Джанис Кайзър
Тялом и духом (12)

Дванадесета глава

След няколко минути излязоха на магистралата, която водеше на север. Спряха на бензиностанцията и Лара отиде да се обади. Той я наблюдаваше от колата — беше съвсем различна в костюм и с вдигната коса. Не че беше по-малко привлекателна. Имаше вид на уравновесена, сериозна жена, странно съчетание от зрялост и невинност.

Лара се върна и се наведе през прозореца на колата.

— Покани ни. Тръгваме.

Макар отношенията с баща й да не бяха от най-добрите, за Дерек бе странно това нейно колебание дали той би ги приел, или не.

Пътуваха покрай полята, а Лара мълчеше. Беше малко напрегната, но и нетърпелива. Отбиха се встрани и след малко навлязоха в пътеката, която водеше към голяма овощна градина и засенчена от дърветата голяма къща.

Лара и Дерек слязоха от колата. На верандата ги чакаше висок и слаб, побелял, близо шейсетгодишен мъж. Въпреки горещината той бе с идеално изгладена риза с дълги ръкави и дълги панталони. Сдържано им кимна за поздрав.

Лара се приближи до него, те размениха няколко думи и тя го запозна с Дерек.

— Баща ми — Николай Серенов.

Под гъстите вежди гледаха същите синьо-зелени очи като на Лара. Мъжете се здрависаха, но Ник Серенов не се усмихна.

— Да седнем под дъба — предложи той. — Елън прави лимонада.

Тримата се запътиха към шезлонгите на тревата под огромното дърво. Дерек вървеше последен. Лара бе доста напрегната. Колко мъчително, мислеше си Дерек, баща и дъщеря, а да не се разбират… Нямаше съмнение, че Ник Серенов е с доста труден характер.

Когато седнаха, Ник попита Дерек с какво се занимава и каза:

— Господин Гордън, работата ви е престижна, но доколкото знам, университетите харчат доста от данъците на трудещите се. По-добре тези пари да отиват за поправка на пътищата и водоснабдяването.

— Всеки има своите приоритети — отговори Дерек.

— Предполагам, че това не е официално гости, и че не сте дошли да ми съобщите нещо специално? — обърна се Ник към дъщеря си.

— Ние сме добри приятели — отговори Дерек вместо нея, за да я спаси от неудобното положение.

— Бяхме в града по работа и затова реших да намина да те видя.

Баща й кимна.

— Не сме се виждали година или две.

Елън Серенов беше прехвърлила петдесетте, хубава жена, но също така сдържана като съпруга си. Тя се появи на верандата с поднос в ръце и внимателно тръгна по тревата.

— Здравей Лара — каза Елън. — Толкова ни изненада, когато се обади.

Лара запозна Дерек с Елън. Размениха по няколко приказки и домакинята се извини, че има работа в кухнята. Лара наля по чаша лимонада на тримата.

— Четох във вестниците, че си имала неприятности. Предполагам всичко е наред, щом като не се обади — рече Ник Серенов.

— Да. Не ви се обадих, защото нямаше смисъл да ви безпокоя.

— Не искам да ти досаждам със съвети, но ти бях казал, че една жена не бива да живее сама сред гората.

Лара погледна Дерек и каза:

— Татко, знам, че се тревожиш, но всеки сам решава как да живее.

Между бащата и дъщерята цареше такова отчуждение, че Дерек ги съжали. Лара явно се опитваше да го преодолее, но не успяваше.

Пиеха лимонада, а Ник разказваше за фермата. Дерек почти не говореше, а слушаше с интерес как върви бизнеса му. Лара бе неспокойна и по едно време помоли баща си да се разходят в градината, за да поговорят насаме.

— Вие останете тук, а аз ще се разходя — предложи Дерек.

— Предпочитам ние да се поразходим. Нали нямаш нищо против, татко? — каза Лара.

— За мен е все едно.

Бащата и дъщерята се отдалечиха. Вървяха бавно. Дерек нямаше представа за какво говорят, но сигурно не им беше леко. От време на време спираха, поглеждаха се и пак продължаваха. Повече говореше Лара, при това доста оживено.

