Рей Морган
Внимание: чаровник! (10)

Десета глава

Рийд бе доволен, че на носа му са закрепени огромни слънчеви очила. Те не само го предпазваха от жарките слънчеви лъчи, но и скриваха бурните емоции, които забушуваха в него при вида на жизнерадостната компания в басейна.

Кет бе открила група младежи и сега се забавляваше, сякаш това бе най-радостният ден в живота й. Рийд не можеше да се преструва, че това не го влудява.

От самото начало денят тръгна наопаки. Силна болка пулсираше в слепоочията му. Непрекъснато си повтаряше, че след няколко часа му предстои да си замине и че дотогава трябва да се сдържа. Каквото и да му струваше това! Ала тази мисъл не го успокояваше. Днешният ден бе продължителен и мъчителен. Сутринта все пак не бе толкова зле. Беше слязъл за закуска в ресторанта на хотела и бе заварил там Кет и Милдред в компанията на чичо Джон. Рийд се бе присъединил към тях. Откри, че по-възрастната жена е очарователна, непосредствена и забавна, твърде далеч от представата, която си бе създал за търсачката на богати мъже и алчната мошеничка. Бе приятно изненадан…

С Кет обаче положението бе съвсем различно. Как да постъпи с нея? Това бе въпросът, който не му позволи да мигне през изминалата нощ. Отначало бе помислил, че причина за безсънието му е чувството за вина. Но когато се зазори, започна да разбира, че зад безпокойството му се крие нещо друго. Причината не бе и в това, че изпитва угризения, породени от факта, че я бе използвал и изоставил. По-скоро беше изпълнен със съжаление, защото не би могъл да задържи Кет завинаги. „Ето това е причината“, осъзна той с неописуем ужас. Не искаше да се влюбва! Веднъж вече бе изпитвал силата на любовта, която обаче му бе причинила неописуема болка. Беше напълно наясно с нещата. Беше прекрасно да е лудо влюбен в Кет, но сега — когато бе открита и искрена. Но какво щеше да стане в мига, в който тя разбере, че е богат?

Бе минавал през този ад неведнъж. Очите на привлекателните откровени жени изведнъж придобиваха алчен блясък. Не би могъл да поеме риска и да види същата промяна в погледа на Кет. Защото всички жени бяха еднакви. По-точно такава бе пресметливата човешка природа. Не би понесъл това от нея!

Предполагаше, че ще бъде посрещнат от емоционална словесна тирада и обвинения. Но очевидно бе сбъркал. Сблъска се с ледения й поглед и хладно държание, пропито с ирония.

— Добре ли спа? — попита тя, без да се потруди да вдигне очи от препечената филийка, която мажеше с масло.

Той я погледна. Светлината струеше зад гърба й и превръщаше златистите коси в лъчист ореол около лицето. Приличаше на приказна принцеса. Изведнъж Рийд забеляза, че майка й и чичо Джон го наблюдават с нескрит интерес. Нима увлечението му бе толкова очевидно? Той моментално възвърна обичайния си невъзмутим вид.

— Да — бързо излъга той, — спах като бебе.

— О, значи си се подмокрял и ревал цяла нощ? Интересно качество за един възрастен мъж! — Кет се усмихна престорено. Милдред се втрещи от грубите й думи, но Кет й попречи да се намеси. — Тъкмо разказвах на чичо ти всичко за Шели и бебето — допълни тя припряно. — Все пак няма да е лошо да чуем и твоята версия.

— Сигурно ти се ще да разкажа колко се бях уплашил и как се суетях като обезумял.

— Не е вярно, ти не… — започна тя честно, но се сети, че целта й тази сутрин е друга. Не биваше да следва импулсивното си желание да го подкрепя непрекъснато. — Така или иначе и за двама ни преживяването бе напълно непознато. Следващия път вече ще знаем какво се прави в такива случаи.

