Луиз Бегшоу
Жена от класа (29)

Двадесет и осма глава

В първата минута Майкъл бе внимателен и нежен. Дебелите му пръсти се мъчеха с копчетата на роклята й. Успя да я свали, без да я разкъса. Внимателно я преметна на облегалката на един стол.

Даяна изстена тихичко. Очакването да я докосне бе истинско мъчение. Коленете й трепереха, сякаш не можеха да я държат. Никой мъж не я бе докосвал с такава увереност и властност. Тя забрави, че сексът винаги е противен и е нещо, с което жените просто се примиряват. Тялото й откликваше на докосването му, притискаше се в него, но Майкъл я задържаше, леко развеселен.

— Спокойно, момичето ми. — Дъхът му изгаряше кожата на шията й. — Всяко нещо с времето си.

Пресегна се към гърба й и разкопча сутиена. Гърдите й изскочиха от бежовата дантела, топли и натежали от възбуда, и тя чу как той шумно си пое въздух при вида им.

— Като розови пъпки. Тъмна роза — измърмори той.

— Какво?

— Цветът на зърната ти. Питах се какви ли са. — Сисеро посегна и погали с върха на палеца си лявата й гърда, без да докосва набъбналото зърно, само кръжеше около него.

Даяна не издържаше повече. Диво се хвърли към него. Той се ухили и посегна към слабините й, обгръщайки ги с дланта си. Усещаше влагата й през тънкото бельо.

— Искам да те погледна — каза той. — Завърти се. Нека те огледам.

Даяна бавно се завъртя на пети, докато той изрита обувките си и смъкна панталоните. Толкова бе възбуден, че изпитваше болка. Тя бе зашеметяваща; една от малкото жени, които изглеждат по-добре голи, отколкото с дрехи. О, боже, какво дупе само. Стомахът й бе толкова плосък, че върху него спокойно можеше да се балансира чаша шампанско, мускулите на стомаха й бяха съвсем леко очертани, а ханшът й постепенно се разширяваше в стегнато пищно дупе, закръглено и толкова женствено, че направо го побъркваше. Гърдите й бяха меки, пълни и естествени. Отгоре им имаше малки като песъчинки лунички. Сисеро усещаше как решимостта му да я дразни се стопява. Трябваше да я има. Веднага. Рязко смъкна ризата си и се приближи до нея, ръцете му не можеха да се наситят на топлата й кожа. Тя откликваше бурно, но някак неопитно. Ако не знаеше, че е била омъжена, би могъл да си помисли, че е девствена.

Даяна се изви, когато усети как ръцете му я сграбчват здраво и мъжествеността му се притиска в гърба й. Отчаяно го желаеше, но размерът му я притесняваше.

— Ще ме нараниш ли? — измърмори тя, докато го обхващаше с ръка.

Майкъл я блъсна решително върху леглото.

— Не. — Гласът му бе дрезгав от страстта. — Ще започна бавно. Отначало.

Ръцете му се протегнаха и приковаха нейните високо над главата й, а устните му се впиха, целуваше я, притискаше я с тялото си, тя разтвори крака и той проникна в нея много нежно, сантиметър по сантиметър.

 

 

— Трябва да се връщаме в офиса — неохотно промълви Даяна.

Държеше главата си сведена. Взе си душ и отново бе облечена, но се притесняваше от присъствието на Майкъл. Нямаше никаква представа, че сексът може да е такъв.

Той я прониза толкова мощно, сякаш щеше да я разкъса на две. Изобщо не би могла да мисли за друго, както правеше с Ърни по време на секс. Ръцете му шареха по цялото й тяло, пръстите му галеха нежното местенце под пухкавите косъмчета на слабините й, докато проникваше в нея, целуваше гърдите й, насочваше тялото й, така че да получи максимално удоволствие. Никога не бе усещала, че доставя някому толкова наслада. Бе свършвала безброй пъти — малки сладостни оргазми, които я подготвяха да се предаде напълно, точно преди и той да стигне върха, така че тя можеше единствено да усеща сладостното напрежение в слабините си и как то все повече нараства и я кара да иска още и още, докато не остана единствено той, гърдите му, силните му ръце, а светът експлодира и я остави изтощена и без дъх.

Беше удивена от преживяването. Не можеше да си представи как ще го погледне отново в лицето. Майкъл се опита да я целуне, когато най-сетне успя да си поеме дъх, но тя се дръпна и отиде в банята. „Какво ли си мисли за мен?“, питаше се тя. „Вероятно ме смята за истинска развратница.“ Реакцията на собственото й тяло бе истински шок за нея и тя се замъкна неуверено в банята, където с удоволствие остана под душа, докато се опита да въведе в ред мислите си.

„Мили боже, мислеше си тя, никога вече няма да погледна този мъж в очите.“

— Какво има? — попита я Майкъл, след като и той си взе душ.

