Винс Флин
В името на честта (13)

13.

Езерото Ана, Вирджиния

Рап отиде до най-близкото метално бюро и взе един хартиен плик с документи. Влизането му в стаичката за разпити на този етап можеше да се разглежда като добър или като лош знак в зависимост от перспективата. От гледна точка на Адамс вероятно беше лош. Рап въведе кода на електронната ключалка и отвори вратата. Маслик влезе с него. Адамс седеше там, където Рап го беше оставил, и макар и изморен, все още успяваше да поддържа самоуверен вид.

— Глен смята, че ти си проблемът — заяви Хърли.

— Така ли?

— Да. Не иска да разкаже какво е правил снощи. — Хърли завъртя очи и се обърна към Маслик. — Докарай количката.

Мъжагата вкара в стаята количка с три табли и я остави в ъгъла. След това издърпа масата на няколко крачки от Адамс, посочи му най-близкия стол и нареди:

— Сядай.

— Чакайте — измънка Адамс, като добродушно вдигна ръце, — не съм ви виждал и не ви познавам, но ви уверявам, че ще съжалявате за това, което правите.

Рап стоеше на вратата с ръце на кръста и решителен поглед.

— Само си хабиш приказките, Глен. Той предпочита да те убие, но понеже е дисциплиниран войник, ще изчака аз да му кажа. Затова сядай и прави каквото ти казваме.

Адамс се колебаеше, затова Маслик насила го натисна върху стола. Извади от джоба си пластмасови белезници и въпреки протестите на пленника, върза ръцете му зад облегалката. След това прикова глезените му към краката на стола. Рап докара количката. На нея имаше полиграф.

Хърли застана пред Адамс и попита:

— Глен, след като си толкова умен, можеш ли да ми кажеш какво кара хора като Мич Рап да си жертват времето и да си скъсват задника от работа заради негодници като теб?

— Не мога да гадая за подбудите на престъпния мозък. Предполагам, че е заради извратеното удоволствие да причинява болка на други.

— Това ли само можа да измислиш? Някаква друга причина?

— Не.

— Аз лично съм го обучавал, глупако. Ако само за секунда бях заподозрял, че е извратен садист, който е само на крачка да стане изпечен престъпник, щях веднага да го изхвърля. Повярвай ми, много добре знам разликата, защото с годините съм изгонил много такива. Единственото, което кара хора като Мич да се ровят в помията на религиозните откачалки, е убеждението, че се сражават в името на доброто. Че вършат нещо полезно за страната си, докато всички префърцунени задници като тебе седят удобно в кожените си кресла и критикуват всяко тяхно действие.

— Добре, какво искаш от мен? Да го оставя да нарушава закона? Да му позволя да убива всеки, за когото жалкият му мозък прецени, че трябва да умре?

— Не, но искам поне да не се самозаблуждаваш, че враговете ни ще ни заобичат, ако се държим по-добре с тях.

Адамс въздъхна отегчено, сякаш само му губеха времето:

— Не искаш ли да изчакам да включите полиграфа, за да си сигурен, че няма да те излъжа?

— Няма да си губим времето с полиграфа — почти се изсмя Хърли. — Всеки средно интелигентен таен агент знае как да излъже тази машина.

Рап се приближи, хвана ризата на Адамс и я разкъса на гърдите.

— Обикновено се старая да не влагам лични чувства, когато разпитвам някого — отбеляза той, — но сега ще ми бъде трудно.

— Правиш голяма грешка — предупреди Адамс.

— Единствената грешка, която съм направил през последните двайсет и четири часа, беше, че не те убих по-рано.

Адамс се изсмя нервно:

— Много добре познавам методите ти.

— Както обикновено, приказките ти са безсмислени.

— Какво сега? Ще ми крещиш, ще ме държиш прав седемдесет и два часа… ще вдигаш и сваляш температурата в стаята, ще ме наливаш с още водка. — Адамс поклати глава. — Накрая нищо няма да изтръгнеш от мен и ще трябва да ме пуснеш. Тогава ще отида направо при главния прокурор и ще поискам да те закопчаят по обвинение за отвличане. И това ще е само началото. Затова… ако тримата заедно можете да съберете достатъчно мозъчни клетки, за да проумеете единственото разумно решение, освободете ме, докато все още съм в настроение да ви простя глупостта, и може да избегнете продължителния престой в затвора.

— Планът ти има един голям минус — отбеляза Хърли, като се облегна на стената и запали цигара. — След като изстискаме истината от теб, лично ще те застрелям в главата с това.

Повдигна сакото си и извади пистолет от раменния си кобур. Адамс се втренчи в оръжието като хипнотизиран.

— Това е 45-калибров „Кимбър Стейнлес Голд Мач — две“. Най-добрият пистолет на света.

Адамс прие заплахата като блъф.

— Няма да посмеете. Комисията по разузнаването, Министерството на правосъдието, ФБР… всички знаят, че съм се заел да премахна този тумор от разузнавателната служба. Знаят, че съм се заел да разоблича Рап, затова, ако ме намерят мъртъв, веднага ще заподозрат вас.

— Кой е казал, че ще те намерят? — Хърли погледна Рап и добави: — Покажи му документите.

Рап вдиган една снимка пред Адамс и обясни:

— Това е от летище „Кенеди“. Снимано е снощи. Човекът в долния десен ъгъл изглежда ли ти познат?

Адамс погледна размазаната черно-бяла снимка и видя свое огледално копие.

— Ето информацията за полета. — Рап извади друг документ, на който името на Адамс бе отбелязано с маркер. — Самолетът ще кацне в Каракас след час. Ти ще излезеш от летището и ще изчезнеш безследно.

