Луиз Бегшоу
Жена от класа (20)

Деветнадесета глава

Ърни огледа пълната с хора зала и се усмихна доволно.

Майкъл Сисеро бе приковал вниманието на търговците. Всяка следваща корица на „Грийн Егс“ се посрещаше с топли усмивки и одобрителни кимвания. Всички се бяха привели напред в очакване, сякаш вече чуваха звънтенето на парите в касите. Винаги си личеше, когато един търговец се преструва; това тук бе истинско вълнение. Онзи хомосексуалист Сет Грийн ги заинтригува, когато представяше екипа от илюстратори. Показа им големите букви със сложно изрисувани елементи — пълни глупости според Ърни, но личният му вкус не бе важен в случая. Децата бяха по-силни от него. Ърни и бездруго мразеше децата — хленчещи малки глезльовци, които не умееха нищо. Освен, разбира се, да изнудват родителите си за книжки.

Секторът с детски книги в Америка замираше безславно. Та кой ли четеше вече, след като има „Дисни“ и „Бъфи“? Да не би родителите да отделяха време, за да четат на децата си? Не. Просто ги слагаха пред видеото. Ако малката компания на Сисеро можеше да вдъхне живот на тази част от бизнеса, толкова по-добре. Имаха нужда от нов Хари Потър.

Освен това търговците и дистрибуторите не гледаха към Сисеро. Ефикасните служители от отдел „Връзки с обществеността“ бяха свършили високоплатената си работа и сега за всички Майкъл Сисеро бе само поредният амбициозен младеж, „продуктовият мениджър“ на поредицата. Такива хора бяха заменими. За акулите в бизнеса Ърни Фокстън, магьосникът на Уолстрийт, преуспелият бизнесмен, е родителят на блестящата идея. Ако се увенчаеше с успех, той щеше да получи всички похвали. Ако се провали — Майкъл Сисеро ще поеме вината.

Презентацията най-сетне приключи с бурни аплодисменти, след което всички се втурнаха към отделите за продажби. Да! Тънките пръсти на Ърни се свиха тържествуващо в юмрук под бюрото му, докато приемаше поздравленията. Сега, когато вече имаха готовия продукт в суров вид, истински приятната част от поглъщането на „Грийн Егс“ можеше да започне. Ърни не бе забравил унизителния начин, по който се наложи да моли Майкъл Сисеро. Копнееше за разплата. След като хората му от производствения отдел видяха стоката на този наглец, който действаше толкова потайничко в онзи мизерен офис на четвъртия етаж, можеха да копират всичко.

Независимо дали щеше да има добри или лоши отзиви от клиентите, Майкъл Сисеро беше бита карта.

Ърни погледна през прозореца си към колите, които пълзяха по Седмо Авеню, и огромните рекламни табла на Бродуей. Мира се бе постарала доста тази сутрин, а и Даяна му се махна от главата. Какво го интересуваше нервното й избухване? По-добре, че го хвана, мислеше си той. Така щеше да й стане напълно ясно, без да се налага той да й обяснява как стоят нещата. Сисеро, Даяна, всеки, който го дразнеше, щеше да си получи заслуженото. Бляскавият Манхатън го обичаше. Какво значение имаше всичко останало?

Стискаше ръце на костюмираните бизнесмени и кимна, престорено вежливо, на Сисеро, който мина забързано край него на излизане. Беше любезен с Ърни, но нищо повече. Този Сисеро не знаеше ли, че от Ърни зависи бъдещето му? Целият настръхна. Щеше да научи този каубой на малко уважение. Погледна към вратата и забеляза застаналата там Марша да го гледа предпазливо. Крайно време беше да я смени. Да я премести някъде, за да избегне съдебно дело. А заместничката й можеше да е по-млада жена, с по-стегнато тяло, слаба и усърдна като Мира Чен. Не и Мира обаче. Трябваше да внимава със законите тук. Освен това Ърни си мислеше, че вече е време някоя друга да вземе в ръце камшика, образно казано. В Манхатън имаше много жестоки жени с високи и остри токчета и предпочитания към силно изрязани бикини.

— Дай ми списъка с обажданията, Марша — усмихна й се той, за да я успокои, че не я чака уволнение.

Тя му подаде листа почтително.

— Заповядайте, сър. Преди малко имаше още едно обаждане за вас. Госпожа Фелисити Метсън.

— Фелисити. — Ърни се усмихна. — Интересно. Набери ми номера й и задръж другите обаждания, докато не приключа с нея.

Клюки за Даяна? Ново предупреждение? Стилна дама е тази Фелисити. Точно такъв тип жена му бе нужна в момента.

