Луиз Бегшоу
Жена от класа (43)

Четиридесет и втора глава

Тина вървеше малко по-бавно от обикновено. Донякъде защото още свикваше с новите си обувки на висок ток — цели десет сантиметра яркочервена кожа, обвита около металния ток — които повдигаха глезените й, караха невзрачното й дупе да изпъкне поне малко и стегнатият й ханш леко се поклащаше, докато крачеше с малки стъпки и се опитваше да не обръща внимание на болката в пръстите. Поне изглеждаше страхотно. Всяко нещо си има цена. Сега, докато вървеше по Мадисън Авеню, можеше да поспре и да се възхити на отражението си във витрината на всеки дизайнерски бутик, покрай който минаваше. Беше с яркочервен костюм на „Версаче“, набиващ се на очи отдалеч — полата стигаше до средата на бедрото й, а сакото с военна кройка имаше ярки златисти копчета. Устните й също бяха кървавочервени, а върху миглите й имаше плътна тъмносиня спирала. Дългата й руса коса се спускаше по гърба като златен водопад, който искри на светлината. Мъже и жени се обръщаха да я погледнат. Какво пък, мислеше си Тина, доволна, че ги е накарала да зяпат. В последния брой на Харпърс пишеха, че червеното е хитът на сезона. Което означаваше, че просто следва модата.

Облак от „Шанел 5“ я следваше, докато завиваше зад ъгъла и влизаше в малката сграда на Четиридесета улица. Въртящата се врата и фасадата от сив гранит изобщо не отговаряха на реномето й; тук се помещаваха офисите на списание Биг Сити, клюкарското издание, което се занимаваше изключително със светските кръгове на Ню Йорк. Всички го четяха. Мариса Матюс, доайен на светските хроникьори, беше главен редактор и би отпечатала пикантни клюки за всеки, за когото се сети. Някоя голяма звезда, позволила си да излезе навън без грим, е достатъчен повод да отдели на случая половин страница. Средностатистическият гражданин не беше важен, освен ако е корумпиран полицай или сатанист в управата на някое училище. В Биг Сити обожаваха кирливите ризи. Мръсотията на нюйоркските небостъргачи се отразяваше в калните води, които се изливаха от страниците му.

Тина го четеше всяка седмица. А сега щеше да е звездата в списанието.

Идваше й сама да се потупа по гърба. Винаги е искала да стане известна. Тина пристъпи към рецепцията и отметна златистата си грива.

Може би щеше да я зърне някой голям продуцент и да й даде роля в холивудски филм. Подобни неща се случват непрекъснато. Нали така?

— Аз съм Тина Еймис — гордо заяви тя на момичето зад бюрото.

— Да? — отегчено отвърна то.

— Имам уговорена среща за два часа с Мариса Матюс. Както и фотосесия — уведоми я Тина. Огледа се в затъмненото стъкло зад бюрото на рецепцията. Никога не е изглеждала по-красива. А на всичкото отгоре Биг Сити плащаха за тоалета й.

Само да можеше да зърне лицето на Даяна Верити, когато разгърне списанието! Това щеше да е най-сладкото отмъщение.

 

 

Даяна крачеше нервно напред-назад. Питаше се дали не трябва да направи нещо. Например да се обади на Майкъл. Или поне на портиера. Как ли е открил номера й Ърни? И защо идва насам?

Беше рано сутринта, но той звучеше пиян. Телефонното обаждане я свари неподготвена. Грабна телефона, тъкмо излязла от банята, загърната в огромния си пухкав халат на „Ралф Лорън“. Меката материя бе залепнала за кожата й. Освежена и отпусната след горещата вана с ароматни масла на „Л’Оситан“, ухаещи на лавандула и мед, тя имаше усещането, че цялото й тяло е потънало в благоухание, а кръвта й все още пулсираше от спомена за целувките на Майкъл в ранното утро. Изпитваше истинско блаженство. И изобщо не бе готова за подобно обаждане.

— Трябва да те видя — каза Ърни веднага щом тя вдигна телефона. Говорът му бе съвсем леко завален, но Даяна го усети. — Мислих доста напоследък. Ти каза много верни неща. Не тая лоши чувства за днешното изпълнение.

— Говориш за вчера.

