Ли Килоу
Предпазливият купувач

Десният двигател отново закапризничи. Дживан го усети дори преди промените в мощността да се бяха отразили върху пулта за управление. Капитанът не си даваше дори труд да определи как това става — дали поради вибрациите, незабележима промяна във фоновия шум на кораба, или по телепатичен път. Толкова пъти с ругатни и ласкателства бе прекарвал „Варуна“ през Общността от Андвари до най-отдалечените колонии, че линиите на търговския кораб сякаш бяха продължение на собствената му нервна система. Дживан въздъхна и превключи едно лостче сред многото на високата до рамената му колона край него.

— Таалис…

— Вече работя — сопна му се главният инженер.

— Зная, че работиш — опита се да го успокои Дживан. — Само го поддържай на ход до срещата и ще се погрижа да получиш нови двигатели.

— При условие, че чужденците купят стоката — отвърна Таалис. — Но ще се опитам да го закарам до там…, ако трябва и на гръб да го занеса. Искам техните техници и напредналата им технология да поработят върху това старо корито.

— Такива неща ги казвай с шепот — предупреди го капитанът. — Ако те чуе, ще ни изостави напълно.

Той изключи връзката и се завъртя на задните си крака, за да огледа пулта за управление. Големите табла се редуваха по цялата окръжност на командния пост с екрани от пода до тавана. С изключение на колоната с превключватели, центърът беше празен. По необходимост. Конските тела на андварианците се нуждаеха от повече пространство.

Тъмните очи на капитана огледаха редиците пробляскващи светлини и цифрови скали. Набит, но много подвижен, той беше висок почти два метра и медночервеникава козина покриваше цялото му тяло, с изключение на лицето и ръцете. Медночервената му грива, подстригана по-ниско по тялото, беше по-дълга пред големите му уши и по широкото чело. Широкият, сплескан нос с разширени ноздри му придаваше войнствен вид.

— Дживан… датчиците показват присъствието на чужди двигатели.

Капитанът погледна към дорестата дежурна с дълга грива, застанала пред екрана за далечно наблюдение.

— Вероятно нашият търговски партньор. Влез във връзка с него, Илит.

Първият помощник-капитан кимна с глава, като помахваше разсеяно с опашка и посегна към таблото до екрана.

— Намали скоростта до хипер първа — нареди капитанът на дългия и слаб кормчия. Обърна един превключвател на колоната за управление и каза: — Дане, яви се в командния пост. Дане! — Не последва отговор. — Виждал ли е някой гостенката ни?

— В салона е — отвърна някой.

Дживан отново превключи.

— Салона. Салона… там ли е Дане? — намръщи се. — Изглежда, че интеркомът отново не работи. Илит, кажи на инженерния отдел да поемат управлението за няколко минути.

— Добре — отвърна тя, без да снема поглед от таблото за комуникации.

Като мина покрай нея, той закачливо дръпна опашката й. Сръчно избягна ритника, отправен към него, промърмори „ама, че нрав“ и изскочи от командния пост, преди тя да повтори опита си. Дебелата каучукоподобна настилка на пода задушаваше шума от копитата му.

Дживан изкачи полегатата рампа до салона с купол над командния пост. Застана на прага и обгърна помещението с поглед. Около масите имаше свободни от наряд членове на екипажа, някои играеха различни игри, други четяха на устройства за разчитане на ленти. Една жена свиреше тихо на флейта. Чужденката също беше там, играеше „сейтау“ с дребния сив завеждащ търговската част на кораба. Ако трябваше да се съди по нервните движения на опашката на Бърн, момичето печелеше.

Капитанът се загледа в нея, все още изненадан, че такова тънко и крехко същество, всъщност някаква люспа, представляваше доминиращият разумен живот в нейната част на Галактиката… само с два крака и при това тялото й почти беше лишено от окосмяване. Налагаше се да носи изкуствено покривало и предпазни съоръжения на краката си.

Тя вдигна глава и го видя. Усмихна му се.

— Добро утро, капитане — поздрави го тя на андвариански с лек акцент.

— И на вас — отвърна капитанът, като се присъедини към тях.

Бърн само изръмжа, вгледан в дъската. Въздъхна и я побутна встрани.

— Признавам се за победен.

— Влязохме в контакт с вашия кораб, Дане.