— О, не, благодаря! Следващ път няма да има! — каза Рийд, шеговито сложил ръка на сърцето си. — Нямам намерение да преживея този ужас отново!

Погледите им се срещнаха и въздухът се изпълни с напрежение. Тя бързо наведе глава и мимолетната връзка изчезна. Кет не желаеше вече отношенията им да се задълбочават! И никой не би могъл да я упрекне. След случилото се помежду им предишната нощ бе нащрек — съвсем основателно. За доброто и на двамата се налагаше да спазват дистанция…

Въпреки това Рийд жадуваше да протегне ръка и да помилва пребледнелите страни и да вплете пръсти в немирните къдрици на косите й. Насили се да извърне очи, защото в противен случай щеше да загуби самообладание.

Междувременно полковникът и Милдред бяха поели инициативата в свои ръце и си разменяха спомени за други раждания, като естествено изразиха съжалението си, задето не бяха присъствали на вчерашното събитие…

Рийд ги наблюдаваше и долавяше искрената им симпатия един към друг. Забеляза и как взаимно довършваха изреченията си и се почувства като глупак. Двамата си подхождаха напълно! Бе очевидно, че Милдред обожава чичо му. У нея нямаше нищо измамно или престорено. Сега, след като ги бе видял със собствените си очи, напълно споделяше мнението на Тед от Небраска — „Дай им благословията си и ги остави на мира!“.

Когато привършиха със закуската, всички изразиха нетърпението си час по-скоро да посетят Шели и бебето в болницата. Взеха такси, но то бе малко и тясно, затова през целия път Кет седеше в скута на Рийд, без да се противи. Той започна да се надява, че отношенията им се подобряват.

— Нека вляза пръв и подготвя Шели — помоли Рийд. — Искам да я предупредя, че майка ти е…

— Способна да се държи прилично в смесена компания? — веднага се заяде Кет. — Да, наистина е разумно да я предупредиш, да не би да повика охраната, щом влезем.

Настроението й се промени, когато влязоха в стаята и видяха Шели да държи бебето на ръце. Очите й искряха от задоволство и щастие. Бебето бе красиво, с нежна кожа, коса като пухкав облак около личицето му и огромни кафяви очи, които сякаш виждаха и разбираха вече всичко.

— Ще я кръстим Кетрин-Роза — каза Шели на Кет с лъчезарна усмивка. — На двете жени, които й помогнаха да се появи на бял свят…

Сълзи на щастие задавиха Кет и тя не успя да изрече и дума. Ръката на Рийд я обгърна. Тя скри лице в гърдите му и позволи да я задържи в обятията си за момент. Не можеше да сдържи чувствата си. Той я притискаше към себе си и всичко останало сякаш отиде на заден план и загуби значение.

Сестра му весело бъбреше, а Милдред протегна ръце, за да подържи бебето. Рийд обаче не забелязваше нищо. Вниманието му бе погълната изцяло от жената в обятията му, от прекрасния аромат на кожата и косите й.

Но мигът на блаженство отлетя. Кет бързо възвърна самообладание и се отдръпна, за да го засипе с нов порой от заядливи забележки. Явно не му бе простила за предишната нощ. Искаше му се по някакъв начин да оправи нещата, въпреки че нямаше представа как. Тя долови колебанието му, ала остана непреклонна и безмилостна. Не й бе присъщо да се цупи, но го правеше напук на себе си.

По пътя на връщане отново безропотно седна в скута му, обаче не си размениха и дума.

След като пристигнаха, Кет се запъти към корабчето, а Рийд — към стаята си в хотела. Там той обу бански и отиде край басейна, за да се попече малко.

Беше горещо и задушно. Около басейна нямаше жива душа. Ала не след дълго се появи Кет с огромна сламена шапка на главата, слънчеви очила и тежка хавлиена роба до петите. Тя не му обърна никакво внимание и подреди нещата си доста далеч от неговия шезлонг.