— За вчера, точно така. Всичко е само бизнес. Както и да е, скарах се с Фелисити и й заключих вратата. — Ърни се захили. — А сега искам да поговоря със съпругата си. Няма да отнеме много, ще бъда при теб след двайсет минути.

— Не! Ърни, недей да идваш тук. Аз… заета съм. Тръгвам за работа.

Даяна се обърна и потърси с поглед документите. Колко бързо би могла да се облече и да излезе? Какво, за бога, би могъл да иска? За миг се запита дали вчерашната случка не го е разстроила дотолкова, че да е превъртял.

— Обаждам ти се от колата. Отивам в центъра на среща с адвокатите си. Връщам се у дома, скъпа. Имам нова работа.

— Много бързо действаш — не се сдържа Даяна.

Ърни се засмя пресекливо.

— Познаваш ме. Приспособявам се към ситуацията. Трябва да се приспособяваш, скъпа. Нали затова се свърза с мен отначало. Е, какво ще кажеш, само десетина минутки, заради доброто старо време, а?

Той затвори, а Даяна побърза да се облече. Отказа се от красивата рокля в комбинация с вталено тревистозелено сако „Гучи“, които смяташе да облече, и вместо това избра кремава блуза и тъмносин костюм с много строга кройка на „Долче и Габана“. Костюмът й прилягаше като защитна броня. Нямаше да се обажда на Майкъл, защото ще е проява на слабост. Ърни… вярно, че Ърни е негодник, но предния ден разбиха на пух и прах удобното му местенце тук. Определено си разчистиха сметките с него, а той все пак й бе съпруг. Някога.

Не виждаше защо трябва да му отказва тази среща.

Какво пък, десет минути само. Приготви кана кафе на машината „Крупс“ и се обади на Закари, приветливия служител от охраната във фоайето, който бе бивш агент на Мосад. В сградата живееха много дипломати от ООН и всеки, който се качваше по етажите, първо минаваше през детектор за метал и проверка за оръжие. Ако Ърни минеше през охраната, нямаше защо да се притеснява, че ще се качи при нея.

Даяна остави кафето и зачака срещата.

 

 

— Е, скъпа моя, разкажи ми как си била принудена да се забъркаш в тази афера — мило подхвана Мариса Матюс, обръщайки се към Тина. Беше безкрайно доволна от себе си. Момичето е младо, съвсем наскоро завършило колеж, двадесет и няколко годишно, с гъвкаво младежко тяло. Яркочервеното червило й придаваше вид на развратница, а имитацията на делови костюм и полата, която по-скоро приличаше на по-дълга тениска, в комбинация с високите и остри токчета на обувките я караха да изглежда като онези „бизнес дами“, които се появяват във фотосесиите на Плейбой.

„Каква алчна кукличка!“, мислеше си Мариса. А цялата история щеше да се отрази толкова зле на горката Даяна Верити. Да излиза с мъж, който преди е имал връзка с… тази девойка! Човек започваше да си задава въпроси за вкуса му и за самата Даяна. Нейният образ е прекалено почтен и добродетелен, което я правеше идеална мишена за Биг Сити.

— Протегни малко краката си, миличка. Смъкни сакото от рамото си. Каква хубава кожа имаш. Продължавай нататък.

Фотографът не спираше да снима, докато Тина разправяше историята си между отделните кадри. Мариса бързаше да се вмести в крайния срок за публикуване на броя, а искаше това да се появи на корицата. Нямаха време за губене.

— Ами заплахата никога не е изричана гласно. По-скоро трябваше сама да си направя извод. За да си запазя работата — говореше Тина.

— Имаш предвид, че е била косвена.

— Да. Косвена, точно така. Както и да е, увлякох се по него, защото е истински магьосник в леглото. Надарен е като жребец…

— Няма нужда да си чак толкова подробна в описанието си, скъпа — излъга Мариса, докато си водеше бележки.

— Като жребец. Добре. И е много преуспял в бизнеса.