По слабото й лице се изписаха противоречиви чувства.

— Охо — въздъхна тя накрая.

Завеждащият търговската част наклони лукаво глава.

— Май не изпитвате особено удоволствие. Не се ли радвате, че ще се върнете у дома?

— Не зная. — Сребристите й очи се засмяха. — Столовете ще ми се видят прозаични, след като свикнах да седя по масите. Последните седмици ми доставиха огромно удоволствие. — Вдигна поглед към Дживан. — Благодаря ви за гостоприемството.

— Вашето присъствие беше необходимо — каза капитанът. — Взехме ви с нас да научите езика ни, докато натоварим стока. Как иначе можехме да имаме преводач при преговорите с вашата търговска компания?

— Но това пътуване беше нещо повече от чисто лингвистичен проблем. То беше… — Тя млъкна, търсеше думите — подхвана от друга страна. — Това е първият досег между нашите раси. Всичко при вас е ново и трябва да се научи… как мислите, как живеете, музиката ви, обичаите ви. През целия ми живот може би няма да срещнем друга нова раса и аз съм щастлива, че сега участвувам в срещата. Освен това харесвам вашите хора…

Тя млъкна, тъй като гласът й бе заглушен внезапно от гневни викове. Близо до тях двама андварианци се бяха изправили на задните си крака и се опитваха да се ритнат.

Дживан с опитен поглед прецени сериозността на кавгата и извика силно:

— Дарл… Калин, престанете, преди да съм ви осакатил и двамата!

За да подкрепи думите си, той грабна една фигура от играта „сейтау“ и я хвърли. Тежката пирамида отскочи от главата на единия член на екипажа. Двамата виновници се огледаха с гневни погледи, но се отдръпнаха, макар да продължаваха да мърморят. Единият направи последен, не много убедителен опит да ритне другия и изскочи от салона. Дживан продължи да гледа, докато останалият съперник изправи съборената маса.

— Методите ви на въвеждане на дисциплина са изключителни, капитане — забеляза Дане.

— Ако се опитам да командувам „Варуна“ като боен кораб, екипажът ще дезертира в първия ракетодрум — отвърна сухо Дживан.

— Не ви критикувам — побърза да го увери лингвистката. Тя слезе от масата и тръгна към коридора между Бърн и Дживан. — Свободните търговци не признават организираността.

— Искате да кажете, че сме бунтовници и негодници — изкриви уста Дживан.

— По-скоро индивидуалисти — вдигна тя поглед към него. — Сънувате и търсите нови светове, тичате подир златни привидения. Завиждам ви.

— Въпреки това работите за такъв гигант като търговската компания „Галиол“.

— Във Федерацията няма вече златни привидения. Богатства натрупват само компании като „Галиол“. — По лицето й премина твърде бързо някакво изражение, което не можеше да се определи. — Капитане…

— Да? — поощри я капитанът.

— Относно „Галиол“. Той ще… — гласът й секна. Дживан я изчака да продължи, но тя само поклати глава. — Нищо.

— Извинете ме. — Той посегна към най-близкия интерком и го включи. — Таалис.

След малко се чу гласът на инженера.

— Слушам.

— Как е десният двигател?

— Вече работи добре.

— Целуни го от мене.

Инженерът изръмжа и се изключи.

Бърн направи гримаса.

— Живеем в ужас от настроенията на този двигател.

— Без „този двигател“ — изтъкна Дживан — никога нямаше да срещнем цивилизацията на Дане.

— Трябва да се отдаде заслуженото и на грешките в навигационната апаратура — рече сивият.

Едното ги бе отклонило от курса и извело от Общността, а другото бе причина да останат неподвижни в чуждо пространство. Те накрая сигурно щяха да се доберат до дома си и с единия двигател, но преди да се опитат, ги намери… един пилот на „Галиол“, изпробващ нова яхта. Той веднага съобщи за откритието си, а „Галиол“ незабавно изпрати лингвист и най-добрите си техници да поправят кораба на андварианците и уредят търговска среща.

— Бърн — нареди Дживан, — погрижи се всичко да е в ред в трюмовете. Дане… — той кимна с глава към средата на кораба.

Когато Дживан влезе с преводачката в командния пост, Илит посочи командното табло.

