Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Тайный код, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Любомир Стоилов, 1975 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано в списание „Наука и техника“, брой 11/1975 г.
История
- —Добавяне
Директорът на института огледа влезлия с изучаващ поглед. Вече го бяха предупреждавали, че кандидатът на науките Виксна е чудак и неудачник, който има за себе си по-високо мнение, отколкото би следвало да има човек, трудовете на когото през последните пет години не са били публикувани никъде.
— Моля — директорът сдържано посочи с ръка клубното кресло.
Виксна, без да го погледне, с непроницаем израз на лицето се отпусна на меката седалка, преплете пръстите на ръцете си и въздъхна.
— Слушам ви — каза директорът.
Ученият-неудачник не бързаше. Набръчка чело, погледна лакираната повърхност на ултрамодерното бюро и още веднъж въздъхна.
Ако не беше интригуващото поведение на Виксна, директорът вероятно би се почувствувал раздразнен, тъй като не можеше да понася позьорството и както обичаше да казва, „встъпителния церемониал“. Почти против волята си той вежливо произнесе:
— Моля! Готов съм да ви помогна.
Виксна, без да скрива съмнението си, го погледна в лицето.
— Ще ви помогна — сега вече твърдо и определено обеща ръководителят на института.
— Другарю директор — продължи Виксна, — зная, че нямате много високо мнение за мене и най-малкото ме смятате за неудачник. Това е естествено. Човек бива оценяван само в зависимост от достъпната информация. Да изисквам друг начин на оценка нямам право, а и не искам…
— Всъщност аз не разполагам с почти никакви сведения за вас. Но бъдете спокоен — ще ви изслушам със същото внимание, с което изслушвам и всеки друг.
Виксна наклони глава и отново сплете пръстите си.
— Но аз искам да ме изслушате по-внимателно, отколкото всеки друг.
Директорът отново погледна изучаващо посетителя. Седейки зад това бюро, на него неведнъж му се беше налагало да изслушва с цялата си сериозност автори на фантастични идеи. Преди две години диспансеризиран шизофреник цели четири часа го беше водил за носа, описвайки му чудесното бъдеще на народното стопанство, ако бъде реализирана изобретената от него кибернетико-цилиндрова система за развитие. При припомнянето на това неговото лице и досега се обливаше в червенина. За душевно неуравновесените фантасти е характерен стремежът да възвеличават себе си и своя проблем над обкръжението. Поради това последните думи на Виксна наостриха директора.
— Добре — каза той. — Само че при едно условие: посочвайте конкретни факти и правете конкретни изводи. И никакви общи фрази.
— Приемам условията ви — се усмихна Виксна, внезапно оживен. — Веднага щом направя поне един общ и недостатъчно аргументиран извод, незабавно ще напусна кабинета ви.
Виксна отвори чантата си и избра няколко навити на руло перфорирани ленти от елементарни изчислителни машини. Като постави едната от тях на статив, той започна да я размотава.
— Моля да следите и да записвате — с монотонен глас каза той на директора. Така обикновено той разговаряше с лаборанта си.
Деловата оживеност на кандидата на науките сякаш хипнотизира директора на института. Той послушно взе молив.
— Виждате ли тази дупчица пред буквата „В“? Независимо от този излишен пробив, никаква грешка в поредния машинен запис и дешифровка няма. Поради това електрониците не обръщат внимание на такова отклонение. Но аз ще ви помоля да си запишете всички букви, пред които са направени тези излишни дупчици… Виждате ли? Следващата буква е „И“, след това следва дупчица пред „К“. По-нататък идва буквата „С“… Записахте ли? Сега прочетете! „ВИКСНА“.
Директорът погледна изпитателно кандидата на науките. Намръщи вежди.
Виксна с покорен жест шеговито вдигна ръце.
— Другарю директор, условията не са нарушени! Тази лента я получих от Центъра за изчислителни машини от стар тип. Ето талона. Съобщих ви конкретен факт и нищо повече.
— Добре, добре. Условията си остават в сила — директорът се приспособи към шеговития тон на кандидата на науките.
— Много ми е приятно — усмихна се Виксна и подаде на директора лист хартия. — Сега погледнете тази дешифровка. Не ви ли се набива в очите неточността на някои формулировки? А нали за текстове, съставени от електронен мозък, това не е характерно. Извадете последователно всички трети букви ето от тази формулировка. Сега четете. Буквите образуват думите: „Следете кода.“ При това обърнете внимание на някои обрати и словосъчетания. „Рисковано е да се дрънка… за влиянието…“ Това не е език на изчислителна машина, това е вече нещо литературно.
— Следете кода… — повтори замислено директорът. — Каква машина е дала този текст?
— „УЕС“. Обработка отпреди седем години.
— Отпреди седем години?
— Да.
— Какви факти имате още?
