Сюзън Симънс
Принцеса Сесил (22)

Двадесет и първа глава

— „Само ти“ — преведе Сесил от средновековен френски. Гърлото й внезапно пресъхна и тя вдигна ръка към шията си.

Джеймс я погледна.

— Носиш ли венчалната халка на майка си?

— Не съм я сваляла, откакто ми я дадоха, за да я пазя. — Сърцето й подскочи. — Отначало носех халките и на двамата си родители.

Той изрече въпроса, който и двамата мислено си зададоха:

— Мислиш ли, че пръстенът, който аз нося, е на баща ти?

— Да.

Сесил пъхна ръка под деколтето на ризата си и извади верижката. Златото проблесна в мрака.

Джеймс задържа в ръка златната халка, която бе носил в кожената лента, а с другата хвана пръстена, окачен на верижката.

— Изглеждат еднакви. Само моята е малко по-голяма.

— Това са венчалните халки на родителите ми — уверено каза Сесил. — Познавам ги.

Джеймс я изгледа изпитателно.

— Защо венчалният пръстен на баща ти е у мен?

Сесил внезапно усети, че цялото му тяло трепери, притиснато до нея.

— Може би аз съм ти го дала.

Той се замисли и смръщи тъмните си вежди.

— Жената от моите сънища, ти, в един момент ми подаде нещо. Сега разбирам, че навярно е бил пръстенът на баща ти.

— Исках да ти го дам — спокойно каза тя. Поне това си спомняше.

Очите му добиха, цвят на тлееща жарава.

— Мислиш ли, че някой е видял как ми го подаваш?

— Защо?

— Трябва да знам.

Сесил не бе сигурна защо това е толкова важно за Джеймс.

— Мисля, че не. — Тя повдигна дясната си ръка и разтри слепоочията си. — Понякога всичко ми се струва толкова объркано… сякаш е било сън и все пак не съвсем.

— Не е било сън — решително каза Джеймс. — Случило се е с теб и мен — с нас.

— Вярваш ли, че някога ще разберем защо?

Той кимна:

— Не е толкова важно да разберем защо, колкото просто да знаем, да си спомним.

Сесил докосна с пръсти устните му.

— Това си ти.

— Аз съм.

Изпита неволно желание едновременно да заплаче и да се засмее. Беше го открила! Сърцето й се преобърна.

— Желаех те, Джеймс.

Той хвана пръстите й.

— Аз също те желаех, Сесил.

— Сега отново те желая.

— И аз теб.

Джеймс разкопча верижката, извади халката, която бе принадлежала на нейната майка, и я сложи на ръката й.

Тя взе халката на баща си и я наниза на пръста му.

След това сложи дланта си върху неговата.

Сесил осъзнаваше какъв бе смисълът на това, което щеше да се случи. Тук, сега, тази нощ, тя щеше да се отдаде на мъжа, когото обичаше. Защото той бе единственият, към когото бе способна да изпитва любов. Защото каквото и да ги очакваше в бъдеще, те щяха да имат тази нощ.

Джеймс се изправи, угаси лампата и я поведе към спалнята. Застанаха до отворения прозорец. Той стоеше зад нея и заедно съзерцаваха градината. Тяхната градина. Вдъхваха от опияняващите й ухания, от спокойствието, тишината и прохладата в нея. Спомниха си нейната примамлива зеленина, уединението и красотата й.

Сесил се обърна и се приближи към Джеймс.

Устните им се сляха. Ръцете му обхванаха талията й и той я притисна към тялото си. Тя долови промяната и напрежението у него. Сякаш неудържимо се стремеше към нея.

Бе го изживяла веднъж.

Инстинктът подсказа на Сесил Жирарде, че това е естественият ход на нещата. Мъжът се стремеше физически към жената, която го привличаше. Бяха двете половини на едно цяло, които сега щяха да се съединят.

Това бе тайнството.

Великото тайнство на блаженството.

Броени мигове по-късно ръцете й докоснаха голите му гърди, погалиха косъмчетата и се спряха на малките зърна. Долови внезапното му трепване.

Джеймс измъкна краищата на ризата й от панталоните и Сесил усети как издърпа горните дрехи над главата й. След миг ги видя да падат накуп върху пода. Остана само дантеленият комбинезон, който едва прикриваше плътта й.

Джеймс прикова поглед върху нея. Познаваше този израз на очите му. Знаеше, че вижда ясно очертанията на гърдите й и твърдите им розови върхове. Ръцете му се протегнаха към нея, докоснаха я и я погалиха. Пръстите му обхванаха зърната й и леко ги притиснаха.

