Луиз Бегшоу
Жена от класа (45)

Четиридесет и четвърта глава

Майкъл остави слушалката и остана загледан в празното пространство.

Насилието не решава нищо, според старата поговорка. Но той вярваше, че може да му помогне да се почувства по-добре. Представата за това как свива юмрук и разбива носа на проклетия англичанин бе много изкусителна, но сега можеше само да тресне слушалката на телефона.

Мисълта, че цял Манхатън ще клюкарства за жената до него — за двете му жени — бе крайно неприятна. Майкъл избягваше подобно внимание. Беше бизнесмен, съвсем обикновен човек. Не беше някоя филмова звезда с многобройни бракове и тъмно минало. Отново си представи Тина, полугола, на голям плакат. Лоша преценка от негова страна. Но тя не е важна в случая; горкото момиче излагаше единствено себе си. Бяха се разделили отдавна. Тя не го засягаше.

Проблемът бе, внезапно осъзна Майкъл, че той обича Даяна.

Беше усетил привличане от първия миг, в който я зърна. Отначало я мразеше, после започна да я харесва, когато изведнъж тя се оказа лишена от престижното си положение в обществото. Работеше усърдно и имаше истински талант за намиране на точните хора и за представяне на дейността на компанията. Всички премии и увеличения на заплатата, които й бе давал, си бяха напълно заслужени.

Но Даяна е красавица с доста скъп вкус. Запита се колко ли пари са й нужни, за да покрива всичките си разходи. Дори и когато нямаше почти нищо, пак се бе появявала в офиса само в дизайнерски тоалети. Не беше специалист по разкрасителните процедури на жените, но знаеше, че тя посещава само най-скъпите фризьори, маникюристи и салони за красота. Често носеше диаманти и други скъпи бижута. Живееше в луксозен апартамент. Всичко това изисква много пари.

Притеснено се замисли за Брад Бейли. Непоносим глупак, който харчи парите на баща си. Е, всъщност не знаеше дали човекът е глупак или не, но определено не е постигнал сам успеха си. Беше просто красавец от доброто общество с купища пари. Ърни Фокстън бе забогатял благодарение на собствените си сили, макар да е негодник. Какво друго би могло да я привлече в него, освен парите му?

Казват, че любовта е сляпа. Дали и самият той не е заслепен?

Майкъл стана, отиде до прозореца и погледна към Шесто Авеню. Жълтите таксита и бавно пълзящите коли се мъчеха да си намерят място в движението, слънцето блестеше в прозорците им, но целият хаос му се струваше незначителен, погледнат отвисоко. Винаги е искал да намери жена, която да го обича заради самия него. Сега стомахът му се сви от ужасно чувство, натрапчиво подозрение. Даяна е отличен мениджър, но „Империал“ е лично негово дело. Условията на сливането с „ДженКорп“, ако „Империал Геймс“ успееше да се наложи на пазара, му осигуриха много пари.

Истинско богатство.

Тина твърдеше, че Брад Бейли е зарязал Даяна. Ърни казваше, че тя се е омъжила за него само заради парите му. Според списанието, сега Майкъл бе влюбен в най-голямата „златотърсачка“ в цял Ню Йорк.

Майкъл погледна отражението си в прозореца. Беше набит, мускулест, с квадратна челюст и счупен нос. Изобщо не приличаше на хилавия Ърни Фокстън, нито пък на идеала за американски красавец, какъвто е Брад Бейли. Даяна бе истинска английска дама, изискана и стилна. Какво, за бога, може да я свързва с мъж, израснал в Бронкс? Онова подозрително гласче вътре в главата му се обади, за да напомни, че сега той е момчето от Бронкс с двадесет милиона в джоба си. Тина казваше, че Даяна е знаела предварително какво ще стане.

Даяна се върна при него само два месеца след като Тина е говорила с нея.

Майкъл тръсна глава. Всичко това са пълни глупости. Разбира се, че Даяна се е омъжила за Ърни Фокстън от любов. Виновна бе, че е направила лош избор, както й той между другото, след като бе спал с Тина Еймис. Ще попита Даяна и това ще сложи край на съмненията.

Междувременно трябваше да ръководи компанията си.

Позвъни на Пиато.

— Хари, би ли започнал да прехвърляш обажданията по телефона, но само такива, които са по работа, ясно? Изгубихме половин ден с тези глупости.

