Сюзън Хейстингс
Гладиатор (10)

10

Всичко се бе променило, нищо не беше като по-рано! Небесната синева заслепяваше погледа, ароматът на цветята замайваше сетивата, слънцето милваше тялото й със златните си лъчи, а вятърът шепнеше в ухото й: Клавдий! Клавдий!

Сърцето й трепкаше като птиче, кръвта пулсираше във вените й като скокливо планинско поточе. След нощта в маслинената горичка тя беше негова жена. Двамата не се ожениха с церемониите, които тя познаваше, той не й подари кон с пълна сбруя и кола с волове, тя не го дари със скъпо оръжие, но двамата си подариха по нещо, което беше хиляди пъти по-ценно: сърцата си! Изведнъж животът под строгата ръка на Ромелия стана поносим и дори лек. Тя живееше за малкото мигове, в които беше насаме с Клавдий. А той всеки ден измисляше по нещо ново, за да може да се доближи до нея. Просторното имение предлагаше някои спокойни местенца, където можеха да се срещат незабелязани. А Клавдий имаше богато въображение!

Ромелия не подозираше нищо за нежната връзка между гладиатора и робинята. Клавдий трябваше отново, и отново да преодолява себе си, за да задоволява неизтощимата жажда на господарката. Той мразеше студената самодоволна жена с цялата сила на сърцето си. Макар че притежаваше красиво тяло и владееше до съвършенство любовното изкуство, тя му беше отвратителна с похватите си на хетера. Мъжката сила, потентността, впечатляващата големина на фалоса му — все качества, с които досега се бе гордял, сега му се струваха най-голямото зло. Не искаше Ромелия да продължава да го владее, не искаше да й служи като момче за удоволствия. Но нямаше друг избор, защото не смееше да рискува да бъде върнат в казармата на Капуа.

 

 

Пила трябваше да посети отново скулптора в Помпей. Това беше един от последните сеанси. Статуята беше пред завършване. Клавдий, който я следеше постоянно, я видя да излиза през портата и веднага тръгна след нея. Когато излязоха извън обсега на възможните наблюдатели, той я настигна и тръгна редом с нея.

— Ти постоянно бягаш от мен — оплака се шеговито той и пое тежко дъх. — Накъде си се забързала?

Пила се засмя и стисна ръката му.

— Отивам в работилницата на скулптора. Валерий му е поръчал статуя и аз позирам.

— Ти си модел на скулптор? Любопитен съм да видя какво е направил.

— Значи ли това, че искаш да дойдеш с мен в Помпей?

— Разбира се. Всеки миг без теб е загубена минута от живота ми. Не виждаш ли, че не мога да дишам без теб? Ти владееш сърцето ми, не забравяй това.

— Как бих могла да го забравя… — Тя спря. — О, Клавдий, аз изобщо не подозирах колко е прекрасно да обичаш. Имам чувството, че небето се спуска към земята, имам чувството, че божествени същества се носят около мен и ме направляват.

Клавдий я привлече към себе си.

— Между нас възникнаха невидими връзки, които са по-здрави и силни от вериги. Брънките на веригите могат да се счупят, нишките на въжето могат да се скъсат, но ние с теб ще останем неделими. — Той я целуна с буйна страст.

— Недей — помоли тихо Пила. — Ами ако ни види някой?

Клавдий въздъхна.

— Искам да изкрещя пред целия свят, че те обичам.

— Въпреки това трябва да пазим тайната си. Ако някой открие, че се обичаме, и с двама ни е свършено.

Скоро стигнаха до работилницата на скулптора. Пила изостана няколко крачки зад Клавдий и сведе смирено глава. Нали така вървяха робините. Гладиаторът влезе в ателието и поздрави скулптора.

— За съжаление Валерий отсъства и нареди на мен да огледам произведението ви и да му докладвам — заяви той и се заразхожда гордо като патриций^[1]. Пила прехапа устни, за да не избухне в смях. Скулпторът се поклони дълбоко пред Клавдий и го покани да разгледа статуята.

Като видя почти готовата творба, Клавдий с мъка потисна възторжения си вик. Едра и стройна женска фигура се бе облегнала на могъщо стъбло, по което се виеше бръшлян. Тялото на фигурата излъчваше чувственост, която нямаше равна на себе си. Тънката, богато драпирана одежда се беше свлякла на лявото рамо и разкриваше едната съвършено оформена гърда. Под одеждата прозираха идеалните извивки на хълбоците и бедрата. Фигурата беше повдигнала леко полата си и привличаше погледа на зрителя към триъгълника между бедрата си. Единият строен крак беше открит, стъпалото беше полузакрито от морските вълни. Лицето на статуята беше с чертите на Пила, с будните очи, съвършено оформените устни, отворени като за целувка, с нежните страни и дръзкото носле. Косата беше прихваната с тясна диадема и падаше на светли вълни по гърба. Явно статуята изобразяваше Венера, излизаща от морските вълни. Зрителят оставаше с впечатление, че по златните къдрици блестят капчици вода.

Клавдий заобиколи фигурата и възхищението му нарасна. И отзад гледката беше прекрасна. Свляклата се одежда разкриваше красивия, леко извит гръб. Под гънките на мократа одежда прозираха фините линии на седалището.

Клавдий погледна с възхищение майстора.

— Впечатляваща гледка — проговори признателно той.

Скулпторът се усмихна поласкан.

— Радвам се, че ти харесва, благородни господине. Но и моделът ми помогна много. Красотата на тази робиня е наистина необичайна. По време на сеансите разбрах защо сенаторът е поискал да я увековечи.

Той се обърна и посегна към чукчето и длетото си. Пила се съблече и надипли около тялото си въздушна одежда. После се качи на дървения подиум и се облегна на една греда.

Като видя тази божествена фигура от плът и кръв, Клавдий загуби ума и дума. Тя не беше робиня, а самата Венера, замайващо чувствена, едновременно божествена, възвисена, реална и привлекателна. Пила изви леко глава. Сините й очи се впиха в него, устните се отвориха като за целувка. Клавдий се облегна на стената, защото беше готов да загуби самообладание.

