Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (94)

94

Те останаха в стаята за разпит още един час, опитвайки се да измъкнат нещо от Капитана. Но разговорът течеше мудно, с чести паузи. Ветеранът явно беше изгубил интерес. Или се отклоняваше от темата, или млъкваше, или молеше за още сладкиши. Не успя да опише мъжа, който го беше спрял на улицата с предложението да изкара двеста лесни долара. Един път беше висок и едър, с гола глава, после изведнъж ставаше нисък и слаб, с коса. Не беше влязъл през главния вход на бялата сграда, не беше прочел табелата. Сети се, че е ровил в някакъв зелен контейнер за смет, докато мъжът подготвял нещата. Мейс си отбеляза да провери дали в задния двор на криобанка „Потомак“ има такива контейнери. Капитана си спомни, че са го вкарали в малка тъмна стаичка, където му дали чаша и списание с „голи мацки“. Изпитал известни затруднения, но все пак успял да отдели някакво количество и да си получи парите.

— Какво още си спомняш за мястото, Лу? — настоя Рой.

— Миризмата.

— Каква беше тя?

— Трудно е да се каже — отвърна Капитана и приглади косата на тила си. — Чиста, не като моята…

Рой хвърли поглед към Мейс каза:

— Там миришеше на дезинфектанти като в болница.

— Е, нали е клиника.

— Това не е доказателство, което може да се използва в съда.

— Нима си очаквал подобно нещо? — понижи глас Мейс.

Върнаха се в имението на Олтман и Рой се зае да подготвя стратегията си за предстоящото предварително изслушване.

— Всичко ще свърши бързо — каза той. — Аз ще пледирам невинен, а Мона ще поиска постоянен арест и вероятно лесно ще го получи. Едва тогава започва истинската работа. Ти кога тръгваш за Нюарк?

— В седем сутринта с експресния влак. В девет и половина ще бъда в Нюарк. Кантората се намира на двайсет минути с такси от гарата. Надявам се да проведа някакъв разговор, след което веднага ще хвана обратния влак. По някое време следобед ще си бъда тук.

— Мога да те запозная по телефона с подробностите по изслушването.

— Ще искаш ли освобождаването му под гаранция?

— Не. В ареста има покрив над главата си и храна три пъти дневно.

— И повече сигурност в случай, че някой го е насадил умишлено.

— Точно така. Май ще е по-добре да арестуват и нас.

Едновременно се обърнаха, доловили някакъв шум.

По стълбите затупка топка, която спря в краката на Рой. В следващия миг се появи Тайлър, който бързо се огледа, видя топката у Рой и хукна с разперени ръце към него.

— Защо още не си в леглото, Тай?

Рой подаде топката на момчето в момента, в който Алиша се появи на горната площадка.

— Извинете, но той отказва да си легне — намръщи се тя. — Направо се е побъркал с тази топка!

— Момчето дриблира като истински професионалист — обясни Мейс, потупвайки коляното на Рой. — Нали така, Тай?

Хлапето я зяпна, клепачите му запърхаха.

Мейс сложи ръка върху рамото на Рой.

— Този човек е играл баскетбол в колежа и за малко да стигне до Националната баскетболна асоциация — поясни тя. — Не му е достигнал малко отскок.

— Между другите неща — усмихна се Рой.

— Предлагам да спрем да си блъскаме главите с юридически въпроси и да отскочим до залата — надигна се тя и погледна към детето. — Нека този голям мъж ти покаже какво може с топката. А ти, Тай, искаш ли да покажеш финтовете си на мистър Рой?

— Не, трябва да довърша още някои неща — поклати глава Рой, но момчето го хвана за ръката и настоятелно го дръпна. — Добре, добре… Но не ме измъчвай много, защото не съм във форма. Става ли?

— Може ли да гледам? — обади се Алиша.

— Разбира се, тъкмо щях да ти предложа — каза Мейс.

— Ти ще дойдеш ли? — погледна я Рой. — Можем да му демонстрираме едно „КОНЧЕ“…

— Не, не, предпочитам да си легна. Утре ще ставам рано.

Мейс ги изчака да тръгнат към спортната зала и набра един частен номер.

— Докторе, обажда се Мейс Пери. Знам, че е късно, но искам да те видя за малко.

Лоуел Касел живееше в Югоизточен Вашингтон, но се съгласи да се срещнат в едно кафене до Юниън Стейшън. Мейс благодари, грабна коженото си яке и изтича навън, където я чакаше спортният мотоциклет.