Луиз Бегшоу
Жена от класа (19)

Осемнадесета глава

Фелисити намери бележката от Даяна и прочете кратките любезни думи. Да, определено си е тръгнала. Щяла да се настани в хотел „Пиер“, а след това да си потърси обзаведен апартамент.

Тя почука с твърдото бяло листче по загорялата си кожа. Обзе я радостно вълнение. Затананика си тихичко и отиде до спалнята, където се зае да се приготвя за предстоящия ден.

Докато изплакваше русата си коса с ухаещия на жасмин балсам, който приготвяха във „Фредерик Феккай“ специално за нея, Фелисити много лесно успя да убеди сама себе си, че всъщност прави услуга на Даяна. Ърни Фокстън никога нямаше да се промени и ако Даяна се притесняваше от малко секс, от стандартните съпружески забежки, ами, явно той не е подходящият мъж за нея. Човек трябва да е отворен към новите неща. Самата Даяна имаше нужда да отслабне с няколко килограма, за да се впише по-добре в нюйоркското общество. Фелисити излезе от душа и изсуши косата си с модерния си професионален сешоар, докато мислено преценяваше какво да облече и как да се гримира за важния ден пред нея.

Най-напред трябваше да обсъди цялата ситуация с Нати и Джоди. Важно бе да разпространи новината за разклатения брак на семейство Фокстън, да извади всичко в сферата на клюките, спекулациите и многозначителните намеци в пресата. Фелисити замислено избра бледожълти вталени панталони с копринена блуза, разголена на раменете й. Чувствено меката материя я обгръщаше като разтопено масло, прилепваше към слабото й тяло и подчертаваше тена й. Не, Даяна изобщо не е подходяща за нюйоркското общество, реши Фелисити в ободряващ пристъп на праведност. Може би отвъд океана нещата са по-различни. Толкова шум за нищо! Беше по-добре да помогне както на нея, така и на Ърни да се справят с положението.

Не можеше да се отрече, мислеше си Фелисити, докато разресваше русата си коса и я пръскаше с гланц, че Даяна превърна в истински успех първите си месеци тук. Но колко бързо изпадна в немилост; прояви глупост по отношение на онази Мира Чен и взе, че разправи всичко на другите съпруги; освен това налетя на Ърни, а после — колкото и невероятно да звучи — се изнесе от дома. Фелисити се вгледа одобрително в скулите си, докато нанасяше лек руж върху тях. Защо Даяна просто не отстъпи и не се престори, че не е видяла нищо? Какво толкова е станало… Тя направо си просеше някой да се намеси. Вероятно именно това иска подсъзнателно, разсъждаваше Фелисити. Да, доктор Модал, терапевтът й, определено би решил, че така.

Тя отиде в малката си кухничка и включи машината, за да приготви безкофеиновото си кафе с аромат на орех. В хладилника имаше плодова салата — само това си позволяваше сутрин. Беше много важно да контролира теглото си.

Омъжена само шест месеца! Дори и в Америка с колко ли пари би могла да си тръгне първата съпруга за толкова кратък брак? Едва ли с много. Разбира се, в Ню Йорк имаше отлични адвокати по бракоразводни дела. Но и двамата от семейство Фокстън бяха британци, въпреки двойното гражданство на Ърни. Фелисити си сложи яркочервено червило с професионални движения. Не беше ли чела някъде, че англичаните имат много смахнати закони относно разводите и присъждат на жената само някаква издръжка? Трябваше да разбере.

Наля си кафе и огледа внимателно отражението си в голямото огледало на гардероба си. Очарователно. Изглеждаше свежа, както се полага на богата дама от Манхатън, за която е светотатство да е разведена. Фелисити бе изстрадала своя период на изгнание в по-външните кръгове на обществото, беше изключена от всяко важно парти, освен ако не им е нужна допълнителна бройка в дамите, седеше на най-забутаните маси на благотворителни балове и напълно бе зачеркната от списъка с гости за вечеря на определени дами, а и я настаняваха на най-лошите маси във всички важни ресторанти.

Фелисити потръпна. Никога повече. Изтърпя наказанието си и научи урока си, а сега й се струваше, че по някаква случайност светът й предлага втори шанс. Този път щеше да го използва правилно.