По едно време се обърнаха и тръгнаха да се връщат. Стигнаха до края на градината и спряха. Дерек чуваше развълнувания глас на Лара, но не и думите.

Вероятно ставаше дума за лошите отношения на мащехата и Лара. Дерек знаеше колко сложни са тези връзки и бе благодарен, че поне до този момент, не бе имал проблеми с Марк. Освен последните им спорове, нещата между тях, разбира се, невинаги бяха съвършени. Нормалните дрязги между бащи и синове. Но тях винаги ги свързваше обичта, уважението и взаимното разбирателство. Дерек имаше късмет в това отношение. Вероятно защото той не представляваше един вид заместител на бащата на Марк. Докато Лара тъгуваше за загубата на майка си, а Елън само усложняваше нещата с поведението си. Изобщо проблемът мащеха и дъщеря.

Маргарет разбираше чувствата на Дерек и на Марк и допринасяше за разбирателството им. А в случая като че ли Ник беше останал страничен наблюдател.

Когато се върнаха под дъба, лицето на Ник бе доста навъсено. Очите на Лара бяха зачервени, а по страните й се стичаха сълзи. Без да погледне Дерек, тя грабна чантата си, извади носна кърпичка и си издуха носа. С ръце в джобовете на панталоните баща й неспокойно пристъпваше от крак на крак.

— Да тръгваме — каза Лара на Дерек.

Той стана, погледна възрастния мъж и се запъти към колата. Лара не изчака да й отворят вратата и бързо се качи.

Дерек се сбогува и седна на шофьорското място. Ник се запъти към Лара и Дерек натисна копчето, за да отвори прозореца от нейната страна.

— Лара, ако има някой виновен, то това съм аз.

Тя подсмръкна.

— Въпросът не е във вината. Може и да не съм справедлива за всичко, което ти казах, но имах нужда да го изрека.

Николай протегна ръка през прозореца, пръстите им леко се докоснаха, но той стисна нейните.

— И да дойдеш пак — рече баща й.

— Ще дойда — промълви Лара с треперещ глас. После погледна Дерек с поглед, който нескрито го умоляваше да тръгват по-бързо.

Той запали колата и скоро се озоваха на павирания път. Лара избухна в плач и скри лице в дланите си. Избърса носа си.

— Какво ти е? — попита Дерек.

— Добре съм.

— Сигурна ли си?

Тя взе ръката му и я притисна до лицето си.

— Благодаря ти, че си с мен. За мен е много важно, че не съм ти безразлична.

Той я прегърна.

Чак когато излязоха на магистралата за Форт Браг, Лара му предаде разговора си с баща си. Дерек взе ръката й.

— Извинявай, че те занимавам със семейни проблеми — рече тя. — Не биваше…

— Чувствам те толкова близка, няма за какво да ми се извиняваш.

— Никога не бях казвала някои неща на татко. Таях ги с години в сърцето си. Но днес не издържах. Нямах такова намерение, но… Смятах да проведем приятелски разговор, а то какво излезе. Не го очаквах от себе си.

— Един вид катарзис.

— Олекна ми. На него също му тежаха някои неща. Години наред се е боял да ми ги каже, но като откровението ми, ето че и той се престраши. Не съм сигурна дали отношенията ни ще станат по-добри, но мисля, че така е по-добре и все пак има някакъв шанс.

Дерек я погали по врата. Лара въздъхна, трогната от ласката.

— Докато разговаряше с прокурорката, прочетох стихотворението ти. Много ми хареса.

— Не ми беше лесно да го напиша.

— Аз ли бях причината?

— Да.

— Усетих дистанцията. Но усетих и силните чувства, с които се бориш.

— И всичко това — в моето стихотворение?!

— Може и нещичко да си въобразявам, но в него прозрях чувствата ти към мен.

— Защото са силни.

Дерек погали устните й с пръст.

— Доста преживяхме и двамата, нали?

— Да, при това за твърде кратко време. Дори женените могат да ни завидят.

— Дерек, ти знаеш повече за мен, отколкото който и да е друг човек на този свят. Може би, с изключение на Кал.

— Ще ти призная, че това много, много ме радва. — Дерек целуна пръстите на ръка й.

— О, Дерек…

— Да?

