Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- You and No Other, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Атанасова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сюзън Симънс. Принцеса Сесил
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1997
ISBN: 954-459-572-4
История
- —Добавяне
Епилог
Джулиън Франклин Гест, граф Станхоул, седеше на верандата на една вила в Тоскана с чаша леко затоплено ароматно вино в ръка. На сгъваемата маса до него бяха поставени наскоро пристигналите от Англия писма.
За миг наведе глава назад и слънчевите лъчи, които проникваха през клоните на едно маслиново дърво, обляха лицето му с топлина. Той вдъхна от неповторимия сладък аромат на пълзящите растения на отсрещната стена. Техните яркочервени, тъмновиолетови и цикламени цветове грееха върху фона на тъмната мозайка.
Вдигна глава от облегалката на люлеещия се стол, върху която бе поставена малка бродирана възглавница, присви очи от ослепителното италианско слънце и погледна към хоризонта.
В далечината се виждаха зелените хълмове на Тоскана, а в подножието им — алеи, обградени с величествени кипариси. В долината до вилата бяха лозята, натежали от гроздове.
Джулиън отпи глътка вино и спокойно, дори разсеяно взе купчината писма. Сред обичайните делови и лични съобщения имаше едно писмо от неговата по-малка сестра Елизабет, лейди Уик.
Взе ножа от купата със сочни зрели праскови и разряза плика.
В скута му падна някаква изрезка от вестник. Той зачете писмото на сестра си.
Цъкна с език един-два пъти, както правеше винаги, докато четеше писмата на Елизабет, и неволно се усмихна на лудориите на своя двегодишен племенник.
Но последната част от писмото се стори на Джулиън особено интересна:
„Зная колко си известен със своята хитрост и ловки машинации и не бих се учудила, ако ти имаш пръст в тази история. Как иначе биха могли твоята гостенка принцесата и лорд Грейстоун да се срещнат в общия заден двор на двете съседни къщи?
Но както е казал самият Уилям Шекспир преди много време: «Всичко е хубаво, щом свършва добре», завършекът бе наистина чудесен.
Джулиън Франклин Гест взе изрязаната статия, която бе паднала в скута му. Беше от колоната, посветена на кралската фамилия, в броя на „Таймс“ от август 1879 г. Най-интересно бе последното съобщение:
„Джеймс Грей, тринадесетият граф Грейстоун, и принцеса Сесил, сега лейди Грейстоун, наскоро подновиха своите брачни клетви пред архиепископа и поканените в параклиса на Грейстоун Аби, Девън.
На церемонията присъстваха Нейно Величество кралицата, Техни Кралски Височества, принцът и принцесата на Уелс, херцогът и херцогинята на Дийкин, както и маркиз и маркиза Корк (племенница на лорд Грейстоун), и по-малкият брат на херцога, виконт Уик, със своята съпруга.
Лорд и лейди Грейстоун ще отпътуват за родния дом на младоженката, за да присъстват на тържествената коронация на нейния брат, Негово Сияйно Височество принц Александър, бъдещия княз на Сейнт Саймън“.