Винс Флин
В името на честта (66)

66.

Ленгли, Вирджиния

Мачът беше голяма емоция. „Маклейн“ водеше с 14:1 срещу вечния си съперник „Саксонците“ от Ленгли. Звездата тази година беше Рори Неш. Тринайсетгодишното момче бе отбелязало осем от точките на отбора си. Неш внимателно наблюдаваше как синът му разбива защитата на „Саксонците“. В друг мач Рори щеше да е сред резервите, но сега треньорът на „Маклейн“ искаше реванш за миналогодишното поражение. Отборът от Ленгли имаше един добър защитник и Неш го наблюдаваше през целия мач. Беше напомнил на сина си да го следи внимателно. Хлапакът бе с една глава по-висок от другите на терена и се знаеше, че изкарва от строя поне по един противников играч всеки мач. Сега Рори тичаше в лявата част на игрището с топката. Провря се между двама защитници и изглеждаше като че ли якото хлапе от Ленгли най-после ще го сграбчи. В последната секунда обаче Рори спря рязко, приклекна и майсторски отскочи встрани. Едрото момче профуча покрай него с гневен вик, неспособно да извърши такава бърза маневра. Рори се приближаваше отляво към голлинията. Замахна, сякаш хвърляше топката, и изпрати вратаря към другия край. Отново се затича напред. Краката му затанцуваха по головата линия. Отново замахна, този път ниско, и накара вратаря да се хвърли на земята, после замахна над главата си със стика и изпрати топката в другия край на полето, където един от съотборниците му я хвана и хвърли в откритата мрежа.

— Якооо! — провикна се Джак.

— Да — съгласи се Неш с известно облекчение. — Брат ти дори не би трябвало да е там в момента.

Погледна настрани, търсейки жена си. Тя стоеше на двайсетина метра от него и говореше с две други майки. Усмихна се на съпруга си и го посочи. Другите две жени се обърнаха и му помахаха. Усмихнаха се, закимаха на Маги и нещо си зашушукаха. Неш се изчерви. Не беше свикнал с такова внимание. Откакто бе дошъл на игрището, хората постоянно го сочеха и си говореха нещо.

— Татко — каза Джак, като го погледна. — Ти си известен.

Този коментар подейства на Неш като плесница. Изпита гняв, но си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. Джак не беше виновен. Той беше само на десет.

— Не, Джак, не съм известен.

— Е… може да се каже, че си. Снимката ти беше на първата страница на вестника тази сутрин, а снощи те показваха по телевизията.

— Това, че снимката ми е във вестника, не означава, че съм известен.

— Приятелят ми Скот не мисли така.

— Не искам да говоря за това, Джак. Не съм известен, и толкоз!

Маги се приближи точно навреме. Прегърна силно съпруга си през кръста.

— Всички говорят за тебе — отбеляза.

— О… не!

— Защо не се успокоиш и не се забавляваш?

— Защото това не съм аз. Не съм се променил. Аз съм същият човек, който идва на тези мачове от не знам колко години. Единственото, което се е променило, е всеобщото мнение за мен.

— Това мнение се основава на истината. Тези хора знаят къде работиш и какво правиш и трябва да ти кажа — добави Маги, като понижи глас, — че някои от онези дами, като Стейси и Клаудия например, се възбуждат от това. Струва им се много секси, че съм омъжена за шпионин.

— Чух те — каза Джак, без да отмества поглед от игрището. — Отврат!

Маги го хвана и го притисна до себе си заедно с Неш. След секунда реферът обяви край на мача. Двата отбора се строиха, за да си стиснат ръцете, и Неш заоглежда паркинга за дъщеря си.

— Къде е Шанън?

— Не знам. — Маги се огледа. — А, ето я… с Чарли на люлките.

Неш погледна девойката — буташе зеленото столче, на което бе седнало бебето. Изведнъж го обхвана безпокойство.

— Дали да й дам да кара до вкъщи?

— Разбира се.

— Не шофира много добре. Тъй де, не искам да прозвучи лошо… тя е страхотно дете… но не може да кара.

— Майкъл, дадоха й книжката тази сутрин. Никой не е безупречен през първия си ден на волана.

— Не искам да кара безупречно, но…

— Но какво?

— Некадърна е, мамо — намеси се Джак.

