Винс Флин
В името на честта (15)

15.

Ако тези думи бяха изречени от друг, Хърли със сигурност щеше да реагира остро. Те обаче бяха казани от кроткия мъжага, затова старият шпионин си замълча. Рап имаше време да обмисли следващия си ход. Забеляза, че старецът бавно се отърсва от напрежението, и се досети, че преживява тежка емоционална дилема. Колкото и корав да беше, нищо не можеше да компенсира моралното бреме от опита да застреля сина на най-добрия си приятел, момчето, което бе държал в ръцете си и люлял на коляното си като бебе.

Хърли докуцука до най-близкото бюро и седна на ръба. Люис го наблюдаваше с видима загриженост. Рап реши, че мълчанието само влошава нещата, затова каза:

— Стан, това би могло да помогне. Ти току-що го уплаши до смърт.

— Има логика — добави Люис. — Той очакваше ти да го спасиш от Мич… не обратното. А беше на косъм да го убиеш. Дори да го бяхте планирали, не можехте да го изиграете по-убедително.

— Смятам да се върна вътре и да му подам спасителна сламка — заяви Рап. — Докторе?

Люис сви рамене:

— Знаеш правилата. Първо, не задаваш въпроси, на които вече не знаеш отговорите.

— И не се опитвай да го вербуваш — добави Хърли с разсеян глас. Беше завъртял монитора така, че да наблюдава Адамс. От малките микрофони се чуваше слабо хлипане. — На това ще му дойде времето по-късно. След като покаже, че наистина го иска. Отиди и му кажи, че има искрица надежда, но само това.

Рап кимна:

— Ясно. — Взе от хладилника бутилка вода, бутилка водка и чаша. — Позвъни ми, ако ти хрумне нещо.

Рап знаеше, че има само двайсет минути, но навярно друг път нямаше да има възможност да повлияе на Адамс, докато е толкова уязвим. Въведе шифъра на електронната ключалка и влезе. Челото на Адамс бе осеяно със стотици микроскопични капчици кръв от ударната вълна на изстрела. Той седеше със затворени очи и наведена глава. Панталоните му бяха мокри и в краката му имаше локвичка урина. Хърли бе прав за едно — това беше гадна работа и човек лесно можеше да изгуби самообладание, ако не владее ситуацията. Застрелваш някого, отърваваш се от трупа и продължаваш напред. Няма смисъл да губиш време с излишни размисли или пък да се тюхкаш, след като вече си сторил непоправимото. Започнеш ли да се колебаеш, значи сам си просиш проблемите.

Въпреки това Рап видя една възможност. Скоро хората щяха да забележат отсъствието на Адамс. В службата го очакваха чак следобед и ако не бяха пропуснали нещо, нямаше уговорена среща на закуска в Ню Йорк. Подчинените му вероятно щяха да започнат да се притесняват в късния следобед. Щяха да го търсят на мобилния и нямаше да го намерят. После щяха да се обадят в дома му и жена му щеше да каже, че не го е виждала, но макар това да изглеждаше странно за някои двойки, за тях беше нормално. Сътрудниците му щяха да предупредят съответните хора в Ленгли, които щяха да предпочетат да изчакат до другата сутрин. Ако и тогава не се появеше обаче, федералните щяха да се намесят и не след дълго да установят, че е напуснал страната. Рап не се самозалъгваше, че може да привлече Адамс на своя страна и да го върне в службата до сутринта на другия ден. Това просто нямаше как да стане. Имаше обаче друга възможност, с която да спечелят малко време.

Той издърпа масата пред Адамс. Постави отгоре водата, водката и чашата, после извади сгъваемото си ножче. Отиде зад Адамс и сряза пластмасовите белезници.

— Предполагам, че искаш да си пийнеш.

Заобиколи го и застана пред него. Искаше да го наблюдава внимателно. Пленникът бавно вдигна глава и погледна предметите върху масата. Поколеба се, после се пресегна. Грабна бутилката с водка, точно както очакваше Рап.

Адамс стисна бутилката и бързо разви капачката. Хвърли я на земята. Наклони шишето към чашата и я напълни с водка, като междувременно разплиска доста наоколо. Остави бутилката и вдигна чашата. На две глътки изпи цялото й съдържание. За момент като че ли се канеше да си сипе още, но вместо това затрепери неконтролируемо и отново се разхлипа. Хвана главата си с две ръце и я опря върху масата.

Запелтечи нещо, но Рап не разбра почти нищо. Това беше пълен срив. Рап знаеше, че единственият начин да накара Адамс да се опомни, беше да му удари плесница, но това би било грешка. Ходът на тази среща бе определен няколко минути по-рано и сега той трябваше да играе доброто ченге. След известно време Адамс престана да хлипа и дишането му се успокои. Погледна Рап с молещи очи и промълви:

— Защо?

