Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mirror and The Magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 39гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2010)
Разпознаване и корекция
Еми(2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Корал Смит. Магическото огледало

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1998

Редактор: Мая Арсенова

Техн. редактор: Никола Калпазанов

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-170-168-X

История

  1. —Добавяне

Глава тридесета

Мина дълго време, преди доктор Томас Макструан, както беше започнала да го нарича тя, да позволи на Джулия да стане от леглото. Заради твърдото му и неотстъпчиво поведение тя добавяше и титлата Неандерталеца към името му. И когато най-накрая беше сигурно, че е достатъчно здрава, Дарах я люби с такава нежност, че Джулия едва не се разплака от радост.

Пожарът в гората беше угаснал, оставяйки още една черна ивица върху земята. Но тази ивица едва докосваше границите на земите на клана Макструан. Благодарение на бързата мисъл на Гордън и усилията на целия клан, огънят бе задържан, преди да стигне до каменния кръг. Аласдеър и Селандин отпразнуваха това особено тържествено.

— Тя е прекрасна, Дарах — каза Джулия, докато наблюдаваше как Аласдеър и Селандин се разхождат прегърнати, сякаш живееха в свой собствен свят. — Коя е тя? Чужденка е, нали?

Той изпъшка.

— О, това не е дори и половината от истината. Тя казва, че е от феите, които живеят от другата страна на морето. Нарича се Талкот и притежава дарбата да предсказва бъдещето. А нашият Аласдеър си е загубил тази дарба още когато я е видял за първи път.

— О, сега вече разбирам. Една от онези невъзможни връзки между чужденка и упорит леърд, от които никога нищо не излиза. — Джулия му се ухили и двамата се разсмяха. — Предполагам, че можем да им пожелаем късмет.

— Да — съгласи се Дарах и плъзна ръка около кръста й. — Не можем да направим нищо друго.

Тя го погледна изненадано. Нейният Дарах ли беше казал това? Господин Дългът Зове? Наистина ли най-сетне той се отказваше от контрола върху брат си? Джулия го прегърна и той й се ухили така, че косата й настръхна.

— Освен това — каза провлачено той, — момичето е единствена наследничка на Крейгън. Тя ще донесе голямо богатство на клана Макструан.

— А-ха! Значи затова приемаш тази връзка. — Тя се усмихна и поклати глави. — Ти си студен човек, Дарах Макструан.

— Просто се грижа за хората си. — Той й се усмихна и в погледа му проблеснаха весели искрици. — И съм готов да ти докажа колко съм студен, ако искаш да се върнеш с мен в леглото.

Джулия остана повече от доволна от демонстрацията. Беше си у дома. Споменът за Ню Йорк и стария й живот избледняваше като сън.

Когато се възстанови достатъчно, Джулия заведе леърдите и няколко от жените при каменния кръг и им показа къде да копаят. Кашоните й си бяха там и бяха непокътнати.

— Добрият стар стиропор — каза радостно тя, докато вадеше една кутия. — Живейте по-добре с химията. — Тя го подаде на Томи, който разкъса нетърпеливо капака и започна да рови из съдържанието, развълнуван като дете на Коледа.

— Това не са лекарства, нали, Джулия? — Той вдигна една консерва с тъмночервен етикет.

— Не — отвърна ухилено тя. — Това е за склада. Артишок.

— Арти… какво?

— Няма значение. Чакай само да го опиташ. А тук имаме домати, тесто за пица, водни кестени и…

— И се пази, момиче. — Лиам заклати пръст към нея. — Чревоугодничеството е покосило повече хора, отколкото мечът.

— Аристотел? — попита усмихната Джулия.

Той изсумтя.

— Не. Макструан.

Те замъкнаха кашоните в селото с радостни викове. Няколко диви кокошки им се изпречиха на пътя и Гордън и Лиам подхванаха отново стария си спор. Дуган изсумтя и се отдалечи от тях, за да потърси новата си любов — една млада вдовица, която се казваше Теса. Жените се бяха върнали в селото и това караше Джулия да се чувства по-щастлива.

