Винс Флин
В името на честта (40)

40.

Северен Арканзас

Освен четирите години в армията Дан Стюарт бе прекарал целия си съзнателен живот, работейки за един и същи работодател. Родом от Лоуъл, Арканзас, той беше попаднал на това място след третото си участие във Виетнамската война. Една новооткрита търговска верига за евтини стоки беше отворила магазин в квартала и набираше персонал. Стюарт стана помощник-управител и се премести в Юрика Спрингс на няколко часа път от родното си градче. След година го възнаградиха за старанието, като го повишиха в управител и го преместиха в новия магазин на фирмата в Брансън, Мисури.

Там се запозна с Кели. Работеше като касиерка и бе дъщеря на местен баптистки свещеник. След петмесечно ухажване се ожениха. На мнозина това би се сторило маловажно, но Стюарт беше методист, а в Лоуъл, Арканзас, методистите и баптистите не се обичаха. Петнайсет години по-късно, вече с четири деца и след като смени още девет магазина и шест щата, го преместиха в главното седалище на фирмата в Бентънвил, Арканзас, като старши мениджър. Моментът беше идеален, защото това осигури някаква стабилност на децата му и те тръгнаха в бентънвилската гимназия. След като завършиха, три отидоха да учат в колеж, а едно постъпи в армията като баща си.

С годините Стюарт се включи в акционерната политика на фирмата. През цялото това време той обещаваше на Кели, че след като се пенсионира, ще се върнат в Брандън. На трийсет и деветата година от постъпването му на работа в „Уол-Март“ тя узна, че са натрупали около триста хиляди акции от компанията. При цена от петдесет долара на акция, сметката беше проста. На четирийсетата му годишнина във фирмата съпругата му го принуди да се пенсионира. Купиха една барака край езерото Тейбър Рок, където Кели бе прекарвала летните ваканции като малка. Няколко години по-късно Стюарт купи и фермата на няколко километра от виличката. Роднините на Кели твърде често им ходеха на гости на брега на езерото, а неговите приятели постоянно му се подиграваха, че живее в Мисури. Затова той убеди жена си, че просто трябва да купят фермата — за да побере всичките си неща и да не плаща безобразните мисурски данъци.

Стюарт спеше дълбоко на големия кожен фотьойл, когато немската му овчарка се разлая. Кучето се казваше Рейзър Трети. Първото и второто бяха живели съответно десет и единайсет години, а Трети караше деветата си. Беше хубаво куче, подчиняваше се във всичко на стопанина си, защитаваше Кели и горе-долу търпеше внуците им. Стюарт спеше на фотьойла, защото имаше проблеми с рамото. Отлагаше операцията от години и сега най-сетне беше решил, че е време да оправи проклетото нещо. Приятелите му играеха голф и ходеха на лов, а той не можеше да прави нищо заради болката.

Рейзър изръмжа, после излая два пъти. Стюарт понечи да го смъмри, но външните лампи светнаха и се чу бръмчене на двигател. Той разбираше от автомобили и веднага прецени, че не е лека кола, а нещо по-голямо. Бутна креслото назад, отмести табуретката, на която държеше краката си, и стана. Одеялото падна на пода. Отсрещната стена, зад телевизора, се освети от фарове. Първото, което му хрумна, беше, че са наркоманите, които от няколко години създаваха главоболия на местната полиция. Нападаха вилите покрай езерото дори по Коледа. Заплашваха възрастните обитатели, биеха ги, връзваха ги и ги ограбваха.

Стюарт се беше зарекъл, че никога няма да позволи няколко надрусани бели боклуци да го надвият. Той отвори гардероба в антрето и разрови колекцията от есенни, зимни и пролетни якета. Нямаше нужда да гледа. В задния десен ъгъл напипа ловната си пушка „Ремингтън 870“. Затвори гардероба, дръпна резето на входната врата и я отвори. Излезе в хладната нощ по кафявата си пижама с емблемата на „Арканзас Рейзърбакс“, която внуците му бяха подарили за шейсет и шестия рожден ден.

Стъпи бос върху боядисаните в бяло дъски на верандата. До него Рейзър изръмжа и оголи зъби. На светлината от лампите на плевнята Стюарт видя силует, който се приближаваше към него откъм голяма каравана. Той пъхна патрон в зарядната камера и освободи предпазителя с ловко движение на човек, който ходи на лов от седемгодишна възраст. Насочи оръжието към натрапника и извика:

— Кой е? Какво искате?

След това всичко стана твърде бързо. Някъде от дясната си страна Стюарт чу изпукване. Рейзър застърга с нокти по гладките дъски на верандата, сякаш беше на ролкови кънки, сетне падна и замря. Стюарт погледна да види какво е станало и точно когато видя кървавото петно върху бялата стена отзад, нещо силно го удари в гърдите. Нямаше време да разбере какво става. Залитна и падна, не успя да се задържи на босите си крака. Стовари се тежко на лявата си страна, пушката падна от ръцете му и се изтърколи с тракане по стълбите.

Стюарт още се опитваше да разбере какво става. Усети някаква топла течност да се събира от лявата му страна и осъзна, че е ранен. За секунда си помисли за Рейзър, после — за жена си. Чу скърцане по чакъла и се досети, че нападателят вдига пушката. Стъпките се приближиха, бавни и уверени. Той се опита да вдигне глава, за да види кой е, но пронизващата болка в лявото рамо го спря. Нападателят го обърна по гръб с крака си. Стюарт присви очи от болка и стисна рамото си. Погледна тъмния силует, застанал над него.

— Какво искате?

— Колко души има в къщата?

Стюарт не беше виждал наркоман, но този тип звучеше твърде уверено, а имаше и странен акцент.

— Само ние с жена ми сме. Вземете, каквото искате, и ни оставете на мира, моля ви. Не сме сторили лошо на никого.

Нападателят държеше пушката в едната ръка и още нещо в другата. Насочи тайнствения обект към Стюарт и части от секундата преди да умре, той осъзна, че това е пистолет.