Адамс преглътна с усилие. Започваше да се плаши и трескаво се опитваше да измисли как да се спаси.

— Да не мислите, че не съм взел предпазни мерки?

— Сейфа във „Фърст Банк оф Бетесда“ ли имаш предвид? — попита Рап.

— И използвания лаптоп „Дел“, който криеше зад работната маса в гаража? — добави Хърли. — Онзи, на който пишеш книгата си? — Дръпна силно от цигарата и посочи с огънчето към Адамс. — Ти си човек с много проблеми, Глен. Главният е, че си прекалено неуверен. Това не е нещо необичайно… всъщност повечето отрепки, които съм срещал, страдат от този недостатък. Това е причината да не можеш да постигнеш нищо в тази професия. И не защото си глупав. Проблемът е, че когато е толкова неуверен в себе си, човек лесно се самозалъгва, че враговете му са глупави. А в тази професия подценяването на врага е фатално.

— Няма да успеете — Адамс се усмихна пресилено и се опита да придаде увереност на гласа си. — Прекалено много хора във Вашингтон знаят, че малко ми оставаше да разбия цялата кочина.

Рап погледна часовника си. Ако искаше да стигне в Ленгли преди девет, трябваше да ускори нещата. Той вдигна дясната си ръка и каза:

— Виждаш ли това?

Адамс се втренчи в ръката му. В този момент Рап замахна с лявата и му зашлеви звучна плесница. Адамс изскимтя като ударено псе. Изкрещя уплашено:

— Това беше върхът! Чашата преля! Ще се погрижа да гниеш до края на живота си в затвора. Ще те…

Не довърши заплахата, защото Рап го удари отново, този път с дясната ръка. Хвана го за рядката прошарена коса и навря документите пред лицето му.

— Твоите закрилници знаят ли, че изпиваш две бутилки водка и още седем или осем вино на седмица?

— Това е лъжа!

— Истина е! Ти си пропаднал пияница! Имаме извлечения от банката, касови бележки от плащания с кредитната ти карта, разписки от тегления от банкомати… дори имаме видеозапис как си купуваш пиячка от три различни магазина за алкохол. Само толкова проверихме. Намерихме водка в багажника ти, в чекмеджето на бюрото ти. Има те записан как спираш в една градинка и изхвърляш празните бутилки.

— Марти и Мери вече не са при вас — поде Хърли, споменавайки двете деца на Адамс. — Учат в колеж и се обаждат вкъщи веднъж на две седмици. С Гретчен вече не спите в една стая. По дяволите… подслушвахме дома ви цяла седмица. Та вие дори не си говорите. Ти си класически самовлюбен глупак, сърдит на целия свят, защото никой не признава таланта му. Най-смешното е, че дори не се налага да подхвърляме улики. Имаме предостатъчно и повярвай ми, ченгетата ще намерят каквото трябва. Жена ти… децата ти… приятелите ти… всички ще разберат колко си пропаднал.

— Завесата ще падне — мрачно заяви Рап. — Наистина ли искаш децата ти да разберат, че баща им е алкохолик? Че е провален бюрократ, извършил държавна измяна?

— Няма да успеете — повтори Адамс, плувнал в пот. — Кени Ърнес ще се досети, че вие сте ме убили, и няма да бъде единственият. Те няма да се откажат, докато не постигнат възмездие.

— Кой освен някой побъркан кретен, който мрази Америка и ЦРУ, ще се загрижи, че си изчезнал? — изръмжа Хърли. — Кой ще жертва следващите пет години от живота си да търси какво се е случило с теб?

— Нямате представа колко влиятелни приятели имам!

— Нима? Затова ли летя до Ню Йорк да се срещнеш с оня лешояд снощи? За да измислиш сюжет за шпионски роман и да напълниш джобовете си с пари?

— Не съм отишъл за това в Ню Йорк.

— Близо двеста твои сънародници бяха убити миналата седмица, а ти се опитваш да забогатееш на техен гръб.

— Това е лъжа! Вие двамата сте проблемът… не аз. Заради вас ни мразят толкова, не заради мен.

Хърли го удари през лицето и изкрещя:

— Ти си позор за семейството си!

Адамс почувства как губи шансовете си. За първи път осъзна, че може наистина да го убият.

— Не познавате Кени Ърнес. Ако изчезна, той няма да се откаже, докато не разбере какво е станало.

— Снощи Кени Ърнес видя един пияница — спокойно изрече Рап. — Пияница, който си въобразява разни глупости. Когато разбере, че си заминал за Южна Америка и там си изчезнал, няма да се замисли и за минутка дали е истина или не.

— Пък дори и да тръгне да ни разследва — добави Хърли, — няма шанс. Да търси колкото си иска. Ние прегледахме боклуците ти. Ако си имал истински доказателства, вече щеше да си ги занесъл на федералните.

— Не е вярно! — плачливо изписка Адамс.

Хърли направи крачка напред и насочи тежкия пистолет към главата му.

— Искаш ли да кажеш нещо, преди да ти пръсна мозъка?

Просълзен, Адамс се разтресе и закрещя:

— Не можеш да сториш това, чичо Стан! Ти беше най-добрият приятел на баща ми.

— Мога и ще го направя.

— Ами баща ми?

— Ти си позор за баща си — изръмжа Хърли. — Разби му сърцето.

— Ама… аз не знаех.

— Не си знаел, защото си самовлюбено копеле. Интересуваш се единствено от себе си.

— Не е вярно! Жертвал съм се. Правех онова, което смятах за правилно.

— Грешно си смятал.

Хърли допря дулото на пистолета в челото на Адамс и дръпна спусъка.