Може би знаеше какво е намислила съпругата му.

Ърни погледна към преддверието на кабинета си. Всички вършеха работата си, никой не гледаше към него. Това го устройваше. Стига да печелят пари за компанията, можеха да са тихи като лабораторни мишки, натъпкани с успокоителни.

Страхотно е да си господарят на замъка, мислеше си той.

* * *

Даяна седеше на бюрото си и набираше нещо на компютъра, когато звънна телефонът. Днес се зае сериозно с мизерната си работа. Нямаше какво друго да прави, освен да провери докъде е стигнала Консуела и да остави съобщения на приятелките си. Джоди и Нати не си бяха у дома, нито Мелиса или Робин, затова се зае усърдно с досадната работа, която й възложи Сюзън Катц. Беше в лошо настроение и изобщо не се опитваше да завърже разговор с другите асистентки в офиса. Носеше им билков чай и кафе, когато поискаха, после се връщаше в стаята с архива или на бюрото си. Докато тичаше наоколо, печаташе, архивираше и вършеше куп други задачи, без да губи и секунда време, те леко се дръпнаха от нея, сякаш се стреснаха. Даяна си каза, че вероятно още не са чули за отношенията й с Ърни. Сигурно си мислеха, че готви коварен план да изгони всички от фирмата.

Добре. Нека се тревожат. Тя е заета.

Онзи грубиян Майкъл беше хукнал към горните етажи с цялата си тайфа за глупавата им презентация. Даяна печаташе графика за срещите през деня, както и записки от конферентни срещи, проверяваше за правописни грешки документи, копираше на машината, изпращаше факсове и носеше папки напред-назад, докато ръцете й се покриха с порязвания от хартията и глезените й отекоха. Сега се зае с обърканите му ръкописни бележки относно правилата за работа в офиса, както и с графика за отпуските, и ги подреждаше в спретнато формулирани правилници. Все пак беше нещо по-интересно от архивирането. Даяна искрено се изненада от себе си, че влага голямо старание в задачата. Взискателният Майкъл и бездруго я навикваше непрекъснато, нямаше защо да му дава още поводи. Не искаше Сюзън Катц да тържествува.

Телефонът й звънна и тя вдигна слушалката.

— Офисът на Майкъл Сисеро.

— Скъпа, ти ли си? — Фелисити се засмя звънко и Даяна се размърда измъчено на стола. Супер. Сега Фелисити знаеше, че тя, Даяна Фокстън, не е нищо повече от секретарка. Всъщност бе подчинена на секретарка. Изчерви се до корените на косата си. — Колко освежаващо, звучиш много делово.

— О, толкова е забавно да ходиш на работа — успя да отвърне Даяна, — напълно ново преживяване за мен.

— Да. Може би това ще накара Ърни да размисли — предположи Фелисити.

— Наистина не ме е грижа дали ще размисли или не — излъга Даяна, — много е приятно. Нещо, което мога да направя за себе си.

— Точно така. Страхотно е, че си имаш хоби — измърка Фелисити. — Както и да е, порових се малко, скъпа, и се обаждам да ти кажа, че съм ти съставила кратък списък с обзаведени апартаменти, който може да ти е от полза.

Даяна се трогна. Хубаво е да има на кого да разчита.

— Благодаря, Фий — каза тя. — Изпрати ми го по факса.

* * *

През първата седмица Даяна се настани в хотел „Пиер“ и се наслади на обстановката. В апартамента й имаше телефон, факс, сребърна ваза със свежи яркочервени рози, които сменяха с нови всяка сутрин, и гледка към парка, която й напомняше за дома. Вземаше си дълги вани, ползваше сауната, масажи, маникюр и педикюр, и успя да се почувства малко по-нормално. Проблемът бе, че от „Пиер“ й се бяха обаждали в работата, това превърна така наречените й колеги в истински тирани. Те явно не можеха да понесат мисълта, че някой се забавлява. Ужасно се дразнеха от факта, че всяка сутрин шофьорът й я оставя пред офиса и вечер тя се прибира в луксозния си апартамент. Освен това, мислеше си леко гузно Даяна, докато отпиваше от прясно приготвеното си кафе с аромат на бадеми и гледаше от балкона към топлите цветове на парка, сметката май ставаше прекалено голяма.

Тя се отдаде на работата си, купи си изцяло нов гардероб за офиса с парите от картата на Ърни и неохотно се зае да си търси жилище.