— Само богът на войната Марс може да се люби с тази Венера — прошепна с пресекващ глас той. Не можеше да проумее как скулпторът вършеше работата си с такова спокойствие, когато му позираше такава замайващо красива богиня.

Клавдий напрегна всичките си сили и търпеливо изчака сеансът да свърши. Майсторът освободи Пила, тя се облече бързо и излезе след Клавдий от работилницата. Двамата тръгнаха бавно към имението на Валерий. Имаха предостатъчно време. Този път сеансът не бе продължил и два часа.

Преминаха тясното каменно мостче над потока. Клавдий стисна ръката на Пила и я поведе през тревата.

— Ела да се скрием под моста — прошепна той. — Там никой няма да ни види. Искам да останем за малко сами.

Двамата се мушнаха под свода на каменния мост. Клавдий постла наметката си върху зелената морава и двамата се отпуснаха един до друг.

— Никога няма да забравя тази гледка — прошепна той и зарови лице в косата й.

— Статуята става добра — усмихна се дяволито Пила.

— Това не е статуя, Пила, това е живата богиня Венера! Този провинциалист е голям майстор. Но аз говоря за теб, каквато стоиш в момента пред мен, като създадена от божествена ръка. Ако знаеш как копнея за теб, какъв огън гори в слабините ми…

Тя помилва косата му и взе лицето му между двете си ръце. Сините й очи бяха толкова близо до неговите, че той се оглеждаше в тях като в бистро планинско езеро. Съединяването на устните им беше толкова сладостно, че Клавдий се разтрепери. Това не беше огънят на сетивата, а чувство, което идваше от най-дълбоката му същност.

Пила усещаше интензивно топлото му тяло до своето. Винаги когато се докосваше до Клавдий, тя се чувстваше на сигурно място, с могъщ закрилник до себе си. Изпитваше копнеж към силното му тяло, но много по-силен беше копнежът за закрила и именно той я накара да се притисне с все сила към него. Той свали бавно тънката туника от рамото й и разкри дясната гърда. Устните му се плъзнаха по меката кожа и усетиха вкуса на солена морска вода. Афродита, родена от морската пяна, Венера, богинята на любовта, две имена за едно и също божество.

— Знаеш ли, че богът на огъня Вулкан е съединил завинаги Марс и Венера, бога на войната и богинята на любовта? — попита тихо той. — Метнал отгоре им тънка метална мрежа, която увила влюбените и завинаги ги обвързала един за друг. Казват, че Венера е душата, Марс тялото, а Вулкан е свързващото звено, огънят на страстта.

— Вашите богове имат много човешки черти — отвърна унесено Пила. Нежностите му й отнемаха дъха. Тя дръпна одеждата си и разкри стройните си крака.

— Искам да бъда морето, което милва голата ти кожа — проговори задавено той.

— Доколкото знам, Афродита е родена от водата, но е излязла на сушата и се е разделила завинаги с морската стихия.

— Затова морето изпитва неутолим копнеж да си я върне. Също като мен. — Той вдигна краката й на хълбоците си и Пила усети изгарящото го желание.

— Хайде да усетим заедно огъня на Вулкан, любими Клавдий. Нека Марс и Венера се обединят. — Тя го прегърна, доближи лицето си до неговото и той усети горещия й дъх. Прегръдката им беше толкова пламенна и страстна, че двамата забравиха света около себе си. Това беше техният малък остров на щастие и блаженство в бушуващия океан на насилието.

 

 

Диодор крачеше нервно пред покоите на съпругата си и си мърмореше полугласно. Известният египетски лекар Неремфтах беше при съпругата му вече половин час. Диодор му позволи да прегледа Атенаис, за да открие защо тя не можеше да му роди дете и да го удостои с наследник. Семейството започваше да му се подиграва, че още не се е сдобил със син. От известно време го занимаваше мисълта да се разведе с Атенаис и да си вземе нова съпруга. Но преди това трябваше да чуе мнението на лекаря. И то не на кой да е лекар, а на най-добрия в света. Неремфтах беше най-известният лекар на своето време, личен лекар на вечно боледуващия египетски крал Птолемей VIII Евергет. След това беше служил при Птолемей IX Сотер, докато той избяга в Кипър.

Неремфтах не бързаше и Диодор вече трепереше от нерви. Явно нещо не беше наред. Най-после вратата се отвори и лекарят излезе в коридора, следван от помощника си, който носеше сандъчето с лекарските инструменти.

Диодор запази самообладание, макар че го измъчваха хиляди въпроси. Неремфтах забърза със ситни крачки към съседното помещение и му махна да го последва. Щом Диодор влезе, лекарят побърза да затвори вратата, за да не ги чуват любопитни.

— Уважаеми Диодор, твоята съпруга е напълно здрава млада жена, каквато един мъж може само да си желае — започна лекарят без заобикалки. — Прегледах я основно и я разпитах подробно.

— Разпитал си я? — повтори почти сърдито Диодор.

— Ами да, това е много важно. Трябваше да разбера дали цикълът й съответства на лунния.

— Какъв цикъл?

Неремфтах се покашля многозначително.

— Уважаеми Диодор, природата на жената е сложна и е трудно да я опознаеш. Ала за човек, който е посветен в тайните й, няма скрити неща. Тялото на жената не е постоянно годно за оплождане, както и нивата не ражда жито през зимата. Интересното е, че плодовитостта на жената зависи от фазите на луната. Това е нормалното й състояние. Тялото на твоята жена също се мени в зависимост от луната.

— Защо тогава не ме дарява с наследник?

— За да дам окончателен отговор на този въпрос, трябва да прегледам и теб.

— Мен? — Диодор скочи от пейката и лицето му пламна от гняв. — Какво си позволяваш? Ти може да си най-известният лекар, но нямаш никакво право да се съмняваш в мъжката ми сила. Аз съм мъж, в това няма съмнение.

Неремфтах изобщо не изглеждаше уплашен от бурната реакция на Диодор.

— Ти искаше да знаеш защо съпругата ти не ражда деца, уважаеми Диодор. Все едно дали ти е приятно, или не, природата е неумолима. Твоята съпруга е напълно здрава и напълно нормална, което означава, че ни остават само две възможности.

— И кои са те? — попита раздразнено Диодор.