* * *

Даяна седеше с кръстосани под масата крака и вежливо слушаше преводача, без да откъсва поглед от гостите си. Казваха, че японците предпочитали женственото и много почтително поведение от страна на дамите, но тя не бе облякла рокля. Беше избрала костюм с панталон от „Джоузеф“ от много фин памучен плат в яркорозово, копринена вталена блуза в същия цвят и чифт сандали от „Джими Чу“ с бонбоненорозови кожени каишки и нисък ток. Днес бе особено важно да излезе навън в най-добрия си вид. На устните й сияеше бледорозов гланц, гримът й бе съвсем лек, само малко коректор и деликатно нанесен руж, които да прикрият бледостта на кожата й и тъмните кръгове под очите й. Специалните капки бяха премахнали следите от сълзите й. За репортерите навън — вероятно и такива от Биг Сити — успя да си придаде съвършено спокоен и уверен вид. Щеше да има достатъчно време да се наплаче. Нямаше представа какво си мисли Майкъл, нито как са реагирали хората в офиса й. Що се отнася до нея, бе дошла направо за предварително уговорената среща, а останалото можеше да почака.

Слава богу, че получи образованието си в старата школа на пансионите със строгите порядки, където те учат да запазваш самообладание. Невероятно колко често й се налагаше. Бе срещала Мариса Матюс няколко пъти на разни балове, благотворителни вечери и други светски събития.

Една огорчена от живота дребна жена, която е способна да каже по нещо лошо за абсолютно всеки. Даяна бегло си спомняше, че веднъж й се опълчи за нещо на една от вечерите у Клеър.

Не обичаше клюкарите. И сега знаеше защо.

Разбира се, повечето неща бяха чиста лъжа, казваше си тя, докато се усмихваше и леко се покланяше на гостите си, когато те най-сетне си тръгнаха. Но най-ужасното бе, че имаше и частица истина в цялата история.

Щом вратата се затвори, тя се обади на Майкъл по вътрешната линия. Той вдигна веднага. Даяна се стегна.

— Искам да те видя — с най-спокойния си тон изрече тя.

— Идвам веднага. — И затвори.

Даяна отиде до малката баня, до която се стигаше само от нейния кабинет. Това бе нейното убежище, със свежи цветя до мивката, италиански сапуни и две флакончета от парфюма й, който специално смесваха за нея в Париж. Лицето й в огледалото бе спокойно и красиво. Тъмната й коса бе чиста и блестеше, след като я бяха измили и оформили в салона за красота на първия етаж в жилищната й сграда. Сърцето й бе свито, но поне изглеждаше добре.

Майкъл нахлу в офиса, като отдалеч парираше опитите на различни шефове на отдели да го спрат с въпросите си. Хари щеше да се погрижи за тях. Точно сега бизнесът не му се струваше чак толкова важен.

Даяна бе оставила вратата си отворена. Той нареди на Елън да не прехвърля никакви телефонни обаждания, влезе в кабинета й и затвори вратата след себе си. Тя стоеше до прозореца, облечена в бледорозов втален костюм. Тоалетът подчертаваше стегнатото й пищно дупе, което той харесваше толкова много, и красивите й големи гърди. За миг си спомни как го бе възседнала, докато гърдите й подскачаха пред лицето му, последния път, когато се любеха. Беше едва предния ден на обяд, когато се измъкнаха от работа и отидоха в апартамента му, защото не можеха да престанат да се докосват. Спомни си колко разгорещена е и напълно покорна на волята му в леглото. Ърни я бе нарекъл фригидна. Поне в това отношение знаеше, че с него е различна, че харесва докосването му. Задоволяваше всичките му желания. Той не би приел друго. С някои момичета сексът е просто приятен, докосването му небрежно, те не означаваха нищо за него. Но Даяна е жена, която трябваше да стане негова, беше влязла под кожата му. Бе много важно да я покори, да я накара да се извива в прегръдките му, да стене от удоволствие и да тръпне до него… ръцете му се свиха в юмруци. Нищо на света не можеше да се сравни с това усещане.

Сърцето му се стопляше само като я погледне. Тя е негова.

Въпросът бе защо.

— Предполагам, че вече си го чела — неловко подхвана Майкъл.

— Както и цял Манхатън. — Тя сви рамене, изискан и деликатен жест, при който лъскавите нишки в сакото й проблеснаха под лъчите на слънцето. — Това е просто един долен боклук. Не ме притеснява.

Сега бе отново предишната Даяна Фокстън, ледената кралица. Предизвикваше го да оспори думите й.

— Имам няколко въпроса.

— Давай направо. — Сините й очи потърсиха тези на Майкъл. Изглеждаше ядосан, разочарован от нея. О, боже! Потърси дълбоко в себе си и последните запаси от скрита сила. Не биваше да губи присъствие на духа и да се разплаче, както й се искаше.

— Най-напред, говорила ли си с Тина?

— Да, говорих. — Даяна забеляза как в очите му проблесна опасен пламък и настръхна. — Разговарях с нея, но изобщо не е така, както твърди тя, разбираш ли?