Маги се наведе и го хвана с две ръце за бузите.

— Ох… Джак, понякога си ужасен!

— Мамо — настоя той, като се освободи от ръцете й, — не казвам, че е глупава или лоша. Просто това е истината. Тя изобщо не може да кара.

— Добре, тогава с баща си можете да се приберете пеша.

Джак се отдръпна една крачка и погледна баща си:

— Хайде, татко! Ще бъде забавно…

— Джак Неш! — Маги посегна да го хване, но той реагира бързо. Изтича на игрището да посрещне брат си. — Метнал се е на теб — обвини тя мъжа си.

— Мисля, че е взел и доста от майка си.

— Това остроумничене е от тебе.

— Ами магарешкият инат? Откъде го е взел според теб?

Маги се канеше да продължи наддаването, когато към тях се приближи възрастна двойка.

— Извинете — заговори мъжът, — вие ли сте Маги и Майк Неш?

Двамата кимнаха.

— Аз съм Чарли Кели. А това е жена ми Мери.

— Приятно ми е — каза Неш и стисна ръката му.

— Внукът ми играе за Ленгли.

— О… чудесно — намеси се Маги.

— Днес имахме лош късмет — добави мрачно Кели. — Вашият син ни разби. Страхотен играч.

— Благодаря — каза Неш.

Кели обърна замъглените си сини очи към игрището, долната му устна леко потрепери.

— Исках само да ви поздравя — обясни, без да поглежда Неш и жена му. — И да ви благодаря. Служил съм във Флота, после четирийсет години работих в Ленгли. В тайното разузнаване, в оперативния отдел… през повечето време бях в Европа. Това, което сте направили… накара малкото от нас, които все още сме живи… да се гордеем. — Погледна Неш и поклати глава. — Реших, че трябва да го знаете.

Неш се стъписа. За секунда гласът му изневери.

— Благодаря ви, господине.

— Чарли. Наричайте ме Чарли.

— Добре. Благодаря, Чарли.

— Е… — Старецът погледна към паркинга. — Ще се виждаме пак.

— Задължително.

— Много ми беше приятно да се запознаем — каза Маги. Когато възрастната двойка се отдалечи, добави: — Много трогателно.

— Да. Не можем да се отървем от обожатели.

Джак се върна от игрището с Рори и двама негови съотборници.

— Мамо — извика малкият, — наистина ли ще дадеш на Шанън да кара?

— Това не ти влиза в работата, младежо.

— Добре, ако тя кара… — Джак изведнъж извади иззад гърба си каската за лакрос на брат си — аз ще си сложа това.

— Чашата вече преля…

Маги понечи да го хване за ръкава на анцуга, но Джак отново беше по-бърз и побягна през игрището. Майка му се опита да запази някакво достойнство и се обърна към Рори и приятелите му:

— Хубав мач, миличък.

— Благодаря. — Рори посочи двете момчета. — Може ли Уил и Бен да преспят у нас?

— Ами… — Маги не беше подготвена за това развитие на нещата — с баща ти ще ходим на ресторант и Шанън ще се грижи за къщата…

Замълча и погледна съпруга си.

— Отлична игра, момчета — каза Неш.

— Благодарим — отвърнаха те в един глас.

— Нямам нищо против да останете у нас. Вашите пускат ли ви?

Двете момчета казаха, че ще питат, и изтичаха при родителите си.

— На ресторант ли отиваме? — обърна се Неш към жена си.

— Да — отвърна тя с широка усмивка. — През последната седмица не сме останали сами и за пет минути. Имаш ли нещо против?

— Не, изобщо. — Той я прегърна през рамото. — Ще отидем в някое заведение наблизо.

— Където искаш, мили.

— Какво ще кажеш за италианско?

Тръгнаха към колата. Рори изтича напред да види какво правят Шанън и Чарли.

— Добре.

— А после, след като се приберем? — попита Неш с обнадежден глас.

— Можем да поиграем на шпиони и ти да ми покажеш пистолета си.

Неш се засмя. Погледна Шанън, която сваляше Чарли от люлката. Бебето запищя, когато видя брат си да се приближава с изпънати напред ръце, сякаш беше чудовището Франкенщайн. Чарли издаде пронизителен крясък, после се разсмя. Неш се усмихна и си рече: „Колко хубаво нещо е нормалният живот!“