Винс Флин
В името на честта (7)

7.

Уопило, Айова

Тед Уайт стана от леглото и взе купчината дрехи от стола в ъгъла. През пролуките на щорите влизаше сивкава утринна светлина. Той стисна вързопа, погледна жена си през рамо и тръгна да се изнизва на пръсти от стаята. Излезе, дръпна леко вратата и тя се затвори с тихо изщракване. Вече в безопасност по средата на коридора, Уайт си пое въздух. Изчака малко, за да се увери, че жена му няма да се разбуди, и влезе в стаята на Хейдън.

Седемнайсетгодишното момче лежеше оплетено в чаршафите и одеялата. Две от четирите му възглавници бяха паднали на пода, една — затисната под тялото му, и само последната — под главата му. След месец завършваше гимназия. Уайт го хвана за рамото и леко го разтърси. Никаква реакция. Той изчака пет секунди и пак опита. След още половин минути Хейдън най-после отвори очи и го погледна замаяно:

— Какво? Какво става?

— Шшш. Ако събудиш майка си, няма да те пусне.

Момчето не отговори, само се огледа, опитвайки се да разбере какво става.

— Взимай си нещата за лов.

— Ама мама забрани да идвам с теб. Имам контролно по английски третия час, а довечера съм на мач.

Хейдън искаше да учи в Университета на Северна Айова със стипендия за бейзболист.

— Достатъчно се стара през последните четири години. Заслужил си една малка разходка на лов за диви пуйки с татко.

— Ама мама…

— Знам — прекъсна го Уайт, като вдигна ръка. — Всичко ще е наред, ако отидеш на училище навреме за контролното.

— Треньорът няма да е доволен, ако…

— Говорих с треньора ти. Той обича да ходи на лов за пуйки, колкото мен, и знае, че тази седмица са пощурели. Разреши да дойдеш, стига да си в училище навреме за контролното. Ще отидем при старата барака на чичо ми. Петнайсет минути натам и петнайсет обратно. Ако си във форма, ще имаме няколко часа за забавление.

Хейдън се разплете от чаршафите и свали краката си на пода. Вдигна ръцете си над главата и изръмжа:

— Мама ще побеснее.

— Аз ще съм по-бесен, ако я събудиш — предупреди шепнешком Уайт. — Хайде, мърдай. Ще изпържа яйца и ще направя сандвичи. Можем да ги изядем в пикапа.

След тези думи излезе от стаята на единственото си дете и отиде в кухнята. Сложи кафе и загря тигана. Следваше най-трудната част. Намери бележник и химикалка, облегна се с лакът на кухненския плот и се замисли как най-добре да признае прегрешението си. Както в повечето случаи, реши да бъде кратък и да отстоява своето.

Мила,

Снощи говорих с треньора. Той няма нищо против да взема Хейдън на лов. Ще се погрижа да стигне в училище за третия час. Това може да е последният ни пролетен лов. Догодина вече ще е в колежа. Как лети времето!

Обичам те,

Тед