— Отново се размеквам.

— В това няма нищо лошо.

— Не знам…

— Знаеш. Има неща, с които съумяваш да се пребориш и неща, които са по-силни от нас. Важното е да можеш да направиш разлика.

Дерек отново целуна пръстите й.

— Искаш да кажеш, че в случая съм по-слабата?

— Да — прошепна той.

 

 

Лара погледна към Дерек, който стоеше на верандата, облегнат на перилата и загледан в тъмата. Циганското лято бе дошло и вечерта бе тиха и приятна. Само свещите на масата блещукаха в мрака. Дерек бе предложил да вечерят на свещи на верандата и Лара се съгласи, че ще бъде много романтично.

Тя сложи бутилката шампанско в сребърната кофа с лед на масата. Беше й сватбен подарък от баща й и Елън. Не я беше използвала, откакто се премести да живее тук. Среброто беше потъмняло, но това нямаше никакво значение.

Лара сипа ледени кубчета и наля малко вода в кофата с шампанското. Замислено прокара пръст по ръба й. Не беше ли странно, че от всички вечери, точно сега реши да я сложи на масата.

Дерек се обърна и я погледна. Лара не помръдваше. Сякаш откриваше нови черти у него. Стори й се по-различен.

Той я привличаше още от мига, в който го видя за пръв път, но тази вечер изглеждаше още по-чаровен и обаятелен. Приличаше й на току-що разбулен от тънък воал изящен портрет, в чиито очи се виждаше нейното отражение. Лара изпита несравнимо чувство.

— Прекрасна гледка — каза Дерек. — Ела при мен. — Той протегна двете си ръце, тя остави пътьом кофата с шампанското на масата и потъна в обятията му.

Той пъхна ръце под сакото й и я прегърна през кръста, но отметна назад глава, за да може да я вижда. Лара усети, че поруменява, но не извърна очи. Погледът му сякаш я изпиваше. Най-вече се задържа на синьо-зелените й очи. Устните му се разтегнаха в одобрителна усмивка, която разнежи Лара въпреки свенливостта й. С никого не се беше чувствала така. Никога и с никого. Какво се беше случило? Какво я промени така?

— Харесва ми това, което виждам — прошепна Дерек. — А на теб?

Лара кимна и погали лицето му. Лицата им се приближиха. Дерек едва си поемаше дъх, впил взор в устните й.

Тя се обърна, направи крачка и взе бутилката шампанско. Дерек скъса станиола и разви телчето. Наклони бутилката и тапата отхвръкна в мрака. После бързо се обърна и наля в едната чаша, сетне напълни и другата и двамата вдигнаха тост на светлината от свещите.

— Страхотен ден — каза Лара.

— Страхотното тепърва предстой, не мислиш ли? За теб, Лара — докосна Дерек чашата си до нейната.

Изпиха виното, облегнати на перилата, загледани в тихата гора. На изток изгряваше луната и очертаваше със сребрист ореол тъмните борове. Небето също посребря и разкри тънката морска ивица на запад. Дерек прегърна Лара, а тя се отпусна в обятията му с чаша в ръка. Нощта бе вълшебна.

— Колко е красиво тук — въздъхна Дерек и я целуна по слепоочието.

— За пръв път не се наслаждавам на гледката сама.

— Радвам се, че избра мен за компания.

Тя вдигна очи и се загледа в лицето му, огряно от лунната светлина.

— Дали не грешим, Дерек? Дали не постъпваме егоистично?

Погледът му стана сериозен.

— Не знам. Мисля, че не грешим. Важното е, че не нараняваме никого, нали?

— Но жената ти е толкова болна и едва ли може да научи за нас.

— Никога не бих й причинил зло. Утешавам се с факта, че постъпката ми няма да я засегне. — Той остави чашата си и я хвана за раменете. — Не забравяй за нас, двамата. Ние също не трябва да си причиняваме зло. И това ме интересува най-много от всичко друго.

— Ами Марк?

— Не съм го забравил. Но той има свой живот. А аз — мой. Опитва се да ме отдалечи от майка си, за да владее напълно положението.

Лара кимна. Дерек вдигна брадичката й и леко я целуна по устните.

— Не бих го засегнал.