— Но всичко е толкова мизерно — оплака се тя пред Фелисити. — Няма гледка, няма дизайнерски мебели…

— Не е чак толкова зле, мила — успокои я Фелисити, — трябва да покажеш на Ърни колко добре можеш да се справиш и сама. А и е само временно.

Бяха в мансарден апартамент близо до „Флетайрън“, с една спалня, за три хиляди на месец. Стените бяха от червени тухли, банята — боядисана в бяло, а шкафовете — от дъб.

— Напомня ми за „Холидей ин“ — отбеляза Даяна.

Фелисити я погледна и позволи на нарастващия си гняв да вземе превес в чувствата й. Никой не бе карал насила малката примадона да идва в този мизерен жилищен блок, който е по-подходящ за съпруга на някой мениджър от средно ниво. Никой не я бе принуждавал да се изнесе от разкошния апартамент на Ърни и да се пренася тук, където дори нямаше прилична гардеробна. Даяна сама си бе постлала леглото и сега не й оставаше друго, освен да си понесе последствията.

— Ами сигурна съм, че Ърни вече ти е звънял да те моли да се сдобрите. Може би трябва просто да се върнеш у дома.

Седна внимателно на леглото и опипа дюшека. Беше на буци. Никакви интериорни дизайнери за Даяна Фокстън вече. Отсега нататък трябваше да е доволна, че има легло и баня, и покрив над главата. Фелисити знаеше със сигурност, че всичките й познати я отбягват. Вечерите се бяха превърнали в обеди, а пък те — в по едно питие набързо след работа. Е, както е добре известно, никой не иска да е свързан със срамното петно от предстоящ развод. Наистина бе ужасно неприятно. На съпругите винаги им се струваше, че може да е заразно, като грипна епидемия.

В крайна сметка властта е в мъжете. Те винаги можеха да се отърват от една жена или да я заменят. След определена възраст единствените приятели на жената оставаха адвокатът й по бракоразводни дела и предбрачният договор. Кой би искал да се ожени за нея, след като мине трийсет и пет? Навсякъде е пълно с двадесет и осем годишни девойки. Затова съпругите никак не понасяха жена, която привличаше вниманието на мъжете им към темата за развода.

Сега Даяна е заразената и я бяха сложили под карантина.

Фелисити обърна внимание на малките бръчици, които се появиха на идеално гладкото й чело. Разбира се, че Ърни не се е обаждал. Прекара цяла седмица в компанията на бракоразводните адвокати, с които го бе свързала тя.

— Нужно му е още малко време — въздъхна Даяна. — Малко и грозно е, но поне е чисто. Предполагам, че бих могла да се примиря временно, докато той се вразуми.

— Точно така. — Фелисити се стараеше да я убеди. Погали русите й коси и си каза, че това ще е тема на разговори години наред. — Ще се обадя в „Пиер“ и ще им кажи да ти изпратят багажа тук.

— Но първо трябва да подпиша договора за наем и всичко останало — леко се озадачи Даяна.

Фелисити небрежно махна с костеливата си ръка.

— Скъпа! Вече разговарях с наемодателите и имаш предварителното им одобрение. Само им напиши чек за шест хиляди и можеш да се нанесеш още днес. Вече дори са включили телефона и електричеството в апартамента.

Даяна отвори уста и пак я затвори, без да каже нищо. Не знаеше как да реагира. Фелисити й бе голяма опора, но дали не избързваше малко. „Едва ли мога да се оплаквам, че всичко се нарежда прекалено лесно, каза си Даяна. Сигурно е много ефикасна в действията си.“

— Благодаря, Фий. Какво бих правила без теб? — Тя я прегърна. — Ще ти звънна утре и ще си направим чудесна късна закуска в неделя.

— Скъпа, нямам търпение. — Фелисити докосна леко ръкава на сакото й. — Колко жалко, че трябва да бягам сега. Бихме могли да си организираме малко парти за новия ти апартамент с другите момичета.

Даяна вдигна ръце.

— О, боже, не. Мисля, че направо ще умра, ако някоя от тях ме види тук. Слава богу, че не е за постоянно.

— Разбира се, че не е — съгласи се Фелисити и излезе от апартамента с усмивка, като махна за довиждане.