— Бъркотията свърши.

Той кимна.

— Свърза ли се с търговците?

— Да. Предполагаемото време на срещата е — тя погледна хронометъра — след десет минути.

Дживан въздъхна дълбоко и се вгледа в екрана, върху който кривите на двигателите се стабилизираха.

— Златното привидение — промърмори той. — Понякога можеш да го хванеш.

— Ако… — подхвърли Илит.

— Ако… — съгласи се той. — Ако товарът ни се хареса на Галиол.

Погледите им се срещнаха. Подборът на стоките в трюма не бе направен случайно. При покупките Дживан бе използувал цялата си сръчност и опит. Незабелязано бяха разпитвали лингвистката за това, какво харесват и какво не харесват жителите на федерацията, бяха й показвали мостри от различни стоки, които вече се намираха в трюма и бяха наблюдавали реакцията й. След това капитанът и първият помощник прекараха много безсънни нощи да изготвят списъци, да спорят, да сравняват, да преценяват… за да се откажат от всичко накрая и да започнат отново. Окончателният избор включваше онова, което Дживан смяташе, че най-много ще се понрави на напредналите раси от федерацията.

— А ако не сме отгатнали правилно? — попита Илит, като следеше безпогрешно мисълта му.

Той се засмя.

— Ами… все ще можем да станем пирати. — Тупна я по задницата. — Върви при свръзките си. Първи. Вече стигнахме.

Търговският кораб на „Галиол“ запълни екрана за външен обзор — огромен, кълбовиден съд със спиралния знак на компанията над регистрационния номер. Няколкото бойни кули придаваха на повърхността му „наежен“ вид. Като мислеше за собственото си недостатъчно въоръжение, Дживан сбръчка вежди.

Пръстите на Илит пробягнаха по копчетата на таблото за свръзка.

— „Варуна“ вика кораба на „Галиол“.

— Тук корабът на „Галиол“ „Хлин“.

— Пригответе се за скачване — нейният галактически език беше не много сигурен, с подчертан акцент, но изглежда, достатъчно разбираем, защото другият кораб отговори:

— Готови сме.

Дживан започна да дава нареждания. Двата кораба започнаха да маневрират внимателно, докато главната шлюзова камера на „Варуна“ застана точно срещу тази на „Хлин“. От кълбото се проточи къс, нагънат като хармоника тунел и се съедини с приемните устройства на „Варуна“. След мигове само от големия кораб се обадиха:

— Проверяваме херметичността. Тунелът е херметизиран.

— Дане — прогърмя друг дълбок и властен глас.

— Тук съм, сър — отвърна лингвистката с почитание.

Гласът заговори толкова бързо, че Дживан с ограничените си познания по езика не можа да го разбере.

— Мистър Галиол казва, че желае срещата да се уреди на този кораб — обясни момичето.

— Съгласен съм.

Тя повтори отговора на Галиол. Гласът на чужденеца прогърмя отново.

— Ще дойде на борда с още двама души — преведе Дане.

— Дежурните при шлюза да приемат гостите — нареди Дживан. — Дане, да ги посрещнем. Илит…

Тя посрещна погледа му.

— Ще ви чакам в трюма.

Дживан и лингвистката тръгнаха към главната камера. Чуждестранното момиче вървеше бързо, с удължени стъпки, за да не изостава от него. Лицето й беше безизразно, но нещо в позата на рамената и врата й го безпокоеше.

— Сякаш нещо не е наред? — попита той.

Тя вдигна поглед и отново извърна очи.

— Не… — но малко преди да стигнат шлюзовата камера, промени решението си. — Да. — Спря внезапно, вдигна глава и го погледна в очите. — Понякога никак не харесвам работата си. След няколко минути ще започнете преговорите с мистър Галиол и аз вече ще работя за него, но преди това смятам, че трябва да ви предупредя. Едра Галиол пое една банкрутирала компания преди тридесет години и я направи най-мощната във федерацията.

Опашката на Дживан се размаха.

— Започва да ми изглежда зловещ.

— Той е… умен. Внимавайте. — Сребристите очи го погледнаха искрено.

— Благодаря ви — Дживан докосна рамото й и я подкани да върви. — Няма да забравя какво ми казахте.

— Ще се опита да се възползува от вас.