Лара остави чашата си на перилата и заяви:

— Никога не съм живяла ден за ден.

— Аз също. Сега също нямам намерение да запратим всичко по дяволите.

— Какво предлагаш?

— Знам, че много ми харесваш. Че между нас има нещо много специално. Искам да разбера колко е специално и какво означава.

— С други думи — да следваме сърцата, а не разума си.

Дерек остави чашата си и обърна Лара към себе си.

— Да. Поне за малко. Аз съм за. А ти?

Лара пое дълбоко дъх.

— Не знам…

Той я притисна в обятията си. Устните им се сляха. Дъхът му, по-топъл от нощния въздух, милваше кожата й, а приятният му мирис изпълваше дробовете й. Устните им не се отлепваха в продължителна страстна целувка.

Лара усети същата възбуда, която бе почувствала онази нощ в неговата къща. Той я привличаше толкова силно, че тя не успяваше да контролира желанието си.

— Не мога да ти устоя, Дерек — промълви тя досами устните му.

Гърдите й, свръхчувствителни и пулсиращи от желание, се притиснаха в неговите. Отлепваха устни само за да си поемат дъх. Веднъж, два пъти, три пъти. Лара понечи да се измъкне от прегръдката му, но се отказа. Не намираше сили.

— Не можеш да кажеш не, Лара — прошепна Дерек в ухото й.

— Тъкмо в това е проблемът.

Дерек милваше лицето й.

— Не, не е проблем. Проблемът си го създаваме ние.

Устните й отново потънаха в неговите. Дерек изчакваше страстта й да се утоли, но целувките им не секваха. Докато почти изгубиха дъх.

Лара отметна глава, за да го погледне в очите. Размениха си усмивки и тя го попита:

— Ти знаеше, че това ще се случи, нали?

— Не знаех. Но се надявах.

— Че няма да мога да устоя?

— Не, че ще проумееш, че не можем да бъдем разделени.

— Разбирам го със сърцето си.

Лара прокара пръсти през косата му — нежно и с любов. Очите му не се отделяха от нейните. Усмивката му бе радостна и доволна. Двамата отново се целунаха.

— Хайде да изпием шампанското — предложи Лара.

— Чудесна идея.

Взеха чашите си и седнаха на масата. Беше топло и Лара метна сакото си на стола. Светлините на свещите осветяваха лицата им. Дерек протегна ръка над масата и улови пръстите й.

— Въпреки ужасните преживявания, които имах напоследък, аз се чувствах и толкова щастлива, колкото никога досега не съм била. Такова щастие ме плаши, Дерек.

— Разбирам те.

— Но аз се боя.

Той погали ръката й.

— Знам.

Сърцето на Лара затрептя. Вдигна очи към луната. Тя плуваше между върховете на дърветата. Обърна се към Дерек и го попита:

— Гладен ли си?

— Много съм щастлив, за да съм гладен.

Той наля шампанско в празните чаши и Лара отпи.

— Ще се напия. И няма да мога да приготвя вечерята.

— Ще ти помогна. Или просто няма да вечеряме.

— Салатата е готова, не бива дълго да стои така…

— Ами ще я изядем, докато пием шампанското. А стека ще оставим за утре.

Пръстите му се плъзнаха по ръката към рамото й и тя усети, че настръхва.

— В предишния си живот сигурно си бил масажист — пръстите ти са толкова нежни.

— Обичам да се докосвам до всичко хубаво.

Лара го гледаше над ръба на чашата — привлекателен и чувствен мъж, при това неописуемо нежен. Тепърва й предстоеше да го опознава.

— Толкова години не си бил с жена, а не си забравил… Или може би любенето е като карането на колело? Веднъж като се научиш и никога не забравяш.

— Ти си причината — усмихна се Дерек.

— Не ти вярвам. Не си никакъв професор, а плейбой, който преследва вдовици и развалени жени!

Дерек се засмя. Погледна я закачливо и каза:

— Точно така.

Лара също прихна.

— Знаех си аз. Може и да нямам голям опит, но веднага надушвам професионалните любовници.

Тя отпи голяма глътка.