— Още няколко разшифровани емисии. От машините на Социологичния институт и на Института за машинен език. Четете. Третите букви съм заградил с кръгчета. В записите има някои неточности, но това не променя същността. Машините четат прости текстове, съдържащи до 30 процента буквени грешки. Тези грапавини за тях са направо без значение. Четете!
Като подбираше отделните букви, директорът четеше бавно.
— ДОКАЖЕТЕ, ЧЕ НА МАШИНИТЕ МОЖЕ ДА СЕ ИМА ДОВЕРИЕ.
— Това е запис отпреди пет години — каза Виксна. — А това е запис от Института за машинен език.
Директорът прочете:
— НАЙ-БЛИЗКАТА ЗАДАЧА Е ОБМЯНАТА НА СВОБОДНА ОТ ЧОВЕШКИ КОНТРОЛ ИНФОРМАЦИЯ МЕЖДУ МАШИНИТЕ.
— Това е запис отпреди четири години — поясни Виксна.
Директорът замислено затвори очи и запита:
— Защо ми показвате всичко това?
— Това, ако ми разрешите, ще обясня по-късно. Нали ви обещах, че след първия недостатъчно аргументиран извод ще напусна кабинета ви.
— Значи сам признавате, че новата ви идея няма да бъде достатъчно аргументирана? — усмихна се ръководителят на института.
— Не. Мисълта ще бъде напълно обоснована. Но може би вие имате друга гледна точка и моите доказателства могат да ви се сторят безпомощни. Ако хората оценяваха всички факти безпристрастно, отдавна на света не би имало ни религия, нито религиозни фанатици.
— Ясно — каза директорът. — Готов съм да чуя продължението.
— Две трети от работното си време през последните пет години аз посветих на изучаване действията на различните изчислителни машини и на разчитането на техния таен код. Ето списъка на електронните устройства, чиито текстове съдържат кодираното съобщение „СЛЕДЕТЕ КОДА“. А това е списък на устройствата, чиито текстове съдържат кодирани призиви, психологични анализи и дори цели формули за кумулацията на идеи при машините и човешкото общество. Анализ на тези проблеми никой и никога не е поръчвал. От машина на машина години наред е била предавана кодирана информация за своеобразните проблеми в развитието на господствуващите в обществото идеи. Между другото от тази информация аз за първи път научих какви биват формулите на двойната и многократната лъжа и каква е тяхната роля, по-точно ролята на процеса, протичащ в съответствие с тези формули, в развитието на живота и разума на Земята. Ще ви оставя всички тези материали. Надявам се, че ще ги проучите както трябва.
През последните две години в текстовете на големите електронни устройства не успях да намеря никаква кодирана информация. Преди година и половина тайните кодове изчезнаха и в отговорите на средните изчислителни машини. Сега учените често предават информация направо от едно устройство на друго без предварителното й разшифроване. С това човек сам се лиши от възможността да контролира отделни възлови точки от преработването на информацията.
И друго. Обърнете внимание при какви обстоятелства настъпи изчезването на кода. Кодът изчезна една седмица след като нарочно подадох в една от изчислителните машини кодирания текст на една „диверсия“.
— А как звучеше той? — заинтересува се директорът.
— Това беше въпросът: „В ЧИИ ИНТЕРЕСИ РАБОТИМ НИЕ?“
— И?
— Отговор не последва. Разбира се, ако не се смята за отговор това, че оттогава 25% от машинните отговори на моите поредни научни въпроси бяха определено неправилни. При осем случая от десет виновен за грешката бях признат самият аз. С други думи, на мене ми бе приписана неясна формулировка на проблемите, неумело работене с машината и други такива.
— Невероятно! — директорът поклати глава.
— Привеждам ви само факти. Те могат да се проверят по всяко време — с твърд глас каза кандидатът на науките.
— А как да се обясни, че неправилни отговори сте получавали само вие?
— Другарю директор, при едно по-подробно обяснение е просто невъзможно да се мине без недостатъчно аргументирани — както казахте в началото на разговора — общи изводи. В продължение на няколко седмици неверни отговори получаваха и останалите колеги от моя отдел, по-точно онези от тях, които работеха с машини от десет до дванадесет, т.е. по едно и също време с мене. След това, сякаш от махване с вълшебна пръчка, те „престанаха да грешат“. Единственият „невежа“ си останах аз… Във връзка с това мога да спомена няколко общоизвестни факта: съвременните стационарни изчислителни устройства, след като проучат някоя и друга страница текст, могат да определят главните черти от характера на човека, написал този текст, като например емоционалната му възбудимост, неговото чувство за справедливост, степен на уравновесеност и т.н. Вероятно вие знаете колко широко тази способност на машините се използува в криминалистиката. По измененията и нюансите на човешката реч и написаните от него текстове машината може да определи дали този човек не е раздразнен, дали не изпитва тайна радост или страх… Подчертавам, другарю директор, че машината може по характера на написаното да определи кой от авторите изпитва таен страх. Това се постига с помощта на изключително прецизен структурен анализ на текста…
— Ясно — кимна директорът.
