с тялото ми. То е красиво и закалено в безброй битки, учителите ми знаеха как да ме пазят и поддържат. Лентул излекува всички рани, които ми причиняваха противниковите оръжия или дивите зверове. Жените искат само моето тяло, блестящите мускули, силния фалос. Посегни, не се бой да го обхванеш. Това е гордостта на всеки мъж, неговата мъжественост, неговата сила. Приап ми мисли само доброто. — Той бутна ръцете й надолу. Пила колебливо обхвана с две ръце пениса му, който се опъна под докосването й. Думите на Клавдий станаха още по-горчиви. — Всички искат само него! Но нито една жена не попита какво има тук! — Той се удари с юмрук по гърдите. — Нито една не разбра, че имам сърце, душа, която крещи за любов. Нито една не ме дари с любовта си. Пък и защо? Любовта е болест, която всички се стараят да избягват. Защото тя отслабва духа, помрачава погледа, размеква крайниците. Мъжът трябва да има силен дух и силно тяло. Чувствата не бива да играят роля в живота му. Любовта се изражда в неконтролирано замайване и безумство. Любовта променя човешкия характер. Ако мъжът не може да предотврати влюбването си, тогава поне не бива да го показва.

— Но любовта не е болест, Клавдий. Какво би бил светът без любов?

— О, да, любовта ме разболя. Тя ме промени. Мразя жените, с които се съединявам.

— Мразиш онези, които любиш?

— Мразя всички жени, с които спя. Обичам само една жена, но тя не ми е позволила да я любя.

— Клавдий…

— Нима не разбираш, Пила, аз те обичам! Обичам те повече от всичко на света. Обичам те, откакто за първи път погледнах в очите ти. Тогава не знаех, че това е любов. Ако не беше, отдавна щях да те взема, да се любя с теб като с хетерите на Рим. Не съм свикнал жените да ми отказват. Не съм свикнал да обуздавам плътските си желания. Копнея да лежа между прекрасните ти бедра, да усещам съвършеното ти тяло, да се съединявам с теб отново, и отново и слабините ми започват да пулсират само когато те виждам, когато мисля за теб. Всеки път имам нужда от свръхчовешка сила, за да се обуздая, да потисна напора си да те взема. Пила, аз те обичам! Ти си първата жена, която не се стреми към силата на мускулите ми, към големината на фалоса ми. Ти искаше само моето сърце, чувствата ми. Ти накара в мен да зазвучат струни, които бях повярвал, че не притежавам. Никога не бих се любил с теб, ако ти сама не поискаш.

— Макар че това е мъчение за теб?

— Предпочитам да умра, но няма да те принудя да ми се подчиниш.

Пила улови ръцете му и ги привлече към тялото си. Пръстите му помилваха гърдите й и от гърлото му се изтръгна тежка въздишка.

— Не искам да умреш. Не искам да страдаш заради мен.

— О, Пила, толкова е приятно да страдам заради теб. Това е сладко мъчение, едновременно болка и радост.

Пила отвори туниката си.

— Ти имаш нежни ръце, Клавдий. Прекрасни нежни ръце. Остави ги да направят, каквото трябва, да свалят дрехата ми и да милват тялото ми.

Клавдий се поколеба.

— Ръцете ми са жестоки и кървави, те убиват — прошепна дрезгаво той.

Пила обхвана китките му и му попречи да издърпа ръцете си.

— Не, ти определяш какво правят ръцете ти. Нека днес те води любовта.

Тя се облегна назад и опря горната част на тялото си на едно стъбло. Клавдий се приведе към нея и тя усети горещия му дъх. Устните й се отвориха в очакване на целувката му. Когато телата им се докоснаха, в гърдите й лумна пламък.

— Наистина ли искаш това, Пила? Наистина ли искаш да се съединиш с мен?

— Да, искам. Тук и сега.

— Защото изпитваш плътско желание?

— Защото те обичам.

Той коленичи между отворените й бедра и тя помилва с обич косата му, докато устните му се плъзгаха по кожата й. Клавдий усещаше потръпването на мускулите й при нежните си докосвания, чуваше тихите й стонове. Гърдите й бяха пълни, много по-пищни от тези на римлянките, но твърди и гладки, и прекрасно топли. Той изпита желание да падне на гърдите й и да забрави целия свят около себе си. Но устните му продължиха надолу, през малката вдлъбнатина на пъпа, през меко заобления корем.

Луната се показа иззад облаците и заля земята със сребърното си сияние. Тялото на Пила лежеше пред Клавдий като мраморна колона. Тя беше недействително красива, със съвършени форми, бяла и прелестна. Той се надигна, за да може да я разгледа.

— Това ли е златното руно, което е търсил още Александър Македонски? — Пръстите му помилваха нежно русите косъмчета на венериния хълм. Пила изпъна крака и ги сложи на раменете му. — Остани така, искам да те гледам в очите.

Той придвижи таза си към тялото й. Пила усети допира на възбудения му член. Ръцете му внимателно повдигнаха бедрата й, обхванаха ги здраво, за да ги водят.

Когато Клавдий проникна в нея, Пила спря да диша. Той имаше чувството, че е проникнал в кратера на вулкан, и също се задъха. Утробата й беше гореща и влажна, сякаш фалосът му бе влязъл в устата на богинята Венера.