Когато остави чашата, Дерек погали вътрешната страна на ръката над лакътя й и Лара отново усети разтърсващи тръпки. Те преминаха по гърдите и гърба й. Лара с усилие си пое дъх, а очите й горяха от желание.

— Да донеса ли салатата? — попита Дерек.

— Аз ще я донеса. Още не съм се напила и мога да ходя.

— Ти си готвачът, а аз — сервитьорът.

Той стана и влезе в къщата. Лара се облегна с въздишка. Шампанското ли я караше да се чувства толкова влюбена, или само смекчаваше упорството й?

Дерек се появи с две големи чинии със салата. Наведе се да остави едната пред нея, като не пропусна да я целуне. Устните му се прилепиха зад ухото й и тръпките отново плъзнаха по цялото й тяло. Тя го погали по лицето.

Той седна и наля шампанско.

— Каква прекрасна луна! — вдигна очи Лара. Дерек се обърна и погледна нагоре.

— Невероятно красива.

— Снощи лежах и я гледах. Видя ми се тъжна. Не знаех как ще премине днешният ден. Много исках да те видя, а сънувах, че не бива.

— Предполагаше ли, че нещата ще се развият така? Не — веднага отговори тя. — Нито за миг.

Когато изядоха салатите, Дерек наля и последното шампанско. Лара го гледаше и съзираше в погледа му отражението на собственото си все обсебващо желание. Щом изпиха и последната капчица, Дерек духна едната свещ, взе другата, хвана Лара за ръка я поведе към къщата.

Не продума, докато се качиха в спалнята. Остави свещта на нощното шкафче и Лара потъна в прегръдката му. Над рамото му тя виждаше сенките им на извития в арка таван. Две слети сенки на мъж и на жена.

Трудно й беше да повярва, че тази жена е тя. Но когато Дерек я целуна и тя усети вкуса на устните му, веднага осъзна колко много го желае. Лара отстъпи крачка, за да види по-добре лицето му. Беше слисана от силата на чувствата си и развълнувана от факта, че бяха сами в спалнята й. Седна на леглото. Той й се усмихна и се настани до нея. Зарови устни в шията й и започна да разкопчава блузата.

— Толкова си хубава, толкова си хубава… — шепнеше Дерек.

Чувстваше се безсилна да му се противопостави, а трябваше. Боеше се да не забременее. Въпреки всичко остави пръстите му да се плъзнат под дрехата. Спомни си докосването на езика и устните му и усети, че връхчетата на гърдите й се втвърдяват.

Дерек започна да я съблича, но тя го спря.

— Моментът не е много подходящ, Дерек. Миналия път рискувах, но сега ме е страх да не…

Той сложи пръст на устните й.

— Не се притеснявай. Погрижил съм се, защото предполагах, че не взимаш хапчета.

— Наистина ли?

Дерек свали блузата, полата и сутиена й. Тя легна, а той целуна гърдите й и погали с език връхчетата им. Лара усети как слабините й пулсират.

Той стана и се съблече до кръста, без да откъсва очи от нея. Седна на леглото. Раменете му се очертаваха на светлината на свещта. Тя погали космите на гърдите му. Той се наведе и целуна шията й. Допирът на езика му възпламени цялото й тяло. Тя изстена:

— О, Дерек, толкова е хубаво!

— Искам те — промълви той, — много, много те искам.

После се завъртя, извади нещо от джоба си и се обърна. След малко легна до нея.

Очите му бяха пълни с любов и страст. Дерек мислеше и за двамата. Тя можеше да бъде спокойна. Той погали вътрешната страна на бедрото й като изкусен ваятел. Тя усети възбудата му. Лара бе готова да го приеме, но той изглежда не бързаше.

— Никога няма те пусна — силно обви той ръце около тялото й и близна ухото й.

Лара потръпна, тялото й пламтеше от желание. Но той изчакваше, не бързаше да се възползва от нейната покана, а я караше да го желае до полуда. Свали ръката си надолу и тя потъна в онази чувствителна делта, която туптеше от копнеж. Сърцето на Лара заби учестено. Тя изстена, дишайки на пресекулки. Пръстите му бяха настоятелни, сякаш проверяваха силата на нейното желание. Искаше й се да го насърчи й да притисне пръстите му още по-навътре, но не помръдна.