— Аз пък ще се опитам да не му позволя — усмихна се Дживан.

Свърнаха покрай ъгъла точно когато върху таблото за управление на шлюза светна зелена светлина.

— Външната врата се отваря — докладва дежурният при таблото. Той следеше внимателно различните скали. Когато светна червена светлина, дръпна един лост. Светна втора зелена светлина и вратата се отвори с леко свистене.

Дживан с интерес се вгледа в трите същества, които пристъпиха в кораба. Също като преводачката те бяха двукраки, вървяха изправени, всеки имаше по две ръце и кръгла глава… но с това приликата свършваше. Всеки представляваше различен вид. Първият беше по-нисък от андварианците, но също така мускулест, а козината му беше медночервеникава като козината на Дживан.

— Капитан Дживан? — попита той. — Аз съм Едра Галиол.

Дживан се помъчи да си припомни необходимите думи.

— Бъдете добре дошъл на борда, сър.

Дебелите вежди на Галиол се повдигнаха изненадано.

— Дане ви е научила на галактическия? — погледът му се премести от капитана върху момичето.

— Съвсем малко. Вашите помощници? — попита Дживан, като посочи с ръка двамата души зад търговеца.

Галиол изгледа втренчено Дане.

— Той казва, че ще бъде по-бързо и по-лесно, ако говорите на собствения си език и ми позволите да превеждам.

— Много добре.

Момичето прехапа устни.

— Дар Заал от нашия юридически отдел — рече търговецът, като представи слабото влечугоподобно същество с жълта кожа, което гледаше с жълти очи през тънки пролуки в клепачите. — И Кесъс, търговският ми съветник.

Кесъс кимна на андварианеца. Дживан забеляза, че подобната на маска зона върху лицето му беше оцветена в по-тъмно от кожата около нея, също като кожата на ръцете му.

— Капитане — продължи Галиол, — не мога да изразя колко съм доволен от тази възможност. Нови раси означават приток на нови стоки на пазара на Галактиката, а аз имам клиенти, които заплащат добре за нови произведения. Надявам се, че случаят, който ни събра, ще донесе печалба и на двамата.

— Да — съгласи се просто Дживан. Той бе разбрал главния смисъл на казаното.

— Естествено, каква ще бъде печалбата, зависи от това, какво имате за продан — прибави Галиол. — А аз не мога да направя никаква преценка, преди да съм видял товара ви. Ако ни поканите в трюмовете, капитане, ще можем да започнем.

Андварианецът разбра много добре тези думи.

— Оттук — каза той на галактически.

Той се обърна и поведе към най-близката рампа, надолу към трюмовете. Галиол и преводачката го последваха без затруднение. Те слязоха от рампата и свърнаха по един от коридорите, които разделяха трюмовете на секции.

— За да спестя време и труд — обясни Дживан на търговеца, — аз отделих мостри от всяка стока в един от трюмовете. Другите трюмове съдържат същите стоки, само че в големи количества.

Галиол погледна въпросително Дане, която побърза да преведе думите на капитана. Галиол кимна одобрително.

Капитанът спря пред една широка врата. Тя се разтвори с плъзгане и ги пропусна в подобно на пещера помещение, запълнено до тавана с бали, бурета и пластмасови каси. В средата беше разчистено място и там бяха поставени няколко прожектора, които го превръщаха в кладенец от светлина сред сумрачния в сравнение с него трюм. Във въздуха се разнасяше тежка смесица от екзотични аромати… чужди за четиримата двукраки и произхождащи от източници, за които те можеха да правят само догадки.

Илит и Бърн, които преместваха една огромна каса в свободното пространство, вдигнаха глави и очите им светнаха със зеленикав блясък от отразената светлина.

— Всичко е готово — докладва първият помощник.

Опашката на Дживан се размаха.

— Добре. Джентълмени, Дане ми разправи, че вашият народ използува „столове“. Аз не ги познавам и нямам такива на борда, затова се чувствувайте свободни да… „сядате“ върху касите.

Внимателното му произношение на чуждите думи накара преводачката да се усмихне. Тя преведе със затоплен от подтиснатия смях глас.

Юридическият съветник веднага се отпусна върху най-близката бала и се облегна на струпаните каси зад него, скръсти крака и постави чантата с документи в скута си. Галиол обаче само кимна и се отправи към касата, която Бърн беше изправил.