— Или не спиш достатъчно често със съпругата си, поради което тя не може да зачене — или слабините ти са празни.

Диодор пое шумно въздух, после здраво стисна устни, за да се овладее. Чувстваше се дълбоко обиден. Този проклет лекар беше засегнал мъжката му чест. Ала когато погледна египтянина, той установи с огромно учудване, че за него това беше напълно обичаен проблем.

— Какво предлагаш? — попита делово той.

— Трябва ми малко от твоя мъжки телесен сок, за да го изследвам. — Лекарят му подаде метална купичка. — Аз ли да го направя или ще се справиш сам?

Диодор, който иначе не се срамуваше почти от нищо, се изчерви целият.

— Почакай тук — помоли смутено той, взе купичката, излезе от стаята и повика Никандрос.

 

 

Ромелия се мяташе неспокойно в леглото си. От няколко дни се чувстваше зле. Стомахът й се бунтуваше и тя знаеше на какво се дължи неразположението й. За да преживее по-пълно любовните радости с Клавдий, тя непрекъснато се тъпчеше с афродизиаци. Пиеше големи количества вино от райски ябълки, хапваше си от цветовете на зрелите плодове, приготвяше си смеси от мента, роза, луда череша и преварен мед. Подправяше виното си с анасон и сок от мак. Това се отразяваше добре на любовните й умения, но развали стомаха й. Главата й бучеше, мъчеха я спазми. Накрая повърна в леглото.

Пила и Друзила се втурнаха да й помогнат. Ромелия беше толкова зле, че не искаше да вижда никого. Набързо повиканият лекар съжалително поклати глава.

— Диета, спокойствие, сън, въздържание — заяви кратко той и й препоръча отвара от лайка и салвия. Ромелия бутна отвратено каната, която й донесоха.

— Оставете ме на мира! — изкрещя тя и се зави презглава. — Друзила, ти стой отвън. Пила, донеси ми чисти чаршафи!

Прислужничките се спогледаха уплашено и побързаха да изпълнят нареждането.

— Аз ще отида да донеса чаршафи, а ти си почини — проговори тихо Пила. — Кой знае, може да поиска още нещо.

— Не вярвам. Сигурно ще заспи, а щом се събуди, ще се почувства по-добре.

— Ако зависи от мен, ще я оставя да спи дълго — усмихна се Пила. — Така няма да ни тормози.

— Права си. Аз ще поседя на пейката, докато се върнеш. — Друзила въздъхна тежко и се отпусна на пейката до вратата.

Стаята за чисто спално бельо беше в стопанското крило на вилата. Коридорите бяха празни, повечето домашни роби бяха заети в кухнята. Клавдий се промъкваше на пръсти, защото не искаше да го открият. Преди минута Пила мина покрай него на път за гардеробната.

Пила отвори една ракла и потърси подходящ чаршаф за Ромелия. Когато се наведе да го издърпа, усети как две силни ръце обхванаха хълбоците й. Тя се обърна с бързо и гъвкаво движение, сграбчи китките на нападателя и заби коляно в слабините му.

— Спри, спри! — изохка уплашено Клавдий и отскочи назад. — Да не искаш да ме направиш евнух?

— Клавдий! — Пила се отдръпна, погледна го обвинително, после избухна в смях. — Защо се промъкваш така? За малко да ти причиня зло.

— Едва се отървах. Както виждам, нямаш нужда от закрилата ми, можеш да се защитаваш и сама.

— Прав си. Всеки, който се опита да ме нападне, ще съжалява горчиво за дързостта си. Никой не може да си играе с мен безнаказано! — Пила вирна брадичка и се изсмя тържествуващо.

— Никой ли?

— Никой — отговори тя. — Ти можеш, но само когато аз ти разреша.

— Я виж ти! Моят красив лебед има отровните зъби на усойница. Но все пак е безкрайно облекчение, че нито една чужда ръка няма да се докосне до тялото ти. То е обречено само на мен.

— Обречено? Доколкото знам, ние с теб не сме свързани с брачен обет. Някога мечтаех за брачните радости, но сега знам, че те са ми отказани завинаги. Аз се отдадох на теб и никога няма да се докосна до друг мъж. За мен това е равно на официална брачна церемония. Никога няма да ти изневеря.

Клавдий я прегърна и я погледна дълбоко в очите.

— Радвам се, че се чувстваш като моя жена. Е, мъжете не се кълнат във вярност на жените си, това не е в природата им. Но аз съм готов да положа тази клетва в името на всички богове, които почитам. Защото не искам друга жена, била тя патрицианка или хетера. С теб изживявам всички телесни радости. И не само това. Установих, че радостите се умножават безкрайно много, когато участваш в тях със сърцето си.

— Защо тогава не си ми верен?

— В сърцето си съм ти изцяло верен. Искам да ти бъда верен и с тялото си, но ако напусна Ромелия, ще напусна и теб. Тогава Лентул ще определя по-нататъшната ми съдба.

Той издърпа Пила към струпаното на купчина бельо, оставено в един ъгъл за гладене. Легна по гръб и я помоли да седне върху бедрата му. Тя се приведе към него и го целуна.

— Вече знам, че съдбите ни се определят от други хора. Ако знаеш колко ми е противно да завися от тях. Така искам сам да си бъда господар — продължи глухо Клавдий. — Аз не съм роб, каквито са повечето гладиатори в школите, но пак нямам свободна воля. Аз съм едно нищо, един прост инструмент в ръцете на могъщите. — Ръцете му се плъзнаха нежно по бедрата й.

— По-рано вярвах, че жените на съдбата, норните, определят живота ми. Сега проумявам, че съдбата ми зависи от други хора.

— Виждаш ли, че си приличаме! Какво значение има, че за известно време вземаме съдбите си в свои ръце и се радваме на прекрасни мигове?

Той притисна хълбоците на Пила и нежно ги поведе към възбудените си слабини.

— Направи ме щастлив, сега, в този миг — прошепна дрезгаво той. — Без теб животът ми е празен като стара амфора. Напълни я с мед и нектар, с вино и мирта. И ме гледай в очите!

Пила избухна в смях.

— Знаеш ли, аз съм установила, че римските мъже предпочитат да гледат гърбовете на партньорките си.