Щом веднъж тръгнат слухове за истеричното поведение на Даяна Фокстън, всяка необвързана млада дама в града ще разбере, че Ърни Фокстън отново е в играта. Само ако действаше много бързо, би могла да спечели съревнованието.

Изпита прилив на благодарност към Даяна. Като се обърна към нея, глупавата англичанка й даде предимство пред всички останали и ако не успееше да хване плячката в мрежите си, то нямаше да е от липса на старание.

Обади се на Наташа и Джоди и ги покани на малък интимен обяд в „Четири сезона“. И двете приеха незабавно, което означаваше, че очакват тя да сподели някаква гореща клюка. След това набра номера на Ърни, но се включи секретарят, така че затвори. Потърси го в офиса и Марша й обясни, че Ърни има среща, но ще й се обади по-късно. Тя остави номера си и закрачи из стаята, нетърпеливо очакваща обаждането му.

Фелисити Фокстън. Толкова добре звучи.

 

 

— Не те зяпам. — Сисеро успя да върне самообладанието си. — Просто се изненадах, че те виждам тук толкова рано.

— Няма защо. — Даяна изпъна рамене и го погледна с ледено достойнство. Майкъл огледа преценяващо облеклото й — ниски черни обувки като на ученичка и елегантен втален зелен костюм. По лицето й имаше наполовина по-малко грим, отколкото вчера, косата й бе прибрана назад и нямаше как да не признае, че тя е най-зашеметяващата жена, която някога е зървал. — Вчера каза, че съм закъсняла. Не исках да се повтаря.

— Разбирам. — Майкъл потисна импулса си да се почеше по главата. — Много добре. Тогава би могла да ми направиш кафе.

— Вече е готово — отвърна Даяна. Думите бяха любезни, но тонът бе отсечен, саркастичен, направо обиден. Сините й очи бяха истински лед, когато ги вдигна към него. Вероятно му заявяваше съвсем недвусмислено, че жена като нея е извън възможностите му.

Е, той пък нямаше време за битки. Ако се опитва да го впечатли днес, щеше да й се наложи да използва много повече от един леден поглед. Майкъл имаше собствени проблеми и нямаше никакво време да се занимава с нейните.

— Добре. Донеси ми го в кабинета — отсече той. — И ми намери папките за новата поредица.

Отдалечи се от нея. Извън „Грийн Егс“ може и да е важна дама и да се държи като принцеса. Но в този офис е приела работа, дадена й по милост. Майкъл усети доброто му настроение да се изпарява. Ако Даяна не бе омъжена, мислеше си той, вероятно щеше да излезе някъде с нея, да я притисне силно до тялото си и да я целува, докато й омекнат коленете и не започне да го моли за телефонния му номер, а тогава нямаше да й го даде. Е, сигурно щеше да преспи с нея веднъж или два пъти. Вероятно два пъти. Но само толкова. Жени като Даяна струват много скъпо, а това води до проблеми. Майкъл си каза, че няма желание да полага големи усилия за някаква лична връзка. Достатъчно труд хвърляше в работата си.

А и бездруго Даяна е омъжена за онзи мръсник, шефа му.

Каза си, че изобщо не бива да мисли за нея. Срещаше се с Айрис.

Майкъл включи осветлението и извади от бюрото бележките си. Всичко е тук, дебел куп жълти листове, осемнадесет страници, изписани с неговия почерк. Може би надутата богата госпожа отвън би могла да му ги напечата. Изпита лека тръпка от представата как тя се мъчи на клавиатурата с перфектно поддържаните си лъскави нокти, докато печата записките му. Да. Щом иска работа, нека се потруди за заплатата си.

Вдигна телефона и набра номера на Сет, който го наруга с толкова пиперливи фрази, че биха направили чест на някой особено разгневен моряк.

— Трябва да ставаш. Размърдай си задника и идвай! — твърдо му нареди Майкъл. — Може да ми е нужна подкрепа, а и има вероятност да искат да поговорят с някой от художествените редактори.