Сесил чу тих стон на възбуда и осъзна, че сама го бе издала.

— Джеймс…

— Страхуваш ли се?

Тя бързо прокара език по устните си и призна:

— Може би малко.

Той застина.

— Ако искаш да спра, Сесил, достатъчно е само да ми кажеш.

— Не искам да спираш.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Ръцете му нежно се спряха от двете страни на ключиците й. Освободиха презрамките на комбинезона и той се свлече до талията й.

Джеймс сякаш бе омагьосан от нея.

— Ти си толкова красива, колкото в спомените ми — задъхано прошепна той.

Тя докосна гърдите му и перифразира неговите думи:

— А ти си така неустоим, както в моите спомени.

Той плъзна показалеца си по очертанията на рамото и гърба й, премина отпред, върна се нагоре и се спря между гърдите й.

— Кожата ти е бяла и гладка като порцелан.

Думите му накараха Сесил да потръпне.

Бавно и нежно пръстът му описа кръг около дясната й гръд. След това още един. Последваха няколко все по-малки кръга, последният от които обиколи само зърното й.

— Цветът на плътта ти напомня за бял лебед, плуващ в спокойно езеро при изгрев!

Сесил почувства как къдриците на тила й настръхнаха.

Той леко притисна с пръсти чувствителните зърна на нежните й гърди и през цялото й тяло премина тръпка на наслада.

Джеймс се наведе и придвижи езика си по зърното й, засмука го, докосна го леко със зъби и я изпълни с неудържим копнеж, който тя не бе в състояние да опише.

Устните му изгаряха плътта й. Тя остана без дъх. Не бе в състояние да разсъждава. Бе изцяло под властта на чувствата си.

Той се съсредоточи върху другата й гръд със същата нежност и всеотдайност.

— Твоите гърди са прелестни. Съвършени, вкусни — каза й с възхищение.

Сесил едва стоеше на краката си. Струваше й се, че е започнала да губи разсъдък.

Ръцете му се придвижиха към косите й. Той ги докосна с устни и зарови лице в тях. Меките косъмчета на гърдите му нежно погъделичкаха кожата й. Гърдите й се притиснаха към мускулестото му тяло.

Джеймс я завъртя и тя отново застана с лице към градината. Погледна навън в лунната нощ и усети допира на ръцете му. Сведе глава и спря поглед върху силните дълги пръсти, които обхванаха гърдите й и ласкаво се плъзнаха по тях, доставяйки й неповторима наслада, която дори не си бе представяла, че съществува.

Той се отдръпна назад.

Сесил изчака, докато Джеймс свали обувките, панталоните и останалите си дрехи. Знаеше, че щом се обърне, ще го види такъв, какъвто Бог го бе създал.

— Не искам да се плашиш от това, което следва — обясни той.

Истината бе, че тя чувстваше по-скоро нетърпение, отколкото уплаха.

— Ще се опитам.

— Сега искам да се обърнеш и да погледнеш един гол мъж, който те желае така силно, както никога не е желал друга. Искам да видиш какво става с тялото на мъжа, когато жената, която желае, е с него. Искам да видиш моето желание — каза Джеймс.

Сесил се обърна.

Джеймс стоеше пред нея в цялата си естествена красота. Светлината на лампата обсипваше тялото му с блясък. Косите му наподобяваха черна коприна. Кожата му имаше приятен загар. От него се излъчваше сила и мъжественост. Гледката я накара да затаи дъх.

— Толкова си красив! — възкликна тя.

Погледът й се спря върху тази част от тялото му, с която бяха настъпили най-осезаеми промени. Долови неудържимия му стремеж към нея. Сесил изпита импулсивно желание да го докосне, да разбере какво щеше да се случи.

Не можеше да свали очи от него.

— Мога ли… — Тя облиза устни. — … да те докосна?

— Ако желаеш — задъхано промълви той.

Сесил посегна с показалеца си и докосна върха.

— Толкова си нежен.

Джеймс се засмя пресипнало.

Тя повтори движението си.

— Твърд си. — Все още не сваляше очи от него. Всъщност бе истински смаяна. — Никога не съм виждала това. Е, може би само за миг в съня си, но мисля, че не се брои, нали?

Джеймс поклати глава.

Сесил внезапно осъзна колко е невежа.

— Не зная какво ми е позволено да правя — призна тя.

— Няколко пъти вие, мадам, ме убеждавахте, че жената би трябвало да има същите права като мъжа — напомни й Джеймс.

Сесил сведе поглед към нарасналия орган, който сега държеше в ръката си.