— Виж ти каква учена жена! С хетерите често правят така. Защо да гледам в безжизнените им очи? Ти си моята любима, моята жена. Ти ми говориш с очите си. Чрез твоите очи гледам в сърцето ти.

Пила не отговори. Дъхът й идваше на тласъци, цялото й същество се стремеше да се съедини с любимия. Този път тя пое инициативата. Ръцете й го милваха навсякъде и Клавдий стенеше сладостно. Погледите им бяха впити един в друг. Клавдий се надигна и Пила опря чело в неговото.

— Обичам те — прошепна тя и потърси устните му. Клавдий я притисна с все сила към себе си. Във връхната точка на нежната им прегръдка Пила притисна глава до рамото му и затвори очи, за да запази по-дълго прекрасния сън.

— Търкаляме се в бельото като разгонени кучета — прошепна с болка тя. — А така ми се иска да споделя леглото с теб, да останем заедно цяла нощ.

— И аз го искам — отговори Клавдий. — Защо да не го направим?

— Няма как. Аз споделям една стая с Друзила. Ако се измъкна късно през нощта, непременно ще ме забележи.

— Можеш ли да й се довериш?

— Не знам. Досега беше единствената ми близка. Но в последно време установявам, че не мога да се доверя никому. Твърде опасно е.

— Въпреки това искам да те държа цяла нощ в обятията си. Ела в моята стая, там никой няма да ни пречи.

— Ами ако дойде Ромелия?

— О, не! Ромелия винаги ме вика в покоите си. Нито веднъж не е пристъпила прага на стаята ми. Не може да се принизи да посети един прост гладиатор.

— Е, добре, ще се опитам да се измъкна.

— Обещаваш ли ми?

— Нищо не мога да ти обещая. Но ще направя всичко възможно. — Тя го прегърна и впи устни в неговите.

— Готов съм да умра за една нощ с теб — пошепна дрезгаво Клавдий.

— Знаеш ли, моментът е благоприятен. Ромелия е неразположена, стомахът й е развален. Не вярвам, че има апетит за нещо, дори за теб.

— Отлично! Боговете са на наша страна!

 

 

Диодор беше много образован, но и много суеверен човек. Когато трябваше да вземе важно решение за живота си, винаги се доверяваше на оракула, вслушваше се в шепота на листата или в премъдростите на Пития. Не изпитваше съмнения в дъбовете и камъните, пред които се прекланяше, защото отговорите им винаги бяха правилни. Този път от решението му зависеше твърде много и той се допита до храма на Аполон в Помпей.

Трябваше му доста време, докато се съвземе от шока, който му причини египетският лекар Неремфтах. Атенаис не беше виновна, че нямаха наследници, виновникът беше единствено той! Това беше най-страшното унижение, което можеше да сполети един мъж. Дни наред седя в затъмнената си стая, като не желаеше да види нито съпругата си, нито Никандрос. Не излезе нито веднъж, не отиде на игрището, само седеше в един ъгъл и мрачно размишляваше. Накрая събра сили и отиде в храма, за да измоли съвет.

Хората се допитваха до оракула веднъж в месеца. Диодор напълни кесията си със злато, събра жертвени дарове в няколко кошници и се запъти към храма. Един жрец му подаде оловна плочка, на която да гравира въпроса си. След това сгънаха плочката и на обратната й страна надраскаха инициалите на Диодор. Той хвърли плочката в бронзово гърне, което вече беше пълно до половината с плочките на други просители. После зачака търпеливо. Жреците занесоха гърнето в малката стаичка, където седеше свещенослужителката. Никой смъртен нямаше право да се доближава до тази стая. Просителите биваха повиквани един по един от главния жрец. Те коленичеха пред каменен свод и изслушваха отговорите на Пития.

Иначе гордият Диодор изпита внезапен страх. Церемонията беше толкова тайнствена… Ала трябваше да го направи, цялото му бъдеще зависеше от това.

Един жрец извика името му и Диодор се надигна. Коленичи пред тайнствения свод с три процепа и сведе глава. Отначало чуваше само някакъв странен вой, сякаш вятър виеше в празна камина. Шумовете се оформиха в думи, прозвуча неземен глас:

— Облаците идват, облаците си отиват. Виждам как вятърът се плъзга над пъстра поляна. Пъстрите цветя се раздвижват под лекия полъх. Една пеперуда се спуска към близкото цвете. Този, който ще притежава главата на Атика, не е нито чужд, нито приятел. Пеперудата отлита. Виждам поляната.

Гласът заглъхна във воя на вятъра. Жрецът му направи знак да стане и да напусне оракула. Диодор излезе от храма с треперещи колене и тръгна към дома си. Трябваше да обмисли много внимателно думите на оракула.

През нощта сънува странен сън. Тичаше през поляна, покрита с нацъфтели цветя. Наведе се да ги разгледа и откри, че всяко цвете е с човешко лице. Едно от лицата беше на Атенаис. Той се втурна към жена си, но вятърът отнесе цветните главички в друга посока. Диодор напразно протягаше ръка да се добере до цветето с лицето на Атенаис. Една пеперуда се спусна от небето и кацна върху цветето с лицето на съпругата му. Пеперудата имаше големи пъстри криле, но тялото й беше човешко. Диодор се опита да я разгледа. Дребната фигурка на пеперудата не му беше чужда, но той не можеше да се сети откъде я познава. Вятърът духна по-силно и пеперудата се понесе надалеч. Ала Диодор остана да седи на поляната. Събуди се облян в пот и се огледа объркано. Къде изчезна цветната поляна? Вече се зазоряваше, в стаята му проникваха първите ивици светлина. Какво означаваше този сън?

Оракулът също беше говорил за поляна с цветя и пеперуда. Но кой беше този нито чужденец, нито приятел, който трябваше да притежава главата на Атика?