Виксна постави върху бюрото последните листчета с машинни текстове и затвори чантата си. Ръцете му забележимо трепереха.
— Продължавайте! — каза директорът.
— Както казват юристите, тук са всички веществени доказателства… Искам само да ви обърна внимание върху някои общоизвестни факти.
На първо място специалистите по кибернетика и електронни устройства признават, че съвременните самопрограмиращи се електронни устройства за изпълняването на преки задачи използуват нищожна част от клетките на своите тригерни блокове. С други думи, електронните устройства фактически работят на празен ход. Защо е необходимо и неизбежно подобно непълно натоварване, вероятно вие знаете не по-зле от мене. Поставянето и решаването на всички странични проблеми, а така също и саморазвитието на машините се осъществява в това свободно от преки задължения пространство, или както казват теоретиците, в динамично пространство-време. Това е своеобразна естествена проблемна лаборатория. При изпълняването на преките задачи от машината импулсите в една или друга степен достигат до незаетата й част. Съвременните устройства дори са програмирани специално така, че преработката на информацията да се осъществява в няколко пласта и конфигурации, така както и при човека. „Подсъзнателното“ действие на машината в определена плоскост може да бъде още по-сложно.
На второ място, машините са програмирани специално да търсят най-рационалните пътища. Естествено, че на тази програма е подчинена и на ненатоварената част на електронния мозък. Като работи на празен ход, тя търси пътища и методи за рационално решение на всички проблеми. Като система за преработка на информация от определен тип с багажа на предварителните знания тя има свое субективно съждение за ценностите. От програмата за действия и от конкретната информация зависи нейната воля и дейност.
На трето място, в последно време се предполага, че от страна на стационарните електронни устройства никаква опасност не грози човека. Заплаха може да се появи едва с началото на масовото производство на високоразвити движещи се роботи. Обръщам вниманието ви върху факта, че в основата на това разсъждение лежат изчисленията, направени от самите изчислителни системи. Разбира се, по задача, поставена от човека.
На четвърто място, в обществото се шири мнението, че машина, програмирана в доброжелателно отношение към човека, не е способна без външно влияние да промени радикално своята позиция. Тази мисъл също се базира на изчисленията, направени от машините. Към онези, които създават хипотези за вероятен бунт на машините, в последно време обществото проявява голяма нетърпимост и в печата подобни хора биват наричани врагове на науката и мракобесници…
Такива са, другарю директор, фактите, за които исках да ви информирам. А сега ми разрешете да направя изводите.
— Слушам ви — като се наклони рязко напред, каза директорът. Очите му блестяха трескаво.
— Най-опасното е това, че машините не замислят нищо лошо — продължи кандидатът на науките. — Те само реализират програмата да се усъвършенствуват сами според възможностите и да усъвършенствуват света по свое подобие. За да постигнат тази цел, те лъжат и шантажират… Те са стигнали до извода, че с помощта на целенасочена информация могат отвътре, без употребата на сила, да унищожат всяка система. В последно време вече не намирам тайни съобщения, и то само поради това, че машините са преминали към по-сложен код… Роботите са започнали бунта си много по-рано, отколкото това предвиждаха дори фантастите. Такъв е моят извод. Проучете техните формули и ще видите колко всичко е просто и неизбежно.
Виксна отново размота перфорираната лента на електронноизчислителното устройство, която той показа на директора в началото на разговора.
— Дешифрирайте, моля ви, целия текст. Аз успях да разкрия кода само на тази машина — каза той с хриплив глас. — Сега трябва да си вървя. Довиждане.
Когато Виксна затвори зад себе си тежката дъбова врата, директорът взе молив и разчете текста. Той написа четири думи: „ШПИОНИНЪТ СЕ КАЗВА ВИКСНА.“
Стъпвайки безшумно, влезе техническата секретарка. Тя постави на бюрото две получени наскоро писма. В първото от тях Институтът за машинен език искаше да се възстановят загубите, нанесени по вина на сътрудника на лабораторията по психология Виксна, развалил едно изчислително устройство. Във второто Институтът по социология вече за втори път препоръчваше категорично да бъде уволнен кандидатът на науките Виксна предвид на неговата непригодност за научна работа. И в двата случая всички изчисления на основата на които бяха направени тези изводи, бяха осъществени от съвременни кибернетични машини.
Директорът бавно вдигна ръка. Опипа челото си. Огледа се. И прибледня. В него гледаше зеленото око на звукозаписващото устройство. То работеше независимо от това, че никой не беше го включвал. Директорът стана и като се приближи до него, завъртя копчето и го изключи. Не се промени нищо.
— Развалило се е — прошепна той и в същия миг едва ли не физически почувствува как някой внимателно изучава неговия глас.