— А тези джентълмени са…? — попита той, като погледна от Сивия към Илит.

Докато Дане превеждаше, очите на жената се завъртяха, а опашката й възбудено се размаха.

— Първият ми помощник, госпожица Илит, и завеждащият търговската част Бърн.

Галиол измърмори нещо, което Дане не се и опита да преведе, а после каза:

— Приемете извиненията ми, първи заместник. Капитане, какво ще ми покажете най-напред?

Вместо да отговори, Дживан разчупи печата върху ръба на касата и отвори капака. Бръкна вътре и извади наръч различни кожи, разстла ги върху касата, където светлината падаше право върху тях. Те бяха меки, пухкави, тъмни и същевременно блестящи. Повърхността им пробляскваше и почти незабележимо се изменяше, когато светлината падаше върху нея под различни ъгли.

Търговецът и съветникът му взеха по няколко кожи — всяка около половин квадратен метър… раздухаха ги, прекараха пръстите си през бляскавата повърхност. Дане не бе виждала стоките и сега очите й се разшириха. Тя взе една кожа, погали я с унесен израз на лицето.

Галиол я погледна и облиза устните си.

— Как се казват?

Дане отново се зае със задължението си да превежда.

— Наричаме ги кожи „корона“.

— Хм — възкликна Галиол. Очите му се присвиха и той погледна андварианските кожи. — Обличате ли се в тях?

— Имаме колонии на студени планети и градове в полярните райони на Андвари. Понякога дори зимните ни палта не са достатъчни. Разбира се, не трябва да забравяме и женската суета.

Устата на Галиол се изкриви в суха усмивка.

— Продължавайте, капитане.

Докато Илит сгъна кожите и ги постави обратно в касата, като убеди Дане да върне с неохота кожата, която бе взела, Бърн издърпа една дълга бала.

— Мостра от платовете, които се произвеждат в Общността — обясни Дживан на търговеца. Когато Галиол повдигна вежди, той добави: — Напоследък пелерините се смятат за модни, Бърн.

Сивият развърза балата и в краката на чужденците се разсипаха топове платове — тънки като паяжини дантели, бляскави коприни, тежко нагънати кадифета, полирани металически тъкани.

Някой от групата въздъхна, а влечугоподобният юридически съветник се наведе напред заинтригуван. Галиол хвърли бърз поглед на помощниците си и нагази сред платовете. Бавно и мълчаливо той ги заопипва, повдигаше ги към светлината, проверяваше как са тъкани. Приличащият на лъв помощник го следваше, взимаше всяка мостра, с която Галиол бе свършил. Когато прегледаха всички топове, те се посъветваха помежду си на нисък глас.

Като кимна към помощника си, Галиол погледна Дживан и каза:

— Продължавайте.

Те продължиха да отварят бали и каси, да свалят капаците от бурета, да изваждат за оглед една по една стотици стоки: подправки, есенции със свеж аромат, вина, чайове, докато Дживан се почувствува сякаш са го натъпкали с тях. Галиол оглеждаше внимателно всяка мостра… опипваше я, миришеше я, навеждаше глава към съветника си, за да чуе бележките му. Но мнението си Кесъс казваше винаги така, че да го чуе само търговецът, а лицето му оставаше подобно на маска. А Галиол въобще не реагираше. Нищо не можеше да се прочете в очите му, изражението на лицето му не показваше нищо.

— Това ли е всичко? — попита той накрая, като разглеждаше обърканите сребристи нишки, които непрекъснато променяха формата си.

— Остава само още едно — отвърна Дживан. Той направи знак на двамата си помощници.

Илит и Бърн отместиха няколко каси от голям металически куб. В центъра на предната му част имаше овални издатини. Дживан се приближи до него и натисна по няколко пъти издатините. Нещо отвътре засвистя и предната част на куба се отвори. Капитанът извади една табличка и я постави върху едно буре пред Галиол.

Търговецът погледна в табличката и вдигна невярващ поглед към андварианеца.

— Какво е това? — попита той, като посочи редиците матови кристали с неправилна форма.

— Погледнете по-отблизо.

Със скептично изражение на лицето Галиол взе един син кристал.

