Винс Флин
В името на честта (32)

32.

Бътлър продължи разказа си за разкритото от неговите хора. Другите две групи бяха поддържали контакт с висшето командване на „Ал Кайда“ по време на обучението си. Изпращали доклади и приемали заповеди. Целите били уточнени според хода на тренировката и възможността за внасяне на експлозиви и оръжие в Америка.

— Третата групичка обаче съвсем изчезнала — обясни англичанинът. — Месеци наред нямало никаква вест от тях. Появиха се на бял свят едва миналата седмица след взривяването на бомбите.

Рап не искаше да търси недостатъци в теориите на колегите си, но сега не се сдържа.

— Това са обикновени мерки за безопасност.

— За нас, да, но винаги има резервен вариант. Винаги поддържаме някаква връзка, ако се наложи мисията да се отложи или модифицира.

— Със сигурност знаем, че са предвиждали такава възможност — включи се Шевал. — Освен това командването е имало опасения, че са били заловени още преди няколко месеца.

— Защо?

— Защото не е имало никаква вест от тях — отговори Бътлър. — Били са се покрили съвсем. Не са поддържали абсолютно никаква връзка.

— Ами финансирането? — попита Рап.

— Открихме сметката им. Не са я пипали от пет месеца.

Рап поклати глава леко скептично:

— Всички знаем колко е скъпо да организираш такава операция. Да транспортираш хората и боеприпасите, да даваш подкупи… става дума за значителни суми.

— Така е. — Бътлър бръкна под масата и извади друга папка, по-тъмнокафява от тази на Шевал, но също толкова износена. — Мисля, че открихме откъде са взели парите.

— От южноамериканските наркобарони — измърмори Рап, все още неубеден.

— Да. — Бътлър потропа по папката и погледна колегата си с мрачно изражение. — Мич, още веднъж изрично наблягам на това. Имам ти голямо доверие. Иначе нямаше да дойда тук.

— Но?

— Информацията в тази папка е изключително деликатна. Начинът, по който е стигнала до мен, е една от най-строго пазените тайни на моето правителство.

Рап се досети какво поражда тази предпазливост. Затова кимна:

— Опасяваш се да не разконспирираш информатора си.

— Да.

— Кажи ми какво искаш от мен.

— Първо, нищо да не излиза в писмен вид. Поне нищо, което да отговаря на истината.

Рап се засмя:

— Да създам лъжлив източник? Кубински може би?

Бътлър не беше мислил да стигат чак толкова далеч. Имаше предвид повече дезинформация, но веднага хареса идеята за създаване на призрак. Така щяха да всеят паника сред кубинските разузнавателни служби и да ги накарат да хвърлят много усилия в търсене на несъществуващия предател.

— За това ще мислим по-късно. Нека първо да ти кажа за материала. Първата част е проверена. Можеш да поискаш потвърждение на информацията от Бюрото по наркотиците. Миналата седмица, докато вниманието на целия свят беше привлечено към атентатите във Вашингтон, в Южна Америка се вихреше малка война за наркотици. Започнала в изолиран район сред джунглата близо до Тройната граница и се разпространила в пет-шест града. Според оценките броят на жертвите надхвърля сто и макар че явно няма единно мнение кой е главният виновник, всички са единодушни за събитието, което е станало повод за избухването й.

Бътлър извади чифт очила с черни рамки и си ги сложи. Отвори папката, извади една сателитна снимка, постави я на масата, за да може да я види Рап, и посочи една кафява линия на зеления фон:

— Нелегална писта на картела „Червена команда“ от Сао Паулу. Служи като регионална разпределителна база за кокаина им. Местните селяни отглеждат кока, правят кокаин, занасят го при пистата и оттам го извозват веднъж седмично. Три дни преди нападенията във Вашингтон срещу базата е извършен удар. Не знаем точни цифри, но смятаме, че около осем души от картела са били убити, а цялото количество наркотик — откраднато. Разбира се, има всякакви слухове, но откраднатата стока е на стойност между десет и двайсет милиона долара.

— Много кокаин е това — измърмори Рап.

— И за „Червената команда“ е много. Предложили са огромна награда. Искат си наркотиците обратно и виновниците да бъдат наказани. Изчакали няколко дни и след като не се появила полезна информация, започнали да удрят конкурентните картели. Така избухнала истинска война.

— Ти не мислиш, че виновниците са от конкурентен картел, така ли?

— Не. Мисля, че го е направила третата група терористи.

Рап кимна:

— Интересно.

— Тук нещата стават сложни. Това, което ще ти кажа, е само за твоите уши и за ушите на Айрини.

— Ясно — съгласи се Рап. По-късно щяха да измислят начин да представят информацията.

— В деня на удара срещу разпределителната база в Куба е кацнал самолет с девет души и две палети кокаин. Там били посрещнати от един полковник от кубинската армия и малък контингент войници, които свалили наркотика и го натоварили на две моторници. Полковникът е получил десет процента от пратката в замяна на помощта. На стойност между един и два милиона долара.

Рап обмисли току-що получената информация.

— Не съм специалист по Куба, но доколкото знам, това е честа практика.

— Случайно аз имам опит с Куба. Следва още нещо. — Бътлър извади друга сателитна снимка. Отново беше от джунглата, но този път разчистеното пространство беше квадратно. Имаше надписи, указващи различни обекти. — Ето нещо познато. Това е казарма, това тук — полоса, този квадрат е за физическа подготовка, тук е стрелбището.

— Тренировъчен лагер?

— Да.

— Къде се намира?

— През една долина от пистата на наркокартела. На десетина километра по права линия.

— Според теб терористите са нападнали разпределителната база, отмъкнали са наркотиците и са кацнали в Куба, така ли?