— Не било така значи? Не сте ли обсъждали връзките си? Не сте обсъждали мен и Брад Бейли?

— Да, говорихме и затова, но…

Майкъл вдигна ръка вбесен.

— Направо супер, Даяна. Да ме обсъждаш с колеги в офиса. Предполагам, че това слага край на възможността да я осъдим за клевета. Кажи ми, стана ли дума, че излизаш с много богат мъж?

— Да, но, Майкъл, изобщо не е така, както тя твърди.

— Сигурен съм. — Той свъси гъстите си вежди. Тя забеляза колко е разгневен. Контролираше се, но презрението, изписано по лицето му, направо я разкъсваше. — Знаеш ли, днес ми се обади бившият ти съпруг. Той е негодник. Не каза нищо особено, освен едно нещо, твърди, че Тина е права и ти никога не си го обичала и си се омъжила за него само заради парите му. Отвърнах му, че това са лъжи. Той ми каза да питам теб. — Майкъл я погледна съсредоточено. Имаше чувството, че някой е стиснал сърцето му в желязна хватка. „Моля те, Господи, нека да отрече. Никога повече няма да те моля за каквото и да било.“ — Е, отговори ми. Каква е истината, Даяна? Омъжила си се за него, защото си го обичала, нали?

Последва мълчание.

Майкъл си пое с мъка въздух. Знаеше какъв ще е отговорът й, преди да го изрече. Даяна отново отиде до прозореца и опря ръце на перваза, с наведена глава.

— Грешиш — отвърна тя накрая. Гласът й тежеше като олово. — Омъжих се за Ърни заради парите му. Мислех, че двамата си подхождаме. Той се ожени за мен, защото имаше нужда от съпруга, която да се грижи за дома му. Мислех, че сделката е справедлива и за двете страни.

— Да. Много справедлива. И много романтична също — отбеляза Майкъл. Направо му се повдигаше. — Ами Брад? Предполагам, че те е зарязал, нали? Знаеше ли предварително за сделката с „ДженКорп“?

Даяна не вярваше на ушите си. Усети как кръвта се оттегля от лицето й. Отиде до бюрото си и взе розовата си кожена чанта „Прада“. Знаеше, че положението й е тежко, но не очакваше да е толкова зле. Не и с Майкъл, мъжа, когото обичаше.

— Разбира се, че знаех за сделката. — Говореше много тихо; струваше й се, че гласът й идва отдалеч, сякаш принадлежи на друг човек. — Аз съм директор на тази компания. Или поне бях. Подавам си оставката.

— Какво? — не повярва на ушите си Майкъл. Беше напълно шокиран. — Защо? Не можеш да си тръгнеш. Нуждаем се от теб. Тук става дума само за личните ни отношения и нищо друго.

— Да, вярно. — Даяна усещаше безкрайна умора. — Може би не умея да разграничавам бизнеса от личния си живот, както правиш ти. За мен всичко е много лично. Вероятно е така просто защото съм жена. Както и да е, няма да остана повече тук с теб.

— Само ти зададох няколко въпроса — упорито настоя Майкъл.

— И аз ти отговорих. Вярно е, че съм постъпвала по определен начин. Но вече не съм такъв човек. Промених се. — Даяна усети предателска сълза да се търкулва по бузата й към брадичката. — Няма защо да се оправдавам пред теб. Защото ако ти не вярваш в онова, което имаме помежду си, значи никога няма да се получи. Мислех, че ме обичаш. Явно съм сбъркала.

Той стоеше като закован на мястото си. Дори не я поглеждаше. С пронизваща болка в сърцето си, Даяна мина покрай него. Дори не се сбогува с Елън. Излезе направо във фоайето на етажа и се спусна с асансьора до паркинга, където можеше да вземе някоя от колите на компанията.

Беше необичайно да се връща у дома по средата на деня. Успя да сдържи сълзите си, докато пътуваше. Щеше да даде воля на мъката си, когато няма никой около нея. Даяна гледаше през прозореца към улиците на Манхатън и се опитваше да мисли позитивно. Този път не е разорена, имаше възможност да избира. Единият вариант е да се върне в родината си. Все пак разполага с премията си от четвърт милион долара. Може да вземе тези пари и да се захване с нов бизнес, лично нейно дело. Клеър й предложи да започне да работи като интериорен дизайнер при нея. Имаше талант за това. Какво като не е свързано с издирването на скрити таланти и най-подходящите хора за различни постове в голяма компания? Сигурно ще се справи.

Но всичките й усилия сама да си даде кураж бяха обречени на неуспех. Не искаше сама да успее. Искаше Майкъл. Беше влюбена в него. А сега го бе загубила.