— Да, но аз не се интересувах от парите му. — Тина отметна косата си. — Аз съм момиче от Бронкс, нали разбирате, от квартала. Също като Майкъл. Знаех от какво се нуждае. Но тази жена, тази кучка — всички в офиса я мразят, — тя се появи с нафукания си английски акцент… И се е омъжила за богаташ, нали? Онзи англичанин, който я е зарязал. Тя ми сподели всичко най-откровено. Каза…

Тина се усмихна на камерата. През последните четири дни използва специална избелваща паста за зъби и бе сигурна, че усмивката й е като наниз от перли. Колкото повече неща разкаже пред камерата, увери я Мариса, толкова по-голям хонорар ще получи и толкова по-голяма ще е снимката й на корицата. Та нали и самият Брад Бейли си търсеше нова годеница?

— Каза ми, че Майкъл няма достатъчно пари за нея, защото е успяла да завърти главата на Брад Бейли.

— Да му „завърти главата“ ли? — повтори Мариса, извън себе си от щастие.

— Да, нещо такова. — Неволната мисъл за разни адвокати помрачи за миг радостта на Тина. — Е, не мога да я цитирам съвсем точно.

— Нямаше ли свидетели на разговора ви?

— Бяхме само двете. Тя се опитваше да внесе раздор между мен и приятеля ми. — Тина подсмръкна.

Нейната дума срещу тази на Даяна. Можеха да повторят всяка думичка, да вмъкнат „твърди се“ и щяха да бъдат напълно защитени пред закона, осъзна Мариса.

— Каза ми обаче, че… мъжете харесват жени от висока класа. И че аз не съм достатъчно добра за богат човек като Майкъл. Срещаше се с него през цялото време, докато излизаше и с Брад. Месеше се в личните ни отношения. Непрекъснато му се обаждаше и затваряше телефона.

Тина вече наистина се забавляваше.

— Това сигурно е било ужасен емоционален стрес за вас — мъркаше от удоволствие Мариса.

— Разбира се. Точно така. — Тина разбра какво се иска от нея и посегна да вземе салфетка от кутията, поставена пред нея, като деликатно я допря до напълно сухата спирала на миглите си, докато фотографът не спираше да я снима. — Тя съсипа щастието ни. Планирахме да се оженим.

— А имало ли е някакви „романтични изблици“ в офиса, скъпа? — подсказа й Мариса с готовност. Колко хубаво би било, ако може да излезе с тази сензация.

— Така се говореше. Не съм била свидетел на нищо подобно — със съжаление отвърна Тина. — Но Даяна Верити нямала никаква квалификация, никакви специални умения, когато Майкъл я взел на работа. Това е било, преди аз да се появя. Отначало е вършела моята работа. И затова ме мразеше. Страхуваше се, че мога, един вид, да й взема мястото или нещо такова.

Мариса успя да прикрие смеха си с кашлица.

— Извинявай. Моля те, продължавай.

— Както и да е, тя е „работила“ в офиса на Майкъл, когато той е бил в компанията на мъжа й. Ако питате мен, именно тя е тази, която е изневерила на мъжа си. Той просто е искал да й го върне, защото тя е спяла с Майкъл. Защо иначе ще я назначи на работа?

— Защо наистина? — замисли се Мариса. — Би ли могла да сведеш глава и да я хванеш с две ръце, скъпа? Ето така. Идеално.

 

 

На вратата се позвъни. Даяна стана и отиде да отвори на Ърни. Утринното слънце грееше през прозорците и озаряваше целия апартамент; лъчите му галеха бледокремавите стени, пухкавите възглавнички върху дивана, донесени специално от Франция, свежите и кичести цветове на белите хортензии, съчетани с лъчистосини ириси и нежнорозови клонки от ароматен грах, които поръча да слагат в апартамента й всяка сутрин. Гордееше се с дома си. Това е луксът, който можеше да си позволи с неколкостотин хиляди годишно, вместо с милионите, които бяха на нейно разположение, докато живееше в Сентрал Парк Уест, но Даяна харесваше този апартамент много повече. Тук всичко отговаряше на стила й; всеки детайл бе подбран заради красотата и изяществото си, а не за да бъде показван пред хората; всичко бе много женствено, изискано и семпло. Така, както бе живяла, след като Ърни я изостави.

Тя отстъпи, за да му направи място, и той влезе неуверено. В дъха му осезаемо се долавяше миризмата на отлежало уиски. Даяна погледна часовника на ръката си; беше девет без десет сутринта.