Даяна се облече и прилежно закопча всички копчета на роклята, а сега опъваше косата си в строга френска плитка. Тя му посочи с поглед кафето, което бе направила с неговата машина, като много се стараеше да не зяпа мускулестите му гърди и стегнатите бицепси. Какъв е той всъщност? Нагъл красавец с мускули. Не биваше да си губи ума по мускулите му.

Новата й кариера е важна за нея. В „Империал“ научи, че не е само едно красиво лице. С изненада установи, че не иска да рискува положението си.

И бе уплашена от пълното подчинение на тялото си пред този мъж. Вече усещаше леко напрежение в слабините си. Сякаш — каква шега само! — сякаш го искаше отново.

— Няма нищо. Просто закъсняваме за работа — отвърна тя. — В офиса ще ни чакат.

Майкъл й обърна гръб и махна кърпата от тялото си, за да се облече. Даяна преглътна сухо. Мускулите по гърба му бяха изсечени като на някоя мраморна ренесансова статуя. Дупето му бе плоско и твърдо. Беше огромен. Погледна чистата риза, която сега си обличаше, и се запита дали не си ги шие по поръчка.

— Права си — спокойно каза той. — Ще викнем такси и се връщаме.

Тя нацупено прехапа устни. „Права си?“ Само това ли щеше да каже? Даяна си помисли, че не иска да става нахална, но много се надяваше той поне да поспори с нея.

Не всеки ден се случваше човек да си легне с жена като нея. Или пък не е така? Той се държеше така, сякаш не е станало нищо извънредно.

Даяна вирна глава. Е, тази игра беше за двама.

— Отлична идея — съгласи се тя.

 

 

Когато таксито спря на Западна четвърта улица, Майкъл слезе и задържа вратата за нея. Даяна кимна леко, не би могла да му благодари. Манхатън се бе изнизал пред погледа й, докато двамата пътуваха в пълно мълчание. Майкъл изглеждаше съвсем спокоен.

Тя гледаше през прозореца, докато вътрешно кипеше. Ами ако за него е само поредната бройка? Пфу! Едно бързо търкаляне в леглото по обяд, поредното завоевание?

„Какво съм си въобразявала?“, упрекваше се сама. „Не съм се противила изобщо. По-лоша съм и от момиче, което си ляга с мъжа на първата среща. Той дори не ме покани на среща. А Майкъл и бездруго е толкова надменен.“

Нямаше смисъл да се преструва, че за нея случилото се не е нещо специално. Даяна се извърна настрани от Майкъл, а гърбът й бе скован от напрежение. Изчерви се силно, спомняйки си как подскачаше от докосванията му, как стенеше и крещеше, как го дращеше с нокти и викаше, цялата в пот. Само какви неща бе направил с нея. Колко властно и непреклонно я бе пронизал, колко сладко я бе изтезавал с езика си, с ненаситните си ръце.

Прехапа бузата си отвътре. Е, не можеше да промени как се държа преди малко, но можеше да контролира поведението си сега.

„Ще бъда безукорен професионалист“, обеща си Даяна.

Наведе се напред.

— Спри това радио — сопнато нареди тя. — Тази музика ме подлудява.

Шофьорът побърза да се подчини. И много умно постъпи, каза си Даяна. В това настроение не е разумно да се застава насреща й.

Мина покрай Майкъл и влезе в офиса си, като затвори здраво вратата зад гърба си. В бележника й бяха имената на много търсени графични дизайнери, с които трябваше да говори. Вдигна телефона, твърдо решена да забрави Майкъл Сисеро и тялото му.

 

 

— Още шампанско, сър? — предложи стюардесата.

Флиртуваше най-безсрамно, но Фелисити се бе отпуснала на мястото си с превръзка „Гучи“ на очите си, прилежно събрала ръце в скута. Спеше или се преструваше на заспала. Стюардесите можеха да пърхат с мигли колкото си искат. Ърни бе доволен от нея. Организира страхотно парти за италианците, забавлява дъртите негодници като истински професионалист, без да забравя и съпругите им. И знаеше точно кога да се престори, че не вижда нищо.

— Мислех, че барът е затворил преди час — каза Ърни, докато оглеждаше гърдите й.

Тя ги изпъчи още малко.

— Така е, господин Фокстън, що се отнася до останалите редовни пътници в първа класа. — Стюардесата снижи глас: — За един от най-специалните си гости винаги можем да направим изключение.

— Донесете ми още една чаша розе — съгласи се Ърни. Не му се пиеше, но му доставяше удоволствие да получава онова, което е недостъпно за другите. Светът наистина е в краката му.

Сделката с Берталони бе сключена и „Блейклис“ щеше да разполага с още повече средства. Игрите и играчките бяха голям бизнес и не виждаше причина той да се ограничава само с книгите. Колкото повече влияние имаш, толкова повече уважение получаваш. Авиокомпаниите бяха само поредният пример. Те изкарваха печалба от големия бизнес, от богати пътници като него, които с удоволствие плащаха за място, което можеше да се смъкне чак до долу. Лениво се запита дали, ако замъкне стюардесата горе, в частната тоалетна, тя би правила секс с него направо там, или щеше да му даде номера на хотелската си стая. И в двата случая не си струваше трудът. Можеше да има Юнг-Ли по всяко време, без изобщо да си мръдне пръста.