— Мисля, че това не е възможно, сър. Ние сме различни — мъж и жена.

— Само в незначителни отношения — отбеляза той. — Е, не толкова незначителни, но само в някои приятни, прекрасни отношения.

Сесил леко притисна меката горна част и издаде вик на изненада, когато забеляза капките течност, които проблеснаха до малкия отвор. Тя отново го притисна. Джеймс затаи дъх.

Сесил внезапно изпита тревога.

— Нараних ли те?

От него струеше напрежение.

— Не.

Не бе сигурна, че му — вярва.

— Изглеждаш така, сякаш изпитваш болка.

Той стисна зъби.

— И е така, и не е.

— Не звучи логично — отбеляза тя.

— В секса няма логика — задъхано отвърна той.

Сесил бе обзета от неудържимо любопитство.

— Това ли правим?

— Именно — отговори той, без да се впуска в подробни обяснения.

Сесил бе озадачена.

— Щом това е сексът… — Тя се почувства много дръзка, за първи път произнасяше думата на глас. — Тогава защо мъжът се нуждае от жена?

Джеймс се намръщи.

— Извинете, мадам?

Тя опита отново:

— Защо мъжът държи да бъде с жена? Би могъл да постигне същото и със собствените си ръце.

Джеймс въздъхна дълбоко:

— И би могъл, и не.

— Това не е отговор.

— В момента не се сещам за друг… — едва успя да каже той, преди ръцете й отново да се плъзнат по символа на мъжката му същност и да достигнат до черните косъмчета в основата.

— Позволяваш ли да го целуна? — Сесил най-сетне се осмели да изрече въпроса.

Той си пое дълбоко дъх.

Тя го изгледа с тревога.

— Да не би да казах нещо лошо?

Джеймс поклати глава, но не проговори.

— Нараних ли те?

Отново поклати глава.

Тя озадачено повдигна вежди.

— Защо не кажеш нещо?

Той въздъхна:

— Да.

Сесил се усмихна. Едва ли осъзнаваше колко сладка и невинна е усмивката й.

— Разбирам. Искаш да кажеш, че мога да го целуна. — Тя доволно плесна с ръце, наведе се и притисна устни до него.

Той трепна.

— Помръдна — каза тя.

— Знам — потвърди той.

— Може ли още веднъж?

— Ако желаеш.

Този път Сесил облиза устни и ги задържа по-дълго, докато усети вкуса на онези малки блестящи капки върху гладката повърхност.

— Това е доста по-интересно, отколкото си представях — призна тя на голия мъж, който стоеше пред нея. — Бих казала дори, че е невероятно поучително.

 

 

Това бе прекалено.

Не, напротив.

Грейстоун почувства, че губи търпение и самообладание. Време бе да овладее положението и да покаже на дамата истината.

Той хвана Сесил и я изправи.

— Интересно, мадам? Поучително, мадам? През вековете отношенията между мъжа и жената са получавали какви ли не определения, но не очаквах да чуя, че са „интересни и поучителни“.

Тя го погледна и попита с учтив тон:

— А какво очаквахте да чуете, сър?

Джеймс се усмихна с лека ирония.

— Мисля, че ще разбереш това, когато настъпи моментът.

Тя изглеждаше озадачена.

— Кой момент?

— Повярвай ми, сама ще разбереш — каза й той, преди да премине към следващия въпрос, който би искал да обсъдят. — Щом жената трябва да има право на същите привилегии, които се полагат на мъжа, това означава ли, че и мъжът трябва да има право на това, на което се радва една дама?

Неповторимите сини очи премигнаха няколко пъти.

— Предполагам, че да.

— Така си и помислих — мрачно каза той.

Джеймс застана на колене пред нея, смъкна тесните черни панталони и бельото под тях и преметна всичко върху останалите й дрехи. Сега тя също бе съвсем гола.

Той се изправи, направи крачка назад и прикова поглед върху младата жена пред себе си. Лунната светлина влизаше през прозореца зад нея и придаваше на тялото й нежен сребрист блясък. Лампата в спалнята светеше слабо, но той успя да различи всяка извивка, всяка заоблена форма, целия й прекрасен силует.

— Красива си — възкликна Джеймс.

Страните й порозовяха, но ръцете й не помръднаха.

— Благодаря.

Той пристъпи към нея.

— С удоволствие бих го повторил.

Сесил остана неподвижна. Сякаш бе затаила дъх.

— И ти си красив — промълви тя.

Джеймс й се усмихна.

— Вече го спомена, но все пак благодаря.

Тя се смути за миг.

— С удоволствие бих го повторила.