— Аз такъв ли съм? Художествен редактор? — От другата страна на линията се чу болезнено изпъшкване. — Обаждаш ми се посред нощ и ми говориш като на рекламен шеф. Аз не съм бизнесмен в костюм, Майк. Ти си такъв.

— Само за един ден. Домъкни си задника тук, мързеливецо. — Майкъл закри с ръка слушалката. Даяна Фокстън бе влязла с папките и чаша димящо кафе. Стомахът му изкъркори тихичко. — Остави ги на масата, Даяна. Та какво казваше?

Сет продължи с протестите си. Майкъл не разбираше защо другите не са толкова всеотдайни към работата си като него. Даяна още се мотаеше в полезрението му и талията и краката й ужасно го разсейваха. Това, че ги е покрила с парче плат, не означаваше, че не ги забелязва.

— Гледай да си тук до десет без петнадесет най-късно — каза той и затвори телефона. Изгледа строго Даяна. — Донесе ли бележките ми?

Тя кимна и отсечено посочи към папката, която остави на бюрото пред него. Огромният пръстен на лявата й ръка проблесна на светлината. Сигурно струваше повече от целия му апартамент. Майкъл настръхна.

— Какво чакаш? Нямаш ли си работа?

— О, имам достатъчно работа. — Хладният й английски тон бе толкова уверен и изискан. — Но се боя, че трябва да възразя относно езика ви.

Майкъл примигна.

— Моля?

— Ще приема извинението ви. Този път — каза тя.

— Не мисля, че разбирам за какво става дума — сковано отвърна Майкъл. Тази дама определено имаше голям кураж. Да му прави забележки в собствения му кабинет, след като той ръководи цялата фирма. Да не би да си въобразява, че след като е жена на Ърни, може да командва всички? Ако е така, с удоволствие ще разбие илюзиите й. Намръщи се. — Не съм използвал лош език към теб.

Тя остана решително на мястото си и го гледаше сурово, сякаш е пиян бездомник, който се е намъкнал без покана на някое от изисканите й партита.

— Не, не към мен. Но в мое присъствие. Помолихте ме да се обличам подходящо за офиса, господин Сисеро, и аз се съобразих. Но бих искала да ви помоля да използвате подходящ език в офиса пред една дама.

Майкъл се изчерви от смущение.

— Предполагам, че ще искаш да ме съдиш за сексуален тормоз — рязко отвърна той.

Тя се засмя деликатно. Смях за милион долара. Или повече.

— Едва ли. Аз… ние… не се нуждаем от пари. А и това е американски обичай. Аз не съдя никого, просто се справям с положението.

„О, така ли било? Много смели думи от човек, който с работил един-единствен ден в живота си“, каза си Майкъл. Леко наклони глава.

— Много добре, Даяна. Взимам си бележка. Можеш да си вървиш.

— Благодаря ви, господин Сисеро — тихо отвърна Даяна и излезе от кабинета му, като затвори вратата зад себе си.

Майкъл се облегна на стола си, отпиваше от кафето и се опита да се съсредоточи върху бележките си. Беше му трудно. Да я вземат мътните тази разглезена светска дама. По дяволите! Погледна часовника си. Дано Сюзън побърза, помисли си той, защото наистина му е нужна тук.

 

 

— Не може да бъде — въздъхна Нати Цукерман.

— О, вярно е — прошепна Фелисити с премерена загриженост и внимание в гласа си. Джоди Гудфренд не каза нищо, а само поклати идеално фризираната си руса коса.

Бяха настанени на една от най-добрите маси в „Четири сезона“. Зоркият поглед на Фелисити улови Бари Дилър и Дейвид Гефън, магнатите от развлекателния бизнес, както и Синди Крауфорд и Ранди Гербер. Имената на госпожа Цукерман и госпожа Гудфренд бяха свършили работа. Тя самата никога не би си намерила място в последната минута без тях и в никакъв случай в такова престижно място, където дамите можеха да гледат кой седи наоколо и съответно да бъдат забелязани от останалите. Дискретните златни халки на пръстите на двете по-възрастни от нея жени проблясваха като лаврови венци на победата в очите на Фелисити. Госпожа Ърни Фокстън може би нямаше да се радва на същото влияние, но щеше да е много близо до него. „Дайте ми само шест месеца, каза си тя, и направо ще откажат място на Синди заради мен.“