Колата съвсем намали скоростта си и спря, скована в задръстванията на големия град. Даяна не можа да се сдържи повече. Започна да плаче, възможно най-тихо. Защо не си носи голяма кутия със салфетки в красивата и много непрактична дамска чанта?

Най-накрая пристъпи като замаяна във фоайето на жилищната си сграда почти половин час по-късно. Беше напъхала в ръцете на шофьора петдесетдоларова банкнота, оставяйки му прекалено голям бакшиш, но единственото, което искаше, бе той да си тръгне и да я остави на мира, без да й задава добронамерените си въпроси за това как се чувства и дали всичко е наред. Даяна се запъти направо към асансьора, като се постара да избегне любезното посрещане от страна на служителя от охраната. Днес просто нямаше сили. Всичко, което искаше, е да се пъхне в горещата вана, после да си наметне пухкавия халат и да поплаче на рамото на Клеър. Може би ще е най-добре да изключи телефона. Медиите сигурно щяха да надушат за оставката й. Това щеше да послужи за потвърждение, че историята на Биг Сити е самата истина. Но мисълта за новото публично унижение, за присмеха на Фелисити и Наташа — а може би дори Брад щеше да си помисли, че се е отървал на косъм — всичко това не е нищо в сравнение с болката от загубата на Майкъл. Той беше толкова ядосан. През дългото време, откакто го познаваше, Даяна не помнеше да е виждала подобен израз на лицето му. Такава силна ярост. Бе й се искало да го докосне и да го помоли за прошка, но очите му я отблъснаха. „Господи, каза си тя, мислех си, че е голямо постижение да се омъжиш за милионер. Но всъщност това само ме отдалечи от мъжа, когото наистина обичам.“

Сега окончателно изгуби контрол над себе си. Закри лицето си с длан и заплака, хлипаше високо и сърцераздирателно. Гримът й се размаза. В лъскавото огледало на асансьора се отразяваше бледото й лице със зачервени и подпухнали очи.

И тогава вратите на асансьора се отвориха на нейния етаж.

Озова се лице в лице с Майкъл.

Даяна пристъпи в коридора и автоматично извърна глава. Нямаше как да скрие ужасния си вид.

— Как, по дяволите, стигна дотук? — прошепна тя. — Какво искаш? Да ме измъчваш ли? Не можеш да ме разубедиш да се върна в компанията. Моля те, не си хаби думите напразно. Просто си върви, Майкъл.

— Ще си тръгна. Само ме остави да кажа каквото имам и повече няма да ме видиш. — Майкъл измъкна кърпичка от джоба на костюма си и й я подаде. — Пусни ме да вляза за минутка, за да не се налага да говоря на стълбищната площадка.

Даяна въздъхна; беше едва единадесет сутринта, а се чувстваше безкрайно изморена.

— Добре. Само за минутка.

Пусна го вътре и затвори вратата.

Майкъл стоеше пред нея; облечен в делови костюм. Не знаеше откъде да започне. После я погледна в очите и си пое дълбоко въздух.

— Съжалявам за всичко — каза той. — Бях полудял. Ревнувах. Никоя друга жена не ме е карала да се чувствам толкова щастлив и затова не можех да понеса мисълта, че ме желаеш само заради парите ми. След онова, което ми каза онзи негодник по телефона, направо ми идваше да го убия. А после ти потвърди думите му. Но след като си тръгна, осъзнах, че просто си откровена с мен. Ти си друг човек, знам, че се промени. Работиш прекалено усърдно и не може да е само заради парите. И щяхме да сме заедно през цялото време, ако аз не се бях държал толкова арогантно с теб отначало. Мразех това, че излизаш с Брад Бейли, но едва след като вратата се затвори зад гърба ти, разбрах защо. Най-обикновена ревност. Защото те обичам и искам да се омъжиш за мен.

— Какво? — не разбра Даяна. Цялата трепереше.

Майкъл се приближи до нея, хвана ръката й и я поднесе към устните си.

— Изглеждам ужасно — измърмори Даяна. Само това можеше да каже в момента.

— Прекрасна си. — Взе я в прегръдките си и започна да целува устните й, мокрите й от сълзи страни, трапчинката на шията й. — Винаги си изглеждала прекрасно. За мен си най-красивата жена на света.

— Майкъл…

— Просто кажи „да“. — Тъмните му очи се взираха в нейните. — Просто кажи „да“. Само това искам да чуя от теб.

— Да — прошепна Даяна. Отвърна страстно на целувката му. — Да. Да. Да.

— Точно това исках да чуя — каза Майкъл.

Вдигна я на ръце и я понесе към спалнята.