Въпросът беше доста общ, затова Рап не каза нищо. Само се втренчи в подпухналите, кървясали очи на Адамс.

— Не разбирам — проплака нещастникът. — Аз съм достоен човек. Не заслужавам такова отношение.

Рап се изкушаваше да го наругае, но се сдържа. Трудно беше да се преструва на добър. Идеше му да удари няколко шамара на този кретен и да му даде да разбере, че ако не прави каквото му се казва, Хърли ще се върне и ще довърши започнатото. Вместо това въздъхна и каза:

— Глен, много хора са объркани в тази сложна ситуация.

— Не и аз.

— Знам, мислиш, че си постъпил правилно — предпазливо заговори Рап. — Но не си. Ти просто си станал жертва на партийните интриги във Вашингтон. Републиканци срещу демократи… либерали срещу консерватори… но всичко това са глупости. В Ленгли единственото, което ни интересува, е националната сигурност. Това е нашата мисия и когато Съюзът за граждански права започне да се меси в работата ни, тогава настъпват лоши дни за Америка.

— Ама вие не разбирате какво правите — плачливо възрази Адамс. — Превръщате се в чудовищата, срещу които се борим.

На Рап тази песен отдавна му беше писнала.

— Добре, дай ми един пример.

Адамс вдигна ръце и огледа стаята:

— Как ще наречеш това?

Рап се изсмя:

— Ако работеше за „Ал Кайда“ и те бяха хванали да издаваш тайните им на медиите, нямаше просто да те убият. Щяха да убият жената и децата ти пред собствените ти очи и ако имаш късмет, да те довършат бързо, но едва ли щяха да го направят. Щяха да си играят с теб месеци наред и да те използват за назидание на всеки, който проявява някакви колебания във вярата си.

— Ние не сме като тях. Не ми беше оставена друга възможност. Не можех да седя безучастно и да гледам как грубо потъпквате законите.

— Хм… — измърмори Рап, като погледна към вратата. — Може би беше грешка.

— И още как. Голяма грешка беше да ме домъкнеш тук — заяви Адамс, като отново посегна към бутилката.

— Имам предвид това, че не му позволих да ти пръсне мозъка.

Адамс го погледна тревожно:

— Аз не съм враг!

— Напротив, Глен, такъв си. И ако не проумееш грешката си, няма как да те спася. Стан е готов да откъсне главата ти с голи ръце и да се изпикае в гърлото ти. Той те презира. Вижда в теб очевиден пример как младото поколение води страната към гибел.

— Ама че наглост — изсумтя Адамс. — И то от представител на най-расисткото и фанатично поколение, което е видяла тази страна. — Отпи глътка водка.

— Можеш да го обсъдиш по-задълбочено с него самия. — Рап погледна часовника си. — Трябва да се връщам в Ленгли, имам оперативка. — Тръгна към вратата и спря, преди да я отвори. — Мислех, че ще има някаква полза, ако те спася, но явно съм грешал.

— Чакай! — отчаяно изпищя Адамс. — Не ме оставяй сам с него!

— Защо?

— Защото ще ме убие!

— Какво ме засяга това?

— Засяга те! — Адамс трескаво заоглежда стаята, опитвайки се да измисли нещо правдоподобно. — Така ставаш съучастник в убийство.

— Това опит за шега ли беше? Само това ли успя да измислиш?

— Имам влиятелни приятели!

Рап потърка челото си и реши да отдаде жалките оправдания на Адамс на количеството изпита водка.

— Глен, не мисля, че си лош човек. Мисля само, че си объркан. Затънал си в юридическата кал. Съсредоточаваш се върху един фрагмент, но не виждаш цялостната картина. Загубил си чувство за преценка и ако не си отвориш очите, аз няма как да ти помогна.

— Не съм сторил нищо лошо.

— Последен шанс, Глен. Ако изляза през тази врата, Стан ще дойде и ще ти пръсне черепа. После ще разфасоват тялото ти и ще го изгорят парче по парче. До обяд единственото, което ще е останало от тебе, ще е купчинка прах, която може да се побере в чаша за кафе. На вечеря пепелта ти ще бъде разпръсната по четирите посоки на света. Всички доказателства ще са унищожени. Единственото, което федералните ще узнаят за теб, ще е това, че си напуснал страната… а също, че си пияница. Ще те потърсят няколко седмици и ще те отпишат.

Адамс упорито поклати глава:

— Ще разберат, че нещо не е наред. Няма да спрат, докато не разнищят всичко.

Рап сви рамене, сякаш е опитал всичко възможно:

— Иска ми се да можех да кажа, че ми е било приятно да те познавам, Глен, но бих излъгал. Ти си себелюбив гадняр и на никого няма да му стане тъжно за теб… дори на близките ти. — Натисна копчето на интеркома. — Свърших. Прави, каквото намериш за добре.