Той се приближи още повече. Гърдите й почти се докосваха до него. Прикова поглед върху косите й и нежно прокара ръка по едната страна на тялото й.

Сесил потръпна.

Цялото му внимание бе съсредоточено върху нея.

— Харесва ли ти да те докосвам?

Тя кимна, но остана безмълвна. Не бе сигурен дали бе в състояние да проговори.

Всичко започна отново.

Този път Джеймс използва устните си вместо ръцете. Обсипа с целувки челото, страните й, нежната извивка между шията и брадичката й, чувствителната област под ухото й, голото й рамо, свивката на лакътя. Докосваше много внимателно нежната й кожа. Отдели специално внимание на красивите й гърди, преди да се спусне към стройната й талия и да продължи надолу към бедрото, коляното, глезена и дори ходилото й. След това се върна нагоре по другата страна.

Този път се съсредоточи върху нежната женствена извивка, покрита с тъмни косъмчета. Тази примамлива извивка, която вече бе влажна и мека.

Джеймс я докосна с език.

Тя се отдръпна.

— Не си ме наранил — побърза да го успокои Сесил.

— Знам — отвърна той с усмивка. — Само разтвори краката си, моя сладка лейди.

Джеймс обхвана бедрата й от вътрешната страна.

Сесил леко ги раздалечи. Сега разстоянието бе достатъчно да направи това, за което копнееше. Погали я с езика си първо едва доловимо, след това по-смело и най-сетне с цялата си жар.

Тя се предаде на ласките на ръцете, устните и езика му, шепнейки задъхано името му:

— Джеймс.

Той почувства нейния трепет от неизказано желание. Когато се върна към устните й и ги докосна с гореща и жадна целувка, и двамата бяха замаяни.

Тя затрепери.

— Джеймс, не зная какво става с мен. Чувствам се толкова странно…

— Знам, сладка моя — увери я той шепнешком.

— Не мисля…

— Не е нужно да мислиш, Сесил. Не е нужно никой от двама ни да разсъждава. В този момент са важни единствено чувствата.

— Но вече не мога да се държа на краката си — тревожно каза тя.

Джеймс я вдигна на ръце и я понесе към старинното легло с неразгадаеми гравюри, което някога бе принадлежало на император Карл Велики. Бе подходящо за император или императрица… или за принцеса.

Отмести завивките, положи Сесил и легна до нея.

— Сега няма за какво да се тревожиш — отбеляза той. Прегърна я, надвеси се над нея и целуна устните, зърната на гърдите и нежната бяла кожа на корема й.

— Ето така те помня — промълви тя и го погледна с тъмносините си очи, които искряха от страст.

— И аз те помня точно такава — отвърна той, разтвори бедрата й, плъзна ръката си между дългите й стройни крака, погали нежните меки косми и достигна до центъра на нейната женственост.

Сесил въздъхна.

Джеймс усети влагата по ръката си. Жадно впи устни в нейните, плъзна език между тях и проникна с пръст в тялото й.

Тя изпъна гръбнак и инстинктивно повдигна краката си. Джеймс заглуши нейния стон на възбуда и вълнение. Бавно и нежно раздвижи пръста си в нея, чувствайки как собствената му възбуда наближава връхната си точка.

Плъзна втори пръст в тялото й. Тя се раздвижи и издаде тих стон. Навярно не знаеше как би могла да изрази с думи неудържимото си желание. Главата й се мяташе върху възглавницата.

Джеймс усети настъпването на мига на върховната й наслада.

Намерението му бе да изчака, докато отмине, но собственото му тяло твърде дълго бе търпяло лишение. Сесил извика името му. В отговор той тихо произнесе нейното, докато изживяваше дълго чакания миг на облекчение.

След няколко минути — никой от двамата не би могъл да каже колко — Сесил отвори очи и срещна погледа му. Тя прошепна с пресипнал глас:

— Това ли е сексът?

Той кимна. След това поклати глава.

Между замъглените й от страст очи се появи едва забележима бръчка.

— Не разбирам.

— Зная — промълви той и отмести назад един кичур, който се бе спуснал пред лицето й.

Сесил проследи с пръст очертанията на долната устна и брадичката му.

— И друго ли има?

— Има още толкова много — каза Джеймс и направи усилие да сдържи смеха си.

— Кога?

— Сега.

В гласа й се долови надежда:

— Както преди ли ще бъде?

Джеймс издаде дълго потисканата си въздишка. Как би могъл да й обясни това, което бе невъзможно да се опише с думи?

— И да, и не.

Лицето й доби съвсем невинен израз.