Рийд не издържа на напрегнатото мълчание и попита:

— Ще плуваш ли? — При тези обстоятелства въпросът беше съвсем нормален, но тя се огледа, сякаш той говореше на някой друг.

— О, извинете, към мен ли се обръщате? — възкликна накрая Кет.

— Наоколо няма никой друг, Кет. — Той вдигна слънчевите си очила на челото.

— Да — усмихна се мило, — но си бях дала дума да не ти досаждам с присъствието си и да не те заговарям. Затова, ако се престориш, че съм невидима, съм готова да направя същото за теб.

Обърна му гръб и махна слънчевите си очила. После свали и сламената шапка. Докато Рийд я съзерцаваше, хавлиената роба се смъкна от раменете й и с бавни съблазнителни движения Кет се освободи от нея. Застана пред него само по електриковосин бански, разкриващ извивките на тялото й, които предната нощ само бе усетил. Стомахът му се сви. С грациозна походка Кет се запъти към водата, опита я с върховете на пръстите си, като се преструваше, че напълно е забравила за присъствието му.

Рийд полагаше неимоверни усилия, за да диша спокойно. Ако това бе опит за съблазняване, той бе прекалено слаб, за да му устои! А и защо да се опитва? Двамата с Кет бяха много повече от обикновени приятели, нали? Той събра смелост и тъкмо щеше да се изправи на крака, когато един вик го спря.

Рийд заслони очите си с длан и простена. Група шумни младежи се отправяше към водата. Бяха петима, всичките приблизително двайсетгодишни. Блъскаха се и се закачаха като кутрета до мига, в който зърнаха Кет. Изведнъж врявата стихна.

— Здрасти! — подвикна й един от тях.

Тя се обърна и сякаш се изненада, че ги вижда.

— Здрасти — отвърна тя и усмивката й затъмни слънцето.

Един по един младежите хвърлиха поглед към Рийд, за да проверят дали жената е с него, но като видяха разстоянието, на което тя бе оставила чантата си, се успокоиха и се ухилиха като по команда. Рийд изпита ненадейно желание да им извика, че Кет е с него, но съзнаваше, че ако го направи, ще изглежда като пълен глупак. Затова премълча. Отпусна се на шезлонга и остави събитията да следват естествения си ход.

Не след дълго вече съжаляваше за взетото решение. Времето се точеше мъчително бавно. Кет се заигра с хлапетата. Водата в басейна закипя от енергичните им усилия да замислят игри, в които естествено, център на вниманието бе тя. Кет пищеше, извиваше се, задъхваше се от смях, а той седеше навъсен и кипеше от гняв. Бе съвсем наясно какво се опитва да постигне тя. Но не знаеше как да я спре, без да… Без да какво? Без да се обвърже с нея по някакъв начин ли?

Час по-късно тя излезе от водата, а банският й бе толкова прилепнал към тялото, че сякаш бе напълно гола пред очите му. Рийд едва се сдържа да не изстене на глас.

Кет се огледа безпомощно.

— Я виж ти, май съм си загубила кърпата!

Хлапетата веднага наскачаха готови да й помогнат да я открие, но тя ги възпря с махване на ръката.

— Не се безпокойте. Ще помоля този възрастен… Искам да кажа по-възрастен господин да ми услужи с неговата хавлия. — Обърна се закачливо към Рийд. — Извинете, сър, бих ли могла да използвам кърпата ви само за малко? Ще ви бъда изключително задължена.

Той й подаде хавлията, като я гледаше вбесен и със стиснати устни. Кет се изсуши и се засмя безочливо.

— Ама че сърдитко! — промърмори, когато му я върна.

И той прехвърляше наум епитети по неин адрес, ала повечето от тях въпреки всичко бяха ласкателни. Думите обаче заседнаха в гърлото му заради близостта на прекрасното й тяло. Тя му въздействаше по невероятен начин! Проблемът бе, че младежите също бяха очаровани от нея…

— Предлагам нова игра — заяви най-високият хлапак. — Печели този, който събере най-много монети от дъното.