— Дефектен кварц — произнесе се той. — Лош цвят, замъглен, напълно не… — гласът му замлъкна.

— Ох! — възкликна Дане.

В ръката му камъкът се промени. Центърът му започна да свети, отначало слабо, после все по-ярко, докато блясъкът се разпростра върху цялата повърхност на кристала. Чужденците се взираха в скъпоценния камък, придобил яркосин цвят.

Галиол се обърна с лице към Дживан, но преди да успее да зададе въпроса, който се оформяше на устните му, андварианецът отговори:

— Огнени камъни. Извличат ги роботи на планета с голяма гравитационна сила и отровна атмосфера, която прави невъзможен всякакъв друг метод. Смятам, че не е необходимо да прибавям, че такива скъпоценни камъни струват цяло състояние.

Дане преведе малко задъхано.

Галиол се смръщи неодобрително.

— Какво кара камъните да блестят?

— Чувствителни към топлината частици във веществото на камъка, или поне така са ми казвали. Предполага се, че реагират на топлината на тялото. — Той взе един червен и един зелен камък и ги задържа, докато и те заблестяха. — Единственият скъпоценен камък, който не може да се заключва. Трябва да се носи, за да бъде красив — каза той тихо.

Той върна камъните почтително на табличката. Взе синия камък от Галиол и понечи да го прибере, но промени решението си.

— Заключи останалите, Бърн. Е, Галиол?

Очите на двукракия търговец не се откъсваха от огнения камък.

— Имате редица стоки, които лесно ще разпродам. Други няма да получат големи цени, тъй като приличат доста на това, което вече се продава на пазара, но смятам, че ако ги рекламираме като стоки от друга цивилизация, ще предизвикаме известен интерес.

— Значи проявявате интерес да купите моите стоки.

Търговецът с усилие откъсна очи от блестящия скъпоценен камък и срещна погледа на Дживан.

— Искам да бъда откровен, капитане. Проявявам голям интерес.

— Тогава остава само да обсъдим условията.

— Прекрасно. Заал… договора.

Влечугоподобният юридически съветник извади някакви книжа от чантата си, приближи се и застана до Галиол.

— Какво предлагате? — попита Дживан.

— Можем да постъпим по два начина. Или ще Ви дам точно определена сума, за да закупя направо Вашите стоки, или ще ми ги оставите на консигнация и ще разделим получената от продажбата сума според определени проценти. Обикновено, ако сделката е единична, аз купувам всичките стоки. Но тъй като съществува възможност нашите отношения да се превърнат в редовна търговия, аз бих взел товара на консигнация.

Дживан наблюдаваше внимателно момичето, но нито по лицето й, нито в очите й се появи някакво по-особено изражение, докато превеждаше.

— Какви проценти предлагате, ако оставя стоките на консигнация? — попита той и размаха опашка.

— Стремя се моята печалба да бъде колкото е възможно по-ниска… възможно по-ниска, но все пак да бъде печалба.

— Колко? — подкани го Дживан.

Търговецът се усмихна — подобно на акула, помисли Дживан — и каза спокойно:

— Седемдесет процента.

Очите на андварианеца се замъглиха.

— Какво! — викна той. — Това е чисто пиратство!

— В никакъв случай не мога да се съглася на по-малко.

— О, разбира се — изръмжа Джиан. — А колко бихте платили за всички права над товара, една десета от стойността му?

— Няма защо да се озлобявате, капитане — подхвана Галиол. — Що се отнася до купуването… разбира се, ще получите по-малко, отколкото при договор за консигнация, но плащам двадесет и пет процента от вероятната продажна цена.

— А за вас остават три четвърти плюс разликата между вероятната и действителната продажна цена.

— Аз управлявам търговска компания, капитан Дживан.

Кожата по конските рамена на андварианеца започна да потръпва.

— Илит — нареди той студено, — покажи на нашите гости пътя към изхода.

— Както желаете. — Галиол се извърна на петите си. — Няма аз да връщам непродадения товар по целия път до мястото на произхода му. — Той продължи към вратата, като даде знак на помощниците си да го последват.

— Сами ще продадем стоките си тук.

Чужденецът спря и се обърна.