Сервитьорът се приближи с още шампанско. „Кристал“ в този ресторант струва колкото самолетен билет до Европа — ако пътуваш в туристическата класа, разбира се. Фелисити кимна величествено. Гостенките й бяха напълно уверени в социалния си статус и следователно можеха да пият на обяд, ако така са решили. Все едно, та нали в шампанското на практика нямаше никакви калории? Всички супермодели го пиеха. Напоследък Фелисити не би могла да си позволи бизнес класата, а в никакъв случай не би летяла в туристическата, но се бе отпуснала за шампанското и обяда. Познаваше тези жени от години и когато бе наистина госпожа Метсън, бяха доста близки. Сега отчаяно се стремеше да си спечели уважението им.

Тихата музика и приглушеното осветление, малките порции и огромните скъпи чинии — всичко това успокояваше опънатите нерви на Фелисити като балсам. Това бе животът, за който е родена тя. Дали Джоди и Нати биха подкрепили своеобразен преврат от нейна страна? Реши да опипа почвата много внимателно.

— Тревожа се за Даяна. Събрала си е дрехите и мисля, че наистина ще се изнесе.

— Разкажи ни повече — измърмори Джоди, докато побутваше къдравите листа на салатата си в чинията от фин порцелан.

— Ами. Това трябва да си остане абсолютно между нас, разбира се. Трябва да мислим и за Ърни — подхвана Фелисити, като предпазливо снижи глас. — Но Даяна е нахлула в стаята, без да почука, и явно го е сварила в… компрометираща поза.

Нати Цукерман закри уста с длан и повдигна елегантно оформените си вежди.

— Не! Нахълтала е направо?

— И е видяла всичко — с престорена мъка продължи Фелисити. — Тя мисли, че прислугата ги е чула. Много смущаващо.

— Много — съгласи се Нати с прекалено голям ентусиазъм. — Всичко ще се разнесе из града незабавно.

— Знаете как приказват хората — съгласи се и Джоди. Сега можеше да разправи всичко на приятелките си и да обвини за клюките камериерките и портиера на Даяна. Ужасно пикантна история. Каква глупачка е тази Даяна Фокстън. — А е толкова популярна в светските кръгове. Какви блестящи отзиви имаше за последните й две партита в Поуст…

— Да. „Кралицата на Ню Йорк“ — цитира Нати Цукерман.

Фелисити се постара да прикрие тържествуващата си усмивка. Не можеше да понася тези двете, както и те нея, но бяха в един отбор. Наташа и Джоди от години организираха изискани вечерни партита, но никоя не бе спечелила вниманието на светските хроникьори, така както направи Даяна. Завиждаха й и тя веднага разбра, че двете споделят желанието й да видят англичанката в калта.

— От това се опасявам и аз. Заради Даяна, както и заради скъпия Ърни, разбира се. Не бива да забравяме, че и Ърни е наш приятел.

— Добър приятел — кимна Джоди.

Наташа бодна от здравословните, задушени на пара, броколи в чинията си и погледна Фелисити право в очите.

— Ако искаш приятелски съвет, скъпа моя — каза тя, — дългът ти повелява да обсъдиш всичко това с Ърни. Не бива да позволяваме той да е напълно компрометиран.

— Къде ще отседне Даяна? Ще се върне ли у дома? — попита Джоди Гудфренд.

— Мисля, че в хотел — престори се, че не знае Фелисити, — а после ще си наеме временно обзаведен апартамент.

— Отлична идея. Лично пространство, за да се охладят страстите. Вероятно би могла да идеш и да поприказваш лично с Ърни — каза Джоди.

Фелисити вдигна чашата си с шампанско и отпи замислено, сякаш това никога не й е хрумвало. Наташа й кимна лекичко. Това бе зелена светлина. Съпругите щяха да са на нейна страна и англичанката изобщо нямаше да разбере какво я чака. Направо й дожаля за Даяна. Нейното време определено бе свършило.

— Ще го направя — съгласи се тя.