— Супер! Но ни трябва награда за победителя.

— Каква ли да бъде? — обади се друг младеж.

Дългучът се обърна и се ухили.

— Какво ще кажете победителят да получи целувка от Кет?

— Целувка ли? — засмя се тя. — Представете си! За какво ви е притрябвала?

Тъп въпрос. Никой не си направи труда да й отговаря. Монетите бяха хвърлени и петимата донжуановци се впуснаха в луда надпревара. Кет седеше на ръба на басейна и наблюдаваше развоя на събитията. Накрая тя отчете резултатите. Високият спечели. Той се приближи към Кет така, сякаш тя бе направена от порцелан — ценен и чуплив, а устните му едва докоснаха нейните, преди да се отдръпне, пламнал от смущение.

Рийд наблюдаваше сцената както осъден на смърт би наблюдавал приготовленията за собствената си екзекуция. Насилваше се да се сдържи. И търпеше… Целувката обаче го вбеси.

Стига толкова! Бе опитал да се държи цивилизовано, но това минаваше всякакви граници! Рийд хвърли книгата, която се преструваше, че чете, и стана от шезлонга. Отиде при групата ухажори и изви устни в цинична усмивка.

— Ако, вие момчета, сте свършили със забавленията, готов съм да ви покажа какво трябва да направите, когато целувате една жена. Постъпвате така. — Бързо и без особени усилия вдигна Кет на ръце, като не й остави време за съпротива. — Ето как се целува жена, момчета — продължи той с поглед, впит в уплашеното й лице. — Първо… я карате да желае тази целувка толкова силно, колкото и самите вие. После… — Целуна я страстно.

Нямаше съмнение кой владее положението в момента. Ръцете й потръпнаха, отпуснаха се и обгърнаха шията му. От устните й се изтръгна сподавен стон. Кет отвърна на целувката му с цялата страст, на която бе способна. Целувката остави и двамата без дъх.

Когато свърши, те се отдръпнаха един от друг и се загледаха с любов. Точно тук, пред очите на маса народ, погледите им разкриха повече от всички думи, които някога бяха изричали.

Рийд бе възнамерявал след целувката да я пусне и да се оттегли с достойнство от сцената, но промени решението си. Вместо това притисна тръпнещото тяло в обятията си и хвърли поглед на смаяните младежи.

— Тогава вече можете да я заведете на някое усамотено място — посъветва ги той, — за да… продължите. — Тръгна с Кет на ръце към хотела.

— Къде отиваме? — Притисна се към гърдите му.

— Все още не си видяла стаята ми — отвърна той спокойно, — а е крайно време, не мислиш ли?

Тя се засмя щастливо и обви с ръце шията му, докато прекосяваха фоайето на хотела. Представляваха странна гледка — той по плувки и риза, тя с бански. Хората се обръщаха след тях смаяни и вероятно мислеха, че този дивак я отвлича, но това нямаше никакво значение. Рийд проговори чак след като отключи вратата на стаята си и я положи внимателно на дивана.

— Е, това е — провъзгласи той и се отдръпна.

Кет седна и се огледа — дантелени пердета, легло във формата на сърце, разсъблечени фигури по стените; заслуша се в романтичната мелодия, която се лееше неизвестно откъде… Подсвирна смаяна.

— Това трябва да е…

— Апартаментът за младоженци — подсказа Рийд. — Искаш ли да се оженим?

Стресната, тя го погледна с изумление, ала видя, че се смее.

— Е, бихме могли поне да се престорим на женени — прошепна, като го притегли към себе си и затвори очи, за да почувства нежните му целувки по лицето си.

Той я милваше така, сякаш Кет бе най-ценното нещо в живота му. Потокът от чувства му подсказа, че е загубен. Когато бе споменал за женитба, се беше пошегувал само отчасти. Сега вече бе напълно уверен, че я обича.