Сега момичето се наведе над него и му наливаше в кристалната чаша шампанско на тънка струйка, която тихичко съскаше с мехурчетата си. Ърни се пресегна и хвана тънкото столче с дългите си пръсти. Разбрала, че я отпращат, жената се изпари безследно.

Той отпи глътка, наслаждавайки се на изстуденото вино. Някога, много отдавна, шампанското за него бе невъобразим лукс. В тийнейджърските си години можеше да си позволи само „Асти Спуманте“. Сега е част от ежедневието му, почти досадна част. Ърни бе научил кои са по-престижните марки, дори запомни и годините на добрите реколти. Истината е, че всички имаха един и същи вкус за него. Но сега можеше да се оплаква, ако напитката не е от добра реколта, и да се хвали, че и камината си не би почистил с „Лансон“. Ърни страшно мразеше да му се подиграват.

Самолетът завиваше плавно и се снижаваше над Канада, бяха много близо до Ню Йорк. Беше се обадил и дал инструкции на Джак Файнмън. Най-напред щеше да има пресконференция, на която да обяви последните си успехи. Но след това Файнмън трябваше да го информира подробно. Явно имаше новини за Сисеро, както и за бившата му съпруга. Ърни не се вълнуваше особено с какво се занимава тя; след като се отърва от нея, тя никога нямаше да се появи отново в доброто общество. Фелисити щеше да се погрижи. Освен това Даяна нямаше голямо богатство, а в Америка, ако не разполагаш с много пари, не струваш нищо. Даяна повече нямаше да го излага. Не мислеше, че и Майкъл е способен да го направи.

Но нямаше намерение да подценява онзи негодник. „Ако веднъж съм смазал някого, мислеше си ядно Ърни, така трябва и да остане.“ Файнмън щеше да му помогне да осъществи плановете си.

* * *

Слънцето се спусна ниско и огря дългата редица стари сгради от червени тухли, като заливаше със злато дърветата пред прозорците им. Даяна подреди документите по бюрото си и ги събра на спретната купчинка. Бе успяла да потъне в работа цял ден, като се обаждаше на програмистите, наглеждаше какво се върши в отдела по маркетинг, редактираше текстовете на поредната серия от игрите им и бягаше към машината за вода винаги когато Майкъл се появеше наблизо. Бе се оказало по-лесно, отколкото очакваше. Компанията се разрастваше и всеки ден телефонът и факсът й не спираха да звънят. Нямаше време да мисли какво е направил с нея на обяд, да си представя стегнатия му корем, едрите му ръце, дланите му, които изследваха всеки сантиметър от тялото й. Но сега тези мисли се връщаха в ума й. Веднага щом суетнята на деня позаглъхна, Даяна усети как тялото й я предава.

Казваше си, че няма страшно. Щеше да се измъкне оттук веднага. Може би щеше да се отбие в „Блис“ за масаж или да отскочи до „Бергдорф“ да оправи веждите си. Каквото и да е, само да е далеч от него. Бързо прибра документите си в куфарчето и се обърна към вратата. Майкъл стоеше на прага и препречваше изхода.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита тя. Направо се гордееше с тази реплика. Звучеше делово и безлично приятелски. Защо да му показва колко силно я е развълнувал?

— Да, можеш.

— Добре. Само секунда, веднага ще включа компютъра.

— Нямах това предвид. — Усмихна й се самоуверено. — Какво ще правиш тази вечер?

— Ами аз… аз…

Даяна заекна и се наруга мислено. Защо не можеше да измисли нещо? Умът й бе блокирал.

— Искаш ли да вечеряме? Знам страхотен ресторант на улица „Блийкър“ — предложи той.

Тя се изчерви.

— Виж, Майкъл. Мисля, че трябва да знаеш, че обикновено не правя такива неща. — В мига, в който го изрече, се почувства още по-неловко. „Обикновено не правя такива неща.“ „Не съм такова момиче.“ Колко ли жени го бяха казвали, след като са стенели до премала в обятията му?

Той повдигна вежди.

— Обикновено не вечеряш? А би трябвало. Напоследък изглеждаш прекалено слаба.

— Знаеш какво имам предвид. Мисля, че трябва да установим някои правила.

— Да, сигурен съм, че така искаш. — Намигна й. Намигна й! — Добре, ще го направим на вечеря.

— Не мога. — „Бъди твърда!“, каза си Даяна. — Трябва да се прибера и да си взема душ, да се преоблека. Цялата лепна.

— Ммм, знам — съгласи се Майкъл, докато галеше с очи кожата й. — Значи ще мина да те взема в осем.

Даяна се изчерви до уши.

— Не знам… мисля…

— Мислиш прекалено много — отсече той и излезе.