— Така ли? Мога да ви предупредя за някои дребни затруднения, капитане. Преди всичко вие не знаете езика. След това не познавате федерацията, нито навигацията по нашите места, нито пазарните и търговски разпоредби, които би трябвало да ви е ясно, че съществуват тук, както несъмнено и във вашата част от космоса. — Той погледна към юридическия съветник. — Заал, би ли разправил за някои от юридическите проблеми, на които ще се натъкне… и за хонорарите?

Влечугото се зае да изброява отделните точки по пръстите си с присвити до косата очи:

— Регистриране на кораба, разрешение за търговия във Федерацията, членство в Гилдията на търговците, молба за определяне на канал за комуникации в подпространството — получавате го след много продължителна процедура от Централното ръководство на комуникациите — регистриране на галактическия пазар, такси за проверка, такси за космодрума, тарифи…

— Убедихте ме — прекъсна го Дживан. — Но не съществуват ли тези проблеми дори ако вие се заемете с товара?

— Да, но те стават мои проблеми. Аз разполагам с всички необходими регистрации и членства, имам агенти и юридически отдел, който да се справи с останалото. — Той се върна и седна. — И мога да добавя, че всички заплащания, които се налагат, ще бъдат от моя процент. Вашата част се определя от общата продажна цена.

— Но при всеки случай аз мога да получа най-много тридесет процента — поклати глава Дживан.

— Помислете за икономическия аспект — измърмори Галиол. — Вие сте един кораб и ще делите печалбата с един екипаж. Аз съм собственик на голяма корпорация, която плаща огромни такси, поддръжка на кораби, заплати…

Дживан повдигна скептично вежди, но не каза нищо.

— Ако говорим в пари вместо в проценти, продажбата на стоки за един милион кредитни единици на само една планета ще ви даде триста хиляди кредитни единици. Не мога да го превърна във ваша валута, но за нас това представлява доста голяма сума. А милион кредитни единици е по-скоро консервативна оценка.

Дживан усети, че Илит и Бърн го наблюдават.

— Триста хиляди на планета.

— На планета. Федерацията се състои от над деветстотин планети-членки.

Опашката на Илит плесна тихо по една каса. Дживан погледна към нея и видя, че очите й са присвити, и сякаш усети как в главата й прищракват цифри. Той отново погледна към Галиол.

— Как ще получа парите при консигнация?

— Всеки три месеца продажбите се сумират и след това съответните суми се изплащат на притежателя на стоката.

— Това означава месеци преди да спечелим нещо от нашите стоки — намръщи се андварианецът.

— Не бих могъл да поделям сумите от продажби, които не са извършени — повдигна рамене Галиол.

— А давате ли аванс?

— Който да се извади от първото заплащане ли? — Галиол облиза замислено устните си. — Обикновено не, но смятам, че във вашия случай може да стане.

— Добре.

— Разбира се, трябва да ви предупредя, че вашите стоки могат и да не се продадат така добре, както се надявам. Не съм в състояние да управлявам капризите на купувачите. Те могат да решат, че вашите стоки са твърде скъпи или твърде екзотични. Може да се наложи да ги продаваме на намалени цени. Аванс на основата на предполагаемите продажни цени може да се окаже по-голям от цялата сума от продажбите за първото тримесечие. Може би няма да получите допълнителни плащания преди следващата финансова година.

— Май се опитвате да ме посъветвате да не приемам договор за консигнация? — попита Дживан с присвити очи.

— Слушайте, капитане — каза Галиол с мазен глас, — съвсем не искам да ви убеждавам в едното или другото. Но консигнацията е рискована работа.

— Ако предположим, че ви предложа да купите товара. Ще получим двадесет и пет процента от каква сума?

В очите на търговеца нещо светна.

— Ако закупя направо, бих се съгласил да се спрем на основа от три милиона кредитни единици продажби на планета.

Дживан отново чу изчисляващите прищраквания в главата на Илит и рязкото движение на опашката й, когато стигна до окончателния резултат.

— И ще поемете риска да загубите печалбата си, ако моите стоки не се продават? — Дживан с усилие не позволи в гласа му да прозвучи сарказъм.

— Мога да си позволя да поемам рискове, капитане — усмихна се Галиол.

Опашката на андварианеца запляска по задните му крака.

— Е, капитане? — попита Галиол. — Ще ми продадете ли товара си, ще рискувате ли да го оставите на консигнация… или ще си го върнете у дома?