Кет се помъчи да докосне устните му, но той нарочно й се изплъзна.

— Ти ме дразниш! — запротестира тя и се отдръпна назад, за да види очите му.

Рийд кимна и докосна страните й с длан.

— А ти не ме ли дразнеше долу при басейна?

— Значи ми го връщаш?

— Да, но ще ми е необходимо много време, за да бъде отмъщението ми пълно… — прошепна с долепени до ухото й устни. — Ще те измъчвам така, като ти ме измъчва цял ден.

— О, недей! — Притисна тялото си към неговото. Съзнаваше, че постъпва глупаво, но това беше без значение. Стремеше се към мъжа пред себе си с цялото си сърце.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й бавно, а тя затвори очи. Имаше чувството, че потъва в божествено блаженство. Дланите му се промъкнаха под презрамките на горнището и го смъкнаха. Рийд наведе глава, за да поеме с устни примамливите втвърдени розови връхчета на гърдите й.

— Ще те измъчвам толкова дълго — промърмори той и дъхът му опари нежната й кожа, — че ще ме молиш тръпнеща да престана.

Кет се усмихна и се изви към него.

— По-скоро ще те моля за още! Не виждаш ли какво направи с мен?

— Да, но искам много повече.

Милва гърдите й, докато тя не започна да се извива в прегръдките му. Тогава се отдръпна от нея и мъчително бавно смъкна бикините й. Тя стенеше от нетърпение да проникне в нея. После и той се съблече. Кет занемя при вида на набъбналото му желание. Рийд бе толкова красив и мъжествен! Беше зашеметена, дори малко изплашена от силата и нежността на ръцете му.

Той я възпламени, а после се зае да потушава пожара в душата и тялото й…

Никоя друга жена не го бе възбуждала до такава степен. Знаеше, че от този миг насетне Кет ще бъде неотменима част от живота му. Още не бе определил как, но… За повече мисли не остана време и двамата се отдадоха на насладата. Заедно достигнаха върха и утолиха болезнената си жажда един за друг, шепнейки любовни думи, които никога не бяха изричали.

Накрая останаха да лежат без сили. Внезапно Кет чу мелодията на „Мила моя съпруго“ и раменете й се затресоха от смях. Просто не можеше да се сдържи!

— Пак се смееш! — обвини я той.

— Смехът е чудесно нещо. Той е радост.

Нещо топло проблесна в погледа му, но устните се свиха от болка.

— Смехът е подигравка!

— Боже, колко си докачлив!

— Не, Кет, с меко сърце съм. Поне що се отнася до теб.

— Какво означава това, за бога? — Потърси очите му.

— Кет… — Как ли да й го каже? Не би могъл ей така, между другото, да вметне, че е влюбен в нея, нали? Пръстите му се сключиха около китката й. — Не искам да те загубя.

— А аз… — Кет навлажни устни с език. — Аз мислех, че имаш нужда от време за размисъл…

— Вече размислих. Господи, цяла нощ лежах буден и мислих!

— И до какъв извод стигна? — попита тя с разтуптяно сърце.

— Кет, била ли си някога влюбена? Истински.

— Да — прошепна тя.

— Аз също. Мисля, че съм влюбен в теб.

Сълзи на щастие замъглиха погледа й.

— И аз, Рийд! Обичам те!

Той я пое в обятията си и дълго време останаха смълчани. Бяха твърде щастливи, за да говорят. Изрекли бяха най-красивото признание в живота си.

— И какво ще правим? — попита Кет с приглушен глас, защото лицето й бе притиснато към гърдите му.

— Какво имаш предвид?

— Това, че тази вечер ти заминаваш за Ню Йорк, а аз — за Небраска.

Рийд кимна, без да отмества поглед от огромните й сияйни очи, които го гледаха тревожно.