Той спря за малко, когато усети как тялото й се скова и тя остро пое въздух. Помилва успокоително дългите й крака, намести ги удобно на раменете си. После внимателно се наведе, без да се отделя от нея, и потърси устните й. Пила опря едната си ръка на меката трева, а с другата се вкопчи в мускулестия му врат. Устните му бяха горещи и влажни и тя пое целувката му като удавница. В нежността им имаше дълбоко взаимно доверие, което изпълни душата на Пила с безкраен мир.

Тя изпъна бавно тялото си и отметна глава назад, за да даде възможност на Клавдий да се възхити на великолепната и стройна шия.

— Ти си красива като лебед — прошепна до устните й той. После се надигна и обхвана хълбоците й. Започна бавно да се движи в нея. Тялото й се отпусна и всяко негово движение изтръгваше от устните й сладостни стонове. Клавдий усети как кожата му настръхна и бе обзет от безкрайно учудване. Той се наслаждаваше на всеки миг от единението с Пила и трепереше от удоволствие, дори само при възможността да я гледа в миговете на наслада.

Когато движенията му ускориха ритъма си, Пила бавно свали краката си от раменете му. Той обхвана с две ръце задничето й и го вдигна. Тя опря пети на земята и притисна ръце под хълбоците си, за да му помогне. Посрещаше всеки тласък с пълно разтваряне на бедрата си и стенеше задавено. Клавдий се взираше като замаян в прекрасното й лице, очите й бяха затворени. Устните й пресъхнаха и тя ги навлажни с върха на езика си. Светлото й тяло се извиваше под неговото, устремено към екстаза.

Изведнъж Пила се надигна, отвори очи и го привлече властно към себе си. Той я покри с тялото си и усети как краката й се сключиха около таза му. Натискът на бедрата й се усили и го накара да се задвижи още по-бързо. Горещият му дъх пареше запотената й кожа, коремът й вибрираше и когато усети мощния му тласък, тя се опъна като струна под него. Той задуши вика й с целувка и притисна с все сила тръпнещото й тяло. Фалосът му се разтовари от напрежението и той усети мощна експлозия. Никога досега не беше изпитвал тази сладостна болка. Едновременно с това по тялото му се разля дълбоко чувство на топлина и щастие. Тази жена беше негова завинаги. Никога нямаше да я пусне да си отиде. Щеше да я защитава с тялото си, да я прегръща със силните си ръце, да я пази.

Устните и хълбоците им останаха слети и мигът на взаимно щастие продължи безкрайно дълго.

Облаците забулиха бавно сребърния диск на луната, бялото тяло на Пила угасна като алабастрова лампа, чието масло е свършило. Напрежението в крайниците й отслабна, тя се протегна и бавно се върна в реалността. Вдигна глава и срещна погледа му. В него имаше безгранично учудване.

— Никога не съм почитал богинята Венера, само Марс и Приап. Но ако Венера е дори наполовина красива колкото теб, ще се предам завинаги на магията й. Сигурен съм, че именно тя ни е събрала.

— Аз пък съм на мнение, че те е улучила една от стрелите на Амур! — засмя се весело тя.

— Неговите стрели са погледи на небесносини очи — обясни той. Лицето му беше меко, в погледа нямаше напрежение. В този момент приличаше повече на гръцки младеж, отколкото на римски гладиатор.

Той се изтегна до нея в тревата и нежно помилва тялото й. После я зави с наметката си.

— Ела при мен под наметката, искам отново да усетя тялото ти — помоли тя. Клавдий я притисна до гърдите си и усети лудото биене на сърцето й. Нежно докосна с устни лицето й, меко и като на игра. Докосването му я успокои и й вдъхна сигурност. Това беше момент на истинско блаженство. Пила се изпълни с чувството за вътрешна топлина и уют.

Клавдий погледна към небето.

— Трябва да тръгваме, любов моя — прошепна нежно той. — Скоро ще настъпи утро и Ромелия ще те потърси.

Пила въздъхна тежко, стана и се облече. Клавдий нахлузи туниката си и се уви в наметката. Двамата се уловиха за ръка и тръгнаха през маслиновата горичка към долината, където цъфтяха олеандрови храсти.

На няколко крачки от малката портичка в стената, чието съществуване беше известно на малцина, трябваше да се разделят. Клавдий се наведе към Пила и я целуна.

— Аз те обичам, Пила. Никога не го забравяй, все едно какво ни очаква.

После й обърна гръб и тръгна с големи крачки към предния вход на имението. Щеше да се престори на пиян и никой нямаше да му обърне внимание.

— Клавдий! — повика го тихо Пила.

Гладиаторът спря и се обърна.

— Какво има?

— Ти каза, че ме обичаш. Защо тогава се връщаш при Ромелия и Атенаис? Защо отиваш в леглата им, щом мразиш да спиш с тях?

Клавдий сведе глава.

— Нямам друг избор. Имам малко пари, но не съм богат. Те ми плащат за услугите. Живея от жените, с които се любя, те ме издържат. — Той се изсмя горчиво. — Защото вече не мога да се върна на арената.

— Как така?

Клавдий я погледна дълбоко в очите, и в погледа му имаше безкрайна нежност и тъга.

— Изведнъж изпитах страх от смъртта!