Джулия вървеше до Дарах и се радваше на успешното си завръщане у дома, като се хилеше доволно.

— Е — каза той, когато изостана малко, за да не може да бъде чут от останалите. — Изглежда, като че ли смяташ да останеш дълго тук.

Тя се притисна по-близо до него.

— Така е. Искаш ли да се възползваш от това?

— Да.

— О, така ли? — Тя скръсти ръце. — И как?

— Мисля, че вече е време да повикам свещеника.

Джулия замръзна на мястото си.

— Какво?

— Казах, че вече е време да повикам свещеника да ни посети. Има нещо, което искам той да направи, щом си решила да останеш тук.

— Дарах! Мислех, че този въпрос е вече решен! Мислех, че вече сме забравили за тази работа с вещиците. Беше Едана, ако си забравил, тя беше…

— Мълчи, жено! Искам да се оженя за теб.

Тя го зяпна и дълго го гледа с отворена уста, докато най-сетне не проумя истинския смисъл на думите му.

— Наистина ли? — попита тихо Джулия. — Искаш да се ожениш за една чужденка, която постоянно те ядосва?

— Щях да те искам дори ако беше Херман Дребосъка — отвърна тържествено той.

— О, боже — каза Джулия, която не можеше да сдържи смеха, който напираше в нея. — Не казвай това.

— Защо да не го казвам?

— Няма значение. — Тя го прегърна. — Повтори го.

— Кое?

— Онова, което искаш от мен.

— Джулия Адисън, искам да станеш моя жена. — Тя въздъхна доволно. Дарах я разтърси леко. — А ти казваш…

— О! О, да. Да. — Тя се разсмя и го целуна. — Да, любов моя.

 

 

Селандин и Аласдеър гледаха как младоженците танцуват. Селандин улови ръката му и я целуна, след което я сложи върху корема си.

— Какво се опитваш да ми кажеш, любов моя? — измърмори той срещу косата й.

— Време е, любими — отвърна тя. — Ако го искаш.

Той я погледна в очите.

— Сигурна ли си?

Тя се усмихна.

— Забравяш коя съм. — Тя притисна ръката му към корема си. — Не го ли чувстваш?

Аласдеър затвори очи. На лицето му се изписа учудване.

— О, господи. Чувствам го! Като вода от езерото, която гали ръката ми. — Той отвори очи и се загледа в нея. — Не съм сигурен дали ще успея да дочакам да те кача горе в леглото си.

Селандин се разсмя и сладкият звук на смеха й се уви около сърцето му като лоза.

— Ще трябва да почакаш. Намислила съм нещо специално.

Той въздъхна.

— Любима, ти ще ме умориш. Но не мога да ти откажа. Води ме.

Малко по-късно той я гледаше учудено.

— Тук ли?

— Тук. — Селандин отиде в средата на каменния кръг и хвърли наметалото си на земята. Роклята й заблестя на светлината на звездите и тя протегна ръце. — Тук започна всичко и тук искам да ме любиш за първи път. Тук искам да заченем първото си дете. — Тя размаха полите си и пред погледа на Аласдеър се откриха стройните й крака и белите й глезени.

Той започна да сваля меча си като се смееше на безсрамния начин, по който тя го предизвикваше. Тя протегна ръце и той я прегърна.

— Е, главатарке на клана Морстън, какво желаеш?

Тя се усмихна.

— Много добре знаеш какво желая.

— Знаеш, че съм верен Макструан.

— Да, знам. Но когато се оженим аз също ще бъда Макструан. И твоят клан ще бъде и мой, а моят — твой.

— Харесва ми как го казваш.

Тя отстъпи и посочи към небето.

— Пълнолуние — каза Селандин, докато се събличаше. — Искам синът ни да се роди през пролетта.