— Ела с мен в Ню Йорк — предложи той осенен от ненадейно вдъхновение. — Живея в голям… — Тъкмо щеше да каже „огромен луксозен мансарден мезонет“. Рано или късно обаче щеше да се наложи да й обясни, че е богат, но за нищо на света не искаше това да развали този прекрасен миг. Затова продължи: — … приличен апартамент. — И бързо допълни: — Ще ти покажа града.

— А работата ми?

— О, да, вестника. Не би ли могла да си вземеш отпуска?

— Предполагам… А после ти на свой ред ще вземеш отпуска и ще дойдеш с мен в Небраска…

— Разбира се. Защо не?

Те се спогледаха и избухнаха в смях като деца. Смяха се, докато от очите им потекоха сълзи. Изглеждаше съвсем просто и твърде хубаво, за да е истина. Кет го притисна към себе си и затвори очи. Дали щеше да успее този път?

Изкъпаха се заедно. Сапунисваха се един друг, целуваха се и се галеха под хладката струя. Истинско вълшебство! И все пак дълбоко в Кет се бе стаило някакво безпокойство. Колко време щеше да трае щастието?

Тя излезе от банята и започна да суши косата си. Рийд още бе под душа и си тананикаше ария от непозната за нея опера. Това я накара да се засмее. Опера! Ню Йорк щеше да бъде истинско откритие за нея!

Тревогата обаче не я напускаше. Тя се намръщи и посегна към гардероба, за да използва хотелския халат, предназначен за булката. Видя няколко смачкани хартии на лавицата. На едната бележка откри името си. Вдигна вежди объркана и ги взе, за да ги разгледа внимателно. Снощи Рийд не държеше ли същите бележки? Защо тогава са адресирани до нея? Зачете се в тях и изведнъж й причерня. Това бяха съобщения от Тед! Препрочете ги няколко пъти. Не можеше да повярва, не искаше да повярва!

Рийд влезе в стаята, като продължаваше да си тананика.

— Хайде да вечеряме някъде! Какво ще кажеш? — Започна да се реши пред огледалото, но понеже тя не отговори, я погледна. Видя изражението й и се смръзна. — Какво има? — попита припряно.

Кет преглътна мъчително.

— Рийд, ти си богат, нали? — отрониха побелелите й устни. Той затвори очи. Всичко свърши. Знаеше, че не може да продължи вечно… — Искам да кажа, че си истински, ама ужасно богат… — продължи тя с безизразен глас. Защо бе толкова сляпа? Ненапразно отначало Рийд й напомни за Джефри… Кога ще се научи да се доверява на инстинктите си? — Купища пари… Частни яхти и летни резиденции по цял свят… Права ли съм?

Сега ще се обърне към нея и ще види промяната в погледа й. Ще долови пресметливия блясък в очите й… Рийд се извърна, ала това, което съзря, го изуми. Тя приличаше на човек, който преживява най-страшния кошмар през живота си. Очите й бяха потъмнели и изпълнени с болка. Той премигна, напълно изваден от равновесие. Какво, по дяволите, ставаше тук? Тя се отдръпваше от него и се затваряше в себе си! Изражението на лицето й бе студено като лед. Всяка извивка на тялото й го предупреждаваше да стои надалеч.

— Не си споменал, че си богат.

— Аз… Не си ме питала.

Кет повече не го погледна в очите. Облече банския си и посегна към сандалите.

— Съжалявам, Рийд — промърмори, минавайки покрай него, — не бих могла да се примиря с това. Отивам си.

Той я изгледа напълно объркан. Какво не беше наред, за бога?

— Кет… — Направи опит да я спре, но тя се отскубна и изтича към вратата.

С ръка на дръжката се обърна към него. По лицето й се четеше панически страх.

— Не мога да обичам богат мъж — едва промълви с дрезгав и леко треперещ глас. — Никога отново!

Вратата хлопна след нея…