Диодор се обърна по корем и опря глава на ръцете си. Атика беше област в Гърция и столицата й беше Атина. А името на жена му беше Атенаис — произхождащата от Атина… Един нито чужд, нито приятел ще притежава главата на Атика… Явно ставаше въпрос за Атенаис. На цветето бе кацнала пеперуда и го бе оплодила. Но това не беше той, Диодор. Коя беше пеперудата с човешко тяло? Нито чужд, нито приятел…

Изведнъж Диодор скочи. Сънят му разкри смисъла на казаното от оракула. Той изскочи навън, заповяда на робите да приготвят колесницата му и се понесе като вихър към Помпей, където живееха негови далечни роднини. Зачука устремно на вратата им и когато го поканиха да влезе, се огледа търсещо. Зад чичо му беше застанал първородният му син, млад и красив момък, и го гледаше с безкрайна изненада. Още щом го видя, Диодор разбра, че е намерил, каквото търсеше. Протегна ръка и стисна здраво десницата на младия мъж.

— Солон, оракулът те е предопределил да ми помогнеш. Моля те, ела с мен в дома ми. Ти ще бъдеш създателят на бъдещите ми деца!

* * *

Гостната, която обитаваше Клавдий, беше скромна, но чиста и удобна. По-голямата част от нея беше заета от широко дървено легло. Малка пейка за краката, дървен стол и ракла, на която бяха поставени леген за миене, стомна с вода и газена лампа, допълваха оскъдната мебелировка. През малък прозорец с изкусно изработена решетка проникваше бледата светлина на здрача.

Пила бързаше по тъмния коридор. Боговете наистина бяха на тяхна страна, защото Ромелия беше заповядала на Друзила да спи пред покоите й, за да й помага през нощта, ако се наложи. Пила беше сама в стаята и имаше възможност да се приготви грижливо за нощта. Окъпа се в банята на робите, напръска косите си с ароматна вода и ги сплете грижливо. Облече лека туника и си легна. Изчака, докато робите в околните стаички заспаха, измъкна се на пръсти и се втурна към крилото за гости. Почука по уговорения начин на вратата и зачака с лудо биещо сърце.

Любимият й отвори и я грабна в прегръдката си.

— Любов моя! — прошепна щастливо той и покри лицето й с целувки. Пила се отдаде цялата на бурните му ласки.

Когато успя да се освободи от устремната му прегръдка, тя се отдръпна назад и се усмихна нежно.

— Цялата нощ е пред нас — пошепна тя.

— Така ми се иска мигът да се превърне във вечност — отвърна Клавдий и отново посегна да я прегърне.

Пила седна на края на леглото и започна да развързва сандалите си с грациозни движения. Клавдий я наблюдаваше като омагьосан. Приседна на стола, за да проследи събличането й. Тя промени стойката си и се зае с другия крак. Вдигна леко одеждата си и намери дългата връзка. Глезените й бяха тесни и светли, кожата й сияеше в здрача на стаята. Клавдий отново изпита чувството, че Пила сияе отвътре, че е обгърната от мека лунна светлина като божествено същество. Когато се наведе напред и свали сандала си, роклята се свлече от раменете и разкри красивите й гърди. Клавдий простена задавено и притисна ръце между коленете си. Така му се искаше да скочи и да я грабне в прегръдките си. Но трябваше да се наслади докрай на тази несравнима игра.

Пила се надигна и разголи и другото си рамо. Все пак тя задържа тънката материя на гърдите си и се обърна. Одеждата й се свлече бавно и разкри правия гръб. В играта на сенките Клавдий се възхити на меката линия на гръбнака и прехода към пълната закръгленост на седалището. Тя се извърна настрана с прелестта на танцьорка и профилът й се очерта срещу черния четириъгълник на прозореца. Тя отпусна ръка и памучната туника се свлече на пода като изворна вода. Погледът му се впи в твърдите й гърди, които се надигнаха, когато Пила вдигна ръце към главата си. Тя зарови пръсти в косата си и отметна глава назад, след което се обърна отново с лице към Клавдий. Протегна бавно ръце към него и впи поглед в очите му.

Клавдий следеше чувствените й движения със затаен дъх. Никога преди това не беше виждал нещо по-прекрасно. Повярва, че се е възнесъл на планината Олимп, защото на земята не можеше да съществува такова съвършенство.

Той падна на колене пред Пила, обхвана с две ръце меко закръглените й хълбоци и притисна лице към корема й. Вдъхна дълбоко аромата на женствеността й, без да се опитва да скрие тръпките, които разтърсваха тялото му. Пила се приведе и пръстите й се заровиха в косата му. Тя помилва нежно гъстите къдрици, после бавно плъзна ръце по тила към плешките. Ласкавите й ръце продължиха пътя си, насладиха се на коравите рамене и мускулите, които играеха под кожата, стигнаха чак до китките. За момент тя притисна ръцете му към хълбоците си, после с мек натиск ги поведе нагоре по тялото си. Клавдий се остави с готовност на волята й. Усети под дланите си меко закръгления й корем, началото на ребрата, твърдите и все пак изкусително меки гърди. Обхвана ги нежно и помилва пълната им закръгленост, докато връхчетата на пръстите й се плъзгаха бавно по ръцете му. Устните му последваха дланите и си проправиха път по топлия корем към гърдите. Той усети леките тръпки на кожата й под ласките си и простена задавено. Ръцете й се мушнаха под лактите му и с мек натиск го накараха да се изправи.

Той покри с нежни целувки торса, докато пръстите му продължаваха да милват гърдите й. Ала преди устните му да стигнат до нежнорозовите връхчета, Пила се отдръпна кокетно и се наведе назад. Клавдий пое шумно въздух. Ръцете му се плъзнаха под мишниците към гърба и го подкрепиха. Пила се усмихна изкусително, опря се на ръцете му и му предложи гърдите си. Клавдий се приведе и връхчето на езика му се плъзна по нежната кожа. При тази милувка Пила въздъхна и потрепери. Между двамата цареше мълчание. Всяка дума би разрушила магията на мига. Пък и нямаха думи, с които биха могли да изразят чувствата си.

Без да променят позата, двамата се отпуснаха бавно на ръба на леглото. Седяха един срещу друг, тя с ръце на раменете му, а неговите ръце продължаваха да крепят гърба й. Пила се надигна и приближи глава до неговата. Твърдите зърна на гърдите й се изплъзнаха от устните му. Той усети меката гънка между гърдите й и езикът му продължи играта си, проникна в малката вдлъбнатина на ключицата, после се плъзна нагоре по стройната й шия, докато стигна до крайчето на ухото й и нежно го захапа.