Какъв грозен завършек на приказката, започнала с прекрасната й сватба, помисли си Даяна. Чаровният принц на Пепеляшка се оказа мазохистичен алкохолик, а вълшебната каляска се превърна в кола под наем. Но иронията в случая е, че тя откри щастието си едва след като „и заживели щастливо за вечни времена“ се провали с гръм и трясък.

— Здрасти, Ди. Изглеждаш прелестно. Хубав костюм. Ухаеш приятно — подхвана Ърни. Гледаше я умилително с широко отворени очи. — Винаги си изглеждала добре. Но никога не си била по-красива от сега.

Даяна приглади косата си. Нямаше представа какво да каже. Някога отчаяно се мъчеше да си върне любовта на Ърни, а сега просто искаше да се махне оттук.

— Благодаря. — Отиде до белия мраморен плот в кухнята си само за да се отдалечи от него. — Ще ти донеса кафе.

— Само ако е ирландско — обади се Ърни.

— В девет сутринта? Ще ти сложа мляко и захар. — Даяна се настани в едно от единичните си кресла, за да няма опасност той да седне до нея. — За какво е всичко това, Ърни? Радвам се, че имаш нова работа. Но аз трябва да тръгвам. Вече закъснявам.

— Вярно. — Отпусна се на дивана й, без да обръща внимание на кафето, и се загледа в нея. Гласът му бе пропит от сарказъм. — Сега ти си важна дама с кариера.

— Да, така е. — Даяна посрещна спокойно погледа му. — И компанията ми има нужда от мен.

— Не е твоя. На Сисеро е. Проклет негодник и жалък янки.

— Предпочитам да не употребяваш подобни изрази — каза Даяна. — Слушай, Ърни, просто ми кажи какво искаш от мен.

За неин ужас той стана от дивана, залитна към нея и се строполи тромаво на едно коляно, след което взе ръката й в своята.

— Направихме много грешки, Ди. Аз бях… аз ти изневерих. Но винаги съм те обичал. — Сантименталността, пробудена от алкохола, взе връх в емоциите му. Очите му бяха зачервени и в тях проблеснаха сълзи. — Скъсах с Фелисити. Тя винаги се е опитвала да ни раздели…

— Виж ти какво откритие — студено го прекъсна Даяна. Трябваше да го остави да довърши, но прекалено я отвращаваше. Да не би да очаква тя да му прости и да се върне при него, за да може да й изневерява и в Англия?

— Тя си отиде. Беше пълен боклук в сравнение с теб. Ти си дама от класа. — Дъхът на Ърни вонеше, но Даяна се постара да не се дръпне назад с погнуса. — Трябва да зарежеш тази работа и да се върнеш с мен у дома. Там можем да се справим много по-добре. Там са приятелите ти. Любимите ти клубове. Всичко.

— Ърни — Даяна издърпа ръката си, — защо всички мъже в живота ми смятат, че трябва да престана да работя? Може на мен да ми харесва. Може пък да съм добра в работата си.

— Стига, скъпа. — Ърни злобно присви очи. — Та ти получи работа, защото беше моя жена, нали така?

Думите му я засегнаха. Даяна скочи на крака.

— Време е да си тръгваш. Аз съм щастлива в Америка и между нас вече няма нищо.

— Не говориш сериозно — изхленчи той. После се вгледа в лицето й и забеляза изражението й: решително сключени вежди, презрително вирнато носле и стиснати пухкави устни.

— Разбирам какво става. — Ърни се помъкна към вратата. — Спиш с онзи тип. И сега си играеш на „Бизнес дама на годината“, както по-рано си играеше на добра съпруга за мен. Само че сега си се хванала с някакъв жалък тип от задните улички на Бронкс.

— Махай се, Ърни — Даяна го блъсна с отвращение, — преди да съм извикала охраната. Майкъл е постигнал успеха си, без да прегазва други хора по пътя си. Може би това е нещо, което ти презираш. Смешното е, че с теб е свършено, а ти дори не го съзнаваш. И между другото ти самият съвсем не си от аристократично потекло.

— Мислиш си, че си ме победила. — Костеливият му пръст се насочи към нея. — Мислиш си, че Сисеро може да си живее щастливо с моята жена и да се радва на моя живот? Пак си помисли хубаво, момичето ми. Не съм свършил.

— Напротив, Ърни. Напълно свършено е с теб — увери го Даяна.

Избута го в коридора и затвори вратата след него.