Даяна седна на обикновения си фотьойл, тапициран в скучно бежово, и се опита да потисне самосъжалението, което я налегна. Изпита усещане за самота, след като Фий си тръгна, и май нямаше на кого другиго да се обади. Защо Джоди Гудфренд й звънна само два пъти? Беше страшно неудобно да оставя куп съобщения. Хората наистина не бяха много коректни. Тя мислено задраска имената на няколко души от списъка с гости за следващото си вечерно парти. Дори и Нати бе излязла само два пъти с нея, и то за по чаша бяло вино в „Рейнбоу Рум“. Даже не си струваше да излизат за толкова малко. „Божичко, нещастно си каза Даяна, стигнала съм до там, че да се питам дали да не поканя Сюзън Катц да пийнем по чаша чай след работа.“ Не че изобщо имаше сили след осем часа изнурителен труд. Какъв провал се оказа работата й. Ако целта й е да накара Ърни да допълзи обратно в краката й, то съвсем не бе постигнала желания резултат. Би напуснала още сега, ако не бяха подигравките на Сисеро и съпруга й.

Телефонът звънна и Даяна подскочи. Кой ли можеше да е? Не бе дала номера си на никого? Тя самата не го знаеше все още.

— Госпожа Фокстън? Обажда се Карлос от хотел „Пиер“, госпожо. Исках да се уверя, че пиколото има точния адрес, за да достави куфарите ви.

Той прочете с делови тон информацията, която му бяха дали.

— Да. — Даяна успя да отвърне с приповдигнат тон, за да покаже, че изобщо не се притеснява от адреса си. — Тук съм само временно.

— Разбира се, госпожо — съгласи се Карлос с безкрайно незаинтересован глас.

Усети, че й се завива свят. По дяволите! Стигнала е дотам, че да се оправдава пред хотелския персонал.

— Просто ги донесете тук — нареди тя и затвори.

За да се разсее, Даяна слезе до фоайето и написа чек на управата на сградата. Дадоха й ключ, телефонния номер и пропуск за фитнес залата. Би могла да поплува в малкия басейн на залата, когато й донесат дрехите.

Много важно е да не оставя обстоятелствата да я сломят. „И няма аз да се обаждам на Ърни, твърдо си каза Даяна. Не ме интересува колко време ще отнеме. Нека той да дойде с подвита опашка.“

* * *

Ърни тъкмо изпращаше сър Ангъс, когато Фелисити се появи в апартамента му. Той ги запозна и забеляза как хищните й очички светнаха. Но пък дамата беше много разбрана. Не бе като Даяна. Докато вечеряха предната нощ, тя му сподели, че според нея повечето бракове само печелят от някоя дребна изневяра. Важна била дискретността. По дяволите, напълно е съгласен с нея.

През цялата седмица на Ърни му се налагаше да изтърпява завоалираните намеци в Поуст и Нюз, снимките на съпругата му, излизаща от „Пиер“ с тъмни очила и загърната в палтото си, като че ли е Джаки Онасис. Дори бяха публикували снимка на Мира Чен, полугола — кадър от някакъв порнографски филм, в който явно е участвала, докато е била в колежа. Хубава снимка всъщност. Изпита известно съжаление, докато зяпаше наперените й гърди, надничащи над кожения корсет, с който се бе пристегнала. Но се наложи да нареди на отдел „Личен състав“ да прекратят договора й, задето е излъгала за криминалното си досие. Тя се опита да го спре, но Ърни само се изсмя.

— Не мисля, че ще се подчиня на заповедите ти, скъпа. Не и този път. — Мира се опита да го увещава, но той знаеше, че вече няма да пълзи на колене пред нея. — Бъди добро момиче и не си създавай излишни неприятности. Обещавам ти, че ако само една думичка за мен стигне до пресата, ще насъскам по теб ченгетата.

— Как можеш да говориш така? — изхленчи Мира.

— Много лесно. — Усещането за собствената му власт го възбуждаше. Не беше като удоволствието от секса, а нещо по-добро. Повтаряше си, че има хиляди като Мира на този свят, но той е единствен. — Може би ще ти изпратя някакво дребно подаръче, но край. И изобщо не си помисляй да ме изнудваш, защото ще ида направо в полицията. Не забравяй, че цялата компания вече видя с какво разполагаш.

— Ърни, смятах, че имаме специална връзка — изплака тя.

— И аз също — отвърна той и затвори.

Бе изчакал три дни. След като тя не се обади повече, той й изпрати чифт диамантени обеци, анонимно. Можеше да ги продаде, преди да си намери нов любовник. Не изпитваше вина. Любовта е романтична залъгалка за наивници. Нима малката мръсница си е въобразявала, че може да му стане съпруга? Неговата съпруга никога не би правила френска любов в спалнята на друга жена. Качествата, които търсеше в една жена, бяха да е стилна, опитна в светските кръгове и невзискателна. Сега погледна към Фелисити. Вероятно тя би могла да заеме мястото, овакантено от Даяна. Изглежда, ясно разбира как стоят нещата.