Той поклати глава.

— Да не си вземала уроци от брат ми? — попита ухилено Аласдеър, като клатеше глава. — Изведнъж започна да командваш много.

Селандин въздъхна и се наведе да вдигне роклята си.

— Е, щом не искаш, предполагам, че мога…

Тя не успя да довърши. Луната осветяваше древните камъни, чиято сила благославяше и защитаваше феята, която бе станала обикновена жена в прегръдките на своя любим.

 

 

— Не мога да ти опиша колко съм щастлива — каза с доволна въздишка Джулия.

Дарах целуваше врата й докато я отнасяше към спалнята им.

— Радвам се. Но се кълна, че си станала по-тежка, сладка моя. Или пък аз вече не съм толкова силен колкото преди.

Тя се усмихна и подръпна ухото му.

— Ти си по-силен от всякога. А и аз съм нещо повече от това, което бях.

— Ти си Макструан.

— Да, така е.

Дарах се спря, притисна гърба й към стената и я целуна, докато и на двамата не им остана дъх.

 

 

В голямата зала под тях Лиам беше зает да изпълнява древния ритуал на изброяване на предците на клана. Публиката му беше изпила доста вино и унищожила доста храна, така че малцина забелязаха, когато той вмъкна имената леърд Хъмфри от Богарт и кралица Ингрид Бергман в списъка. Жена му Бес обаче долови шегата и му изпрати една въздушна целувка от мястото си край огъня. До нея седеше Роуз, която кърмеше новородения си син — Харисън Форд Макструан.

Дуган показваше на Майри как се танцува валс — нещо, което беше научил от Джулия. За случая Майри беше захвърлила бастуна си, но това не бе изненадало никого. Рос, Найал, Гордън, Брус и новият свещеник, брат Саймън, вдигаха наздравици за щастливата двойка, за клана, за къщата, за времето, за мебелите… със зачервени щастливи лица. Никой не бе забелязал кога Томас — както всички вече го наричаха — се беше измъкнал навън с Лара.

Кучето и котката се бяха сгушили под масата и доволно дъвчеха остатъците от вечерята, които успяваха да отмъкнат от някого, или храната, която леърдите им подхвърляха от време на време.

 

 

Дарах влезе в стаята и затвори вратата с ритник. Той положи нежно Джулия върху леглото.

— Значи си станала нещо повече отпреди, а? Аз пък си мислех, че ми е по-трудно да се изкачвам по стълбите.

Джулия се усмихна лукаво.

— Това е, защото си сложил едно бебе в корема на жена си.

Дарах се втренчи в нея. Джулия се разсмя.

— Не бъди толкова изненадан. Какво очакваше след всички упражнения в леглото?

— Дете — каза тихо той. — Кога… как… можем ли все още да…

— И още как — каза тя, докато увиваше ръце около врата му. — Почакай само да видиш какви изненади съм ти донесла от другия свят.

Той я погледна и очите му заблестяха от любопитство.

— Да не искаш да кажеш, че…?

Тя кимна.

— В началото на бременността съм и все още влизам в онези копринени сутиени и бикини, които толкова много харесваш. Разбира се, може да съм станала малко по-голяма отгоре в сравнение с преди, но ти няма да се оплакваш много, нали?

— Ще се преборя — отвърна тържествено Дарах.

— Добре — каза през смях Джулия. Тя седна в леглото и започна да развързва връзките на роклята си.

— Чакай.

Тя се спря и го погледна въпросително.

— Вече се опитваш да командваш жена си, а, леърд Дарах?

Той поклати глава.

— Джулия Адисън Макструан, казвал съм ти това и пак ще ти го кажа — ти си жената от сънищата ми. — Той сложи ръка върху леко издутия й корем.

— И ти също, съпруже — каза тихо тя и се наведе да го целуне. — Не сме ли щастливи, щом сънищата ни са се сбъднали?

Край