— Точно така мисля.

Рап не беше убеден:

— Чувал съм за тази „Червена команда“. Те са сред най-безскрупулните злодеи на планетата. Трудно ми е да повярвам, че не са се досетили за това. Все пак се случва в техния заден двор.

Бътлър го погледна над очилата:

— Вчера следобед в Сиудад дел Есте, на Тройната граница, е била взривена джамия. Сградата е изгоряла до основи, а осемнайсет са загинали.

— Какво друго?

— Според информатора ми в Куба деветимата, които са слезли от самолета, са били повече средиземноморски тип, отколкото южноамериканци. За последната част може би вече знаеш. Два дни след кацането на самолета в Куба към Флорида Кийс са се приближили две моторници. Вашата брегова охрана изпратила хеликоптер да ги залови, но е катастрофирал в морето. Водолазите са открили в останките от мотора дупки от петдесеткалиброви куршуми.

Рап леко се засрами, че не се беше досетил за връзката по-рано. Само през последната седмица пред очите му бяха преминали хиляди сведения. Имейли, текстови и гласови съобщения, доклади, интернет търсения, неофициални разговори с негови колеги от пет-шест други разузнавателни служби, сводки от ФБР и разбира се, не толкова маловажните номера на Глен Адамс. Рап страдаше от недоспиване и претоварване с информация. Трябваше да спре и да започне на чисто.

Рап потърка очите си и измърмори:

— Добре, убеди ме. Какво друго имате?

Бътлър извади лист от папката. От едната страна имаше скица на мъжко лице.

— Това е човекът, който е организирал всичко в Куба.

Рап разгледа рисунката. Мъжът имаше хубави черти. Изглеждаше около трийсетте. Косата му беше чуплива и със средна дължина, но не рошава.

— Това по снимка ли е направено?

— Да.

— Сигурен ли си в този източник?

Има специалисти, които могат да определят точно къде е направена дадена снимка. Изработиш ли скица само на лицето, което те интересува, вече няма опасност някой да разпознае мястото.

— Отново искам да подчертая, че това трябва да остане между нас. Да не се оставят никакви писмени улики. Източникът ми е в Куба… вербувал съм го преди много години. Бих направил всичко, за да го предпазя.

Рап и Шевал кимнаха. И двамата бяха попадали в подобна ситуация.

— Знаем ли и име в комбинация с тази скица? — попита Рап, като посочи листа.

Шевал се усмихна:

— Някога да сме ти губили времето напразно?

— Не.

Шевал потупа с пръст върху скицата и продължи:

— Джордж ми изпрати тази рисунка и аз я показах на няколко затворници. Двама го познаха. Можеш ли да се сетиш от коя държава е?

Рап погледна скицата. Беше черно-бяла и нямаше по какво да съди за тена му. Носът и скулите все пак можеха да му подскажат.

— Сигурно от Саудитска Арабия или Йемен.

Шевал кимна.

— От Саудитска Арабия. Не знаем точни дати, но през последната година се е сражавал в Афганистан. Говори се, че е човек с много космополитно мислене.

Рап се намръщи. „Космополитно мислене“ не беше обичайна характеристика за джихадист в планинските райони на Афганистан.

— В какъв смисъл?

— Обичал да чете… особено американска литература. Посещавал е Щатите и преди. Също и Куба. Любимият му автор бил Ърнест Хемингуей. Смятал да отиде в къщата му в Кий Уест, а също в Куба. Доколкото имаме информация, напуснал е Афганистан преди окомплектоването на отрядите. Според слуховете бил изпратен предварително да проучи евентуалните цели.

Рап вече нямаше съмнения.

— Име?

— Хаким ал Харби. Израсъл в Мека, Саудитска Арабия. А ето и най-интересното. Както знаеш, повечето бойци се записват в отрядите групово. Хаким е постъпил в армията на исляма заедно с най-добрия си приятел, Карим, който бързо си е спечелил славата на свиреп и способен воин.

— Според един информатор само седмица след пристигането му талибаните влезли в сражение с американски ударен отряд, който заел позиция на едно възвишение — добави Бътлър. — Местният талибански командир заповядал три атаки и всичките завършили катастрофално. Карим и отрядът му от саудитски новобранци получили заповед да извършат четвърто нападение. Вместо да поведе хората си на сигурна смърт, Карим застрелял началника си и поел командването.

— Добър начин да си издействаш повишение.

— Точно така е станало. Явно въпросният талибански командир е бил тъпичък. Главното командване на „Ал Кайда“ отдавна търсело начин да се отърве от него, а Карим решил проблема, без дори да си мръднат пръста. Талибаните също не протестирали, защото убитият имал навик да тормози новобранците.

— Нещо интересно след инцидента? — попита Рап.

— Сега събираме и анализираме сведенията, но е станал известен като строг и дисциплиниран командир със сприхав характер.

Шевал добави:

— И явно не се стеснява от време на време да се самоповишава.

— Как така?

— Измислил си е прякор.

— Ще се опиташ ли да отгатнеш? — попита Бътлър.

Рап беше свикнал да решава такива ребуси, а за това трябваше да се досети преди няколко минути. Той поклати глава:

— Лъвът на „Ал Кайда“.

— Точно така — потвърди французойката.

Рап погледна папката на Бътлър, после тази на Шевал.

— Моля ви, кажете ми, че ми носите още една снимка. Разпитваме саудитците, но не ни казват нищо. Отричат да имат нещо общо с него.

— Това не ме изненадва — призна Бътлър. — Съжалявам, че ще те разочаровам, но за момента нямаме друга снимка. Уверявам те обаче, че хвърляме големи усилия за решаване на този проблем.