— Както точно изтъкнахте — отвърна с каменно лице Дживан, — аз не мога да си позволя да рискувам. Ще ви продам товара.

— Превъзходно. — Със светнало лице Галиол се обърна към юридическия съветник. — Подготви договора за подпис, Заал. Как ще желаете да ви се плати, капитане?

— Какви възможности съществуват тук?

— Няколко. Естествено за валута на Федерацията не може да става въпрос, но мога да ви дам равностойност в скъпоценни камъни или скъпи метали.

Дживан поклати глава.

— Те няма да имат същата стойност в общността. Не можем ли да потърсим търговски стоки?

— Сам щях да ви го предложа.

— В такъв случай ще приема заплащане в стоки.

За първи път лицето на Дане показа известна реакция. Момичето се смръщи почти незабележимо. Дживан не й обърна никакво внимание.

Галиол с размах подписа договора и го подаде на капитана.

— Дане, прочети му го. Ако условията са подходящи, капитане, подпишете срещу моето име.

Момичето му преведе договора, като четеше бавно и внимателно. Когато свърши, Дживан го взе и подписа, където Галиол му бе казал, и после го върна на юридическия съветник.

Галиол се изправи и протегна ръка към Дживан, който я погледна, без да разбира. Търговецът се изсмя.

— Забравих, че различните раси имат различни обичаи. Беше удоволствие да имам работа с вас. Можете да изберете стоките от моя търговски кораб и екипажът незабавно ще започне да прехвърля товара.

— Благодаря ви — кимна капитанът. — Илит, бихте ли съпроводили нашите гости до шлюза… този път учтиво.

— Да, сър. — Тя се поклони и съпроводи чужденците извън трюма.

— Предупредете екипажа, Бърн — продължи Дживан.

Древният завеждащ търговската част се захили и излезе. Останал сам, Дживан се огледа наоколо, изсмя се и подхвърли блестящия син камък. Хвана го сръчно и се вгледа в пламтящото му сърце.

— Капитане…

Той се обърна и видя Дане застанала на вратата. Усмихна й се.

— Какво има?

Тя бавно се приближи към него.

— Съжалявам, капитане.

— За какво?

— Тогава не можах да ви го кажа — нямаше да бъде лоялно спрямо Галиол, — но той направи точно така, както ви бях предупредила, че ще се опита. Ще спечели два пъти повече, отколкото каза.

— Никога не можем сме сигурни — опита се да я успокои Дживан, тъй като тя явно беше разстроена.

— Той е сигурен — настоя момичето. — В противен случай нямаше да ви даде такава цена.

Дживан я потупа по рамото.

— Няма значение. Аз ще получа стоки, които да продам на моите народи.

— Но какви стоки ви дава той? — рече тя горчиво. — Третокласни. Най-обикновени — стъклените топчета на нашата цивилизация.

Андварианецът се засмя. И за най-голяма нейна изненада каза:

— Аз съм доволен. В противен случай съвестта ми щеше да ме измъчва.

— Не… не разбирам.

Дживан подхвърли огнения камък.

— А какво смятате, че му продадох на него? Това в никакъв случай не са съкровищата на Андвари. Не можех да си позволя да купя най-доброто, нито дори прилични стоки.

Сивите й очи се разтвориха широко. Тя прошепна:

— Галиол ще…

— Не казвайте нито дума. Стойността, мое романтично дете, е нещо относително. Вашите хора не притежават такива стоки, затова те за тях имат стойност. Галиол не е загубил нищо. Същото важи за вашите стоки и моя народ. Неограничената търговия ще установи истински стойности, но това е въпрос на бъдещето, а дотогава ние с Галиол ще сме спечелили доста.

Тя го гледаше вторачено. Внезапно се изсмя и го прегърна.

— Вие сте пират. Какъв удар.

— Защо сте толкова изненадана? Моята раса е само не толкова напреднала, колкото вашата, но съвсем не е по-малоценна. — Той освободи едната си ръка от нейната прегръдка и пусна огнения камък в дланта й. — Един спомен. Има истински камъни, които се копаят по начина, който описах… поне допреди тези синтетични копия да направят добива им безполезен. Моята цивилизация също има мъниста.

Той впи поглед в очите й.