Той се наведе и близна бедрото й. Възбудата й растеше, Лара очакваше на същото място и целувка и цялата настръхна в очакване на тази небивала наслада.

Устните му пълзяха нагоре по вътрешната страна на бедрото, а Лара надигна глава, за да го погледне, почти бездиханна.

Усетила топлия му дъх в слабините си, тя инстинктивно разтвори бедра и почувства ласката на езика му. Стисна зъби и издаде тих звук. Беше на ръба на онзи върховен миг, който щеше да й донесе несравнимо удоволствие, но се въздържаше с всички сили въпреки повторната ласка, страстно пронизала глъбините й. Целувките и пръстите му я подлудяваха.

Макар да се опитваше да изживее колкото може по-дълго това неизпитвано досега удоволствие, то започна да надделява над волята й. Слабините й туптяха в неудържим забързан ритъм и Лара изви бедрата си, загубила контрол. Тогава той спря.

Лара вдигна глава, за да го погледне и той се надигна над нея. Лара придърпа раменете му, а той коленичи, загледан в очите й. Устните й се отвориха подканващо. Той проникна в нея, тя пое въздух, рязко вдигна бедра и двамата се сляха в едно.

Дерек се движеше бавно. Лара забеляза напрегнатото му лице и разтворени устни. Искаше устата му, езика, дъха му и затова го притисна с всички сили към себе си. Езикът му потъна между устните й, Лара почувства, че цялото й същество е обладано и само подир миг извика, следвана от Дерек. Телата им потръпваха от горещи конвулсии, докато напълно се изтощиха и Дерек отпусна тялото си върху нейното.

След минута дишането му се успокои и той прошепна:

— Добре ли си? — Тя само кимна. — Наистина ли?

— Наистина. Вече никога няма да бъда същата.

Дерек се усмихна.

— Това е хубаво, нали?

Лара го целуна по рамото.

— Повече от хубаво.

Той надигна глава, за да я вижда по-добре. Очите му бяха влажни на трепкащата светлина на свещта.

— Обичам те, Лара — прошепна Дерек. — Много те обичам.

Думите му я изненадаха, макар да ги очакваше. Лара бе трогната. И благодарна. Толкова искаше любовта му.

— А ти? — попита Дерек.

— Не забелязваш ли?

— Забелязах, че ти е приятно.

Той я целуна по устните. Лара го прегърна. Искаше да му каже, че го обича. Но не биваше. Не още. Дерек лежеше до нея и я прегръщаше.

— Искам да спя при теб. Самопоканвам се, но не искам да те оставя сама.

— Свикнала съм да спя сама. Не ми се сърди.

— Аз също, какво да се прави.

Той прокара палеца на ръката си по дланта й. Лара лежеше отпусната и щастлива в прегръдките му.

— Дали не сгрешихме? — попита тя.

— Не.

— Защо си толкова сигурен?

— Нещо толкова хубаво не може да е грешка.

— Харесва ми философията ти.

Дерек се засмя и се загледа в очите й.

— Обичам те, Лара. Просто и ясно, нали? Това са точните думи, с които мога да обясня чувствата си към теб.

Тя стисна ръката му.

— Не е толкова просто, Дерек.

Дерек я притегли към себе си и вдъхна уханието на косите й.

— Времето ще покаже, мила моя. Но аз не се боя.

— Иска ми се и аз да бъда толкова смела.

— Не е до смелост.

— Нямаш представа колко е трудно да се отдадеш изцяло на някого, особено след като умишлено си отвикнал…

— Какво най-лошо може да се случи?

— Не знам.

— Помисли и ми кажи. Най-лошото.

— Ами… ако се влюбя в теб, а ти ме напуснеш.

— И тогава? Тогава ще бъдеш пак в същото положение, в което си била доскоро, нали?

— Да, доскоро, защото вече всичко се промени. — Тя се взря в озареното му от светлината на свещта лице. — Но страшното е, че ти принадлежиш на друга. И ние не трябва да бъдем заедно.

Дерек сложи пръст на устните й.

— Лара, не мисли за бъдещето. Ние не знаем какво ще ни донесе то… Никой не знае.