Пила дишаше все по-тежко, обхваналата я възбуда заплашваше да я надвие. Но тя желаеше да се наслади на всеки миг от нежностите му. Сетивата й следяха огнената пътека, която целувките му оставяха по кожата й. Тя навлажни устните си с език, защото горещият й дъх заплашваше да ги изсуши. Провокативната бавност на целувките му разпали в тялото й парещо желание, което се превърна в неописуемо удоволствие.

Пила вдигна левия си крак на постелята и го притисна към хълбока му. Тънката материя на туниката й най-после се свлече окончателно на пода. Силна болка проряза слабините му и той потърси устните й, за да окаже съпротива на този нечовешки напор да я вземе. Тя отвори устните си съвсем леко и подаде между тях връхчето на езика си. Кръвта отново нахлу болезнено в слабините му и той простена с диво желание. Ръцете й помилваха раменете му и продължиха към широкия гръден кош, коравия корем и болезнено пулсиращия фалос. Той искаше тя да го докосне, едва ли не да го сграбчи, но Пила го помилва нежно и леко. После скръсти ръцете си зад главата и се отпусна бавно на меките възглавници. Клавдий се взря като замаян в тялото й, полегнало в неизразимо чувствена поза, и отново се сви поради болката, която му причиняваше превъзбуденият фалос.

Той пое дълбоко въздух и преодоля нагона да падне върху това божествено тяло и да го завладее без остатък. Вместо това се изправи и се приближи до нея. Също така бавно, както се бе съблякла Пила, той откопча брошката на наметката си и я захвърли небрежно на пода. Сребърното украшение прозвънна тихо на камъка. Закопчалката на колана се отвори с металически звън. На колана Клавдий носеше късия си меч с богато украсена ножница и остра кама в кожен калъф. Вълнената материя на наметката заглуши звъна на метал.

Пила изви чувствено горната част на тялото си и се намести удобно във възглавниците, после вдигна и левия си крак на леглото. Сви го в коляното, докато другият увисна небрежно през ръба. Възхитеният й поглед следеше Клавдий, който сваляше късата си туника. Както някога на Валериевия конвивиум, тя се наслади на съвършеното мъжко тяло. Блестящата бронзова кожа се опъна силно над мускулите и подчерта съвършено оформените крайници. Движенията му бяха силни и едновременно с това гъвкави.

Клавдий стоеше в профил към прозореца и тя виждаше ясно широките му рамене, линията на гърба до малкия стегнат задник. Краката му бяха дълги и стройни. Когато се обърна, добре тренираните мускули на бедрата му се раздвижиха изкусително. Силната му възбуда нямаше как да бъде скрита и правеше сериозна конкуренция на бог Приап.

Пила се усмихна в прилив на щастие и протегна ръце да го докосне. Връхчето на средния й пръст докосна твърдото му бедро и Клавдий потрепери от наслада.

Погледът му се плъзна по стройното стъпало, което се опираше на леглото и проследи безкрайно дългия крак до златния триъгълник между бедрата й, който му се предлагаше така неприкрито. Той преглътна мъчително и отново си повтори, че трябва да остане спокоен. Не искаше да разруши магията на мига. Дълго остана изправен до леглото и запечата дълбоко в себе си прекрасната картина, която нямаше да забрави никога, също както нямаше да забрави гледката на Пила в ролята на богинята Венера в работилницата на скулптора. Не беше само тялото на красивата жена, а най-вече странно чувствената и заедно с това неземна аура, която заобикаляше това тяло.

За Клавдий еротиката беше съвсем естествена част от всекидневието и той се беше научил да общува непринудено с жените. Но откакто обичаше Пила, усещаше дълбокия смисъл в сливането на телата им. Това му причиняваше необяснима болка, приятна и в същото време застрашителна. Това не беше плътската жажда, която идваше на мощни тласъци, напорът за облекчаване на слабините. Тази вечер той изпитваше едва ли не страх да проникне в това прекрасно тяло, да го нарани, да му причини болка.

Той се наведе над нея и се опря на ръце. Приближи се до лицето й и погледна дълбоко в сините очи. Усети странни тръпки и за миг изпита чувството, че пропада в бездънна пропаст. В тези великолепни очи живееше друг свят, светът на Пила. Той искаше да го опознае и да заживее в този свят.

Клавдий сгъна бавно лакти, докато гърдите му докоснаха нейните. За момент спря да се движи и се наслади на сладостните тръпки, които я пронизаха при това докосване. Пила дишаше накъсано и той усети горещата милувка на дъха й върху лицето си. Това го накара да осъзнае, че под него лежи не божествено същество, а мамещото и напълно реално тяло на любимата жена. Не беше останало нищо от детската плахост и страхливия срам, които показваше Пила. Любовта беше събудила желанията на тялото й, тя изпитваше неудържима жажда да се слее с неговото, да постигне единение с душата му. Когато я погледна в очите, той осъзна, че като прониква в тялото й, прониква и в душата й. Скоро щеше да се озове там, в света на дълбоките сини очи.

Клавдий премести тежестта си на лявата ръка, а с дясната започна да я милва. Спря, едва когато усети между пръстите си нежните косъмчета на венериния хълм. Мушна ръка под бедрото на Пила, повдигна го и го намести така, че коляното й се озова в лакътната му свивка. Пила се надигна и отговори на усилията му да се съедини с нея. Обхвана тялото му с едната си ръка, а с другата се опря на възглавницата. Устните й се приближиха към неговите. Клавдий усети лекото й треперене и разбра, че този път тя не изпитваше страх, а само желание. В момента, когато устните им се срещнаха, се сляха и телата им.