— Ще бъде ли като сливане на две половини в едно?

Сърцето на Грейстоун замря. Господи, колко е сладка и доверчива.

— Нещо подобно.

— Ще ме докоснеш ли отново с ръка?

— Отначало — отвърна той, плъзна ръката си между бедрата й и откри, че все още е влажна и очакваща.

Сесил протегна ръка към най-чувствителната част от тялото му. Реакцията бе внезапна.

— Привилегия на дамата, както сам каза — напомни му тя.

Смехът му прозвуча леко дрезгаво и с нотка на примирение. Навярно някога щеше да съжалява за тези думи, но не и сега или в скоро време.

— Отново сте впечатляващ, милорд — отбеляза младата жена до него с явно задоволство от промяната в тялото му.

Беше права.

— Ако желаеш, можеш да мислиш за него като за голям пръст — предложи Джеймс.

В очите на Сесил се изписа искрено любопитство.

— Това ли ще направиш с него?

Джеймс се бе уморил от обяснения. Смяташе, че бе дошъл моментът да приключи с тях и да покаже на дамата какво точно имаше предвид.

 

 

Сесил не се бе чувствала така никога преди.

Джеймс я целуваше и проникваше с език в устата й, сякаш се опитваше да сплете устните, зъбите и езиците им в едно. Докосваше я със силните си ръце и жилавите си пръсти и я оставяше без дъх и без сили.

Ласките му накараха кръвта във вените й, сърцето в гърдите й и цялото й тяло да запее неудържима, страстна песен, която никога не бе чувала.

Тя не бе познала страстта между мъж и жена. Само в нощите я спохождаше смътно съновидение. Но тази страст бе истинска. Тя бе завладяла цялото й съзнание. Тази страст би могла да накара една жена да забрави всичко — освен усещането, което й бе дарил един мъж.

Джеймс обхвана с устни зърното на гърдата й и го всмука. След миг красивото му лице отново бе пред очите й, а широките му рамене закриха всичко останало.

Той се плъзна между краката й и тя усети допира на онази чувствителна част от неговото тяло, натиска и проникването му в плътта й. Сивите очи горяха. Произнесе името й и най-сетне телата им се сляха.

— Джеймс — извика тя.

— Сесил.

Той се любеше с нея с всяка частица от тялото, душата и съзнанието си. Когато за последен път навлезе дълбоко в тялото й, изричайки задъхано името й, търсейки облекчение и блаженство, Сесил изпита чувство на съвършенство и сливане, което по-рано не бе познавала.

Двете същности се сляха в едно.

Те наистина бяха двете половини на едно цяло.

 

 

Джеймс Грей, тринадесетият граф Грейстоун, се събуди и си спомни, въпреки че все още не можеше напълно да проумее…

Но и това щеше да стане.

Скоро.

Всичко започваше да се възстановява в съзнанието му: местата и хората, гледките, звуците и миризмите, полусънните усещания и чувствата — добри и лоши, радостни и тъжни.

Той нетърпеливо ги пое, вкопчвайки се във всяко преживяване, пазейки всеки спомен, празнувайки победите и дори пораженията, защото животът му отново бе възстановен.

Сесил.

Причината за това бе Сесил.

Джеймс завъртя глава върху възглавницата и прикова поглед в прелестното създание, което спеше до него в огромното легло. Едната й ръка бе отпусната на завивката, а другата на гърдите му, сякаш тя не искаше да се отдалечава от него дори в съня си.

През изминалата нощ тази жена го бе дарила с любов, каквато никога не бе имал. Целувките й бяха прогонили болката в сърцето и душата му. Бе докоснала с устни белега на рамото му и очите й се бяха налели със сълзи при спомена за това как бе получил тази рана, защото бе осъзнала, че причината е именно тя.

Би постъпил по същия начин, ако знаеше, че в този миг, на това място ще бъде с тази жена, помисли си Грейстоун. Би направил всичко на света, за да защити своето минало, настояще и бъдеще.

Защото той вече имаше бъдеще.

Но първо трябваше да се погрижи за репутацията на Нейно Сияйно Височество Сесил, принцесата на Сейнт Саймън. Беше убеден, че лейди Ан ще намери начин да прикрие отсъствието на своята приятелка от Гест Хаус тази сутрин. Поне бе възможно Сесил да се прибере незабелязано в стаята си. Гудинаф щеше да се погрижи за останалото. Той бе добър човек.

Джеймс се обърна встрани и погледна спящата жена. Все още е рано, помисли си той и докосна с устни ръката, а след това голото й рамо и най-сетне устните й.

Но не бе твърде рано…