Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (97)

97

Мейс спря зад сградата, слезе от мотора и огледа малкия паркинг, побиращ десет коли. На най-близките места личаха имената на двама лекари, изписани с жълта боя. И тук както навсякъде началниците държат да имат запазени места, помисли си тя. Няколко стъпала водеха към задната врата, изработена от солидно дърво. Прозорчетата от двете й страни бяха с решетки и спуснати пердета.

Наблизо се виждаха зелените контейнери за смет, за които беше споменал Капитана. Това не им помагаше кой знае колко, защото в района имаше хиляди такива и всички изглеждаха еднакви. До слуха й достигна потропването на тежки ботуши.

— С какво мога да ви помогна? — разнесе се мъжки глас.

Тя се обърна. Към нея крачеше униформен охранител, а дланта му докосваше кобура. Беше надхвърлил петдесет и приличаше на пенсионирано ченге, което изкарва малко допълнителни пари. Предпазливата походка и внимателните очи показваха, че има дългогодишен опит в патрулирането.

— Просто оглеждам — отвърна Мейс.

— Оглеждате или се интересувате от нещо друго? — попита ченгето и проследи погледа й към задната врата на криобанка „Потомак“.

— В момента не се интересувам от пазара на сперма.

— Но много хора го правят. Тази стока се търси много.

— Бас държа, че е така. Вие ли охранявате сградата?

— Да.

— Бивше ченге, нали?

— А вие?

— И аз бивше.

— Пенсионер съм, но съм назначен тук като охрана на пълно работно време. А вие в кой район сте работили?

— В Шести и Седми.

— Охо, значи сте си заслужили нашивките!

— В момента съм частен детектив.

— И се интересувате от това място?

— Наета съм от един адвокат, който иска да провери алибито на свой клиент, свързано с банката за сперма. По мое мнение едва ли ще излезе нещо, но правилата трябва да се спазват.

— Какъв тип алиби?

— Клиентът му твърди, че е ровил в тукашния боклук, докато на друго място са се случвали разни неща.

— Може би престъпление, за което е бил арестуван?

— Бързо схващате — погледна го с уважение Мейс.

— Не съвсем. Но историята винаги е една и съща.

— Вече бях в тази сграда. Стори ми се, че имат алармена система.

— Наистина имат.

— Защо тогава сте им и вие? Нима спермата е чак толкова търсена стока?

— И аз си задавам същия въпрос. Не съм нито студент, който търси допълнителни доходи, нито алчно ченге, което се интересува само от парите. Когато попадам в дадена ситуация, искам да вникна в нея, да разбера кое какво е. Когато постъпвах, ми обясниха, че охранителната система е ненадеждна и им трябва жива охрана.

— Ненадеждна ли?

— Да. Податлива на токови удари или компютърни вируси. Един ден я заварили изключена въпреки твърденията на дежурната лаборантка, че я е включила, преди да си тръгне.

— Вие лично разговаряхте ли с нея?

Мъжът кимна и Мейс накратко му описа жената, с която бяха разговаряли.

— Да, тя е — кимна още веднъж охранителят.

— Стори ми се доста организирана. След като твърди, че е включила алармата, значи наистина го е направила.

— Сигурно. Но фирмата, отговорна за поддръжката, не откри нищо. Нямаше следи от незаконно проникване, всички сензори бяха в ред. Сякаш системата просто беше заспала. Нищо не липсваше, нямаше следи от взлом. Но управата реши да смени цялата инсталация. Докато това стане, аз ще съм тук.

— Помните ли кога се случи тази авария?

— Защо се интересувате? Нали търсехте доказателства за някакво алиби?

— Човек никога не знае. А и аз по принцип съм любопитна.

— Повечето ченгета са такива — съгласи се мъжът и поглади брадичката си. — Обадиха ми се в четвъртък и поискаха веднага да се явя на работа. Предполагам, че аварията е станала миналата сряда през нощта.

— И аз така си помислих.

— Защо? — учудено я погледна той.

— Дълга история — отвърна тя и възседна мотоциклета. — Може би някой ден ще я научите от вестниците.