Клавдий задвижи тялото си над нейното като могъща вълна. Докосваше кожата й със своята, без да я притиска, без да й пречи да диша. Усещаше отзивчивостта й, желанието, с което отговаряше на движенията му. Чуваше тихите й стонове, пиеше ги от устните й. Пила произнасяше думи, които той не можеше да разбере. Тя се приближи още повече към него, той се наведе още над нея, телата им образуваха затворен кръг и потънаха в собствения си свят. Тя опря чело в свивката на шията му, ръката му подкрепи хълбока й. Кожата й овлажня от напрежение, дъхът й стана още по-горещ. Тя се вкопчи в него със свободната си ръка и с лек натиск на дланта върху гърба му даде да разбере, че трябва да увеличи темпото. Той погледна разпиляната руса коса, която светеше с неземен блясък, и отново усети прилив на безкрайна нежност. Тя го искаше! Тя го искаше доброволно, отдаваше му се в дълбока, безкрайна любов. Той удовлетвори копнежа си по нея, като я обгърна с две ръце, привлече краката й върху гърба си и впи устни в свивката на шията й. Усети биенето на сърцето й, пулсирането на кръвта под нежната кожа. Тя беше толкова топла и мека, толкова жива и желана!

Нощта падна над влюбените и двамата се сляха с мрака. Така както очертанията им се разтвориха и се вляха едни в други, така се сляха телата и душите им. Не можеха да се отделят един от друг, толкова силно беше желанието им за близост. Пила усети с учудване сладката болка, която й причини сливането с Клавдий, болка, която търсеше удовлетворяване. С всяко негово движение желанието й се засилваше и тя имаше чувството, че е празен съд, който морските вълни пълнеха постепенно. Досега тялото й беше празно и неудовлетворено. Сега се пълнеше с чувства, с желание и любов. Тя усети как възбудата й бързо нарастваше като морската вода по време на прилив. Скоро щеше да дойде мигът, когато натискът щеше да разпука съда.

Движенията на мъжкото тяло увеличаваха насладата й до непоносимост. Заляха я силни вълни и тя се вкопчи в него като удавница. Пулсирането на кръвта й се предаде и на него. Той усети, че ей сега ще загуби контрол над тялото си. И двамата изпаднаха в замайващо блаженство, което помрачаваше съзнанието. И двамата се устремиха към върха, който трябваше да ги освободи от огромното напрежение. Огънят пламтеше буйно в телата им, огън, който би изпепелил целия свят наоколо. Този огън вече не можеше да бъде угасен, той ги изгаряше в болезнен копнеж. И с първичната сила, с която бог Вулкан избухва от недрата на планината си, избухна и Клавдий. Той изкрещя дрезгаво, притисна слабини към тялото й и целият се разтресе от болезнения последен тласък. Едновременно с това във вените му се вля топло течение на безкрайно блаженство и щастие. То му отне и последните остатъци от сила, ръцете му омекнаха, той изпъшка и падна на гърдите й.

Пила отметна глава назад и се устреми насреща му като стихия. Краката й притиснаха до болка хълбоците му и тя усети с цялото си тяло надигането на мощната вълна. Бурята на насладата я връхлетя с неизпитвана досега сила и проби всички прегради в тялото й, изля се като лава в най-съкровената й същност, проникна във всяко ъгълче и всяка фибра. Викът, който се събра в утробата й и избликна в гърлото, отекна навън в нощносиньото небе.

В черния четириъгълник на прозореца блещукаха безброй звезди. Вселената изглеждаше съвсем близо. Клавдий помилва лицето й с безкрайна нежност. Усети влагата между пръстите си и застина.

— Ти плачеш? — попита уплашено той.

— Да — пошепна едва чуто тя. — От щастие.

 

 

Атенаис дойде при Ромелия рано сутринта. Друзила понечи да отпрати посетителката, но Ромелия чу гласа на приятелката си и й извика да влезе.

Атенаис погледна със съчувствие съседката си. Ромелия се беше свила в леглото си, лицето й беше бледо като чаршафите. Ръцете й висяха безсилно, погледът й се луташе между изрисувания с фрески таван и Атенаис.

— Неутешима съм, че не мога да ти помогна, скъпа приятелко — започна нежно Атенаис и помилва ръката й. — Разбрах, че отказваш всички лекарства. При това робинята ми Акме е приготвила няколко прахчета, които със сигурност ще те излекуват.

— Кажи на Акме да върви в ада със своите прахчета! Тялото ми и без това е отровено. Трябва да изхвърли цялата отрова, която е поело. Повърнах безброй пъти и мисля, че в стомаха ми не е останало нищо, което може да ми навреди.

Атенаис изкриви лице.

— Но нали трябва да възстановиш силите си. Трябва да приемеш едно силно ястие с пшеница и месо и…

— Ох, престани! Стомахът ми започва да се бунтува само при споменаването на храна. По-добре ми разкажи нещо весело. Опитай се да ме разсееш от проклетото неразположение.

— О, аз наистина нося интересна новина — заговори доверително Атенаис и понижи глас. — Един египетски лекар дойде да ме прегледа, за да установи защо не мога да даря съпруга си с наследник. И, представи си, този известен човек установи, че съм напълно здрава.

— Сериозно? И какво стана после?

Атенаис се засмя смутено.

— Аз съм напълно здрава и годна да раждам деца. Нивата изглежда добре подготвена. Ти беше напълно права. Прекрасните часове с твоя красив гост ми се отразиха много добре.

— Виждаш ли! А в началото се правеше на срамежлива и предпочиташе да търсиш помощ от боговете.

— О, сигурна съм, че и боговете ми помогнаха. Тялото ми вече е готово да зачене дете.

— Защо тогава не си забременяла досега? — попита Ромелия и част от жизнеността й се възвърна.

— Причината е в Диодор! Неговият телесен сок не е годен да създава деца. Така каза лекарят.

— Така си и знаех — промърмори полугласно Ромелия.

— Какво каза?

— О, нищо, скъпа приятелко. Аз размишлявах дълго защо не можеш да дариш Диодор с наследник и реших, че причината е в необичайната му връзка с Никандрос.

— Не те разбирам. Какво общо има Никандрос?

— Как да няма общо? Боговете са разпоредили мъжът да се съединява с жена. Всички други начини не са по тяхната воля. Освен това се отразяват зле на здравето. Той излива соковете си пред Никандрос и това го е разболяло. Разбираш ли, телесният му сок е… гранясал.

— Наистина ли? — погледна я смаяно Атенаис. — Но много мъже приемат в домовете си млади момчета, за да ги възпитават.

— Хубаво възпитание! Не ме карай да се смея! Гръцките мъже изобщо нямат представа как да общуват с жените си, затова си вземат момчета. Спомняш ли си някога съпругът ти да те е любил като Клавдий?

