Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
True Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 38гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2013)
Разпознаване и корекция
Еми(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Дейвид Балдачи. Родени за ченгета

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2010

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-238-1

История

  1. —Добавяне

95

— Трябва да съм полудял, щом се съгласих да се срещна с теб — промърмори Лоуел Касел.

— Защо? Аз съм обикновен гражданин като всеки друг.

— Обикновен гражданин, който помага за защитата на човек, обвинен в предумишлено убийство и заключен в ареста. — Забелязал изненадата в очите й, Касел побърза да добави: — Клюките стигат и до моргата, моето момиче.

— Не бих казала, че помагам за защитата му — поклати глава Мейс. — Освен това имам нужда от едно хубаво кафе. Често идвах тук, когато бях ченге. Заведението работи денонощно, а ние използвахме затишието в радиообмена, за да си починем малко.

Касел се наведе напред и понижи глас, въпреки че кафенето беше празно.

— Изложих се на голям риск, като ти позволих да надникнеш в книжата ми. Ако някой научи, със сигурност ще ме изхвърлят от работа.

— Никой няма да научи, Лоуел. По-скоро бих умряла.

— Дано да не се стига дотам — с облекчение въздъхна съдебният лекар.

— Всъщност защо го направи?

— Имаш предвид документите? — разбърка кафето си докторът. — Защото те харесвам.

— Това не е отговор на човек, който се опасява за кариерата си.

— И ти си пряма като сестра си.

— Мисля, че съм малко по-дипломатична.

— Вярно ли е, че прокурор по делото ще бъде самата Мона Данфорт?

— Да. Вероятно от алтруизъм.

Касел отпи глътка кафе.

— Хайде, докторе — подкани го Мейс. — Знам, че спермата е била чиста, без жълтък.

— Наистина е така. Предполагам, че Бет ме накара да проверя това заради теб.

— Човекът твърди, че някой му е платил двеста долара, за да напълни чашата.

— Кой човек? Ветеранът бездомник?

— Да.

— Не допускаш ли, че си измисля? Сперма в тялото на убита жена е доста убедително доказателство.

— Съгласна съм, но не допускам, че си измисля. През по-голямата част от времето в главата му се въртят само мисли за сладкиши.

— Косвените доказателства са не по-малко убедителни.

— И с това съм съгласна. Но нашата работа е да ги изясним докрай.

— Значи наистина работиш по случая? — вдигна вежди Касел.

— Знаеш колко много искам да се върна на работа.

— Знам. И си решила да разкриеш едно тежко престъпление.

— Крепи ме само тази надежда.

— Това, което ти се случи, беше крайно несправедливо.

— Трийсет процента.

— Моля?

— Толкова са горе-долу ченгетата в управлението, които ме смятат за виновна.

— Значи останалите седемдесет те подкрепят. Всеки политик би се радвал на подобен рейтинг.

— Но аз приемам единствено стоте процента.

— Не можеш да прекараш живота си в опити да убедиш хората в нещо, което те не желаят да разберат.

— Не го правя за тях, а за себе си.

— Мисля, че те разбирам.

— Я кажи, защо прие да се видим тази вечер? — потупа го по ръката тя.

— Честно казано, не знам.

— Нещо май те безпокои.

— Да, спермата — въздъхна съдебният лекар.

— Която се оказа без жълтъчен консервант.

— Сперма, вкарана с цел заблуда.

— Така ли?

— Случвало се е и преди, макар и не много често. С идеята да се заблудят криминалистите. Това съвсем не е невъзможно. Ако се действа както трябва, осъдителната присъда е абсолютно сигурна.

— Значи си на мнение, че спермата е била вкарана допълнително?

— До шийката на матката.

— Какво? Какво?

— До шийката на матката. Спермата беше необичайно високо. От доклада за ареста на Докъри е видно, че той наближава шейсет и от години живее на улицата. После го видях и в ареста. Не съм го преглеждал, но съм достатъчно опитен, за да забележа, че този човек има сериозни здравословни проблеми. Атеросклероза със сигурност, високо кръвно, може би диабет, карциномни клетки по кожата на лицето. Налице са всички рискови фактори за сърдечен удар, аневризма и рак на кожата. Готов съм да се обзаложа на хиляда долара, че има увеличена простата, а може би и рак на този орган.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че би било чудо да го вдигне, а още по-малко да изнасили една жена в разцвета на силите й и да изстреля спермата си толкова дълбоко в нея.

— Е, той вече каза, че го е направил в чаша.

— Чашата няма нищо общо с женската вагина. Той спомена ли колко време му е отнело упражнението в чашата?

— Да. Каза, че му е отнело доста време. А после добави, че са му дали някакво порно списание.

— Бас държа, че и то не му е помогнало да скъси процеса.

— Това може би е важно, защото Толивър е била в кабинета си не повече от два часа, преди да бъде убита. А вероятно и много по-малко — някъде между половин и един час.

— Това не би било проблем за някой осемнайсетгодишен хлапак. Но много бих се учудил, ако човек в здравословното състояние на Докъри успее да еякулира за по-малко от четири часа, ако изобщо успее. Знаеш ли защо фармацевтичните компании печелят милиарди от препарати като виагра и циалис?

— Защото по-възрастните мъже не могат да го вдигнат без чужда помощ.

— Точно така. Особено мъжете на възрастта на Докъри. Имай предвид, че всичко си остава между теб и мен, защото няма да го включа в свидетелските си показания. Но вие можете да си наемете съответния експерт. Според закона защитата на обвиняемия има пълното право да използва заключенията на съдебния лекар. Но тя сама трябва да направи изводите. Това, което ти казах, са само предположения, а не професионално мнение.

— Ясно, разбрах. Но сега искам да чуя още едно предположение: възможно ли е Докъри да е получил стимулиращо хапче, за да еякулира в чашата?

— Не е изключено.

— Да се надяваме, че ще си спомни, когато го попитаме — въздъхна Мейс. — За съжаление никак не го бива в детайлите. Спокойно биха могли да скрият хапчето в някое десертче. Но колко време би издържала спермата му в тялото на Толивър? Ако Докъри казва истината, те са изчакали еякулацията, съхранили са спермата, отнесли са я на местопрестъплението и са я инжектирали във вагината на убитата. По мнението на специалистите субстанцията има срок на разграждане и именно по тази причина използват жълтъчен консервант.

— Така е. Много от нейните съставки деградират, особено подвижността на сперматозоидите. Пробата, която изследвах, със сигурност не е била в тялото повече от седемдесет и два часа.

— А може би по-малко от двайсет и четири? — каза Мейс. — Да предположим, че той е дал спермата в неделя, а тя е била убита в понеделник…

— Не, по-дълго. Поне три дни.

— Сигурен ли си?

— Залагам репутацията си.

— Това ми стига — кимна тя и се изправи. — Благодаря ти, докторе.

— За какво? Изобщо не съм сигурен, че съм ти помогнал.

— Напротив. Изясниха ми се много неща. Работата е там, че ако мисля в правилна посока, ще възникнат куп въпроси, които се нуждаят от отговори.

— Дано да ги намериш.

— Дано.

Няколко минути по-късно Мейс летеше по тъмния път. Но не към имението на Ейб Олтман, а към Джорджтаун. Беше сериозно разтревожена от вероятността за присъствието на някаква тъмна сила зад всичко това. Всъщност не беше разтревожена, а уплашена до смърт.