Погледът на Атенаис се замъгли.

— О, не, Диодор не може по нищо да се мери с Клавдий. Ако беше като него…

— … отдавна щеше да има наследник. И какво ще правите сега?

— Много просто. В Помпей живее чичото на съпруга ми, който има син на име Солон. Млад мъж, красив и… — Атенаис се изкиска доволно. — Изглежда наистина добре. Мъжествен е почти като Клавдий.

— Нима той ще…?

Атенаис закима енергично.

— Да. Диодор го доведе в нашата къща и ми го представи. Той е от семейството на съпруга ми, нали разбираш. Той ще създаде децата, които Диодор ще признае за свои.

Ромелия загуби ума и дума. Ама че нрави имаха тези гърци!

— Вероятно това означава, че повече няма да се наслаждаваш на компанията на Клавдий?

Атенаис стисна ръката й.

— Толкова съм ти благодарна за безкористната помощ, скъпа Ромелия. Никога няма да забравя великодушието ти. Ти наистина ми помогна. Сега ще се отдам с радост на братовчеда на съпруга си и ще чакам плода на нашите усилия да израсне в тялото ми. Вече няма да е нужно да се промъквам тайно в покоите ти. Официално ще приемам в леглото си Солон.

Ромелия се отпусна безсилно във възглавниците. Не беше очаквала подобно развитие на нещата. Атенаис се наслади на нощите с Клавдий, но той вече не й беше нужен, нито пък съседката й.

— Желая ти много щастие — отвърна остро Ромелия и лицето й отново се разкриви от болка, а страдалческият й поглед се устреми към тавана. — А сега ме остави сама, искам да спя.

— Съжалявам, ако разказът ми те засегна с нещо — извини се плахо Атенаис.

— Не, не — възрази уморено Ромелия. — Беше много интересен. Но сега имам спешна нужда от тишина и спокойствие.

Атенаис скочи от столчето си.

— Желая ти бързо възстановяване. Донесла към ти шишенце с вино, смесено с настъргана змийска кожа. Акме ме увери, че веднага ще те изправи на крака. — Тя остави фиолата на масата.

Когато Атенаис излезе навън, Ромелия скочи като тигрица от постелята си, грабна фиолата и ядно я запрати към стената.

— Жалка отровителка! Предателка! Не искам да те видя никога вече! — изкрещя вбесено тя. Всъщност предателството на Атенаис беше добре дошло за нея. Сега щеше да има Клавдий само за себе си. Сега той най-после трябваше да я отвлече. Вечните игрички в спалнята й бяха втръснали, искаше най-сетне да преживее нещо вълнуващо! Клавдий беше само неин. Той беше длъжен да подготви всичко, да я отвлече, да я отведе далече от Рим и римската държава и двамата да преживеят вълнуващи приключения. В моментите на смъртна опасност тя щеше да лежи в прегръдките му и да усеща сладостни тръпки, да се носи между живота и смъртта, между страха и чувственото опиянение. Това беше най-прекрасното усещане, и той беше длъжен да й го достави. Сега, веднага! Не можеше да чака нито минута повече!

Ромелия се огледа като безумна из стаята си, втурна се към вратата и я отвори с трясък. Друзила, която се беше разположила удобно на каменната пейка, скочи уплашено и разтърка очите си.

— Не ставай, дебелано! — изрева Ромелия и хукна с развяващи се одежди по дългите коридори към крилото за гости. Намери стаята на Клавдий, отвори вратата, без да почука — и замръзна на мястото си. Видя широкия гръб на мъжа, видя и силните ръце, в които почиваше женско тяло. Пила!

— Жалка германска змия! — изрева гневно господарката и сграбчи робинята за косите.

Гневът й придаде свръхчовешка сила. Тя издърпа нещастницата от леглото на Клавдий и я потегли към вратата. Все още сънена, Пила се запрепъва по пода, където лежаха безредно разпръснати дрехите на любимия й. Най-отгоре беше коланът с острата кама. Ромелия я измъкна светкавично от ножницата и замахна да прободе робинята си. Клавдий скочи от леглото и улови ръката й.

— Това ще ти донесе нещастие! — извика отчаяно той.

— Тя ми е робиня и мога да правя с нея каквото си искам! — изкрещя побеснялата от гняв Ромелия. — Ей сега ще я убия! Тази жалка мръсница не заслужава да живее!

Тя се опита да се пребори с Клавдий и да освободи ръката си, като през цялото време стискаше здраво косите на Пила. Движенията й бяха толкова резки и внезапни, че Клавдий не успя да се предпази от един замах и получи лека рана в рамото. Болката го заслепи и той отстъпи назад. Ромелия се възползва от този миг, стисна здраво едната плитка на Пила и я отряза. Пила изпищя ужасено и вдигна ръце към главата си в закъснял опит да се защити. Ромелия нададе триумфален вик и размаха дебелата руса плитка като военен трофей.

Шумът събуди стражите и няколко мъже нахлуха в стаята на Клавдий.

— Вземете я и я хвърлете в подземието. Не искам никога вече да видя тази жалка робиня. Тя ме нападна! Веднага да я пратят на арената. Искам да умре!

Стражите сграбчиха грубо падналата на пода Пила и я повлякоха към вратата.

— Клавдий, помогни ми! — изпищя в смъртен страх робинята.

Но Клавдий остана на мястото си, лицето му застина в каменна маска. Той погледна безмълвно светлата фигура, която пищеше и се отбраняваше отчаяно.

— Клавдий! Помогни ми, какво чакаш! — Виковете й отекваха в ушите му. Вместо да й помогне, Клавдий обхвана раменете на Ромелия и я обърна към себе си.

— Успокой се, Ромелия. Не си струва да се гневиш така заради една робиня. Къде остана аристократичното ти благородство? Легни при мен, аз ще те утеша.

Пила, която чу тези думи, ги почувства като удари с камшик.

— Клавдий! Какво говориш? Ти си предател! Клавдий!!! — Отчаяните й викове събудиха цялата къща. Краката й се подкосиха и стражите я повлякоха по неравния под на стопанското крило, за да я оковат и да я хвърлят в катакомбите на Помпейската арена.